РЕШЕНИЕ
№ 605
град Пловдив, 29.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР В.
при секретаря Р.А. и участието на прокурор Владимир Вълев, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2069/2022година по описа на съда, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХI АПК, вр. чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по Определение №6010/28.07.22г. на АССГ, с
което по подсъдност е изпратена исковата молба на А.И.К., ЕГН ********** ***,
депозирана чрез адв. Д., против ГД „Изпълнение на наказанията“-София, с която
се претендират на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС неимуществени вреди в размер на 1000.00 / хиляда/ лева, дължащи се на
обстоятелства, касаещи нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧ по време на
престоя му в местата за изтърпяване на МНО „задържане под стража“ в периода от
22.05.2021г до 09.12.2021г. и свързани с отказан достъп до медицинско
обслужване при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за посоченият
период в Арест град Пловдив и Арест град София, ведно със законната лихва от
датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата.
Редовно призован в съдебното заседание, ищецът не явява,
като се представлява от пълномощника си адв.Д., който ангажира поддържа иска и ангажира
доказателства. По същество на спора не дава допълнително становище по
основателността и доказаността на исковата претенция. Не се претендират
разноски.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез писмен отговор на процесуалния представител юрк.Ч., оспорва предявената
искова претенция по основание и размер и ангажира писмени доказателства. По
същество на спора счита, че иска е изцяло недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения
иск и предлага да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че А.К. е пребивавал на територията на
Арест-Пловдив в периода от 20.05.2021г. до 17.08.2021г., когато е преведен в Арест-София,
където е пребивавал до 09.12.2021г., когато е освободен с мярка за неотклонение
„домашен арест“. Представена е справка №СА-1136/23.08.2022г. от Арест-Пловдив с
приложени медицинско направление, медицински картон и амбулаторна книга,
касаещи предоставеното на К. медицинско обслужване. Видно от амбулаторната
книга, за времето на престоя в Арест-Пловдив в помещение №219 на ет.2, с квадратура
14.74 кв.м., където е пребивавал заедно с още едно задържано лице, ищецът е
преглеждан от лекар на 20.05.2021г. (при постъпването в Арест-Пловдив), на
01.06.2022г., на 10.06.2021г., на 11.06.2021г., на 14.06.2021г. и на
05.07.2021г.. От представеното становище рег.№13292/25.08.2022г. на Арест-София
се установява, че А.К. е настанен на 17.08.2021г. в помещение №7 на ет.2. За
времето от 29.10.2021 г. до 30.11.2021 г. е настанен за лечение в СБАЛЛС при
Затвора гр. София. Освободен от ареста с МНО „Домашен арест" на 09.12.2021
г.. За времето от 17.08.2021 г. до 27.09.2021 г. К. е пребивавал в килия №7 на
ет. 2, на 27.09.2021 г. е преместено в килия №18 на ет.2, по негова молба. На
28.09.2021 г. лицето е преместено в килия №8 на ет.1, поради ремонтни дейности.
При освобождаването си от ареста на 09.12.2021г., К. е попълнил декларация, в
която декларира, че няма претенции по отношение на медицинското обслужване и
НОС в ареста /л.26 делото/. По делото е приложена и медицинска справка от
Арест-София, за здравословното състояние на А.К.. В нея се посочва, че по данни
на К. от детска възраст страда от неврогенни тикове, които се изразяват в
неконтролируеми мигане, заекване и вадене на езика. Тези оплаквания изчезват в
последствие без прилагана терапия в юношеска възраст. От влизането му в ареста
отново се появяват. По този повод на 24.09.2021г. с прокурорско разпореждане е
изведен за консултация с невролог в МИ-МВР болница. Поставена му е диагноза: "Преходни
тикови разстройства". Назначена е терапия, но без особен ефект и с
препоръка за консултация с психиатър,която бе осъществена в условията на ареста
на 08.10.2021г. Включен е и медикамент – Клонарекс също без ефект. На 15.10.21
г. при рутинен преглед, К. се е оплакал от флуктоиращо и болезнено
образувание,което е било с размери 6см./6см.,както и продължаващи тикове. На
22.10.21 г. била извършена нова консултация с невролог и ортопед-травматолог. От
невролога е препоръчано лечение със Ксанакс, а от консултацията със ортопеда-поставяне
на компреси и Диклопрам, с препоръка при неповлияване, да бъде проведен курс на
физиотерапия и рехабилитация. С оглед възстановяване на двигателната функция на
десен лакът и препоръките на ортопеда от МИ-МВР болница на 29.10.21 г., К. е настанен
за лечение-в СБАЛЛС-затвора София,за извършването на курс по физиотерапия в
хирургично отделение. Изписан е от Хирургичен сектор на СБАЛЛС 29.11.21г с
подобрение. Дадени са препоръки за проследяване на стойности на кръвното
налягане. По желание на ищеца е ваксиниран с ваксина "Пафайзер" на
31.08.21г. Видно от справката на К. е направен първичен медицински преглед на
18.08.2021г., на който не съобщава за хронични заболявания, няма представена
медицинска документация и към момента е без оплаквания. Във връзка с последващите
оплакванията от страна Качакова именно-треморзаекванеизплезване на език са
проведени две неврологични консултации,като препоръките за лечение са
изпълнени. По препоръка на невролога консултант е проведена и консултация с
психиатър на дата 12.10.21г. и дадената от него терапия в е изпълнена в
Арест-София. По отношение на описаните по-горе оплаквания от наличието на
формация в областта на десен лакът са взети своевременни мерки и лечение. По
време на престоя му в са извършвани редовни амбулаторни прегледи и са
предприети всички необходими и адекватни мерки във връзка с неговите оплаквания.Към
справката са приложени медицинско направление, рецепта, справка за медицински
преглед и амбулаторна книга, касаещи предоставеното на К. медицинско
обслужване. Видно от амбулаторната книга, за времето на престоя в Арест-София,
ищецът е преглеждан от лекар многократно.
В хода на съдебното производство е допусната и проведена
съдебно-медицинска експертиза, заключението на която е оспорено от ищеца. Според
заключението, артериалната хипертония е
установена на 15.10.2021 год., на 18.10.2021 год. и на 25.10.2021 год., където
са измерени високи стойности на кръвното налягане. Установеното заболяване
Астроцитома 2 стадий в много късен етап от своето развитие дава клинична изява.
Неговата първа клинична изява най-вероятно е на 07.10.2021 год., когато ищецът
получава тикове, което не е характерна симптоматика за този вид тумори. При този
вид тумори симптомите най-често са постоянно главоболие, неповлияващо се от
медикаменти, отслабване на зрението, загуба на речта, припадъци имитиращи
епелептичните. Най-показателна изява е на 02.05.2022год., когато К.
изгубва съзнание и имитира епилептичен гърч, без да се изпуска по малка
нужда и да си прехапва езика, за което и е приет по спешност в Неврологично
отделение на МБАЛ „Пловдив" АД гр. Пловдив. След като е направен КАТ на
главен мозък в Неврологично отделение при МБАЛ „Пловдив" АД гр. Пловдив и
е установена Ту формация, К. е насочен към Неврохирург за оперативно лечение.
На 05.05.2022год. е проведен МРТ изследване на главен мозък и след това на
11.05.2022год. е приет на лечение в НХ. На 13.05.2022год. е извършена
операцията по премахването на астроцитома 2 стадий. След като е установено
високото кръвно налягане, на К. са давани успокоителни, които са довели до
спадането на неговото кръвно налягане. При изписването от Неврологично отделени
на МБАЛ „Пловдив" АД са дадени препоръки за Холтер ЕКГ. Спазени са всички
изисквания за добра медицинска практика. Всеки път когато ищецът е имал
оплаквания е бил преглеждан от лекар в СА и му е била давана терапия.
Провеждани са неколкократно консултации с невролог, психиатър,
ортопед-травматолог. Провеждана е и физиотерапия по повод бурсита на дясната
лакетна става. В конкретния случай Ту процес е хванат в много начална фаза, тъкани, поради което след
операцията има добър резултат.
При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази
исканията на страните и в тази връзка прецени събраните в производството писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Исковата претенция е процесуално допустима за
разглеждане. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в
размер на 1 000 лв., изразяващи се в липса на медицинско обслужване, за периода
от 22.05.2021г до 09.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на деликта,
до окончателното изплащане на сумата, пряка последица от допуснатото от страна
на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на глава ХI от АПК, а съгласно
чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск. Може да се отбележи, че установените в Част VII от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с
административен или съдебен акт.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради
следните за това съображения:
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2
от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени
от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат.
Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
С оглед така предявения иск и представените от ответника,
и неоспорени доказателства съдът констатира, че ищецът е търпял мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Арест-Пловдив в периода от 20.05.2021г.
до 17.08.2021г., когато е преведен в Арест-София, където е пребивавал до 09.12.2021г.,
когато е освободен с мярка за неотклонение „домашен арест“.
Предявеният иск за настъпили вреди в резултат на липсващо
и некачествено медицинско обслужване и непоставена навреме диагноза, довели до
сериозни здравословни проблеми, съдът намира за изцяло неоснователен. От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че на А.К. са извършвани
своевременни медицински прегледи, осигурявани са му необходимите медикаменти и
са му изписвани допълнителни такива при необходимост. Неколкократно е извеждан
и конвоиран до медицински заведения, извършвани са му амбулаторни прегледи,
консултации с направления и е пролежавал в болнични заведения, където му е
назначавано съответното медикаментозно лечение. Нещо повече от заключението на
изготвената съдебно-медициска експертиза безспорно се установява, че липсва
причинно-следствена връзка между престоя на К. *** и в Арест-София, и неговото
здраве, новопоявилите се заболявавния и влошаването на съществувалите такива.
Видно от справка за времето на престоя в Арест-Пловдив,
ищецът е преглеждан от лекар на 20.05.2021г. (при постъпването в
Арест-Пловдвив), на 01.06.2022г., на 10.06.2021г., на 11.06.2021г., на
14.06.2021г. и на 05.07.2021г.
При постъпването в Арест-София на К. е направен първичен
медицински преглед на 18.08.2021г., на който не съобщава за хронични
заболявания, няма представена медицинска документация и към момента е без
оплаквания. Във връзка с последващите оплакванията от страна Качакова
именно-треморзаекванеизплезване на език са проведени две неврологични
консултации,като препоръките за лечение са изпълнени. По препоръка на невролога
консултант е проведена и консултация с психиатър на дата 12.10.21г. и дадената
от него терапия в е изпълнена в Арест-София. По отношение на описаните по-горе
оплаквания от наличието на формация в областта на десен лакът са взети
своевременни мерки и лечение. По време на престоя му в са извършвани редовни
амбулаторни прегледи и са предприети всички необходими и адекватни мерки във
връзка с неговите оплаквания.
По делото са приложени медицинските документи на К..
Видно от същите на ищеца, при наличие на оплаквания, е осигурявано медицинско
обслужване и лечение, включително и болнично, а назначеното му медикаментозно
лечение е изпълнявано в пълен обем. Спазени са всички изисквания за добра
медицинска практика. Всеки път когато ищецът е имал оплаквания е бил преглеждан
от лекар в СА и му е била давана терапия. Провеждани са неколкократно
консултации с невролог, психиатър, ортопед-травматолог. Провеждана е и
физиотерапия по повод бурсита на дясната лакетна става. В конкретния случай Ту
процес е хванат в много начална фаза, тъкани, поради което след операцията има
добър резултат.
Не на последно място, следва да се посочи, че при
освобождаването си от ареста на 09.12.2021г., К. е попълнил декларация, в която
декларира, че няма претенции по отношение на медицинското обслужване и НОС в
ареста, приложена на л.26 по делото.
В случая безспорно се установява, че не е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника и/или на негови
длъжностни лица. Ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се
приеме, че ответникът е представил доказателства за осигуряване в пълен обем на
медицинско обслужване на ищеца за изтърпяване на МНО „задържане под стража“
през посочените по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив и
Арест-София. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че не е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на МНО „задържане под стража“, са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
С оглед на изложеното съдът намира, че не може да се
направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на конкретната
администрацията на Арест-Пловдив и Арест-София, с които лишените от свобода да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Не се доказа да е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията в
посочените места за изтърпяване на МНО „задържане под стража“. При определяне
на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите
му, не може да се реализира отговорността на ГД „ИН“. Предвид тези доказателства,
настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени
неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на
администрацията на Арест-Пловдив и Арест-София за неоснователна и недоказана,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, ищецът дължи направените по
делото разноски. На осн. чл. 286 ал.2 изр.1-во ЗИНЗС, когато искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Така
отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. По тези съображения ищецът, на основание чл.286
ал.2 от ЗИНЗС, следва да се осъди да заплати направените разноски в размер на
300.00 (триста) лева за съдебно медицинска експертиза, като средствата за същата
са изплатени от бюджета на съда.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК
и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
По изложените
мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на А.И.К., ЕГН **********
***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на
обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в липса на медицинско обслужване при изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за периода 22.05.2021г до 09.12.2021г. в Арест град
Пловдив и Арест град София.
ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Административен съд - Пловдив направените по делото разноски за
съдебномедицинска експертиза в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава Дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
СЪДИЯ: