РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. Пловдив, 19.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 2944 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.166, ал.2 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „Интер Ко Инвест“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Първомай, ул. „***“ № 7, ет.4, ап.40, представлявано от управителя – З. Х. Г. , против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/04/1/0/00092/2/01/04/01/09.10.2020г.,
издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", с
който на жалбоподателя са определени задължения в размер на 531772,51 лева, представляващи
пълният размер на получената финансова помощ по договор за подпомагане №16/04/1/0/00092 от 23.10.2017
г. ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на
14-дневния срок за доброволно възстановяване.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт.
Поддържа се, че ответникът е допуснал съществени процесуални нарушения като е
издал административен акт без да изясни фактическата обстановка и да обсъди
възраженията на оспорващия. Не изложил и мотиви за размера на подлежащата на
възстановяване помощ. Твърди се, че на този етап от изпълнение на договора не са налице факти, от които може да
се направи заключение, че целите на подмярка 4.1.
няма или не могат да бъдат изпълнени. Сочи се, че от страна на административния
орган не е установено наличието на обективен и субективен елемент от
фактическия състав на „изкуствено създадени условия“. Сочи се и пряко
противоречие с принципа за последователност и предвидимост
в действията на административния орган, както и на принципа за защита на
оправданите правни очаквания, застъпен в практиката на СЕС. Излагат се подробни
съображения в писмени бележки чрез процесуалните представители. Иска се
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", чрез процесуалния си представител – адв.
Т., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира
присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По допустимостта
на жалбата:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Дружеството „Интер
Ко Инвест”
ЕООД е учредено на 22.04.2015 г. Управител и едноличен собственик на
дружеството е З. Х. Г. . Същият в периода 30.04.2014 г. - 23.02.2016 г. е управител на
дружеството „Евроекопродукт – МВ“ ООД, ЕИК *********, а преди това от 11.09.2013 г. е
бил служител в същото на длъжност – „работник строителството“.
От страна на
„Интер Ко Инвест“ ЕООД е подадено заявление за
подпомагане № 16/04/1/0/00092/11.11.2016г. по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по Програма за развитие
на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 г.
Според
Бизнес плана – Приложение № 5, инвестицията ще се извърши върху 15 декара
земеделска земя, находяща се в землище на с. Градина,
община Първомай. Посочено е, че младият земеделски производител стопанисва 26
декара зеленчукови култури. Инвестиционното му намерение е продиктувано от
възможността да закупи правото на строеж върху вече одобрени инвестиционни
проекти, собственост на фирма „Евроекопродукт – МВ“
ООД, където З. Г. е назначен за управител, с цел последяващо управление на
предвидената за изграждане оранжерия. Предложението на Георгиев е да закупи от „Евроекопродукт – МВ“ ООД правото на строеж с действащата му
земеделска фирма „Интер Ко Инвест“ ЕООД и да
реализира самостоятелно инвестиционния проект.
Представен е
договор за наем от 08.05.2015г., сключен между „Интер Ко Инвест“
ЕООД - наемател и „Евроекопродукт
– МВ“ ООД – наемодател, и двете дружества представлявани от управителя - З. Х.
Г. , с предмет възмездно ползване - 40 лева на дека годишно, на земеделски
имоти № 035183, 016186, 016185, 016075, 004275, в землище на с. Градина, община
Първомай, с обща площ 61,990 дка.
По силата на
н.а. № 29 от 17.08.2017г., том II, рег. № 1265, нот. дело №
219/2017г. „Интер Ко Инвест“ ЕООД е придобило собственост от „Евроекопродукт – МВ“ ООД върху поземлен имот № 016186, с.
Градина, община Първомай, с площ 7,399 дка.
7. На 23.10.2017 г. между ДФ "Земеделие" и „Интер
Ко Инвест“ ЕООД (бенефициент) е сключен договор №
16/04/1/0/00092 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по Програма за развитие
на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 1173480
лева, с предмет „Изграждане на стъклена оранжерия за отглеждане на зеленчуци“.
8. От страна на „Интер Ко Инвест“
ЕООД е подадена заявка за междинно плащане № 16/04/1/0/00092/2/01 от
10.05.2019г. по договор № 16/04/1/0/00092 за сумата от 531 772,51лв. В
тази връзка е съставен докладна записка рег. № 03-0416/3610/31.07.2019 г. на
директор дирекция „ОППМРСР“ при ДФ „Земеделие“ – РА, адресирана до
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в която е посочена необходимост от
извършване на проверка на място предвид наличието на съмнения за „изкуствено
създадени условия“ за получаване на безвъзмездното подпомагане, поради следните
обстоятелства:
Бенефициентът
има друго подадено заявление за подпомагане по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ с № 16/06/1/0/00504 от
10.07.2015 г. и сключен договор № 16/06/1/0/00504/29.01.2016 г. и Приложение 2
към него „Таблица за инвестициите в дълготрайни материални и/или нематериални
активи“ за изграждане на стоманено стъклена оранжерия. Към момента договор №
16/06/ 1/0/00504 бил анулиран и бил издаден АУПДВ с изх. № 01-163-2600/904 от
29.11.2018г.
Към дата на
подаване на заявление за подпомагане и сключване на договора З. Х. Г. е бил управител и на „Евроекопродукт
– МВ“ ООД.
В представената проектна документация
към заявлението за подпомагане по подмярка 4.1, с №
16/04/ 1/0/00092 от 11.11.2016 г. на „Интер Ко Инвест” ЕООД за „Изграждане на стъклена оранжерия за отглеждане на
зеленчуци“ били приложени Решение за преценяване на необходимостта от ОВОС от
08.01.2013 г. и Разрешение за строеж № 3 от 24.01.2013 г. за „Оранжерия за
зеленчуци“, издадени на името на „Евроекопродукт – МВ“ ООД.
В издаденото
Разрешение за строеж № 8 от 12.02.2016 г. за строеж на „База за селскостопанска
продукция”, включващо подобекти „Манипулационна и административно - битова
сграда“, „Котелно“ и „Ограда“, като собственик на земята било вписано „Евроекопродукт – МВ“ ООД, а като наемател съгласно договор
за наем на недвижим имот от 08.05.2015 г. - „Интер ко
Инвест“ ЕООД. Представени били нотариални актове за
учредяване право на строеж за срок от 10 години върху недвижим имот от „Евроекопродукт – МВ“ ООД в полза на „Интер Ко Инвест“ ЕООД с вх. рег. № 2271/31.l0.2016 г. за изграждане
на котелно и вх. рег. №1223/ 18.06.2016 г. за изграждане на оранжерия за
зеленчуци.
В бизнес
плана към процесното заявление З. Х. Г. посочил,
че е назначен като управител в „Евроекопродукт – МВ“
ООД с цел последващо управление на предвидената за
изграждане оранжерия за зеленчуци. Поради промяна на инвестиционните намерения
на собствениците на „Евроекопродукт - МВ“ ООД младият
земеделски стопанин З. Х. Г. предлага да
закупи правото на строеж върху вече одобрените инвестиционни проекти с
действащата си земеделска фирма ,.Интер Ко Инвест“
ЕООД и да реализира самостоятелно инвестиционния проект.
Одобреният
доставчик за изграждане на оранжерията за зеленчуци и съпътстващите строително
- монтажни работи по договор № 16/04/1/0/00092 бил „Глобал
стройгруп” ЕООД /л.169/. При извършени справки в
Централен професионален регистър на строителя било установено, че в раздел „Производствен
опит в България“ фирмата е била изпълнител на два проекта към м.11.2014 г. с възложител
„Евроекопродукт – МВ“ ООД. Собствениците на „Глобал стройгруп“ ЕООД към този
период били О. Х. И. и Х. Н. С. . О. Х. И. бил служител на „Евроекопродукт
– МВ“ ООД в периода 03.12.2012 - 10.06.2014 г., а Х. Н. С. - служител в „Евроекопродукт
– МВ“ ООД през периода 03.12.2012 — 27.04.2015 г., като и двамата били на
длъжност „работник строителството”.
В същия период
шест човека прекратили трудовите си правоотношения към „Евроекопродукт
– МВ“ ООД и веднага били назначени към 10.10.2014 г.
в „Глобал стройгруп“ ЕООД
на длъжност „работник строителството“ - петима от тях и един като „технически
сътрудник“ - Б. В. , З. М. , Б. К. , С.
В. , Г. Г. и А. К. . На следващ етап това се случило с още петима служители.
Към заявка
за плащане №16/04/1/0/00092/2/01/10.05.2019г. са представени два идентични
договора за безлихвен заем от 01.08.2018 г. /л.237 и л. 239/, сключени от
бенефициента със заемодателите „Евроекопродукт - МВ” ООД и „Глобал
стройгруп“ ЕООД. Заетата сума е 1 000 000 лв. по всеки договор и заемодателите имат право да я получат
след изтичането на договорения срок от 12 месеца, след въвеждане в експлоатация
на обекта. Последният не е конкретизиран. Съгласно представени банкови
извлечения към заявката за плащане „Евроекопродукт –
МВ“ ООД е превело на „Интер ко Инвест”
ЕООД 680 000 лв., а „Глобал стройгруп”
ЕООД - 380 000 лв.
Гореизложените
факти и обстоятелства сочели на изкуствено създадени условия, с цел получаване
на предимство в противоречие с целите на мярката. Обоснован бил извод, че зад
проекта на „Интер Ко Инвест“ ЕООД действително стои „Евроекопродукт – МВ“ ООД, което дружеството не отговаря на
изискванията за допустимост на кандидатите, заложени в чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., а именно кандидатът да е регистриран земеделски
стопанин към дата на подаване на заявление за подпомагане. Дружеството било
регистрирано като земеделски стопанин последно за стопанската 2011/2012 г. За
да се постигне допустимост по мярката З. Х. Г. учредил „Интер Ко Инвест”
ЕООД и го регистрирал като земеделски стопанин за първи път на 25.05.2015 г.
Преди това З. Х. Г. не е бил земеделски
стопанин. „Евроекопродукт - МВ” ООД учредило право на
строеж за срок 10 години в полза на „Интер Ко Инвест”
ЕООД и цялата проектна документация и разрешителни били прехвърлени на името на
новото дружество. По този начин по м.4.1 кандидатства допустим за подпомагане
кандидат, а одобрената финансова помощ по договор № 16/04/ 1/0/00092 е
увеличена с за проекти, представени от млади земеделски стопани, на което
изискване отговаря управителят З. Х. Г. .
Изводът, че
зад проекта на ”Интер Ко Инвест” ЕООД действително
седи „Евроекопродукт – МВ“ ООД, бил подкрепен и от
представените договори за безлихвен заеми, отпуснати в разрез с икономическата
логика, т.е. скритият бенефициент е финансирал собствената си инвестиция.
9. В изпълнение на заповед № 381621/12.08.2019г. на
началник отдел Регионален технически инспекторат при ДФ „Земеделие“, в периода
12.08.2019г. – 23.08.2019г., е извършена проверка на място за изпълнение на
поетите от бенефициента ангажименти. За резултата от проверката е съставен
доклад /л.460 и сл./, в който е очертан следният обхват на контрол: земя,
трайни насаждения, сгради, помещения и инфраструктура, СМР, процедури по
възлагане/обоснованост на разходите, проверка по документи. В т. 10 от
приложение КЛ_1А „Контролни въпроси и заключения“ е посочено, че не са
установени факти, обстоятелства и индикатори при проверката на място, които
водят до съмнения, че ползвателят е създал изкуствено създадени условия,
необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство и/или за
да извлече облага в противоречие с целите на подмярката.
В заключителната част на доклада е отбелязано, че ползвателят е спазил и
отговаря на критериите за допустимост, попадащи в обхвата на проверката;
отговаря на условията за финансиране и е изпълнил задълженията, попадащи в
обхвата на проверката; поддържа съответствие с кратерите за подбор, попадащи в
обхвата на проверката.
В докладна
записка рег. № 01-162-2600/19342/25.09.2019г. от директора на дирекция „Технически
инспекторат“ при ДФ „Земеделие“, адресирана до директор на дирекция „ОППМРСР“
при ДФ „Земеделие“, е отбелязано, че данните изложени от експертите
на „Регионален технически инспекторат“ в контролния лист от проверката на място
са коректни и няма необходимост от извършване на повторна проверка.
10. Издадено е решение №
16/04/1/0/00092/2/01/03/01/21.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което е одобрено изплащането на финансова помощ на ”Интер Ко Инвест” ЕООД по договор № 16/04/1/0/00092 от 23.10.2017г.
съгласно заявка за плащане № 16/04/1/0/00092/2/01 в размер на 531772,51 лв. за
Подобект 2 „Оранжерия – груб строеж“.
11. Съставен е годишен доклад от проверка за сертифициране на
финансовите отчети за разходите по линия ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА при Държавен фонд
„Земеделие“ за финансовата 2019г., в който сертифициращият орган при
Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на
средства от европейските земеделски фондове“ е отбелязал, че по отношение на
подадената заявка за междинни плащане № 16/04/1/0/00092/2/01/10.05.2019г. от бенефициент с УРН 656125 - ”Интер Ко Инвест” ЕООД, са били налице множество индикатори за
изкуствено създадени условия, но при административната проверка на
Разплащателната агенция не е подаден и регистриран сигнал за нередности.
Извършената допълнителна проверка на място от дирекция „Технически инспекторат“
потвърдила резултатите от административната проверка. Въпреки това, РА е
извършила междинно плащане към бенефициента на 04.10.2019г.
В доклада са
отразени и резултатите от извършена проверка на място при бенефициента, в хода
на която са изискани счетоводни документи за изплатен годишен наем по договора
от 08.05.2015г., от сключването на договора до момента на проверката. От страна
на бенефициента такива не са предоставени. Представено е копие на анекс
№1/05.01.2016г. /л.557/ към договора от 08.05.2015г., съгласно който наемателят
започва да изплаща дължимата сума за наем на имотите след изтичането на 5 години
от датата на подписване му. Уговорената годишната сума на наема възлиза на 2480
лв. Анексът е подписан за „Евроекопродукт – MB“ ООД
от С. Н. П. в качеството на управител. След извършена справка в Търговския
регистър контролните органи са установили, че към датата на сключване на анекса
управител на „Евроекопродукт - MB" ООД е З. Х.
Г. . Въз основа на горното е прието, че предоставения анекс е съставен единствено
за нуждите на извършваната от ДФ „Земеделие“
проверка и с цел да се опровергае констатациите за изкуствено създадени условия.
Сертифициращият
орган е констатирал, че при наличие на посочените индикатори РА не осигурила
съответствие с разпоредбите на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. и чл. 43, ал. 3 от Наредба №
9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1, в
резултат на което за изплатени недопустими разходи в размер на 452 006,63
лева.
12. С писмо изх. № 01-2600б2176 от 27.05.2020г.
бенефициентът е уведомен, че във връзка със заявка за междинни плащане №
16/04/1/0/00092/2/01/10.05.2019г. и резултатите от извършени проверки, се
открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като са установени нарушение на
чл. 9, ал. 2, т. 3 от договор № 16/04/1/0/00092 от 23.10.2017г., във вр. чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. и чл. 43, ал. 3
от Наредба № 9 от 21.03.2015г. Посочено е, че общият размер на задължението, за
което ще бъде издаден актът, възлиза на 531772,51 лв., представляващи 100% от
размер на получената финансова помощ по договор № 16/04/1/0/00092 от 23.10.2017г.
На бенефициента е предоставена възможност да подаде възражения в срок по
основателността и размера на финансовата корекция. Уведомлението е получено от
адресата на 01.06.2020г.
Бенефициентът
е подал възражение рег. № 01-2600/2176#1/12.06.2020г., в което е заявил, че
констатациите на контролните органи не съдържат анализ за наличието на
обективните и субективните елементи от състава на понятието за „изкуствено
създадени условия“. Наведени са твърдения, че „Евроекопродукт
– MB“ ООД няма никакво участие в управлението на земеделското стопанство на
бенефициента. Оспорено си и данните за наличие на връзки между дружествата,
сочещи на свързаност.
12. Издаден е АУПДВ №
16/04/1/0/00092/2/01/04/01/09.10.2020г., с който изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", на основание чл. 57, ал. 3, т. 2 от Наредба № 9 от
21.03.2015г., чл. 9, ал. 2, т.
3 от договор № 16/04/1/0/00092 от 23.10.2017г., чл. 165 и чл. 166 от Данчъно – осигурителния процесуален кодекс и чл. 20а, ал. 1
от ЗПЗП, е установил по отношение на ”Интер Ко Инвест”
ЕООД, УРН 656125, подлежащо на възстановяване вземане в размер на 531772,51 лв.
Като фактически основания за издаване на акта органът е възприел
обстоятелствата, отразени в докладна записка рег. №03-0416/3610/31.07.2019г., както и допълнително
установените в хода на административната проверка от сертифициращия орган. Обсъдил
е възраженията на бенефициента като е съобразил наличието на погрешна
констатация единствено за адресите на управление на дружествата ”Интер Ко Инвест” ЕООД и „Евроекопродукт –
МВ“ ООД, но е приел че това не води до промяна в съвкупната фактическа
обстановка, налагаща извода, че
бенефициентът, макар формално да е спазил условията за подпомагане, е целя да
получи предимство като е създал изкуствени условия за финансирането. Наличието
на обективния елемент е подкрепено с установените икономически връзки и връзки
„работодател — работник“ между управителите на „Евроекопродукт
– МВ“ ООД и „Интер ко Инвест“
ЕООД, както и с данните за умишлена координация между тези лица.
В обобщение
административният орган е приел, че от обективна и субективна страна е
осъществен фактическия състав на изкуствено създаване на условията, необходими
за получаване на помощта по мярката, с цел да се получи предимство в
противоречие с целите на мярката, което е основание за изискуемост на цялата
изплатена финансова помощ по договор № 16/04/ 1/0/00092 от 23.10.2017 г. в
размер 531 772,51 лева.
Според
данните от доклад за нередности № 16/04/1/0/00092/2/01/17/01 от 13.10.2020г.,
сума в размер на 531 772,51 лв., включва 452 000,63 лева – ЕС участие и
79765,88 лева – национално финансиране.
13. По делото бе допуснатата съдебна -
счетоводна експертиза с вещото лице В.Б., чието заключение се прие без резерви
от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът е установил, че по
договор 16/04/1/0/00092 от 27.07.2017г., сключен между „Интер Ко Инвест“ ЕООД и ДФ „Земеделие", въз основа на подадена
заявка за междинно плащане на 09.10.2019г. е изплатена финансова помощ в размер
на 531772.51 лв. Съгласно справка за актуално състояние на трудовите договори
от 16.07.2019г. на НАП, управителят и едноличен собственик на „Интер Ко Инвест" ЕООД - З.
Х. Г. , в периода 11.09.2013г. до 07.07.2014г. е
назначен на трудов договор в „Евроекопродукт –МВ“ ООД
на длъжност работник – строителство, а след това - управител до 01.03.2016г. „Евроекопродукт – MB“ ООД е бил регистриран земеделски
производител в периода 2008г. - 2012г. Първоначално
разрешенията за строеж на „Оранжерия за зеленчуци“ и „База за селскостопанска продукция“
и Решение за
преценяване на необходимостта от
ОВОС са издадени на „Евроекопродукт –MB“ ООД. За
осъществяване на строителството по проекта, „Интер Ко Инвест“
ЕООД използвало безлихвени заеми от строителната фирма „Глобал
стройгруп‘ ЕООД и „Евроекопродукт
– M“ ООД при непазарни условия. Получените заемни средства са осчетоводени. Към
настоящия момент няма плащане по тях. Сумите, платени от „Интер Ко Инвест“ ЕООД на „Евроекопродукт –
MB“ ООД, за учреденото право на строеж и придобиване право на собственост върху
земеделската земя, не са отчетени като разход, а като натрупване към стойността
на обекта, който се изгражда.
IV. От правна
страна:
14. В конкретния случай се касае за
административно производство по прилагане на подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции
в материални активи" по Програма за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 година, която попада в обхвата на чл. 9б от ЗПЗП във вр. чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 „Развитие на
стопанството и стопанската дейност“. Според преходната разпоредба на § 12, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.), започналите производства по издадените до датата
на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. В този смисъл е разпоредбата на § 4 от ПЗР
на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или
отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките
и подмерките по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.), която предвижда новата
наредба да се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките
по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.).
Процесното производството по подпомагане е започнало през 2016г.
по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
- 2020 г., издадена на основание чл.9а от ЗПЗП /ред. ДВ, бр. 12 от 2015 г./,
преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Съгласно чл. 13, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 5 от договор № 16/04/1/0/00092 от 23.10.2017
г., периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда
изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно
точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и
всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 3 - години, считано
от датата на получаване на окончателното плащане, за ползватели – малки и
средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия
/ЗМСП/, какъвто е настоящият случай, предвид представената от бенефициента
декларация по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП /л.156/. Според чл. 7 от договора същия има
действие до окончателното уреждане на отношенията между страните, включително
по въпроси, произтичащи от неговото неизпълнение. Този период не е изтекъл към
момента на подаване на заявката за междинно плащане и образуване на
производството пред ДФ „Земеделие“ по издаване на оспорения акт, поради което
за установяване на публични държавни вземания се явява приложим редът по чл. 166, ал.2 от ДОПК. Последният
предвижда установяването на публичните
вземания да се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако
в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Според
правилата на чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6 представлява публично държавно вземане, което
се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По аргумент от ал. 8 на
същата норма компетентни да издават актове за установяване на публично държавно
вземане са изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" или
от оправомощените от него длъжностни лица.
По правилото
на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПЗП регламентира, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, и я представлява.
Според чл.
28б, ал. 1 вр. чл. 28а, ал. 1, т. 3 от ЗПЗП Изпълнителна
агенция "Сертификационен одит на средствата от
европейските земеделски фондове" е сертифициращ орган по смисъла на чл. 9
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за извършване на сертификационен
одит за верността на финансовите отчети и изградената система за контрол в
Разплащателната агенция, имащ правомощието да осъществява предварителен, текущ
и последващ контрол върху подпомагането, извършвано от РА.
15. Според чл. 2 от Наредба №
9/21.03.2015 г., подмярка 4.1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" има за цел повишаване конкурентоспособността на
земеделието в Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални
мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в
производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите
на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и
подобряване на условията в земеделските стопанства; 5. насърчаване на
сътрудничеството между земеделските стопани.
По смисъл на
чл. 4 от Наредба №
9/21.03.2015 г., чрез подмярка 4.1 се подпомагат
проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското
стопанство чрез: 1. внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване
на наличните производствени материални и/или нематериални активи; или 2.
насърчаване на сътрудничеството с производителите и преработвателите
на земеделски продукти; или 3. опазване на компонентите на околната среда,
включително с намаляване на вредните емисии и отпадъци; или 4. повишаване на
енергийната ефективност в земеделските стопанства; и/или 5. подобряване
условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и други условия на
производство; или 6. подобряване качеството на произвежданите земеделски
продукти; или 7. осигуряване на възможностите за производство на биологични
земеделски продукти.
Съгласно чл.
5 от Наредбата финансова помощ се предоставя на: 1. земеделски стопани за
инвестиции в техните стопанства, пряко свързани с една или няколко от
дейностите по първично селскостопанско производство и съхранение само на
собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба;
2. признати групи или организации на производители за инвестиции, които са от
полза на цялата група или организация на производители и са свързани с
основната земеделска дейност по производство и/или съхранение на земеделски
продукти, произведени от техните членове, както и с подготовка на продукцията
за продажба.
По правилата
на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015г. не се дава предимство, а
даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат
за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими
за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и
националното законодателство в областта на селското стопанство; финансовата
помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, които не са
независими предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за малките и
средните предприятия (ЗМСП) и за които се установи, че са учредени или
преобразувани с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014 – 2020 г., включително с цел
получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по тази наредба
максимални размери.
По смисъла
на §1, т. 13 от ДР на Наредба № 9/21.03.2015г. „изкуствено създадени условия“ е
всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г.
Тоест разпоредбата препраща директно към текста на Регламента. От своя страна в
чл.60 от Регламент (ЕО) 1306/2013 е записано, че „без да се засягат
специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското
стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за
които е установено, че условията, необходими за получаване на такива
предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това
законодателство“ - следователно и тази разпоредба не дава никаква легална
дефиниция на това що е „изкуствено създаване на условия, необходими за
получаване на помощта”.
Тук следва
да се вземат предвид и постановките в Решението на Съда на Европейския съюз от
12.09.2013г., по дело С-434/12, по повод отправено преюдициално
запитване във връзка с тълкуването на чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ № 65 /2011на
Комисията от 27.01.2011 г. за предоставяне на подробни правила за прилагане на
Регламент /ЕД/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони. В решението се сочи, че горната разпоредба
следва да се тълкува в смисъл, че „не допуска да бъде отказано плащане по
схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за
подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува
правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се
вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай.“ Съдът на ЕС
ясно в решението си откроява, че за да се приложи разпоредбата трябва да се
изследва подробно както субективният, така и обективният й елемент. По
отношение на субективния елемент пък следва да се докаже, че кандидатът (чрез
действия или бездействие) е създал изкуствено необходимите условия за
получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР
единствено, с намерение да получи облага в противоречие с целите на тази схема.
В това отношение изводите следва да са обосновани не само с обстоятелства като
правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в
сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на
умишлена координация между тези лица. По отношение на обективния елемент следва
да се докаже, че целта, преследвана в схемата не може и няма да може да бъде
постигната. Тук целта следва да е единствено получаване на облага в
противоречие с целите на програмата, но тя да не бъде постигната.
Съгласно чл.
57, ал. 3, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. разплащателната агенция може да
поиска връщане на изплатените по договора суми и когато установи, че
ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за
получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на
тази наредба.
Според чл. 3
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., финансовата помощ по тази наредба се
предоставя в съответствие с принципите на добро финансово управление,
публичност и прозрачност.
В чл. 30 от
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и
за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на
Съвета са прогласени принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.
Съгласно § 1 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро
финансово управление, и по-специално в съответствие с принципите на
икономичност, ефикасност и ефективност. В § 2 е посочено, че принципът на
икономичност изисква ресурсите, използвани от институцията за осъществяване на
нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и
качество и при най-добра цена; принципът на ефикасност се отнася до най-доброто
съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати, а принципът на
ефективност се отнася до осъществяването на набелязаните конкретни цели и
постигането на планираните резултати.
При това
положение, следва да се приеме, че понятието „изкуствено създаване на условия,
необходими за получаване на помощта” е бланкетно и
следва да се тълкува за всеки отделен случай. Което от своя страна налага,
административният орган да мотивира подробно във фактическата част на акта си,
в какво се състои изкуственото създаване на предпоставки, съответно на
функционална несамостоятелност, защо същите са в противоречие с целите на
мярката, както и какви са пречките за постигане на тези цели.
16. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма, без допуснати съществени процесуални нарушения. Бенефициентът е уведомен
за стартирането на производството, като е гарантирано и правото му да представи
възражения. Последните са обсъдени от административния орган. Фактическата
обстановка е правилно установена. Същата почива на обстоятелства, за които са
съставени официални и частни документи, част от които изхождат от оспорващото
дружество. Същите не са оспорени в настоящото производство, поради което не е
налице пречка да бъдат ценени ведно със съвкупния доказателствен материал.
Съдът намира
за правилни и обосновани изводите на административния орган за наличието на „изкуствено
създадени условия“ от бенефициента. Каза се, практиката на СЕС налага да бъде
изследван подробно както субективният, така и обективният елемент на посочената
хипотеза. В случая такъв анализ е извършен. Фактите за наличие на икономическа
свързаност между бенефициента и дружествата „Евроекопродукт
– M“ ООД и „Глобал стройгруп“
ЕООД са безспорно установени и не се отричат от оспорващия. Финансирането на
бенефициента чрез заеми при непазарни условия без съмнение разкриват нетипични
за търговския оборот отношения между посочените субекти. Уговорките за отлагане
на плащанията по тези облигационни отношения, макар да не са правно запретение, в случая разкриват пряк интерес за дружеството
„Евроекопродукт – M“ ООД във връзка с безвъзмездното финансиране на
бенефициента. Не се спори и относно обстоятелство, че това дружество
самостоятелно не би покрило условията за кандидатстване по мярката, респ. не би
могло да се възползва от преференцията за младите земеделски стопани,
гарантираща 10 % по-голям размер на финансовата помощ.
На следващо
място, взаимоотношенията работодател – работник, респ. познанията на лицето, представящо бенефициента по
закон, произтичащи от качеството на управител и на двете дружества, очертават поведение
във формата на действия, насочени към постигане на предимство по програмата.
Представеният
в хода на проверката анекс №1/05.01.2016г. към договора за наем от 08.05.2015г.
правилно е ценен като доказателство за целенасоченост в действията на
бенефициента по привидно спазване на условията за финансиране. Това манипулиране
на доказателства, следва да се счита за нередност, в която участва самият бенефициент,
целяща предоставена на невярна информация, необходима за удостоверяване на
липсата на основания за отказ за финансиране. Обстоятелство, което изрично е
отречено от управителят на бенефициента в
декларация Приложение № 11 към чл. 40, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. /л.
157/, подадена към дата 10.05.2019г. – преди изплашване на помощта. Именно
подобно поведение се явява запратено от правилата на чл. 131, параграф 4 във
връзка с чл. 106, параграф 1 и чл. 107 от Регламент (ЕС, Евратом)
№ 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите
правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета.
В случая е налице
и намерението за получаване на облага в противоречие с целите на мярката, тъй
като финансирането на конкретния проект не би покрило условията за спазване
стандартите на Европейския съюз и нуждата от подобряване на конкурентоспособността.
По този начин пряко се засяга и принципът за ефективност, изискващ
осъществяване на набелязаните конкретни цели на мярката и постигането на
планираните резултати
Размерът на
подлежащото за възстановяване публично държавно вземане е определен съобразно
релевантните за нередността фактически и правни основания. Сключвайки договор №
16/04/1/0/00092 от 23.10.2017 г., бенефициентът изрично се е съгласил с
условието по чл. 9, ал. 2, т. 3 – да възстанови помощта, ако се установи
изкуствено създаване на условия , необходими за получаване на помощта, с цел
осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката.
Не е налице
и противоречие с принципите по чл. 13 от АПК, респ. принципа за защита на
оправданите правни очаквания. В случая за бенефициента изначално са били налице
основания да не бъде предоставяно подпомагане. Обстоятелство, че поради пороци
в хода на административната проверка се е стигнало до неправомерно финансиране
на бенефициента, не изключва задължението и правомощието на органа да изиска
възстановяване на помощта. Законът не
поставя процесуални ограничения за такива действия. Напротив подобен развой на
административното правоотношение е нормативно регламентиран и договорно
уговорен между страните. Бенефициентът е бил надлежно уведомен за условията на
подпомагането, в какъвто смисъл е подал и нужните декларации. Възстановяването
на неправомерно предоставената помощ не се явява в противоречие с принципа за последователност
и предвидимост в действията на администрацията.
Привеждане на противоправно развилото се
правоотношение в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и
ефективност при разходването на публични средства, е регламентирано на
национално и европейско ниво като правомощие и задължение на административния
орган.
Разбиранията
в утвърдената европейска съдебна правника за принципа за защита на оправданите
правни очаквания /Дело T-79/13 Alessandro Accorinti и др. срещу Европейска централна банка/ се крепят
на три кумулативни условия: всяко лице,
у което дадена институция на Съюза е породила основателни очаквания може да
търси защита, когато администрацията на Съюза трябва е предоставила на
заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения,
произтичащи от оправомощени и достоверни източници; тези
уверения трябва са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на
този, до когото са адресирани; дадените
уверения трябва да са съобразени с приложимите норми. По-нататък, макар и
възможността за позоваване на защитата на оправданите правни очаквания като
основен принцип на правото на Съюза да съществува за всеки икономически
оператор, у когото дадена институция е породила основателни надежди, все пак,
когато един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да
предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите
интереси, той не може да се позовава на този принцип, ако мярката бъде приета.
Освен това икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни
очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде
променяно от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка, и то
по-специално в област като тази на паричната политика, чийто предмет включва
непрекъснато приспособяване в зависимост от промените в икономическото положение.
В този
смисъл не може да се приеме, че за оспорващия са възникнали оправдани правни
очаквания като бенефициент по мярката, след като действията на администрацията
по предоставяне на помощта не са били съобразени с приложимите норми. Същият в качеството
на икономически оператор не само е бил в състояние да предвиди предприемането на неблагоприятната
мярка, но е удостоверил, че се задължава да я приеме като последица в случай на
неправомерно развитие на административното правоотношение. Най - сетене, след като защитата не е абсолютна дори при
оправдани очаквания на икономическите оператори по запазване на легално съществуващо положение, още по –
малко тази защита се дължи за запазването на съществуващо противоправно
положение.
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, доколкото същият касае
правомощията на административните органи, упражнявани в условията на оперативна
самостоятелност и е неприложим в производството по налагане на финансови
корекции. Каза се, последното цели защита на принципите за доброто финансово
управление на публичните средства, поради което при констатиране на нарушение с
финансов ефект, единствената законосъобразна възможност е органът да отмени
финансовата подкрепа.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
17. Предвид изхода на делото, съобразно материалния интерес, на ответника следва да бъдат присъдени заявените съдебни разноски, които се доказват в размер на 9933,06 лв., от които 515,80 лева за възнаграждение на вещо лице и 9417,26 лева за адвокатска защита.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Интер Ко Инвест“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „***“ № 7,
ет.4, ап.40, представлявано от управителя
– З. Х. Г. против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 16/04/1/0/00092/2/01/04/01/09.10.2020г., издаден от
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА „Интер Ко Инвест“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „***“ № 7, ет.4,
ап.40, представлявано от управителя – З.
Х. Г. , да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 9 417,26 (девет
хиляди четиристотин и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: