№ 16288
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20251110111096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № НКИЗ-0461/30.12.2024 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен
инженер“ в дирекция „Инжинерно осигуряване и управление на паркове“ при ответника,
както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на
сумата от 809,12 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
01.01.2025 г. до 07.01.2025 г., както и на сумата от 21 366,76 лв., представляваща
обезщетение, равняващо се на разликата между получаваното трудово възнаграждение при
стария и новия работодател за периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2025 г. до окончателното плащане.
Ищцата И. С. С. – П. твърди, че по силата на трудов договор № ЧР-Н-
000191/26.09.2024 г. е била в трудово правоотношение с ответника „....“ ЕАД, в рамките на
което е изпълнявала длъжността „главен инженер“ в дирекция „Инжинерно осигуряване и
управление на паркове“, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 3 600
лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит от 648 лв., равняващо се на
18 % от ОМТВ. Поддържа, че след постъпването си на работа на 26.09.2024 г. на 23.10.2024
г. е получила от работодателя си предложение № ВД-0446/23.10.2024 г. за прекратяване на
трудовия й договор на основание чл. 331, ал. 1 КТ – по негова инициатива срещу заплащане
на обезщетение в 5-кратен размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение, считано от 30.11.2024 г., което е прието от нея, поради което на 29.10.2024 г.
й е връчена заповед № НКЗИ-0392/23.10.2024 г., продължавайки да изпълнява трудовите си
функции до 30.11.2024 г. Заявява, че уговореното обезщетение е останало неплатено в
предвидения 1-месечен срок по чл. 331, ал. 3 КТ, поради което това основание за
прекратяване на трудовия договор се счита за отпаднало. Допълва, че на 30.12.2024 г. се е
явила на работа при ответника, където още същия ден – в 09:12 часа сутринта е получила
предизвестие № ВД-0546/30.12.2024 г. за прекратяване на трудовия договор, на основание
чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието след
изтичане на срок от 30 дни по чл. 326, ал. 2 КТ, след което й е връчена заповед № НКИЗ-
0461/30.12.2024 г., с която считано от 31.12.2024 г. трудовият договор е бил прекратен на
посоченото основание – поради сключване на договор за управление. Сочи, че в зпаоведта се
предвижда и изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,
ал. 1 КТ от 6 дни за 2024 г., както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на
1
предизвестието в размер на брутно трудово възнаграждение за 1 месец. Оспорва към
момента на връчване на заповедта – 30.12.2024 г. да са били налице предпоставките на чл.
328, ал. 2 КТ, поради което счита, че извършеното уволнение е незаконно. В тази връзка
посочва, че заеманата от нея длъжност „главен инженер“ в дирекция „Иженерно осигуряване
и управление и паркове“ при ответника не е част от ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като нито йерархичните зависимости при ответника,
нито трудовите функции за заеманата длъжност могат да я квалифицират като член ан
ръководството на предприятието. Позовава се на справка от ТР, според която къ 31.12.2024 г.
ответното дружество се ръководи от изпълнителен директор – О.Й., а колективен изборен
орган на управление е Съветът на директорите с членове Я.Г. и и Р. – Г., вписани като такива
на 30.10.2024 г., поради което оспорва тя да е сред ръководителите или ръководните органи
на работодателя. Оспорва да й е било възложено и ръководството на трудовия процес в т. ч.
и в поделение на предприятието, тъй като е изпълнявала трудовите си функции
непосредствено под контрола на директора на дирекция „Инжинерно осигуряване и
управление на паркове“. Оспорва да се е намирала в пряка организационно-йерархическа
връзка с изпълнителния директор, още повече, че между техните позиции е имало
опосредени слъжности и служители. Като допълнително основание за незаконност на
уволнението изтъква липсата на сключен договор за управление към 30.12.2024 г., доколкото
такъв не е бил цитиран нито в заповедта, нито в предизвествието, а в случай, че такъв е бил
налице, счита, че в него не е заложена бизнес задача с конкретни икономически показатели,
необходимостта от постигането на които да налага извършване на уволнението по реда на
чл. 328, ал. 2 КТ. Допълва, че по силата на трудов договор от 08.01.2025 г. е започнала работа
като „инженер инвеститорски контрол“ в „Поларис Билдинг Инвест“ ЕООД на непълно
работно време от 4 часа дневно, кдето работи и понастоящем, при основно месечно трудово
възнаграждение от 600 лв. По изложените съображения отправя искане извършеното със
заповед № НКИЗ-0461/30.12.2024 г. уволнение да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено, като бъде възстановена и на заеманата преди уволнението длъжност „главен
инженер“ в дирекция „Инжинерно осигуряване и управление на паркове“ при ответника.
Претендира и заплащане на обезщетение за оставане без работа в общ размер на 809,12 лв.
за периода от 01.01.2025 г. до 07.01.2025 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „....“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата по силата на трудов
договор от 01.08.2019 г., както и по силата на последващ такъв от 25.10.2023 г., в рамките на
които същата е заемала длъжността „експерт, инженеринг“. Сочи, че със заявление с вх. №
ВД-0404/25.09.2024 г. ищцата е поискала прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, считано от 26.09.2024 г., което изпълнителният директор на дружеството е
одобрил, издавайки заповед № ЧР-Н-167-1/26.09.2024 г. за прекратяване на същото по този
ред. Твърди, че с последващо заявление с вх. № ВД-0405/25.09.2024 г. тя отново е пискала да
бъде назначена на работа при него на длъжността „Главен инженер“, като считано от
26.09.2024 г. е сключен трудов договор № ЧР-Н-000191/26.09.2024 г., по силата на който
между страните е възникнало ново трудово правоотношение отново за длъжността „Главен
инженер“ в дирекция „Инженерно осигуряване и управление на паркове“ при заложен
изпитателен срок от 1 месец в полза на работодателя и размер на основното трудово
възнаграждение от 3 600 лв. По – нататък изяснява, че до ищцата е отправено предложение
за прекратяване на трудовия договор считано от 30.11.2024 г. при наличието на все още
действащ срок на изпитване в полза на работодателя, като приемането на същото е изрично
потвърдено на 23.10.2024 г., след което е издадена заповед за прекратяване № НКИЗ-
0392/23.10.2024 г., с която на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата на длъжност „Главен инженер“ в дирекция „Инженерно
осигуряване и управление на паркове“, считано от 30.11.2024 г., поддържайки, че
следващото се на ищцата обезщетение по чл. 331 КТ не е изплатено в срока по чл. 331, ал. 3
2
КТ поради промяна на изпълнителния директор на дружеството, поради което счита, че
прекратяване на трудовото й правоотношение не е настъпило. Предвид изложеното
поддържа, че на 30.12.2024 г. на същата е връчено предизвестие с вх. № ВД-0546/30.12.2024
г. за прекратяване на трудовото й правоотношение поради сключването на нов договор за
управление, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като е определено и изплащането на
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Счита, че заеманата от
ищцата длъжност има ръководен характер, позовавайки се на длъжностната характеристика
за нея, според която заемащият я следва да съблюдава, организира, координира и ръководи
методически работата на непосредствено подчинените му инженери, ръководи, координира
и контролира инженерната и инвестиционна дейност на дружеството, както и, че
длъжността е непосредствено подчинена на изпълнителния директор на дружеството,
поради което счита, че същата попада в обхвата на § 1, т. 3 от ДР на КТ и конкретно „други
лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“. Обобщава, че за част от
ръководството на предприятието следва да се считат всички лица, притежаващи ръководни,
организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение
на производствената и служебната дейност. Позовава се на сключен договор за възлагане на
управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в ЕАД с държавно участие в
капитала с едностепенна система на управление от 30.10.2024 г., сключен с Огняна Илиева
Йоргова, считайки, че няма изискване същият да бъде индивидуализиран в самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ. Оспорва и претенцията по
чл. 225, ал. 2 КТ, отнасяща се за периода от 08.01.2025 г. до 30.06.2025 г., тъй като счита, че
на ищеца не се следва такъв вид обезщетение за бъдещ период поради прекъсване на
причинната връзка с уволнението. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено считано от 31.12.2024 г. на посоченото основание – по
чл. 328, ал. 2 КТ.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта от 31.12.2024 г. основание. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на
които основава своите възражения и оспорвания, а именно: сключването на твърдяния
договор за управление от 30.10.2024 г., ръководния характер на заеманата от ищцата
длъжност, както и спазване на срока по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението, започването на работа при друг работодател в случай, че твърди това,
както и размера на получаваното при него брутно трудово възнаграждение.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор № ЧР-Н-000191/26.09.2024 г., в рамките на което ищцата е изпълнявала длъжността
3
„главен инженер“ в дирекция „Инжинерно осигуряване и управление на паркове“ при
ответника, като считано от 31.12.2024 г. същото е било прекратено с процесната заповед №
НКИЗ-0461/30.12.2024 г. на посоченото в нея основание – чл. 328, ал. 2 КТ.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Следва да се допусне и изслушване на съдебносчетоводна
експертиза, която да отговори на поставените с исковата молба задачи. Следва да се допусне
и изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените с
исковата молба задачи. Следва да се отбележи, че страната сама избира процесуалния
способ, до който да прибегне за да установи твърдян от нея факт, като въпрос по същество е
дали съответният доказателствен способ е годен в конкретния случай.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.06.2025 г. от 09:50 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 320 лв., вносим от
бюджета на съда.
УКАЗВА на страните възможността да упражнят правата си по чл. 312, ал. 2 ГПК в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача доколкото депозитът е за сметка на
бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4