МОТИВИ по НОХД № 30
355/12 г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият М.А.М. е обвинен в това, че на 23.12.2011 год. в с. Габровница, област
Монтана на кръстовището на ул. ”Иван Калиманишки” и ул. ”Христо Ботев” при
управление на МПС – лек автомобил марка “Л.” модел “Д.” с ДК № XXXX нарушил
правилата за движение по пътищата: Чл. 5 (1) от ЗДвП “Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди” ; (2) “Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. “Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 20, ал. 1
от ЗДвП - “водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП- “водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 36
(2) При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на
пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия
път в дясната част на платното за движение” и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Т.Б.Г. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx изразяваща се в травма в
областта на левия долен крайник със счупване на дългите кости на подбедреницата
голям и малък пищял - в долната им трета която е от естеството да води до
трайно затруднение на движението на левият долей крайник за срок над един месец,
като деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
5-то вр. с ал. 1, б. ”б” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки конкретни по вид и размер наказания в т. ч. да
се уважи предявения и приет граждански иск.
Гражданският ищец Т.Г. чрез повереник дава съгласие при условията на чл.
371, т. 1 НПК да не се разпитват всички свидетели и вещите лица, пледирайки
приетия иск да бъде изцяло уважен.
Подсъдимият М. се признава за
виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват
всички свидетели и вещите лица. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. М.
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подс. М. изрази съгласие по
смисъла на чл. 372, т. 1 НПК спрямо всички свидетели и вещите лица. Пледира за
определяне на наказанията при смекчаващи отговорността обстоятелства. Излагат
се доводи и за съпричиняване от страна на Т.Г., което следва да рефлектира и
при определяне размера на обезщетения.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по – точно съгласно
чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано служебно от съда.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете
и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. М. е неосъждан до настоящия
момент, завършил средно образование, не работи, живее на семейни начала и има
три деца. Подс. М. се води на отчет в Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Монтана
като водач на МПС от категории “В” и “М”. Видно от изготвената му справка за
нарушител, в т. ч. служебно изискана от съда, на лицето има наложени наказания
за нарушения по ЗДвП.
Подс. М.М.
и Т.Б.Г. xxx. Т.Г. е с поставена диагноза “умерена умствена изостаналост”. На 23.12.2011
г. св. Гинка П. и св. Славчо Генчев живеещи на семейни начала в с. Габровница, област
Монтана решили да посетят с. Ружинци. Те помолили подс. М. да ще желае да ги
закара с личния си автомобил марка “Л.” модел “Д.” с ДК № XXXX и М.
се съгласил. Автомобилът управляван от подс. М. първоначално се движел по ул. ”Драгоева
чешма” /“Иван Калиманишки”/, след което завил наляво по ул. ”Христо Ботев” в с.
Габровница, област Монтана. В момента на извършване на маневрата “завой наляво”
от левия тротоар на ул. ”Христо Ботев” на пътното платно слязъл св. Т.Г., който
направил няколко крачки, след което спрял на място и вдигнал ръка за поздрав
към подс. М., който познавал. Независимо, че водачът на автомобила видял Г., който
стоял на пътното платно, същия извършил завоя в лявата част на пътното платно и
настъпил челен удар, при който автомобилът блъснал пешеходеца с предния си ляв
мигач в областта на левия долен крайник на Т.Г.. Последният паднал на земята, а
свидетелите П. и Генчев видели случилото се. Св. П. казала на подс. М., че
трябва да спрат и да проверят какво е състоянието на пострадалия. М. обаче
заявил, че на Т.Г. му нямало нищо виждайки го на огледало, че бил станал и
продължили по посока към с. Ружинци. Тримата пристигнали в с. Ружинци около
17:00 часа на 23.12.2011 г., където подс. М. установил, че предният ляв мигач
на автомобила му е счупен и веднага се досетил, че повредата е причинена в
резултат на настъпилото произшествие. Около 21:30 часа на 23.12.2011 г. подс. М.
и свидетелите Генчев и П. се прибрали в с. Габровница, област Монтана. М.
разбрал, че св. Т.Г. е със счупен крак и се намира в МБАЛ АД – Монтана, независимо
от това подс. М.М. не уведомил компетентните органи за случилото се, а вместо
това на 29.12. - 30.12.2011 г. продал превозното средство - лек автомобил марка
“Л.” модел “Д.” с ДК № XXXX на Иван Тодоров Миронов за сумата от 400 лева.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия и образувано ДП
била установена самоличността на извършителя на деянието, а именно подс. М.М..
От
заключението на извършената съдебно - автотехническа експертиза е видно, че в
момента на произшествието времето било облачно, светло и студено. При
подхождането на лекия автомобил от ул. ”Драгоева чешма” /Иван Калиманишки”/ към
ул. ”Христо Ботев” видимостта на водача на автомобила спрямо пешеходеца е била
от порядъка на 5-6 метра. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да
види Т.Г. преди да извърши завоя наляво. Скоростта на движение на лекия
автомобил в момента на удара била около 18 км. /час. Водачът на автомобила е
знаел за здравословните проблеми на пострадалия, което го е задължавало при
преминаване покрай него, особено когато лицето се е намирало на пътното платно,
да го пропусне да мине, да намали скоростта или да спре. От техническа гледна
точка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е извършена
маневра “завой наляво” на нерегулирано кръстовище в лявата половина на пътното
платно, при наличие на пешеходец с непредвидимо поведение, който е стоял на
пътното платно и е махал за поздрав.
От
заключението на съдебно - медицинската експертиза е видно, че вследствие на ПТП
Т.Г. е получил травма в областта на левия долен крайник със счупване на дългите
кости на подбедрицата-голям и малък пищял -в долната им трета. Посочените
увреждания са от естество да водят до трайно затруднение движенията на левия
долен крайник за срок над един месец, т. е. налице е средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от ИК. Оздравителният период при такава травма, при
условие, че не настъпят усложнения е най-малко половин година.
От
заключението на изготвената трасологична експертиза е видно, че намерените и
иззети от местопроизшествието три броя парчета от безцветна пластмаса са били
част от преден ляв мигач (пътепоказател) на лек автомобил марка “Л.” модел “Д.”
с ДК № XXXX .
От
заключението на изготвената на пострадалия Т.Б.Г. съдебна психиатрична
експертиза е видно, че лицето страда от умерена умствена изостаналост, заради
което е инвалидизиран пожизнено с решение от 19.01.1987 г. Няма данни лицето да
е употребявало алкохол или психоактивни субстанции. Наличното състояние пречи
на цялостната способност на пострадалия да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо него. Нивото на интелект на Г. възпрепятства възможността да
дава обяснения за факти и обстоятелства към момента, преди и след деянието
спрямо него. Касае се за лице с психично заболяване, с нарушение на вниманието,
лабилен, с невъзможност за концентрация върху даден вид дейност, с твърде нисък
интелект, липса на ефективен контрол и самоконтрол върху собствените си навици
и поведение. Предвид горното пострадалия Т.Г. не е разпитван по досъдебно
производство в качеството на свидетел. Показания е дала майката на пострадалия св.
В.С., която е и негов представител.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията
на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението спрямо подс. М. е доказано
по несъмнен начин. Събраните писмени и гласни доказателства не се оспорват, поради
което съдът не излага в детайли мотиви в тази насока. Макар и да има несъгласие
на страните относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Т.Г., обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните по ДП
доказателства, които страните не оспориха, респ. дадоха съгласие по чл. 371, т.
1 НПК относно всички свидетели и вещи лица, описват именно такова съпричиняване.
Деянието по
чл. 343, ал. 3, , пр. 5 –то, б. ”а”, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е доказано от обективна и субективна страна, като подс. М. поради нарушение
на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП “ като всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не е трябвало да създава опасности и пречки
за движението и не е трябвало да поставя в опасност живота и здравето на хората – в случая на Г.”, чл. 5,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП – “като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците – в случая Г.”,
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП- “като водач е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал”, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – “като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобразява с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач е
бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението” и чл. 36, ал. 2 от ЗДвП – “при завиване наляво за навлизане
в път с двупосочно движение като водач на пътното превозно средство е бил
длъжен да завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част
на платното за движение” и по непредпазливост е причинил на Т.Б.Г. средна телесна повреда изразяваща
се в травма в областта на левия долен крайник със счупване на дългите кости на
подбедреницата голям и малък пищял - в долната им трета, довело до трайно
затруднение движението на левия долей крайник за срок над един месец, като
деецът М. е избягал от местопроизшествието.
Съдът
призна подсъдимия М. за НЕВИНЕН и го
ОПРАВДА в частта на обвинението, където
е посочено “и да
причинява имуществени вреди” в частта на посочено за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, “и водачите на двуколесни пътни
превозни средства” в частта на посочения чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗдвП и в частта на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП “с релефа на местността, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението”. Съдът, независимо от вида съдебно
производство, прецезира обвинението в тази му част имайки предвид
доказателствата по ДП и това, че посочените за извършени нарушения не са в
пряка и причинна връзка с настъпилия резултат. Обратното, налице
е причинно следствена връзка между посочените за извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат.
Т.Б.Г.
пресичайки пътното платно е нарушил чл. 113, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, съответно чл. 165, т. 2 и т. 3 от ППЗДвП съгласно които “извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват превилата по ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 4 - “когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни –
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразяват с разстоянията до
приближаващите пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не
удължават ненужно пътя и времето на пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение”. Макар и да не е посочено като цифри от ЗДвП горните
обстоятелства на практика са изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като подсъдимия, защитата и повереника на гражданския ищец дадоха съгласие
по чл. 371, т. 1 НПК относно показанията на всички свидетели по ДП и заключения
на вещи лица, а последните са в подкрепа на извода, че е налице съпричиняване. В
тази връзка съдът не приема за обосновани доводите на повереника за липсата на
съпричиняване от страна на Т.Г. – заради заболяването и поведението на Г., които
са били известни на подс. М., последния е бил длъжен да бъде още по –
внимателен като водач на мпс-во и съответно е нарушил посочените по горе
разпоредби на ЗДвП, но и поведението на Т.Г. пресичайки пътното платно, спирайки
на него без доказана необходимост, за да помаха за поздрав, е в причинно
следствена връзка с настъпване на ПТП.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. М.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 343, ал. 3, пр. 5-то, б. ”а”, пр. 2 / в
редакция преди доп. и изм. с ДВ, бр. 60/2012 г. в сила от 08.09.2012 г. / вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1
от НК:
-на 23.12.2011
год. в с. Габровница, област Монтана на кръстовището на ул. ”Иван Калиманишки”
и ул. ”Христо Ботев” при управление на МПС – лек автомобил марка “Л.” модел “Д.”
с ДК № XXXX нарушил правилата за движение по пътищата
както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП “като всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не е трябвало да създава опасности и пречки за движението и не е трябвало да
поставя в опасност живота и здравето на хората – в случая на Г.”, чл. 5,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП – “като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците – в
случая Г.”, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП- “като водач е бил длъжен да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал”, чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП – “като
водач на пътно превозно средство е бил длъжен при избиране на скоростта на
движение да се съобразява с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач е бил длъжен да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението” и чл. 36, ал. 2 от ЗДвП – “при завиване наляво за навлизане в път с
двупосочно движение като водач на пътното превозно средство е бил длъжен да
завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на
платното за движение” и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Т.Б.Г. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx изразяваща се в травма в областта на
левия долен крайник със счупване на дългите кости на подбедреницата голям и
малък пищял - в долната им трета, довело до трайно затруднение движението на
левия долей крайник за срок над един месец, като деецът М. е избягал от
местопроизшествието.
От субективна страна е налице непредпазливост
– подс. М. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди - непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.
3, пр. 1 НК, а причинявайки вредоносния резултат умишлено е избягал от
местопроизшествието.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до пренебрегване и неспазване на
правилата за движение по пътищата при управление на МПС от страна на подс. М. и
нарушаване на правилата за пресичане на пътното платно от пешеходец от страна
на пострадалия Тодоров Г..
За извършеното от подс. М.
престъпление посочено по горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи
съответно наказание – ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ЕДНА ГОДИНА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящата
присъда и привеждането й в изпълнение. При определяне видът и размера на
наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение
за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. ”б” вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 42а, ал.
3, т. 1 вр. с ал. 4 вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК. Пробационните
мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и
личността на подсъдимия. Съдът не наложи други пробационни мерки освен
задължителните, като изходи от обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът
счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна мярка, а
задължителните са достатъчни като отговарящи на установената степен на опасност
на конкретното деяние и личността на подс. М..
Наказанието бе определено при
следните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – осъзнаване на
вината, съдействие за разкриване на обективната истина в хода на ДП и на
съдебното производство, ниска степен на обществена опасност на подс. М. като
личност, който е баща на три деца и не работи, чисто съдебно минало, съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия Г.. Съдът намери, че са налице условията
на чл. 55 НК и затова приложи чл. 58а, ал. 4 от НК извършвайки и сравнението, което
налага тази разпоредба. Макар и да са налице и условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, по – благоприятния закон в случая е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
”б” от НК при налични многобройни посочени по горе смекчаващи отговорността
обстоятелства. Дори съдът да бе наложил при условията на чл. 54 НК най – лекото
наказание лишаване от свобода по чл. 343, ал. 3, пр. 5 НК, намалено с една
трета, наказанието като размер определено съгласно чл. 58а, ал. 1 НК щеше да
бъде по - тежко от наложеното при условията на чл. 55 НК – наказанието лишаване
от свобода за срок от предвидения минимум от три месеца е по – тежко от
наказанието – “пробация” независимо от вида на наложените пробационни мерки. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е високата степен обществена опасност на деянието. При
определяне вида и размерът на наложеното наказание спрямо подс. М., съдът
намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК, и че е съответно по смисъла на
чл. 35, ал. 3 от НК. Съдът съобразява изискванията на чл. 56 от НК относно
обстоятелството, че подс. М. е избягал от местопроизшествието.
На
основание чл. 343г вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 5-то, б. ”а”, пр. 2 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът ЛИШАВА
подсъдимия М. ОТ ПРАВОТО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от датата на изземване на СУМПС от подс. М. за
изпълнение на наложеното наказание. Съдът определи това наказание
индивидуализирайки го съобразно принципите на Глава Пета НК в контекста на
данните по делото, като взе предвид - високата степен обществена опасност на
извършеното деяние, допуснати в миналото и други нарушения по ЗДвП и
съобразявайки съдебната практика на съдебен окръг Монтана по процесни казуси
относно определяне размера на това наказание, като в случая деянието не е извършено
в пияно състояние. Съдът не наложи по – голям размер наказание отчитайки
личността на подс. М., осъзнаването на вината, макар и допускал нарушения по
ЗДвП съдът след справка установява, че в по – голямата си част те са за
нарушения извършени в периода 2005 г. – 2011 г., подс. М. е баща на три деца, които
при здравословни проблеми имат нужда от медицинска помощ, респ. транспортиране
от с. Габровница, където живее семейството на М. xxx.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящият наказателен процес е приет за
съвместно разглеждане предявен от Т.Б.Г. с представител майка му В.Т.С. и
упълномощен повереник граждански иск за сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и сумата 1 000 лева обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната
лихва върху посочените суми от деня на увреждането до окончателното им изплащане
и направените по делото разноски.
Съдът намери предявения
граждански иск относно претендираните неимуществени вреди за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН и за ИЗЦЯЛО ОСНОВАТЕЛЕН приетия иск за имуществени вреди.
По делото е безспорно установено, че с
деянието си на 23.12.2011 г. описано по – горе в настоящите мотиви подс. М. виновно
по непредпазливост е причинил следното увреждане на Т.Б.Г. - травма
в областта на левия долен крайник със счупване на дългите кости на
подбедреницата голям и малък пищял - в долната им трета, довело до трайно
затруднение движението на левия долей крайник за срок над един месец, което по естеството и вида си
представлява „средна телесна повреда” по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Г. е
търпял болки, страдание и неудобства. Във връзка с причинената му травма е бил
в болница 20 дни и в гипс 8 месеца. Тези последици съставляват неимуществени
вреди, които на основание чл. 45 ЗЗД подс. М. е длъжен да обезщети. В същото
време обаче приемайки, че за настъпване на ПТП Т.Г. също е допринесл, то
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали съгласно чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът имайки предвид горното
намери предявения граждански иск за неимуществени вреди, за прекомерно завишен.
Предвид това и съгласно чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД по справедливост съдът
определи сумата 5 000 / пет хиляди/ лева, която подс. М. следва да заплати на Т.Б.Г.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от деня на увреждането – 23.12.2011 г. до окончателното
й изплащане, като отхвърли предявения граждански иск в останалата му част над
уважения размер до претендирания такъв от 10 000 лева, като неоснователен.
Съдът се произнесе по предявения граждански иск въз основа на установената по
делото и описана по горе фактическа обстановка, като намира, че е съобразил всички
обстоятелства със значение за определяне размера на дължимото от подсъдимия
обезщетение за неимуществени вреди при съобразяване на това, че и увредения Г.
е допринесъл за настъпването на вредите. Съдът не уважи изцяло предявения иск в
частта на претенцията за неимуществени вреди имайки предвид установената
практика и данните по делото – вместо претендираните 10 000 лева за
причинената средна телесна повреда, съдът присъди съгласно чл. 51, ал. 2 и чл. 52
от ЗЗД сумата 6 000 лева и е намали на 5 000 лева приемайки, че е
налице съпричиняване от страна на Г..
Имайки
предвид приетите писмени доказателства – фактура и фискален бон и показанията
на майката на Г. – В.С., съдът уважи изцяло предявения граждански иск с предмет
- обезщетение за имуществени вреди, като присъди сумата 1 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.12.2011 г. до окончателното й изплащане. Сборът
на изразходените средства от Т.Б.Г. по представените фрактура и касов бон и
сумата за пътни разходи се равнява на сума дори малко повече от претендираната
1000 лева, а именно 1005 лева, но съдът присъди разбира се предявената и приета
такава. Съдът не уважи изцяло предявения иск в частта на претенцията за
неимуществени вреди имайки предвид установената съдебна практика и данните по
делото – Т.Г. макар и да е претърпял болки, страдание и редица неудобства, няма
данни увреждането да е оставило непоправими последици. Съдът по справедливост
определи обезщетението съобразявайки данните по делото, в т. ч. относно
състоянието на Г., отчитайки и съпричиняването на вредоносния резултат.
Съдът осъди подс. М. да заплати
на Г. и направените деловодни разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник.
На основание горното съдът осъди подсъдимия М.А.М.
да заплати на Т.Б.Г. с ЕГН xxxxxxxxxx и посочен адрес в с. Габровница, област
Монтана, ул. ”Сава Стоянов” №25 с представител майка му В.Т.С. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 5
000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 000 /
хиляда/ лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочените суми считано от 23.12.2011 г. до окончателното им заплащане и
направените деловодни разноски в размер на 200 /двеста/ лева представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощен повереник, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендирания
такъв от 10 000 /десет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Веществените доказателства – 3 бр.
парчета от безцветна пластмаса и преден ляв мигач от л. а. “Л. Д.”, се отнемат
в полза на държавата и след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат.
Л. а. “Л. Д.” с ДК № XXXX оставен на отговорно пазене с протокол от 10.01.2012
г. при лицето Иван Тодоров Миронов с ЕГН xxxxxxxxxx, да се предаде от органите
на РУП Монтана на лицето Иван Тодоров Миронов ЕГН xxxxxxxxxx като се оформи
разписка, която да бъде изпратена по номера на делото на РС Монтана.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия М.А.М. да заплати по
сметка на ВСС сумите - 318.20 /триста и осемнадесет лева и 020 ст. / лева
деловодни разноски – изплатени възнаграждения на вещи лица, 240 /двеста и
четиридесет/ лева държавна такса върху уважения размер граждански иск и 5 /пет/
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: