№ 1307
гр. Благоевград, 22.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200500846 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред РС Разлог въззивна жалба от П. Р. П., ЕГН
**********, от ***, чрез адв. Г. Д., срещу Решение № 500109/19.03.2024г., постановено по
гр.д. № 113/2021г. по описа на РС Разлог.
Навадени са с жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
противоречие с материалния закон, както и поради това че същото е постановено при
съществени процесуални нарушения.
С въззивната жалба са изложени основанията във връзка с направените оплаквания:
1.Съгл. чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е следвало да даде правна квалификация на правата
претендирани от ищеца на насрещните права и възражения на ответника. В настоящия
случай, поддържа се, че съдът не е направил правилна пр. квалификация въпреки че пред РС
Разлог са направени възражения;
2.Решаващия съд в доклада си по делото не е разпределил правилно доказателствената
тежест, не е указал необходимостта да се посочат доказателства за твърдените от страните
факти;
3.Съдът не е указал за кои от твърдените от страната факти не се сочат доказателства;
4.Мотивите на съдебното решение трябва да съдържат изложение и обсъждане на всички
доводи и възражения на страните, преценка на всички приети по делото доказателства -
поотделно и тяхната взаимна връзка, както и изрично и ясни мотиви защо съдът счита
доводите и възраженията на страните за неоснователни и защо игнорира някои
1
доказателства по делото. Поддържа се в този смисъл оплакване, че обжалваното решение на
РС Разлог е немотивирано.
5.Решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.195, изр. предл. 3 във вр.
с чл. 193 от ЗЗД;
6. Във връзка с оплакването на необоснованост, поддържа се с въззивната жалба, че съдът не
е обсъдил всички събрани по делото доказателства;
7.Незабелязано е останало и съответно необсъдено от съда, елеминираноно на заключение
по автотехническа експертиза, изготвена по реда на чл. 207 от ГПК- обезпечение на
доказателствата.
Сочи се във въззивната жалба, че заключението на вещото лице * Н. Н. постановено по
ч.гр.д. № 1449/2020г. по описа на PC Добрич не е било оспорено от страните и съда. В
производството по делото е участвал, след надлежно редовно уведомяване и ответника по
делото. Същият е бил запознат със задачите на вещото лице, имал е възможност да постави
допълнителни задачи, имал е възможност да се запознае със заключението на вещото лице да
възрази ако не е доволен ли е от експертизата, да поиска допълнителна и или повторна
експертиза съгл. чл. 201 и сл. от ГПК. Това не е сторено от ответника по делото.
Заключението е постановено след обстоен оглед на автомобила от вещото лице в кратък
период след закупуването му от ищеца, в състоянието му в което е бил при закупуването му
и преди ремонтирането му.
В обжалваното Решение не само не е взето становище за зова заключение от съда, но то
изобщо не е обсъждано от него дори и на само това основание решението се явява
неправилно и незаконосъобразно.
8. Поддържа се с въззивната жалба допуснато нарушение на процесуалния закон, като
първоинстанционния съд елиминирайки разпоредбите на чл. 207 и сл от ГПК, е допуснал
нова автотехническа експертиза. От своя страна заключението на вещото лице по новата
експертиза е изготвено без да може същото да извърши оглед на автомобила. Вещото лице
М. М. не само, че не отговори коректно на поставените му задачи, но основното негово
занимание в изготвеното от него заключение е било да обори изготвената и приета вече от
съда и страните експертиза на арх. Н. Н.. Некоректно и непочтено от страна на вещото лице
М. М.;
9. Сочи се с въззивната жалба, че за да отхвърли предевения иск първоинстанционният съд е
приел че не се били събрали доказателства, които да водят до съществено намаляване цената
на лекия автомобил, както и на неговата годност по отношение на ползването му според
предназначението му Не били установени недостатъци за които ищеца не е бил уведомен,
както и такива които да са били скрити към момента на продажбата му.
Излагат се съображения, че тези изводи на съда противоречи на института на чл. 193 от ЗЗД.
Развити са съображения, че с оглед на текста на закона и на чл. 193 и 194 ЗЗД следва да се
приеме, че явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен преглед на обекта
Съответно на това скрити са тези недостатъци, които се появяват, когато не са могли да
2
бъдат забелязани тогава при обикновения преглед. Невъзможността този автомобил да се
използва с това му специално качество е съществен недостатък, който намалява неговата
годност за предвидената в договора употреба съгласно чл. 193 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Сочи се във въззивната жалба, че вещото лице инж. Н. Н. в заключението си в следствие на
извършения обстоен оглед /л.8 извод от заключението/ стига до следния извод: „...На
външен вид лек автомобил марка „***“, модел ***, с рама№\***, двигател....,изглежда добре
и с малки изключения/след частичен ремонт на спирачки и светлини/ може да се счита за
изправен /годен за движение/Други неизправности при обикновен оглед/ като тези описани в
следващата точка/трудно биха видени....“
В заключението си вещото лице, е стигнал до извода л.10 от заключението/: „ С изброените
технически неизправности, в предходните точки съгласно ЗДвП, е забранено движението на
автомобила и водача подлежи на наказание при управление на такъв автомобил на пътищата
отворени за обществено ползване. Автомобилът ....макар и частично да е годен, и да е в
движение, е практически неизползваем за ежедневно управление без извършване на
ремонт...“
10. Поддържа се с въззивната жалба, че не отговаря на събраните по делото доказателства
извода на първоинстанционния съд, че на автомобила били направени три огледа,, както и
че от страна на купувача на автомобила е бил направен оглед с механик, който при
неправилна работа на двигателя е следвало да установи повредите. В действителност от
материалите по делото е видно, че два пъти е правен оглед на автомобила. При първият от
пълномощник на купувача, който е дал капарото е направен само външен оглед. Вторият
оглед е направен, вече от жалбоподателя и също е направен общ оглед на автомобила, като
т.нар „механик“ изобщо не се е возил в автомобила.
В заключението си вещото лице инж. Н. Н. сочи, че неизправностите на автомобила
установени от него не биха могли да бъдат забелязани при обикновен оглед.
Излагат се доводи с жалбата, че Законодателя не е предвидил купувачът да има специални
познания за да си купи дадена вещ. Не е предвидил, че автомобила следва да бъде огледан в
сервиз. Съгласно чл. 193 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление. Продавачът не отговаря за недостатъците, които са
били известни на купувача при продажбата (чл. 193, ал. 2 от ЗЗД ). След като приеме вещта,
купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това
в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не
направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не
са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед, т. нар скрити недостатъци. В
последния случай правата на купувача се запазват, ако той. незабавно уведоми продавача за
открития недостатък- чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Уведомяване на продавача, обаче, не е
необходимо, ако той е знаел недостатъка, което следва от изричното правило, предвидено в
3
чл. 194, ал. 2 от ЗЗД. Границите на отговорността на продавача са уредени в чл. 195 от ЗЗД.
Купувачът разполага с избор между предвидените в чл. 195 от ЗЗД алтернативни
възможности.
Развити са съображения с въззивната жалба, че недостатъкът представлява всяко
неблагоприятно отклонение от нормално установените, общоприетите или уговорени
качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена;
11 .Поддържа се с въззивната жалба, че съставът на решаващия съд преднамерено и без да се
обоснове е приел, че не дава вяра на показанията на водените от ищеца свидетели.
Поддържа се от въззивната страна, че не е разгледал обстойно техните показания, не ги е
съпоставил със заключението на вещото лице инж. Н. Н.;
12. Същевременно съставът на РС Разлог, приповтаряйки някои от репликите на свидетеля
на ответника Исмаил Црънчев, без да се мотивира приема че следва да кредитира неговите
показания. Всъщност именно те противоречат на събраните по делото доказателства. Съдът
и не е отчел, че посочения свидетел е племенник на починалия ответник М. М. и внук на
конституирания на мястото на починалия ответник. Освен всичко това е действал, като
пълномощник, а и е получил лично парите от продажбата защото стойността на автомобила
не е заплатена по банков път а „ на ръка“;
13. Поддържа се от въззивната страна, че неправилно съдът обсъжда средна стойност на
автомобил от този вид и договорената цена. Освен това в договора за покупко - продажба не
е посочено, че автомобила не следва да се ползва по предназначение. Невъзможността този
автомобил да се използва с това му специално качество е съществен недостатък, който
намалява неговата годност за предвидената в договора употреба съгласно чл. 193 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно съдебната практика на ВКС,/ в този смисъл е
и Тълкувателно решение № 88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение №
33/01.11.1973г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 54/23.06.1986г. на ОСГК на ВС/,
отговорността на продавача за недостатъци в продадената вещ по чл. 193 ЗЗД се отнася до
такива недостатъци, които съществено намалят нейната цена или нейната годност за
обикновеното или предвиденото в договора употребление.
14. Възразява се с въззивната жалба, че абсолютно недопустимо, без да има такива
доказателства по делото необяснимо съдът е приел, че ищеца бил изминал 5000-6000км.
преди подаване на молбата за обезпечение на доказателствата. Този извод на съда се
опредевя от въззивната страна като абсурд, доколкото автомобила е закупен на 23.06.2020г.,
а молбата за обезпечение е подадена на 06.07.2020г. Поддържат се доводи, че съдът не се е
запознал задълбочено със заключението на вещото лице инж. Н. Н..
15. Твърди се, че в никакъв случай вещите лица не са потвърдили заключението на вещото
лице по единичната експертиза. Дори вещите лица не са били единодушни в заключението
си;
16. Поддържа се по отношение на техническия преглед от 11.02.2020г., че на съда е
убягнало, че няма съвпадения с данните за автомобила. Ноторно известен факт е как би
4
могъл да мине преглед на един автомобил Самият документ като частен такъв не
представлява доказателство Освен това от 11.02.2020г. до датата на продажбата е изминал
продължителен период от време;
17. Съдът коментира в мотивите на Решението, че били представени доказателства за
ремонтирането на автомобила. Излага се становище с въззивната жалба, че практиката на
ВС и ВКС е категорична, че не е нужно купувачът първо да отстрани недостатъците, а след
това да претендира стойността им от продавача. В този смисъл решение № 55/22.04.2010г.
по т.д. № 817/2009г. по описа на I т.о. на ВКС и Решение № 50/05.03.2012г. по гр. д. №
747/2011г. по описа на III г.о. на ВКС./
18. Изказва се становище с въззивната жалба, че съдът изобщо не е разбрал защо по делото е
представена офертата на оторизирания сервиз „М Кар Варна“ ООД. Той е представен защото
автомобила е предоставен за диагностика непосредствено след закупуването му на
02.07.2020г., както и бе потвърдено от разпитания по делото свидетел. Никога по делото не е
твърдяно, че ремонта е осъществен в посочения сервиз. Ремонта не е осъществен в този
сервиз. Твърдението, че автомобила е ремонтиран, е само за сведение, а не за доказване по
делото. Считаме, това дали е ремонтиран автомобила , не е предмет на доказване.
Ищеца не е искал да се кредитира офертата на сервиза.
19. Поддържа се от въззивната страна, че съдът в мотивите не се обосновава защо приема за
доказано становището че в удостоверението е с един номер и пробег 253 800км, като в
същност е вписано 272 700км.;
20. Оспорва се с въззивната жалба извода на първоинстанционния съд- че ответника не бил
уведомен за недостатъците. Излагат се съображения че най- малкото е уведомен с молбата за
обезпечение на доказателствата получена от него и със заключението на вещото лица инж.
Н. Н. . После и с исковата молба;
21. Поддържа се че състават на РС Разлог изобщо не е коментирал- размера на предявената
претенция, като от въззивната страна се поддържа, размера на предявения иск е доказан със
заключението на вещото лице инж. Н. Н. в т.4 от неговото заключение.
Въз основа на гореизложеното поддържат се оплакванията за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение на РС Разлог, като постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, като се иска от въззивния състав на ОС
Благоевград да го отмени и да постанови правилно такова, като уважи предявения иск за
претендирания размер.
Претендират се сторените в двете инстанции разноски по делото, както и в обезпечителното
дело.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от Х. В. М., ЕГН **********, от *- в качеството на наследник на починалия М. Р. М. и
ответник по гр.д. № 113/2021г. по описа на РС Разлог, с който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
5
Поддържа се с писмения отговор от въззиваемата страна, че атакуваното решение е
правилно и постановено в съответствие с материалния закон.
Излагат се доводи, че за да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че
са предявени искове по чл. 195 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Прието е от районният съд, че за
уважаването на иска по чл. 195 от ЗЗД следва да са налице следните кумулативно изискуеми
елемента, а именно: 1) наличие на недостатък на продадената вещ; 2) този недостатък да е
съществен, т. е. значително да намалява (но не и да изключва напълно) годността й или
цената й; 3) същественият недостатък на вещта да е съществувал по време на прехвърлянето
на собствеността и риска от погиване на вещта; 4) правнорелевантният недостатък да не е
бил известен на купувача по време на продажбата - чл. 193 ал. 2 ЗЗД; 5) недостатъкът да е
бил открит навреме - чл. 194 ЗЗД, което означава т. нар. явни недостатъци да са били открити
при приемането на стоката, а т. нар. скрити недостатъци да са били открити "в течение на
времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи"; 6) продавачът да е бил
уведомен за недостатъка навреме, което означава незабавно след откриването му - чл. 194 ал.
1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че липсва първия елемент от фактическия състав на иска
по чл. 195 от ЗЗД. Прието е и че липсва втория и третия елемент от иска по чл. 195 от ЗЗД.
Прието е от съда, че липсва каквото и да било уведомяване от ищеца за откритите
недостатъци, както и че ответника не е знаел за подобни недостатъци. Прието е, че
процесното МПС се продава на цена съобразно техническото състояние на автомобила,
която е значително занижена съобразно дадените и приети по делото заключения. Районният
съд е приел, че след като не е уважен главния иск, то не следва да бъде разглеждан и
акцесорния такъв.
Оспорват се с писмения отговор направените с въззивната жалба оплаквания като
неоснователни, поради следните съображения:
На първо място, оспорва се от въззивамата страна като неоснователно оплакването за
нарушение на материалния закон- чл. 195 от ГПК. Наведеното оплакване е бланкетно, без да
е подкрепено с каквато и да било мотивировка, защо жалбоподателя счита процесния акт за
постановен в нарушение на материалния закон.
Поддържа се с писмения отговор, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
правната квалификация на предявения иск е чл. 195 от ЗЗД, за което обстоятелство е била
предоставена възможност на ищеца (въззивник) да изрази становище и да направи
възражения, което не е направени в преклузивния срок. Ето защо направените с въззивната
жалба възражения относно правната квалификация на предявения иск да се правят едва с
въззивната жалба за недопустими, тъй като тази възможност на ищеца е била преклудирана
след приключване на първото по делото открито съдебно заседание.
На второ място, оспорват се с писмения отговор като неоснователни направените
оплаквания за неправилно определена правна квалификация, неправилно разпределена
доказателствена тежест, липса на указания за кои факти страната не сочи доказателства, с
6
което е допуснато нарушение в доклада по делото по реда на чл. 146 от ГПК.
Първоинстанционния съд с връчване на съобщението за насрочване на открито съдебно
заседание по гр.д. № 113/2021г., е връчил определение, в което бе обективиран проект на
доклада по делото, с които е била запозната и ищцовата страна. В първото по делото открито
съдебно заседание- 02.03.2022г., от първоинстанционния съд е предоставена възможност да
се направят възражения по доклада. Възражения по доклада от ищеца не са направени. Ето
защо и наведените оплаквания във въззивната жалба за това, че от тяхна страна са направени
възражения срещу доклада са неоснователни.
Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че в приетия по делото окончателен
доклад (без каквито и да било възражения от ищеца по делото), била е определена правната
квалификация на предявения иск, разпределена е била и доказателствената тежест.
Възразява се с писмения отговор, че съдът няма задължение в доклада си по делото да
посочва на страните за кои факти и обстоятелства твърдени от тях не сочат доказателства,
достатъчно би било да бъде разпределена доказателствената тежест, което и в настоящия
случай е направено.
Ето защо изказва се становище от въззиваемата страна, че наведените оплаквания с
въззивната жалба по отношение на доклада по реда на чл. 146 от ГПК са неоснователни, тъй
като ищеца е имал и му е била предоставена възможност за възражения, но същия е заявил,
че няма такива.
На трето място, оспорва се като неоснователно оплакването за липса на мотиви в
обжалваното съдебно решение.
Първоинстанционния съд правилно при постановяване на крайния си съдебен акт е обсъдил
всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 195 от ЗЗД, като е обсъдил
всяка една самостоятелно ведно със събраните и приети в хода на производството
доказателства. С писмения отговор се изразява становище, че първоинстанционния съд при
постановяване на решението си е обсъдил всички събрани в хода на производството
доказателства, включително и за това кои от тях кредитира с доверие и кои не, и съответно
каква е причината едни да бъдат кредитирани с доверие, а други не. В тази връзка и
наведените оплаквания за липса на мотиви в процесното решение са неоснователни, тъй
като такива са изложени подробно в процесното съдебно решение на първоинстанционния
съд.
На четвърто място, неоснователни са и наведените оплаквания за необоснованост на
обжалваното съдебно решение, поради това че съдът не е обсъдил всички събрани в хода на
производството доказателства.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че съставът на РС Разлог, при
постановяване на съдебния си акт, при обсъждане на всяка една от предпоставките за
уважаване на иска, подробно е обсъдил всички събрани в хода на производството
доказателства, както и изрично е посочено защо определени доказателства не са ценени с
доверие от съдебния състав. Ето защо и наведеното бланкетно оплакване е неоснователно.
7
На пето място, оспорват се наведените оплаквания с въззивната жалба за това, че съдът при
постановяване на процесното решение не е обсъдил събраната по реда на чл. 207 от ГПК
съдебно автотехническа експертиза, допуснато по ч.гр.д. № 1449/2020 година по описа на
Районен съд-Добрич.
Излага се становище от въззиваемата страна, че допусната експертиза в обезпечителното
производство е недопустима, поради следното: обезпечението на доказателства е
необходимо за целите на бъдещ иск, какъвто се явява настоящия, поради което е била налице
първата предпоставка за уважаване на искането. Не е била налице, обаче, втората
кумулативна предпоставка за уважаване на искането, а именно молителят да обоснове
наличието на обстоятелства, които биха довели до изгубване на съответните доказателства
или до затрудняване на тяхното събиране в рамките на бъдещото производство, което се
обезпечава. Посочените в молбата обстоятелства - че бъдещото исково производство ще
отнеме време, през което молителят няма да може да ползва автомобила си, поради което е
необходимо експертизата да бъде извършена предварително, за да може молителят да го
ремонтира и ползва, биха били относими и основателни, ако молителят искаше вещото лице
да извърши оглед на автомобила. Единствено в този случай е необходимо състоянието на
автомобила да остане непроменено към датата на огледа, за да може вещото лице да
установи нанесените вреди от произшествието. Видно от молбата, молителят не иска вещото
лице да констатира вредите чрез извършване на оглед на автомобила, а иска единствено да
отрази и остойности и констатира вреди, обективното състояние на автомобила към датата
на съставяне на заключението е без значение.
Същевременно, доколкото остойностяването на вече констатираните вреди може да бъде
извършено по всяко време, липсва основание съдът да допусне неговото предварително
извършване, защото липсва обективна пречка експертизата да бъде изготвена в хода на
съдебното дирене в бъдещото исково производство. В тази насока следва да се подчертае, че
производството по чл. 207 и сл. от ГПК служи единствено за събиране на онези
доказателства, които не могат да бъдат събрани в хода на съдебното дирене в бъдещото
производство или това би представлявало голямо затруднение, а не за предварително
разрешаване на спора или за снабдяване на страните с доказателства, въз основа на които да
преценят своето бъдещо процесуално или извънпроцесуално поведение по повод на
предявени от тях претенции. В тази връзка е Определение № 19720 от 02.06.2023 г. по ч. гр.
д. № 23522 / 2023 г. на Софийски районен съд.
Поради изложеното поддържа се от въззиваемата старна, че съдът правилно е допуснал
поисканата от ответната страна експертиза, а последващата тройна такава е по искане на
ищеца (въззивника). Считам, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като в
ч.гр.д. № 1449/2020г. по описа на Районен съд- Добрич, не е направено искане за оглед
извършено от съдебния състав или от вещо лица, а директно е допусната и назначена
автотехническа експертиза, която е следвало да бъде допускана и назначавана в бъдещото
производството, което се явява настоящото такова. Ето защо и считам, че съдът правилно не
е кредитирал същата.
8
На шесто място, оспорват се като неправилни оплакванията на въззивника за това, че не е
било необходимо уведомяване на ответника за откритите недостатъци, тъй като същия е
знаел за тях.
Развити са съображения с писмения отговор на въззивната жалба, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че липсва подобно уведомяване. В хода на производството се събрана
гласни доказателства, които от съдебния състав са обсъдени подробно. Поддържа се че не е
било установено уведомяване на продавача за възникналите неизправности по отношение на
продавания автомобил. Ето защо и правата на продавача не са се били запазили по реда на
чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Установи се, че липсва знание у продавача за тези недостатъци, което се
потвърди, както от представените доказателства от ГТП, така и от събраните гласни
доказателства, както и от изисканите справки от телефонните оператори.
На седмо място, оспорват се като неправилни наведените с въззивната жалба твърдения
относно обсъждането на средната стойност на процесния автомобил.
Съдът правилно е приел тази средна стойност, тъй като се позовал на приетите по делото
експертизи, от които се уставява, че цената на процесния автомобил с дефекти би била
такава, за каквато е продаден автомобила. Ето защо и съдът правилно е приел, че цената на
автомобила е съобразена с неговото техническо състояние, както и правилно е приел и се
доверил на експертизите, че автомобил с тези характеристики с изцяло изрядно състояние
би бил продаден на доста по- висока цена.
По делото е представен и приет договор за покупко-продажба от който се установява, че
автомобила е продаден за сумата от 6300,00 лева. В хода на производството бяха събрани и
доказателства от последно преминатия ГТП в град Якоруда от които отново се установи, че
техническото състояние на автомобила два месеца преди продажбата е било изрядно, което
не беше оспорено от ищеца (въззивника) към момента на представянето му.
На осмо място, определят се от въззивата страна като неправилни наведените оплаквания от
въззивника за това, че съдът е приел, че процесния автомобил от момента на продажбата е
изминал 5000-6000 км. В хода на производството е представено Удостоверение за
техническа изправност на ППС от 11.02.2020г., съставено от ЕТ В. К.. и оспорено от
процесуалните представители на ответника, като в същото е отразено, че двигателя на
процесния автомобил е ***, а в показанията на километража били отразени 272700 км. По
делото не е представен оригинал на удостоверението за техническа изправност на ППС от
11.02.2020г. Изискана е информация от ЕТ „В. К..-ЛЕМА“. Същият търговец е представил
пред РС Разлог- Удостоверение за извършен периодичен преглед за техническа изправност
на ППС, от което е видно, че процесния автомобил към 11.02.2020 г. е с отразен номер на
двигател: ***, а на километропоказателя са били отразени 253800 км.
От представената и приета по делото преписка от Нотариус М. Д. с per. № 693, видно е че в
нея се съдържа договор за покупко-продажба на МГ1С от 23.06.2020г, в който е отразен
номер на двигателя- ***. Същия изцяло се припокрива с този посочен в представените
документи от ЕТ „В. К..- ЛЕМА“.
9
Развити са правни доводи, че съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства-Периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на
агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението,
отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумо-
заглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение
№ 5. В този смисъл и след като е издадено удостоверение за техническа изправност на ППС,
то следва да се заключи, че същото е отговаряло на всички изисквания по наредбата и е било
в техническо състояние което е позволявало да бъде управлявано.
На девето място, с депозирана въззивна жалба се представя Удостоверение за техническа
изправност, като по отношение на същото въззиваемата страна изразява следното
становище:
Първо. не е посочено какво ще се установява с това доказателство и защо същото се
представя едва пред въззивната инстанция;
Второ, липсва дори искане за приемането му като доказателство по делото;
Трето, направеното искане не представлява ново доказателство за въззивника, поради което
по отношение на същото следва да бъде приложен състава на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Никъде
във въззивната си жалба не са изложени каквито и да било обстоятелства за това
удостоверение, както че същото представлява ново доказателство по смисъла на чл. 266 от
ГПК. Ето защо, считам че това доказателство не следва да бъде прието като доказателство
по делото.
Четвърто, възразява се от въззиваемата страна, че възможността на ищеца (въззивника) за
представяне на това писмено доказателство, което му е било известно пред първа инстанция,
е преклудирана.
По изложените съображения с писмения отговор на въззивната жалба, иска се от въззивния
съд да постанови решението си, като присъди на въззиваемата страна, сторените разноски
пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание.
Писменият отговор е депозиран своевременно, от насрещната страна, чрез процесуалния и
представител, като същият отговоря на изискванията на закона за дължимото съдържание.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Петрич и във
връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността
на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата
допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе
по тях с въззивното си решение.
10
РС Разлог е бил сезиран по насстоящото дело и с частна жалба от П. Р. П., ЕГН **********,
от ***, чрез адв. Г. Д., срещу Определение № 500195/14.05.2024г., постановено по гр. д.
№113/2021г. по описа на PC Разлог.
Навадени са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, както и твърдения че
обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния и процесуален
закон. Поддържа се, че атакуваното определение е немотивирано, както и Решението на съда
в частта му за разноските.
Излагат се доводи, че в обжалваното Определение съдът не излага никакви мотиви, защо
отхвърля молбата за изменение на Решението в частта му за присъдените разноски. От своя
страна в Решението в едно изречение се посочва че се присъждат разноски -„...съобразно
списъка с разноски по чл.80 от ГПК...“. Поддържа се с частната жалба, че съдът дори не се е
постарал конкретно да посочи какви точно и за какво присъжда разноски, а се е задоволил да
посочи една обща сума, което възпрепятства жалбоподателя да се запознае с конкретно
присъдените суми. Съдът обаче в случая пренебрегва и не се съобразява с ТР №
6/06.11.2012г.на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк.д. № 6/2012г., в което е прието:
„...Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай -например задължителната практика, разрешаваща
основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по
силата на законова делегация с издадената Наредба No 1/09.07.2004г. за минималните мери
на адвокатските възнаграждения -чл. 36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може
да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя -определяне на
минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и
клиент. Следователно с § 2 ДР Наредба Nol/2004r. се надхвърлят рамките на така
определената законова делегация, като се въвеждат правила за процедиране на съда и се
допълва разпоредба на ГПК, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на
Висшия адвокатски съвет. Обсъжданата наредба е подзаконов нормативен акт, поради което
при противоречие с основен нормативен акт, правораздавателният орган е задължен да
приложи акта от по-висока степен -чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая
§ 2 ДР Наредба No 1/2004г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК, като
променя, без да има такава правна възможност, процесуалното правомощие на съда да
осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това
и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера,
определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА....“
11
Въз основа на всичко гореизложено, поддържа се с частната жалба, че Определение №
500195/14.05.2024г., постановено по т.д. №113/2021г. по описа на PC Разлог е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.
Иска се от въззивния съд да го отмени, като присъди само действително сторените разноски
за които има представени доказателства, както и да намали платеното адвокатско
възнаграждение на другата страна към дължимия минимум.
В срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, постъпил е по делото писмен отговор от Х. В. М., ЕГН
**********, от ***, в качеството й на наследник на М. Р. М., починал на *** година, чрез
адвокат Т. Т. М. от Адвокатска колегия — Благоевград, с адрес на адвокатска кантора: ***, с
който се иска да бъде оставено без уважение предявената частна жалба срещу Определение
№ 500195/04.05.2024г., постановено по гр.д. № 113/2021г. по описа на РС Разлог като
неоснователна, както и да се присъдят сторените в настоящото производство разноски.
Поддържа се с писмения отговор че атакуваното определение на първоинстанционния съд е
правилно, тъй като е постановено в съответствие със закона и при спазване на установените
процесуални правила.
За да постанови определението си РС Разлог е приел, че според естеството на спора и
извършените редица процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото,
множеството проведени съдебни заседания и направените разноски за допуснати експертизи
са в съответствие с присъдените разноски. Прието е от първоинстанционния съд, че
претендиралото адвокатско възнаграждение съответства на предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2
от НМРАВ.
Оспорват се направените в частната жалба оплаквания като неоснователни, поради
следното:
Поддържа се че правилно съдът е приел, че не е налице прекомерност на присъдената сума.
Сочи се с писмения отговор, че не е направено оспорване на списъка по чл. 80 от ГПК от
страна на ищеца, поради което възражението на ищеца за прекомерност на претендиралото и
присъдено адвокатско възнаграждение е преклудирано. Искането на ищеца за намаляване на
възнаграждението, платено на насрещната страна може да бъде направено най-късно до
датата на приключване на последното съдебно заседание по делото в съответната инстанция.
При нормално развитие на общия исков процес последното заседание по смисъла на чл. 80
от ГПК е откритото съдебно заседание, в което съдът е обявил устните състезания за
приключено по реда на чл. 149, ал. 2 от ГПК. Възражението за прекомерност може да бъде
направено и с молбата по чл. 248 от ГПК, когато производството се е развило в закрито
съдебно заседание при липса на предвидената в закона процедура за уведомяване на
насрещната страна за заявената претенция за разноски. Настоящата хипотеза не е такава. До
приключване на последното съдебно заседание по делото молителите не са направили
искане за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което
и същото е преклудирано и съда не дължи произнасяне. В тази връзка е и трайната практика
на ВКС обективирана в Определение № 60120 от 11.11.2021 година по ч.гр.д. № 3249/2021
12
година П г.о.; Определение № 13 от 17.01.2013 година по гр.д. № 1161/2012 година на VI г.о.;
Определение № 4289 от 29.12.2023 година по гр.д. № 4423/2022 година на I г.о.
Излагат се доводи с писмения отговор на частната жалба, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, множеството
съдебни заседания и експертизи следва да бъде присъден изцяло претендиралия размер на
разноските от моя страна.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Действително делото се характеризира с фактическа и правна сложност. По същото са
проведени седем открити съдебни заседания, в които винаги участва процесуален
представител на страната. Били са назначени и приети две експертизи в хода на
производството за които отново, е бил заплатен депозит по повод на назначаването на
процесуален представител. Ето поддържа се становище че претендиралия размер е
справедлив и обоснован.
Нещо повече, дори ако се има предвид НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), то тогава следва да стигнем до извода,
че дори присъдените ми разноски са под установения минимум, по повод на които е
настоящата частна жалба.
С постановеното решение са присъдени разноски в размер на 1318,00 лева - съдебни
разноски (адвокатско възнаграждение, депозити да вещи лица и др.) Цената на иска
посочена от ищеца по делото е да му бъде заплатена сумата от 8876.00 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ За процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 10 000
лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Или 400 лева + разликата от 10% над
1000,00 лева, която разлика съобразно останалата част от иска е 787,60 лева, или общата
сума съобразно претенцията на ищеца за адвокатско възнаграждение е 1187,60 лева.
Следва да се има предвид и броя на съдебните заседания, тъй като след второто съдебно
заседание се дължи и допълнителна сума за явяване на процесуален представител в размер
на 250,00 лева, съгласно чл. 7, ал. 9 от НМРАВ. Както беше посочено по-горе по делото са
проведени 7 съдебни заседания, или за 5 от тях следва да бъде присъдена сумата от
250.00лева за всяко следващо, като общата сума се равнява на 1250,00 лева за явяване в 5-те
съдебни заседания.
13
По повод на допуснатите в хода на производството експертизи, са били внасяни депозити за
същите, като веднъж беше внесен депозит за вещо лице в размер на 218,00 лева, след това и
допълнителна сума в размер на 250,00 лева. Ето защо и заплатената сума само за вещи лица
възлиза на 468,00 лева.
Или общата сума, която е следвало да бъде присъдена съобразно НМРАВ (относно размера
на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред РС Разлог) и
заплатените такси за вещи лица, възлиза на 2905,60 лева.
Ето защо поддържа се с писмения отговор, че съда дори е редуцирал направените от
разноски пред първоинстанционния съд, като е присъдена сума почти на половина от
действително дължимата се съобразно нормативната база.
В тази връзка изказва се становище, че постановеното определение на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно, като са съобразени и правилата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Не са налице основания за намаляване на вече присъдени разноски.
По изложените съображения, иска се от въззивния съд да постанови своя съдебен акт, като
оставите без уважение депозираната частна жалба срещу определение № 500195/04.05.2024г.
постановено по гр. д. № 113/2021г. по описа на РС Разлог, като неоснователна и бъдат
присъдени сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата съдебна инстанция процесуални
нарушения при докладване на делото. При наличие на оплаквания с въззивната жалба за
допуснати от първата съдебна инстанция съществени процесуални нарушение във връзка с
доклада по делото, въззивният съд дължи указания на страните относно възможността за
предприемане на процесуални действия за посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат пред първата съдебна инстанция поради непълнота или
неточност на доклада и дадените от първостепенния съд указания./т. 1 от ТР № 1/2013г. по
тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Видно от обстоятелствената част на ИМ, че ищецът П. Р. П. е предявил иска си срещу М. Р.
М., за заплащане на сума в размер на 8 876лв., съставляваща обезщетение за разходите
необходими за отстраняване на недостатъците на закупената от него движима вещ/лек
автомобил „***“, модел 530 ХД/, като исковата претенция е основана на доводи, че след
закупуването на автомобила са установени съществени скрити недостатъци на автомобила,
които са били от такова екстество, че МПС макар и частично годно за употреба, практически
е било неизползваемо за ежедневно управление според предназначението на вещта, без
извършването на ремонт. Поддържа се от ищцовата страна, че се касае за вреди от скрити
недостатъци на вещта, които са били налице към момента на продажбата на автомобила и за
които купувачът е сигнализирал своевременно на продавача. Иска се от ищеца без да се
разваля сключения договор за продажба, да бъде осъден продавача да заплати на купувача
претендирата сума, като обезщетение за разходите, не обходими за отстраняването на
повредите и недостатъците в продадената вещ за ремонт на автомобила, за претендирания
размер с ИМ от 8 876лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото, до
14
окончателното заплащане на дължимото.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира за необходимо да даде указания на страните
във връзка с непълния доклад на първоинстанционния съд, в следния смисъл:
Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление, като продавачът не отговаря за
тези недостатъци, които са били известни на купувача при продажбата. Разпоредбата на чл.
194, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че продавачът отговаря за тези недостатъци, които не са могли
да бъдат забелязани при обикновен преглед, така наречените "скрити недостатъци".
Правопораждащият фактически състав на отговорността по чл. 193 и сл. ЗЗД във връзка с чл.
195 от ЗЗД за продажба на вещ с недостатъци включва установяването на следните
кумулативно изискуеми елементи: 1) наличие на правнорелевантен недостатък на
продадената вещ, т. е. неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени,
уговорени или общоприети показатели на стоката; 2) този недостатък да е съществен, т. е.
значително да намалява (но не и да изключва напълно) годността й (без да я прави
абсолютно негодна за употреба) или цената й- чл. 193 ал. 1 ЗЗД; 3) същественият недостатък
на вещта да е съществувал по време на прехвърлянето на собствеността и риска от погиване
на вещта; 4) правнорелевантният недостатък да не е бил известен на купувача по време на
продажбата– чл. 193, ал. 2 ЗЗД; 5) недостатъкът да е бил открит навреме– чл. 194 ЗЗД и чл.
324 ТЗ, което означава- а) т. нар. явни недостатъци да са били открити при приемането на
стоката, а т. нар. скрити недостатъци да са били открити "в течение на времето, което е
обикновено необходимо за това в подобни случаи"; 6) продавачът да е бил уведомен за
недостатъка навреме, което означава незабавно след откриването му - чл. 194, ал. 1 ЗЗД и чл.
324 ТЗ. Липсата на което и да е от тези условия води до отпадане на отговорността на
продавача за продадената некачествена стока,т.е.до преклудиране на правата на купувача по
чл. 195 ЗЗД.
Приема се от съдебната практика, че недостатъкът трябва да е съществен, т. е. значително да
намалява цената на вещта или годността й за обикновена или уговорената употреба. Това
изрично е предвидено в чл. 193 ал. 1 ЗЗД и е безспорно в облигационно-правната доктрина.
Отговорността по чл. 193 и сл. ЗЗД на продавача, т. е. задълженията му по чл. 195 ЗЗД,
съответно правата на купупавача по чл. 195 ЗЗД, не възниква при всякакви недостатъци на
продадената вещ, а само при съществени дефекти на стоката, които са довели до намаляване,
и то значително, на цената й или на годността й за употреба.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, ищецът купувач дължи доказване наличието на
изброените кумулативно предпоставки, обуславящи успешното доказване на предявения
иск, за да бъде ангажирана отговорността на ответника продавач за вредите настъпили за
купувача от скритите дефекти на вещта.
Нормата на чл. 195 ал. 1 от ЗЗД е регламентирала възможностите за правна защита на
купувача, а именно: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи
15
вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на
продавача или да иска друга стока без недостатъци. Исковете по чл. 195 от ЗЗД се погасяват
с изтичането на 6 месеца при продажбата на движими вещи.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно
цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената
или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности
предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две
възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на
вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на
продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то преустановяването
на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения
между тях договор. /Решение № 156 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 772/2011 г., II т. о.,
ТК/
На настоящия състав на ОС Благоевград е известно Тълкувателно решение № 54 от
23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК, според която съгласно чл. 193 ЗЗД продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора използване, като се има
предвид преди всичко обезценката на самата вещ поради това, че не може да задоволява
обикновените или предвидените по договора потребности на купувача. В т. 1 от цитираното
ТР е прието, че чл. 195 ЗЗД дава възможност на купувача, когато прецени, че не следва да
разваля договора- 1. да иска намаление на цената на вещта или 2. да претендира за
разходите, необходими за отстраняване на недостатъците. Следователно признато е правото
на купувача да претендира обезщетение за вреди от скритите недостатъци на вещта, без да
иска разваляне на договора поради неизпълнение, стига недостатъците да са съществени, да
са налице към момента на сключване на договора за продажба и от такова естество, че
съществено да намаляват цената на вещта или годността и за ползването и според
предназначение, без същата да е изцяло негодна за употреба.
Поради изложеното въззивният съд намира че предявения иск за обезщетение за вреди,
съставляващи разходите не обходими ремонт за отстраняване на повредите и недостатъците
на продадения лек автомобил, следва да се квалихицира като иск по чл. 195 ал.1, във вр. с
чл. 193 от ЗЗД и във вр. с чл. 195 ал.2 и чл. 82 от ЗЗД.
В процесуална тежест на ищеца съобразно правилата на чл. 154 от ГПК и при провеждане на
пълно и главно доказване, е установяването наличието на скрити недостатъци на
продадения лек автомобил, към момента на извършване на продажбата, доказването че
същите са съществени, доколкото значително засягат годността надвижимита вещ за
ползването и според предназначение, без същата да е изцяло негодна за употреба.
Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъците на вещта./чл. 193 ал.3 от ЗЗД/, а
купувачът може да претедира вреди, само ако се установи че се касае за недостатъци, които
16
не3 са могли да бъдат забелязани при обикновения оглед на вещта преди нейното
закупуване/чл. 194 ал.1 от ЗЗД/. Ищецът дължи доказване и на факта, че е уведомил
продавача за скритите недостатъци на автомобила, веднага след като ги е установил, като
само така правата му да иска обезщетение се запазват. Уведомяването на продавача не е
необходимо, ако той е знаел за недостатъците на вещта./чл. 194 ал.2 от ЗЗД/.
Доколкото се претендират вреди за обезщетение, съразмерни на разходите не обходими за
отстраняване на повредите и недостатъците на продадената вещ- за ремонта на автомобила,
то ищецът дължи пълно и главно доказване както на вида и характера на откритите скрити
недостатъци, така и на стойността необходима за ремонта и тяхното отстраняване.
Наведените от ответната страна възражения, въззивният състав на ОС Благоевград определя
като правопогасяващи, чрез отричане на фактическите твърдения на ищеца относно
правнорелевантните за делото факти. Навадено е възражение, че дефектите и недостатъците
на продадения лек автомобил, са се появили след като купувачът е започнал да управлява и
ползва закупената вещ. Върху ответника по делото тежи порцесуалното задължение за
пълно и главно доказване на така наведеното възражение с отговора на исковата молба.
При изложените съображения във връзка с направеното с въззивната жалба оплакване за
допуснати от първоинстационния съд съществени процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото и разпределението на тежестта на доказване, въззивният състав на ОС
Благоевград, изпълни задължението си съобразно т. 1 от ТР № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС, да даде на страните указания във връзка с непълнотата на доклада и
дадените от първостепенния съд указания.
Пред въззивната съдебна инстанция не са направени от страните доказателствени искания.
Представеното с въззивната жалба Удостоверение за техническа изправност на ППС е
представено пред РС Разлог и приобщено към доказателствената съвкупност./на лист 24 от
първоинстанционното дело/.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото пред ОС
Благоевград.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.12.2024г. от 10.0
0 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18