№ 519
гр. София, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110211893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. К. К., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 24-4332-015509/09.07.2024 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което е
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорва съответствието на
детерминираната в акта фактическа обстановка с обективната действителност
и са инвокирани оплаквания за некоректно приложение на материалния закон.
Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като
неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
1
лично и с адв. П. З. от САК, с пълномощно по делото, като двамата поддържат
жалбата и изложените в нея съображения. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Постъпили са писмени бележки от гл. юрк. Силвия Михайлова, с приложено
пълномощно, която оспорва жалбата и аргументира искане за цялостно
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Отправена е молба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
021910/27.06.2024 г., съставен от Йордан Красимиров Кънев – мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР и в присъствието на Г.Т.Д. – очевидец и
С.А.Д. - свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на 29.03.2024 г.,
около 11:30 часа, в гр. София, ж.к. „Надежда“ I, пред бл. № 171А, като водач
на лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № С 71 13 МР жалбоподателят К. не
контролира непрекъснато управляваното от него МПС и реализира ПТП с
паркирания до него лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *****, като не спира
да установи причинените щети и не уведомява компетентните органи на МВР.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „б“ ЗДвП, като след съставянето му препис от
2
същия е връчен лично на К..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 24-4332-015509/09.07.2024 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта,
жалбоподателят К. е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 185
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
/двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 80,00 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на
въззивника на 31.07.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, а жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия
орган на 07.08.2024 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но
въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
3
респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника К., поради допуснати неотстраними съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и
наказващият орган не са е изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4
ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, имайки предвид липсата
на твърдения за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Съгласно легалната законова дефиниция пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН
и НП не са изложени факти за причинени имуществени или неимуществени
вреди, а единствено се сочи, че привлеченото към отговорност лице „не
контролира непрекъснато управляваното от него МПС и реализира ПТП с
паркирания до него лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *****“ /неясно при
какъв механизъм и какви са последиците от същото?!/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението
в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от
анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него
юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление в обсъдената част и обезпредметява обсъждането на въпроса
дали произшествието е причинено виновно от въззивника. В тази връзка
следва да се подчертае, че приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1
ЗДвП поначало съдържа задължение за водачите на МПС да упражняват
постоянен контрол върху автомобила и е приложима в случаите на изгубване
контрола при управлението му поради заспИ.е на водача, отклоняване на
вниманието му, разсейване и др. Касае се за недопустимо бездействие на
водача поради различни външни и вътрешни фактори, които обаче
задължително следва да бъдат конкретизирани по надлежния ред както в
съставения АУАН, така и в издаденото НП, а в случая повече от очевидно това
4
не е било сторено.
Липсата на твърдения в обжалваното наказателно постановление за
причинени имуществени или неимуществени вреди води и до автоматично
отпадане на задължението на жалбоподателя К. да не напуска
местопроизшествието и да изпълни задълженията си като участник в ПТП. В
приетата за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП е
предвидено, че когато при произшествието са пострадали хора, водачът е
длъжен да уведоми компетентната служба на МВР. В тази връзка няма как да
не се отбележи, че в АУАН и НП не се сочи при възникналото ПТП да са
причинени телесни увреждания или смърт на физически лица, като такива
фактически данни не са налични и в материалите по делото.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на жалбоподателя И. К..
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
От страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител не
се претендират разноски, поради което съдът не дължи служебно произнасяне
в очертаната насока.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-4332-
015509/09.07.2024 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което жалбоподателят И. К. К., ЕГН ********** е
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е
5
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6