№ 3732
гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20233110101944 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „Е. - 2-“ ЕООД, ЕИК ***, срещу „П.
2.“ ЕООД, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от общо 19 883,06 лв. с ДДС, представляваща
задължение по издадени 21 броя фактури за доставка на зеленчуци за периода от
12.09.2022г. до 29.10.22г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: По заявка на ответника в периода от
12.09.2022г. до 29.10.2022г. с 21 броя отделни доставки ищецът е продал и доставил на
ответника количества зеленчуци в хотел „***“ в к.к. „***“. При всяка доставка ищецът е
издавал съответна фактура с опис на зеленчуците. Дължимата сума по всички 21 броя
доставки е 19 883,06 лв. с ДДС. Липсва плащане на която и да било фактура.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. В съдебно заседание ответникът, чрез неговия процесуален представител, адв. С.,
признава предявения иск. Заявява, че не се оспорва дължимостта на сумата. Не се спори, че
ищецът е снабдявал хотелите на ответника със зеленчуци. Излага се, че ответникът не е
станал причина за образуване на делото, поради което не дължи разноски.
Съдът, след като взе предвид гореизложеното, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, изразено в
съдебно заседание.
Съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК.
Освен това ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане за постановяване на
решение при признание на иска. Съобразно уредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно в
мотивите на решението да се укаже, че е то е постановено при изрично признание на иска.
Налага се изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на
решение при признание на иска.
Неоснователното е възражението на ответника, че дружеството не е дало повод за
завеждане на исковата претенция. Твърдението, че дружеството очаква изплащане на суми
1
от трето за спора лице не го освобождава от задължението да заплати сумата, предмет на
иска, на ищеца, при положение, че не оспорва извършването на доставка на зеленчуци за
процесния период. Освен това до настоящия момент все още няма извършено плащане на
задължението, въпреки че е изминала една година от настъпване на падежа на първото
вземане. Със своето бездействие ответникът е дал повод за образуване на настоящото
производство.
В ползва на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в размер на общо
4703,16 лв., представляващи сбор от сторени разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. с
номер 684/2023г. по описа на ВРС. Размерът на дължимите разноски е определен съобразно
направеното възражение за прекомерност и на минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съгласно Наредбата, предвид признанието на иска и липсата на всякаква
сложност на делото от фактическа и правна страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П. 2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна
да заплати в полза на „Е. - 2-“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, сумата от общо 19 883,06 лв. с ДДС (деветнадесет хиляди осемстотин осемдесет и
три лева и шест стотинки), представляваща неизплатено задължение по издадени 21 броя
фактури (с номера 1353, 1384, 1386, 1404, 1414, 1434, 1460, 1470, 1488, 1512, 1528, 1556,
1563,1584, 1622, 1641, 1643, 1659, 1683, 1713, 1726) по Договор за доставка на зеленчуци за
периода от 12.09.2022г. до 29.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „П. 2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна
да заплати в полза на „Е. - 2-“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, сумата от общо 4703,16 лв., представляващи сбор от сторени разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д. с номер 684/2023г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2