№ 5255
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110134446 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК от ЕМ. Г. АТ.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“Христо Смирненски“ бл.32А,вх.1,ап.33, против „.“ЕАД, ЕИК
.....,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А А,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумите,както следва : 127,29
лева,представляваща част от главница за топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. и 18 лева,представляваща част от парична сума
за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.
В исковата молба се твърди,че за имот в ж.к.“Христо Смирненски“
бл.32а,вх.1 е открита партида на името на ищцата А. от ответното дружество,а
по тази партида са начислявани парични суми. Ищцата оспорва дължимост на
паричните суми като оспорва съществуването на договорно
правоотношение,твърди,че не е доставено количество топлинна
енергия,формулира възражение за настъпила погасителна давност. Ищцата
моли съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „.“ЕАД оспорва исковете като неоснователни и
недоказани,твърди се,че за периода м.11.2017 г. до м.04.2019 г. е налице
влязла в сила заповед за изпълнение,твърди се,че дори вземането да е
погасено по давност,то същото може да бъде доброволно изпълнено,твърди
се,че съществува облигационно правоотношение. Моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Представен е изпълнителен лист,издаден на 16.07.2021 г. по
ч.гражд.дело № 57886/2020 г. по описа на СРС,24 състав,съгласно който
Владимир Александров Атанасов и Емилия Горанова А. са осъдени да
заплатят при условията на разделна отговорност сумите от 2654,98 лева цена
за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 23.11.2020 г. до
окончателното изплащане,мораторна лихва в размер от 549,34 лева за
периода 15.01.2018 г. до 11.11.2020 г. като Владимир Атанасов отговаря за 1/6
от дълга,а Е.А. – за 5/6 от дълга.
Приети са съобщения към фактури,издадени от „.“ЕАД до ЕМ. Г. АТ..
С договор,сключен между „Н инженеринг“ООД и етажните
собственици в сградата на бл.33а на ж.к.“Христо Смирненски“ страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
етажните собственици приемат да поставят индивидуални разпределители,а
дружеството се задължава да извършва дялово разпределение. Договорът е
сключен след приемане на решение на общото събрание на етажните
собственици.
Установява се,че „.“ЕАД и „Н“ЕАД се явяват обвързани от
правоотношение,според което „Н“ЕАД приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„.“ЕАД се задължава да определя задълженията на отделните клиенти въз
основа на данните от дялово разпределение.
Представени са общи условия на „.“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се
установява,че в процесната сграда има две абонатни станции,а топлинната
енергия се измерва с един топломер,който се отчита по електронен път на
първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните
разходи,които остават за сметка на доставчика,дължимата главница за
топлинна енергия възлиза на 2719,96 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на дружеството ответник са осчетоводени плащания на
парични суми,както следва – 52,97 лева на 25.11.2017 г.,31,54 лева на
08.11.2018 г.,33,43 лева на 20.12.2018 г. и липсват данни за последващи
плащания,непогасените задължения възлизат на 127,29 лева за периода м.05.-
м.10.2017 г. и 2654,96 лева за периода м.11.2017 г. до м.04.2019 г.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот с площ
от 64,79 кв.м.,съгласно който Александър Владимиров Атанасов и ЕМ. Г. АТ.
се легитимират като собственици на ап.33 на ет.7 в бл.32а на ж.к.“Христо
Смирненски“.
Видно от справка от НБД „Население“,Александър Владимиров
Атанасов е починал и е оставил като наследница по закон съпругата си ЕМ. Г.
АТ..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковете :
2
С оглед обстоятелството,че ищцата А. отрича дължимост на паричните
суми и същите не се явяват заплатени,съдът приема,че съществува правен
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. Съдът
намира,че следва да бъде възприето,че за допустимостта на исковете не е от
значение дали има висящо изпълнително дело,тъй като за ищцовата страна е
налице интерес от отричане дължимост на паричната сума.
По основателността на исковете :
Когато е предявена искова претенция по отрицателен установителен иск,в
тежест на ответната страна е възложено да установи,че вземането съществува.
Това означава,че доказателствената тежест се размества и е възложено на
ответната страна да установи вземането си – по основание и по размер.
Софийският районен съд намира,че искът за сумата от 127,29
лева,представляваща част от главница за топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. подлежи на уважаване. В конкретния случай
ищцата А. оспорва паричната сума на основание липса на договорно
правоотношение,липса на доставена топлинна енергия и поради погасителна
давност. Съдът счита,че от ангажираните в хода на производството
доказателства може да бъде направен извод,че договорно правоотношение
съществува и е доставена топлинна енергия,съответстваща на цената,но
предвид това,че е настъпила погасителна давност,отрицателният
установителен иск подлежи на уважаване. За да възприеме,че между страните
съществува договорно правоотношение,съдът отчете,че ищцата А. е
собственик на топлоснабдения имот,за което по делото е представен договор
за продажба на държавен имот. Съгласно чл.153 от ЗЕ клиент на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота,при което с оглед обстоятелството,че ищцата А. е собственик на
имота,съдът възприема,че между страните съществува договорно
правоотношение,в която насока по отношение на топлоснабдените към
влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ сгради договорното правоотношение
възниква предвид притежаваното право на собственост или вещно право на
ползване. Неоснователен е и доводът на ищцата А.,че не дължи паричната
сума предвид липса на доставка,в която насока от приетите по настоящото
производство съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се
установява,че е доставена топлинна енергия и същата не е заплатена. За да
счете,че исковата претенция за сумата от 127,29 лева,представляваща част от
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. е
доказана по основание и по размер,съдът взе предвид,че доводът на ищцата А.
за настъпила погасителна давност се явява основателен. Погасителната
давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на настъпила
погасителна давност,ако в определен период от време,считано от изискуемост
на вземането кредиторът не е предприел действия по реализирането му.
Приложимата погасителна давност към вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело
№ 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Според общите условия на
дружеството доставчик,действащи към периода 01.05.2017 г. до 30.09.2017
г.,цената на топлинна енергия е подлежала на заплащане в срок от 45
дни,считано от месеца на доставката. Съдът,отчитайки липсата на
представени доказателства от страна на ответника за предприемане на
3
действия,с които е прекъсната давността по смисъла на чл.116 от
ЗЗД,намира,че към датата на устните състезания вземането за този период от
време се явява погасено по давност и искът следва да бъде уважен.
Софийският районен съд намира,че искът за сумата от 18 лева,
представляваща част от парична сума за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.
подлежи на отхвърляне. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото
се установява,че въз основа на заповед за изпълнение на 16.07.2021 г.
ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за парични суми за топлинна
енергия за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. Съобразявайки разпоредбите
на чл.424 от ГПК вземането,респективно част от това вземане,може да бъде
оспорвано само въз основа на нововъзникнали или новонастъпили
обстоятелства. Когато е издадена заповед за изпълнение,длъжникът може да
възрази срещу нея и да се развие исково производство по положителен
установителен иск,а ако не възрази – всички възражения,с които длъжникът е
разполагал към срока за подаване на възражение се явяват преклудирани,а
оспорването дължимостта на паричната сума може да бъде реализирано само
въз основа на нови писмени доказателства или на нови обстоятелства.
Предвид това,че не са събрани доказателства,от които да следва,че сумата от
18 лева е недължима,въз основа на обстоятелства,последващи издаването на
изпълнителния лист,искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че
следва да бъдат присъдени такива в размер от 43,85 лева в полза на ищцата,в
полза на адв.В.Ф. С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
сумата от 263,10 лева за предоставена безплатно правна помощ,а в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 86,10 лева съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „.“ЕАД, ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А А,че ЕМ. Г. АТ.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,ж.к.“Христо Смирненски“ бл.32А,вх.1,ап.33,не
дължи сумата от 127,29 лева,представляваща част от главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. като отхвърля иска за
сумата от 18 лева,представляваща част от парична сума за периода 01.11.2017
г. до 30.04.2019 г.
ОСЪЖДА „.“ЕАД, ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А А да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ЕМ. Г. АТ.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,ж.к.“Христо Смирненски“ бл.32А,вх.1,ап.33,
сумата от 43,85 лева ( четиридесет и три лева осемдесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „.“ЕАД, ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А А да заплати на адв.В.Ф.
4
С.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ул.“Гургулят“ № 31,ет.1,сумата от
263,10 лева ( двеста шестдесет и три лева и десет стотинки ) адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
ОСЪЖДА ЕМ. Г. АТ.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“Христо
Смирненски“ бл.32А,вх.1,ап.33 да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 на ГПК на „.“ЕАД, ЕИК .....,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А А, сумата от
86,10 лева ( осемдесет и шест лева и десет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5