№ 12748
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110137635 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил иск при твърдение, уточнено с
допълнителна молба, по указания на съда, че А. Т. О., С. Т. О. и В. К. О. са собственици
на топлоснабден имот и негови клиенти по неформален договор за продажба на топлинна
енергия за топлоснабден имот – *.
Ищецът твърди, че ответникът е страна по неформален договор за продажба на ТЕ
за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по
прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да
бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи
цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му,
след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднал в
забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово
разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него. .
Ответницата В. О., получила препис от исковата молба на 7.11.2024г., не е подала
писмен отговор.
Ответниците А. О. и С. О. чрез назначения им общ особен представител, адвокат С.,
са депозирали отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорват иска, защото не са
представени доказателства да са собственици на имота, решението от предходно дело и
възбрана върху имота, не удостоверяват правото на собственост през исковия период. Сочи
се, че и размерът на претенцията не е доказан.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
153,ал.1 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
1
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С постановление за налагане на възбрана от 8.9.2015г., вписано в Агенция по
вписванията, Служба по вписванията град София, ЧСИ по изпълнително дело е наложил
възбрана на 4/6 ид.ч. от топлоснабдения имот за задължение на В. О.. По делото са
представени писмо от СО, от което е видно, че в архИ. на Дирекция Инвестиционно
отчуждаване при СО не се съхранява документ – заповед за обезщетение за отчужден
собственик или по чл.100 ЗТСУ за топлоснабдения имот. Ищцовото дружество е
представило решение на СРС от 1.12.2022г. по дело № 12408/2022г., по което, по иск против
настоящите ответници, е признато вземане на ищеца за топлинна енергия за същия имот, за
период 15.9.2018г. до 18.8.2021г., обезщетение за забава върху него, дялово разпределение и
обезщетение за забава върху него. Видно от решаващите мотиви на СРС по соченото дело,
ответниците са приети за собственици на имота, при квоти: 4/6 за В. О. и по 1/6 за другите
двама ответници.
От служебно изготвена справка от СРС е видно, че * е починал на 28.12.2010г.,
женен, като е оставил свои наследници по закон : преживяла съпруга В. О., и деца – С. О. и
А. О.. От справка за В. О. е видно, че семейното й положение е вдовица, с един сключен
граждански брак.
От Столична община, Дирекция Общински приходи, отдел Общински приходи –
Младост, е представена по реда на чл.192 ГПК декларация, подадена от В. О. на 31.5.1998г.,
с която топлоснабденият имот е деклариран като съсобственвъз основа на цитиран в
декларацията договор № 156/27.3.1975г., издаден от ГДИС – София при СГНС, между В. О.
и * при вписани квоти от декларатора от по ½ ид.ч.
Видно от приложения към протокол от проведено ОС на ЕС на 27.6.2000г., като
собственик на ап.44 е вписан * при вписани 3 броя радиатори, 4 броя вентили, 1 ъглов, и
положен подпис.
Производството по делото е с предмет облигационно вземане на ищеца. Правото на
собственост на ответниците върху топлоснабдения имот е един от фактите с правно
значение за уважаване на иска, като СРС намира, че с оглед посочените по – горе писмени
документи, обсъдени в своята съвкупност, се налага извод, че по предходно воденото дело
между същите страни, е установено, че за предходен период ответниците В., С. и А. О.и са
съсобственици на топлоснабдения имот, което е довело до уважаване на претенцията против
тях. За целите на настоящия спор, тежестта на доказване, при събраните доказателства –
постановлението за налагане на възбрана върху съсобствени имот след смъртта на *
декларацията, подадена за целите на данъчното облагане от В. О. с посочване на титул за
собственост, към момент, в който * е бил жив, са достатъчни да обосноват извода на съда,
че топлоснабдения имот е придобит от В. и *и по време на брака им, като след смъртта на *
имотът е съсобствен между ответниците, при квоти – 4/6 ид.ч. за В. О., и по 1/6 ид.ч. за
другите двама ответници. Ответниците А. и С. О.и, които сочат, че липсват доказателства за
собствеността на имота за исковия период, на основание чл.154 ГПК следва да установят, че
са се разпоредили с придобитото по наследство право на собственост или друг факт, от
който биха черпили благоприятни последици, каквото доказване не е проведено. Ето защо,
налага се извод, че по силата на цитираните по – горе разпоредби на ЗЕ, ответниците са
страна по възникналото облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за
2
битови нужди.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти. Видно от представените
документи от третото лице – помагач, в имота за двата отоплителни сезона 2021/2022г. и
2022-2023г. е осигурен достъп за отчет, като водомерът в имота е бил отчетен.
Неоснователни са доводите, че енергията не е действително ползвана. Собственикът е
задължен да заплаща, на основание цитираните разпоредби, припадащият се дял от
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация /която е обща част/, включително и на
основание чл.30 ЗС. Ето защо, при установеното по делото, включително от СТЕ, че
техническата част на Наредба за топлоснабдявянето е спазена, както и че към датите на
отчет, общият водомер е бил преминал метрологична проверка, като издаденият сертификат
е със срок на валидност към 2024г./към край на последния период на отчет/, се налага извод,
че искът е основателен до пълния му предявен размер.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
3
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски , общи за тримата ответници, от 257,75 лева държавна такса, 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт и 400 лева депозит на СТЕ. От общата сума 757,75 лева
разноски, съобразно квотата на ответниците в съсобствеността, В. О. дължи на ищеца
сумата : 505,17 лева, С. О. и А. О. – по 126,29 лева. От сумата 508 лева - определена за общ
особен представител на С. и А. О., на двамата посочени ответници се припада сумата от по
254 лева.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. О. ЕГН ********** с адрес *, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ.
Столична, обл. София (столица) сумите: 3462,47 лева , представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *,
аб.№ 119750 , за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 21.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 685,42 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 12.06.2024 г, както и сторените по делото разноски от
505,17 лева.
ОСЪЖДА А. Т. О. ЕГН ********** с адрес : *, чрез особен представител адвокат П.
С., САК, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл. София (столица)
сумите: 865,62 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *, аб.№ 119750 , за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 171,36лева , представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 12.06.2024 г, както и сторените по делото разноски от 380,29лева.
ОСЪЖДА С. Т. О. ЕГН ********** с адрес : *, чрез особен представител адвокат П.
С., САК, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл. София (столица)
4
сумите: 865,62 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *, аб.№ 119750 , за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 171,36лева , представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 12.06.2024 г, както и сторените по делото разноски от 380,29лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца
„Нелбо“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5