№ 2692
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20241110209242 по описа за 2024 година
при участието на секретаря Ванеса Донкова, след като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 9242 по описа за 2024 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:
Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЮЛИМАР ТРАНС” ЕООД с ЕИК: *******, чрез законния му
представител К. М., срещу Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), с който на осн. чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено
административно нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
В жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания ЕФ като неправилен,
незаконосъобразен и издаден в нарушение на матерния закон. Твърди се, че извършеното
нарушение представлявало „маловажен случай” по смис. на § 1, ал.1, т.4 ДР на ЗАНН. Сочи се, че
въпреки, че към момента на съставянето на атакувания санкционен акт разпоредбата на чл.10б, ал.7
от Закона за пътищата (ЗП) не е била влязла в сила, но от него можело да бъде изведена волята на
законодателя, съгласно която при доброволно заплащане на дължимата пътна такса за изминато
разстояние за преминаване през съответните пътни участъци, не настъпвали каквито и да било
вреди за бюджета, поради което и не се образувало административно-наказателно производство, а
образуваното се прекратявало. Навежда се и довод в жалбата, че имало неправилно приложение на
материалния закон, т. к. административното нарушение представлявало „маловажен случай”,
поради което наказващият орган следвало да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. В жалбата се
твърди още, че доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато
разстояние „Интелигентни Трафик Системи” АД следвало, в изпълнение на чл.2, § 7 от Регламента
за изпълнение (ЕС) №2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. да уведоми санкционираното
дружество относно отстраняването на техническата нередовност на бордовото устройство,
монтирано в превозното средство. Сочи се, че за констатираното нарушение наказващият орган
неправилно е издал електронен фиш, защото разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП имала отношение
единствено към констатиране на нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Навежда се и съображението,
че формулираното в електронния фиш т. нар. „административно обвинение” било неясно, т. к. не
било посочено какъв е размерът на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и по какъв
начин тя е била изчислена. Твърди се, че наложеното административно наказание противоречало на
1
чл.9а от Директива № 1999/62/ЕО и Решение от 22.03.2017г. на СЕС по съединени дела № С-497/15
и С-498/15. В жалбата се посочва, че твърдените нарушения се дължат на допусната техническа
грешка от дружеството „Интелигентни Трафик Системи” АД. Според жалбоподателя при
издаването на обжалвания ЕФ не са спазени давностните срокове, предвидени в чл.34, ал.3 от
ЗАНН. Отправено е искане в жалбата за отмяна на електронния фиш в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят „Юлимар Транс” ЕООД, редовно призован, не
изпраща законен или процесуален представител, който да вземе отношение по жалбата.
Въззиваемата страна (наказващия орган) – Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно
призована, се представлява от юрк. Д. Д. (л.63 от съд. д.), с пълномощно по делото, който оспорва
жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания електронен фиш като
законосъобразен и правилен, като представителят на наказващия орган претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на направено искане за присъждане на разноски –
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като изслуша доводите на страните, служебно провери оспорения
електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Жалбоподателят „Юлимар Транс” ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление в *******************, със законен представител К. П. М., било ползвател на пътно
превозно средство (ППС) – влекач марка/модел ******** с рег. № ********, с технически
допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6.
На 27.04.2021г. гореспоменатото ППС било добавено към Договора за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси, сключен между жалбоподателя „Юлимар Транс” ЕООД и
„Интелигентни Трафик Системи” АД.
В периода от 14:15 ч. на 10.07.2021г. до 09:45 ч. на 19.07.2021г. бордовото устройство в
пътното превозно средство, споменато по-горе, не било включено в електрическото захранване,
поради което не предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ-сегментите по
платената пътна мрежа. Към 17.07.2021г. балансът по сключения между „Юлимар Транс” ЕООД и
„Интелигентни Трафик Системи” АД договор бил положителен – в размер на 825.07 лева.
На 17.07.2021г. в 11:12 часа, в Столична Община, по път А-6, км 50+427, с посока
нарастващ километър – пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство
№ 10181, което било елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено
движението на пътното превозно средство – гореспоменатия влекач марка/модел ******** рег. №
********, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., за което устройство № 10181 не
отчело наличието на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването.
Нарушението било установено чрез споменатото устройство № 10181, представляващо
автоматично устройство за записване на пътен трафик.
След извършена справка за собствеността на ППС било установено, че то принадлежи на
жалбоподателя „Юлимар Транс” ЕООД със законен представител К. М..
С оглед данните от устройство № 10181 и с оглед установената собственост на превозното
средство, на горепосоченото дружество бил съставен процесният ИФ № **********, с който на
жалбоподателя, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата,
било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди
и петстотин) лева за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Препис от електронния фиш бил връчен на юридическото лице – жалбоподател на
13.03.2024г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне (вж. л.18 от
съд. д.).
Изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прие за установена въз
основа на приобщените доказателствени материали: писмените доказателства – оспорения ЕФ
(л.11), справка за нарушение (л.14-15), известие за доставяне (л.18), становище от Отдел
2
„Управление на информационна система и инфраструктура” на НТУ (л.19), писмена справка от
„Интелигентни Трафик Системи” АД (л.32-40), писмено съобщение от АПИ (л.44-47), протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна
контролна точка (л.48-52), извлечение от електронната система с данни за местоположението на
СКТ № 10181 (л.53), доклад от директор на Областно пътно управление – София (л.55),
разрешение № РСПП-40/26.11.2019г. за специално ползване на пътища (л.56-57), справка от
централна база на АИС – КАТ за собственост на ППС и история на собственост (л.69-70),
приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства – 2
(два) броя статични изображения (фотоснимки) (л.16-17), извлечение от географска карта (л.54).
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетите от
съда фактически обстоятелства, с оглед на което не се налага обстойният им доказателствен анализ,
а липсват съществени противоречия между тях, които да налагат такъв анализ (арг. чл.305, ал.3,
изр.2 от НПК).
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано юридическо лице (наказаното
дружество), срещу подлежащ на съдебен контрол (обжалваем) административно-наказателен акт –
електронен фиш, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, когато това е предвидено в закон, при
извършени административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система,
в отсъствие на контролен орган и нарушител, овластените контролни органи могат да налагат глоби
с електронен фиш. Следователно, отклонение от общите правила за образуване на
административно-наказателното производство със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), е допустимо единствено, когато това е изрично предвидено в
закон и за налагане на наказание „глоба”.
В разглеждания случай административно-наказателната отговорност на санкционираното
дружество е ангажирана с издаването на атакувания ЕФ при условията на чл.189ж от ЗДвП за
извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, при което на осн. чл.187а, ал.2, т.3
вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Съобразно разпоредбата чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът на пътно превозно средство е
длъжен да не допуска същото да се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
ако за пътното превозно средство (ППС) не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. Иначе казано – въведено е задължение за бездействие („да не допуска”) да се
движи ППС, за което не са изпълнени задълженията по чл.10, ал.1 от ЗП.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, вкл. в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с наказание „глоба” в
размер 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство,
ако има такъв; ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице – се налага
наказание „имуществена санкция” в размер 2 500 лева.
Следва обаче да бъде посочено, че разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от
30.03.2021г.) – редакция, относима към датата на извършване на соченото нарушение (17.07.2021г.),
е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш единствено при извършени
нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, когато нарушенията са установени и заснети от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от
30.03.2021г.) не е предвиждала възможност към датата на соченото административно нарушение
да бъде издаван ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Такава възможност е била предвидена
едва с измененията в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (обн., ДВ, бр.13 от 2024г. – в сила от
3
13.02.2024г.). Изводът, който се налага категорично е, че наказващият орган е издал електронен
фиш за извършеното нарушение на осн. чл.179, ал.3б от ЗДвП вместо да се пристъпи към съставяне
на АУАН и след това – издаване на наказателно постановление, и по този начин е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на
санкционния акт, т. к. е бил нарушен съществувалият към момента на нарушението императивен
ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушения, санкционирани по
реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в така протеклата
извънсъдебна фаза на административно-наказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена, поради
допуснатите съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че е налице
основание за цялостна отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначален
порок, произтичащ от допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания акт.
Въпреки горепосоченото, с оглед постигане пълнота на изложението, настоящият съдебен
състав на първата инстанция намира, че следва да бъдат обсъдени и останалите възраженията,
изложени от жалбоподателя.
На първо място, следва да бъде посочено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН, намират
приложение единствено по отношение на АУАН и НП, но не и по отношение на електронните
фишове. Този правен извод е утвърден в задължителната съдебна практика – Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по тълк. дело № 1/2013г., в което ОСС на ВАС приема, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който
се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че към датата на соченото
административно нарушение, разпоредбите на чл.10б, ал.7 – ал.9 от ЗП не са били част от
правната уредба – приети са приети със ЗИД (обн., ДВ, бр.14 от 2023г. – в сила от 01.01.2024г.), но
доколкото разпоредбите на посочения в жалбата Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен и поради противоречие с процедурата по реализиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (накр.
Регламента или Регламент (ЕС) № 2020/204).
Съгласно разпоредбата на чл.2, § 7 от Регламента доставчиците на европейската услуга за
електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство. От представения по делото доказателствен
материал се установява, че към момента на извършеното нарушение (17.07.2021г.)
санкционираното дружество „Юлимар Транс” ЕООД е имало сключен договор с „Интелигентни
Трафик Системи” АД, а асоциираното към процесното ППС бордово устройство е било изключено
на въпросната дата. Предвид това на ползвателя, съотв. собственика, на пътното превозно средство
е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния
пътен участък. Едва след уведомяване и бездействие на дружеството – жалбоподател да заплати
дължимата такса доброволно, е следвало бъде преминато към ангажиране на административно-
наказателната му отговорност. Никакви подобни действия от страна на „Интелигентни трафик
4
системи” АД по уведомяване на дружеството – жалбоподател, съотв. действия от страна АПИ за
уведомяване на дружеството не се установяват от наличните доказателствени източници.
Съдът намира за основателни и доводите, поддържани от дружеството – въззивник, че
предвидените от законодателя абсолютно определени размери на наказания за нарушения по
чл.102, ал.2 от ЗДвП не съответстват на изискванията на чл.9а от Директива № 1999/62/ЕО и на
Решение от 22.03.2017г., по съединени дела № C-497/15 „Euro-Team Kft.”, № С-498/15 „Spirál-Gép
Kft.”. Съгласно чл.9а от посочената Директива държавите-членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива, като предприемат всички необходими мерки, за
да гарантират прилагането на санкциите, които трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи. В посочената от жалбоподателя съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)
– въпросното Решение от 22.03.2017г. по съединени дела № С-497/15 и С-498/15, в което изрично е
изведено, че разпоредбата на чл.9а от Директива № 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда налагането
на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им. В процесния случай обаче, става дума за административно наказание
„имуществена санкция” с предварително определен размер, който не подлежи на
индивидуализиране, спрямо всеки отделен случай, съобразно неговите специфични особености
(напр. изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество).
При така изложените аргументи този съдебен състав споделя твърдението, направено от
санкционираното дружество в жалбата, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП
противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид
конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а и размерът на предвиденото финансово
наказание („имуществена санкция”) надхвърля значително дължимите пътни такси, което се явява
допълнително основание за отмяна на оспорения електронен фиш.
Настоящият съдебен състав споделя и изложеното в жалбата възражение за това, че в
обжалвания ЕФ не са посочени всички елементи от състава на соченото административно
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда такса за изминато разстояние за пътно превозно средство по чл.10б, ал.3 от
ЗП, която дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или
пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-
сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние
се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В
процесния случай обаче, в атакувания от санкционираното дружество ЕФ не са посочени данни
нито за конкретно изминатото от превозното средство разстояние, нито за ТОЛ-сегментите, в които
то е навлязло. Допусната неяснота в административно-наказателното обвинение и липсата на
конкретизация по ясен начин на мястото на нарушението е достатъчно и самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания електронен фиш, защото ограничава възможността на санкционираното
дружество да разбере вмененото му „административно обвинение” и да организира защитата си
срещу него.
Именно поради изложените аргументи този състав на съда намира, че процесният
електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в цялост.
По въпроса за разноските по делото, съдът счита за нужно да отбележи, че правилото на
чл.63д от ЗАНН дава възможност за присъждане на разноски на страните по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят, но санкционираното дружество не
претендира и не доказва разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
При тези съображения и на осн. чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на жалбоподателя „Юлимар Транс” ЕООД с
ЕИК: *******, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, е
наложено административно наказание „имуществен санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК и на
касационните основания по НПК пред Административния съд – София-град на в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6