О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/………………….2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 24.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 689 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на „Пенемат“ ООД против решение № 425 от 05.02.2019
г., постановено по гр.д.№ 1478 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, девети
състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на
служителя Емилиан А.П., отразено в заповед № ZO1000000249 с
поставена дата 05.12.2017г.,
издадена от работодателя „Пенемат“ ООД, с което
е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото по трудов договор № 00406
от 11.08.2017 г.,
на записано в заповедта основание „чл. 71, ал. 1 КТ“,
на основание член 344, алинея 1, точка 1 от Кодекса на труда /КТ/; допусната е промяна на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между Емилиан А.П. и „Пенемат“ ООД по
трудов договор № 00406 от 11.08.2017 г., а именно от „чл. 71, ал.1 КТ“ по
отменената заповед № ZO1000000249 от 05.12.2017 г., на „чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ“ по подадената от ищеца молба, получена на 06.12.2017 г., на основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ; осъдено е въззивното
дружество да
заплати на Емилиан А.П. сумата 500 лева, представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовия договор на ищеца № 00406 от 11.08.2017 г.
при условията на член 327, алинея 1, точка 2 от КТ,
на основание член 221, алинея 1 от КТ; осъдено е дружеството да заплати на Емилиан А.П. сумата от 2 931,46 лева, представляваща останала неплатена част от дължимото обезщетение за командироване в чужбина в периода
14.08.2017 г. – 19.11.2017 г. въз основа на устна уговорка и заповед № 201 от 14.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на
иска /01.02.2018 г./
до пълното изплащане на сумата; отхвърлено е възражението за съдебно прихващане на задължението на „Пенемат“ ООД към Емилиан А.П. за сумата
от 2 931,46 лева, представляваща останала
неплатена част от дължимото обезщетение за командироване в
чужбина в периода 14.08.2017 г. – 19.11.2017 г. въз основа на устна уговорка и заповед № 201 от 14.08.2017 г.,
с вземането на „Пенемат“ ООД срещу Емилиан А.П. за сумата 2 931,46 лева, представляващо
обезщетение за умишелно причинени от служителя на работодателя вреди,
изразяващи се в стойността на допуснатия през време на командировката при
управлението на повереното му МПС преразход на дизелово гориво, с общо 1 481,54 литра, на стойност 2931,46 лева, на основание член 203,
алинея 2 от КТ във връзка с
член 298, алинея 4 от ГПК; осъдено е дружеството да заплати на Емилиан А.П. сумата от 700 лева, представялваща направените от него разноски
пред ВРС, на основание член 78, алинея 1
от ГПК; осъдено е въззивника да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС следните суми:
160 лева
държавна такса по неоценяемите искове по член 344, алинея 1, точки 1и 4 от КТ;
50 лева държавна такса по иска по член 221,
алинея 1 от КТ; 117,26 лева
държавна такса по иска по член 215 от КТ; 320 лева депозити
за две съдебни експертизи, платени от бюджета на съдебната власт; 50 лева
част от депозит за САТЕ, платен от бюджета на съдебната
власт,
на основание член 78, алинея 6
от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат
съображения, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Първоинстанционният съд не е направил преценка на всички доказателства по
делото – с отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане за
назначаване на съдебноавтотехническа и счетоводна експертиза за изчисляване на
действително изминатите от ищеца по време на командировката му километри,
определената разходна норма на автомобила, реално изразходваното гориво, размерът
на преразхода и неговата парична стойност, като това искане е повторено и в
съдебно заседание; с протоколно определение от 28.09.2018 г. съдът е допуснал
исканата експертиза, а заключението на вещото лице е изслушано в съдебно
заседание на 21.01.2019 г., като същото не е отговорило на въпроса каква е
паричната стойност на преразхода, тъй като тази задача е от компетентност на
икономист; съдът не уважил искането на пълномощника на въззивника за поставяне
на допълнителна задача на вещото лице. Въз основа на изложеното счета, че с
допуснатото процесуално нарушение ответникът е в невъзможност да докаже и
реализира направеното от него възражение за прихващане. Излага се и довод за
необосновано кредитиране на едната експертиза, същевременно кредитирайки другата,
като и двете са изготвени на база писмени документи. Наведени са доводи във
връзка твърдяната незаконосъобразност на решението – че безспорно се доказано в
хода на процеса, че в края на отчетния период на ищеца е имало липси на гориво,
които имат характер на вреди, причинени при отчетническа дейност съгласно
нормата на член 207 от КТ, поради което възражението неправилно е било
квалифицирано по член 203, алинея 2 от КТ. Намира, че възражението за
прихващане е доказано и основателно по подробно развити съображения. Също така
възразява против направения извод в решението, че изявлението на ищеца е
произвело прекратителен ефект върху трудовото правоотношение.
Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и
постановяване на ново, с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени, като бъде
уважено направеното възражение за съдебно прихващане, както и присъждане на
разноски.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от Емилиан А.П., с който жалбата се оспорва и се иска се потвърждаване на така постановеното първоинстанционно решение. Излага се подробно становище
защо се счита, че решението е правилно и законосъобразно и се иска
потвърждаването му.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при
извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима
- депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес
от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията
за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Във въззивната жалба е обективирано искание за
събиране на доказателство, а именно: да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза със задача на вещото лице да даде заключение за паричната стойност
на установения преразход на гориво. Ответната по жалбата страна възразява срещу
допускането на исканото доказателство, тъй като от даденото пред първата
инстанция заключение на вещото лице се установява, че не може да бъде дадена
точна стойност на преразхода, респективно на неговата парична стойност.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че
следва да остави без уважение искането за допускане съдебно-счетоводна
експертиза със задача на вещото лице да даде заключение за паричната стойност
на установения преразход на гориво, тъй като от заключението на вещото лице,
дадено пред първата инстанция, е видно, че няма как да бъде даден отговор какво
е конкретното изгорено от автомобила количество гориво, респективно преразхода
на горива и при това положение не може да бъде изчислена и неговата парична
стойност.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза със задача на вещото лице да даде заключение
за паричната стойност на установения преразход на гориво.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20 май 2019 година от 9,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273
във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.