Р Е
Ш Е Н
И Е
№408 05.02.2023 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №723 по описа за
2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.46, ал.1 от Закона
за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба на Г.Р.К., гражданин на Русия,
ЛНЧ ********** против Заповед УРИ:5377з-2948 от 10.11.2023 год., издадена от Началник
група „Миграция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед,
на основание чл.41, т.2 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е наложена принудителна
административна мярка по чл.41, т.1 от ЗЧРБ – връщане до „страна на произход,
страна на транзитно преминаване или трета страна“ на Г.Р.К..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт по съображения че е на 45 години, а живее в
България от едногодишната си възраст, като всички негови роднини са в България,
включително и сестра му. Родителите му са починали наскоро, а връщането му в
Русия ще е пагубно за него, тъй като не знае нито езика, нито има близки там.
Заявява, че ще живее при сестра си, докато си извади руски паспорт и започне
процедура по получаване на разрешение за пребиваване. Направено е искане за
отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата – Началник
група „Миграция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото юриск. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Поддържа, че при правилно приложение на закона и в
съответствие с неговата цел, на Г.Р.К., гражданин на Русия, е наложена ПАМ. Излага
доводи че оспорената заповед, като издадена при спазване на регламентираните изисквания
за форма и съдържание и при наличие на нормативно предвидената материалноправни
предпоставки за упражняване на правомощието от административния орган, е
правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Безспорно е че жалбоподателят Г.Р.К.
е гражданин на Русия и като такъв е притежавал разрешение за продължително пребиваване
на територията на Република България, видно от представената справка за
чужденец /лист 22 от делото/. Същият е притежавал национален паспорт на Русия №*********
с валидност до 24.03.2014 год. /лист 22 от делото, отразено в справката за
чужденец/. На 10.11.2023 год. е извършена рутинна проверка на автомобил от
служители на Първо РУ Стара Загора, при която е установен и пътуващия в нея Г.К.Р.
с ЛНЧ**********, живущ в Стара Загора. За проверката е изготвена докладна
записка №17477/10.11.2023 год. от Н.Г.Н. – старши полицай група „ООР“, сектор
„ОП“ при Първо РУ Стара Загора /лист 21 от делото/. Лицето е съпроводено до
дирекция „Миграция“, където е предаден на други служители. При извършената
проверка е установено, че лицето е незаконно пребиваващ на територията на
Република България и е изготвено предложение УРИ:5377з-3713/10.11.2023 год. от
мл. ПИ Д.Д., утвърдено от Началника на група “Миграция“ в ОД на МВР Стара
Загора /лист 9 от делото/. Предложено е да се наложи ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2
във връзка с чл.10, ал.1, т.9, 21 и 22 и заповед за обезпечителна мярка
„принудително настаняване в СДВНЧ“. Като обстоятелства налагащи издаването на
заповедите, е посочено, че лицето е руски гражданин с изтекъл срок на
продължително пребиваване в България, както и с невалиден паспорт. Въз основа
на така изразеното становище е постановен и оспореният в настоящето
производство индивидуален административен акт. Като мотиви за издаването е
посочено, че лицето не може да удостовери влизането си в страната по
законоустановения ред, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни
застраховки, както и средства, осигуряващи възможност за обратното му връщане в
страната по произход Сирия.
Обжалваната Заповед УРИ: 5377з-2948
от 10.11.2023 год. на Началника
на група „Миграция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, е издадена
като са посочени като правни основания разпоредбите на чл.41, ал.1 и чл.44,
ал.1 от ЗЧРБ. Впоследствие е издадена и заповед рег.№ 5377з-3017/21.11.2023
год. за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, като е посочено, че
вместо УРИ:5377-2948-10.11.2023 год. да се чете УРИ:5377-2962-10.11.2023 год. и
вместо Сирия да се чете Руска Федерация. Тази заповед също е връчена на Г.Р. на
23.11.2023 год. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предмет на
делото е заповед с рег.№ УРИ:5377-2962-10.11.2023 год.
По делото са представени и
приети като доказателства документите съдържащи се в административната преписка
по издаване на оспорената заповед.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Оспорената заповед
за налагане на ПАМ УРИ 5377з-2962/10.11.2023 год. е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган - Началник група „Миграция”
при ОД на МВР Стара Загора, при условията на делегация по чл.44,
ал.1
от ЗЧРБ, съгласно представената Заповед №349з-1669/19.04.2023 год. на Директора
на ОД на МВР Стара Загора /лист 11 от делото/.
Тъй като заповедта представлява индивидуален административен акт, с който се засягат
правата на адресата му и доколкото в ЗЧРБ няма специални процесуални разпоредби
относно административните актове с правно основание чл.39а от ЗЧРБ, е необходимо
при издаването му да се спазва чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно съдържанието и
да се излагат фактически и правни основания за неговото издаване.
На първо място, съдът намира, че неправилно в заповедта е
посочено налагане на ПАМ по чл.41, т.1 от ЗЧРБ. В случая ПАМ е предвидена в
чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ - връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна, както това е отразено в предложението до
Началника на група „Миграция“ /лист 9 от делото/. Чл.41 от ЗЧРБ, само конкретизира
хипотезите, при които са налага ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, но самата
разпоредба не представлява ПАМ.
На второ място, съдът намира,
че е налице вътрешно противоречие в издадената заповед. В същата, е посочено,
че се налага ПАМ по чл.41, т.1 от ЗЧРБ – „Връщане до страна произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ /в титулната част на заповедта/, а в
първия абзац от същата заповед са посочени като правни основания за издаването
й чл.41, т.2 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл.41, т.2 от ЗЧРБ,
предвижда че връщане се налага, когато чужденецът не напусне страната до
изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл.39б, а тази на чл.41, т.1
– когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по
законоустановения ред. Касае се за различни хипотези, на закона, като не става
ясно коя от тях административният орган е приел за приложима. Това е
необходимо, за да може да се извърши адекватна съдебна преценка относно коя от
законовите разпоредби е приел органа за приложима, спрямо установените от него
факти и дали същото е законосъобразно.
В случая не е спорно, че
жалбоподателят е притежавал законно разрешение за продължително пребиваване от
07.05.2012 год., издадено от ответника по делото. Доколкото закона предвижда,
че продължителното пребиваване е със срок до една година, освен в случаите
предвидени в този закон /чл.23, ал.1, т.2 от ЗЧРБ – в годините срокът не е
променян от приемането на закона до днес/, то очевидно, че от 07.05.2013 год.,
лицето пребивава на територията на Република България незаконно.
Като мотиви за издаването на
заповедта е посочено, че лицето не може да удостовери влизането и пребиваването
си в страната по законоустановения ред, няма осигурена издръжка и необходимите
задължителни застраховки, както и средства, осигуряващи обратното му завръщане
в страната по произход. Така посочените мотиви не могат да се приемат като
основание за налагането на ПАМ. След като е установено, че лицето е било със
статут на продължително пребиваващ, то е очевидно, че е налице законното му
влизане в страната /преди издаването на последното му разрешение за
продължително пребиваване/ и към него момент е имал осигурена издръжка и необходимите
задължителни застраховки. Няма данни след това същият да е напускал страната и
да е влязъл отново, а и това е практическо невъзможно, след като същия няма
валиден руски паспорт. Следва също така да се има в предвид, че тези мотиви представляват
възпроизвеждане на чл.10, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, която разпоредба обаче е основание
за отказ да бъде издадена виза и влизането в страната на чужденец, но същата не
е и не представлява основание за налагането на ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2 от
ЗЧРБ. Налагането на тази ПАМ става в изрично предвидените от закона случаи,
които са изчерпателно изброенши в хипотезите на чл.41, т.1-т.5 от ЗЧРБ.
Действително чл.41, т.1 и
чл.41, т.2 от ЗЧРБ са посочени в заповедта, но както бе изтъкнато по-горе, не е
ясно, коя от тях ответника намира за приложима и представлява основание за
налагането на ПАМ.
Трайната съдебна практика
допуска мотивите на акта да се съдържат и в съпътстващите издаването му
документи. В случая ответника се е позовал и на предложение рег.№5377р-3713-10.11.2023
год. на мл. ПИ Д.Д.. От предложението е видно, че е прието, че жалбоподателят е
имал пребиваване и адресна регистрация на територията на Република България, но
не е продължил пребиваването си в законоустановения срок. Ако се приемат същите
като мотиви, то в самата заповед са изложени други мотиви, които изключват
изложените такива в предложението.
Съгласно чл.44, ал.2 от ЗЧРБ
при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи
отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на
Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по
Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение
за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното
му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с
държавата по произход на лицето.
Разпоредбата на чл.44, ал.2 от
ЗЧРБ е приложима към всяка една принудителна административна мярка по чл.39а,
ал.1 от ЗЧРБ. Административният орган е следвало да съобрази предпоставките,
предвидени в чл.44, ал.2 от ЗЧРБ при издаване на процесната заповед. Всички
тези факти е следвало да бъдат отчетени, за да бъде приложена пропорционална
мярка по смисъла на чл.2, §3 от протокол 4 към ЕКПЧ.
В случая административният
орган не е събрал доказателства и не е обсъдил предпоставките по чл.44, ал.2 от
ЗЧРБ. Независимо, че административният акт се издава при условията на обвързана
компетентност, следва да се преценяват обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ,
с оглед зачитане на правата на човека и основните свободи съгласно ЕКПЧ.
Органът не събрал и анализирал всички относими доказателствата като по този
начин не е дал обоснована правна оценка на релевантните факти. Несъобразяването
с чл.44, ал.2 от ЗЧРБ от страна на административния орган и липсата на анализ в
обжалваният акт и материалите по преписката към него, не дава възможност на
съда да прецени дали с наложената ограничителна мярка не се засягат в
недопустима степен правата на чужденците.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в нарушение на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. В конкретния случай, не се спори,
а е посочено и в предложението за налагане на ПАМ, че жалбоподателят пребивава
на територията на страната от едногодишната си възраст, т. е. почти 44 години,
че е завършил основно и средно образование в страната. Не е направен анализ
лицето работи ли и къде, по какъв начин се издържа, къде живее,. Не е взето в
предвид, също така, че сестра му живее в България, че майка му и баща му са
починали тук. Жалбоподателят изрично посочва в дадените от него писмени
обяснения, че няма близки живи роднини в Русия, както и че няма жилище там.
Безспорно е че животът на жалбоподателят е неразривно свързван с България,
където са неговите близки и роднини и където той е прекарал по-голямата част от
живота си. С оглед на тези обстоятелства, административният орган необосновано
е приел, че налагането на ПАМ не противоречи на принципа за съразмерност,
предвиден в чл. 6 от АПК, и не засяга правото
на семеен живот по смисъла на чл. 8 от КЗПЧОС. Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет на 31.07.1992 год.
ДВ бр.66/1992 год., в сила от 07.09.1992 год., и е част от националното ни
законодателство. Същата представлява приложимо право, което има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат, съобразно чл.
5, ал. 4 от Конституцията на Република България /КРБ/. В част I – „Права и
свободи“ от КЗПЧОС е регламентирано правото на зачитане на личния и семейния
живот /чл. 8, ал. 1/, чието ограничаване е допустимо от страна на държавните
власти само в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично
общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите /чл. 8, ал. 2/. Следователно основанието за ограничаване правото на
личен и семеен живот трябва да е предвидено в закона, какъвто е настоящият
случай. Но това законово ограничение е приложимо от държавните власти и
намесата им в личния и семейния живот е допустима и правомерна, само когато
предвиденото в закона основание за налагане на ПАМ е в кумулативна даденост с
наличие на някоя от изчерпателно предвидените в чл.8, ал.2 от КЗПЧОС
предпоставки, което в настоящия случай не е налице. Жалбоподателят е с
безукорно поведение, няма данни за извършени от него нарушения или
престъпления, има желание да работи, няма данни да е в тежест на социалната ни
система.
От друга страна, наложената
ПАМ създава неоправдани затруднения за поддържане на връзката между оспорващия
и най-близките му роднини /сестра/, живееща също в България, което пряко
рефлектира, както върху неговия личен и семеен живот, така и върху живота на
другите посочени лица, и по този начин представлява недопустима намеса в
правото на личен и семеен живот на същите.
Несъмнено, не е налице
основание по чл.8, ал.2 от КЗПЧОС, обосноваващо накърняването на правото на
личен и семеен живот с налагането на оспорената ПАМ. За административния орган
съществува задължение да съобрази горепосочените обстоятелства, като отчете
преимуществената ценност и закрила на личния и семейния живот на чужденеца и
гарантирана връзка и пълноценни отношения с неговото семейство.
Процесната ПАМ е наложена в
нарушение на принципа за съразмерност /самостоятелно основание за отмяната й/,
доколкото същата се явява необосновано ограничение на правата на човека от
гледна точка на действащия на територията на страната ни правов ред.
Установеното в закона задължение на административния орган да наложи ПАМ в
хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ /дори и да бяха налице предпоставките за
това/, не го освобождава от задължението да извърши преценка за необходимостта
от намеса в личния и семейния живот и да съпостави относителната тежест на
защитаваните ценности, като прецени приоритетната такава с оглед допустимостта
на ПАМ от гледна точка правата на човека, както и с оглед издаването на
заповедта в съответствие с целта на закона. В този смисъл е практиката на Върховния
административен съд /вж. решение № 13266/06.12.2016 год. постановено по адм.
дело №7373/2016 год.; решение № 10025 от 1.07.2019 год. на ВАС по адм. дело №1849/2019
год.; решение № 2892/27.02.2018 год., постановено по адм. дело №14809/2018 год.;
решение № 8455/05.06.2019 год. постановено по адм. дело №15231/2018 год. и др.
/
По изложените съображения,
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Направено е искане от
ответника за присъждане на разноски по делото. При този изход на спора е
очевидно, че същото е неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.Р.К., гражданин на Русия, ЛНЧ ********** заповед за налагане на ПАМ
УРИ 5377з-2962-10.11.2023 год. на Началник група „Миграция” при ОД на МВР Стара
Загора, като незаконосъобразна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.