Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

№  ……                                                   09.07.2019 г.                                                  гр. Средец

 

                                                  В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 25.06.2019 година,

в следния състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 236 по описа за 2019 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

С молба с правна квалификация чл. 50 от СК П.Д.К. и Т.Ю.К. са поискали прекратяване на брака им по взаимно съгласие. Представили са споразумение.

В съдебно заседание съпрузите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по  делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак от 26.08.2010 г., издадено от Община Бургас, въз основа на акт за граждански брак № V-0224/20.09.1995 г., П.Д.К., с ЕГН ********** и Т.Ю.Ю., с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 20.09.1995 г., като съпругата след брака е приела да носи фамилното име К..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I.   По молбата с правна квалификация чл. 50 от СК.

Молбата за развод по взаимно съгласие е основателна. 

Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата до съда и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са ирелевантни, съгласно чл. 50 от СК, поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите – молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което са уредили въпросите относно личните и имуществените отношения по между си, ползване на семейното жилище и фамилното име. Така постигнатото споразумение не противоречи на закона.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.

II.  Относно разноските за производството.

Всеки от молителите следва да заплати окончателна държавна такса за прекратяване на брака в размер на по 7,50 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3  от ГПК, съдът 

 

                            РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК брака, сключен на 20.09.1995 г., с акт за граждански брак № V-0224/20.09.1995 г. на Община Бургас, между П.Д.К., с ЕГН ********** и Т.Ю.К., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.Д.К. и Т.Ю.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

1. Семейното жилище, представляващо дворно място с къща, с административен адрес с. Дебелт, Община Средец, ул. „Щерю Воденичаров“ № 5, собственост на П.Д.К., се предоставя на П.Д.К., с ЕГН **********.

2. След прекратяване на брака бившата съпруга ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си фамилно име Ю..

3. Съпрузите не претендират издръжка един от друг след прекратяване на брака.

4. Съпрузите не са придобивали недвижимо имущество в режим на СИО.

5. Съпрузите нямат претенции за движими вещи.

ОСЪЖДА П.Д.К., с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 7,50 лева.

ОСЪЖДА Т.Ю.К., с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 7,50 лева.

Решението не подлежи на обжалване (чл. 330, ал. 5 от ГПК).

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: