Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателно
отделение, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 264 по описа на Добричкия районен съд за
2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от О.Р.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу наказателно постановление № 646 от 31.12.2020 г., издадено от
Т.В. И. ***, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят
не се явява, не се представлява. С писмена молба жалбоподателят изразява
становище да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, както и в отсъствие
на защитника му, като се навеждат доводи по съществото на делото.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия Е, № 0000863 от 17.12.2020 г., съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 167,
ал. 2 от ЗДвП и приложената по делото Заповед
№ 4129 от 05.11.2018 г. на Кмета
на Община Варна. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, жалбоподателят
се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „автомобилът беше с работещ двигател, а аз
бях в автобила“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не
е депозирал писмени възражения по акта. В действителност в АУАН не са посочени
ЕГН на свидетелите В.С.Н. и Р.И.С., но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата им и установяването на
самоличността им от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът
е известен.
При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. От разпита на свидетелите В.С.Н. и Р.И.С. се установява, че и
двамата са очевидци на нарушението, тъй като същите в качеството си на полицейски
служители при ОДМВР – Варна са констатирали самото нарушение, предмет на
настоящото дело. От показанията на свидетелите Н. и С. се установява, че същите
непосредствено са възприели извършеното нарушение, както и обстоятелството, че
автомобилът е бил паркиран именно от жалбоподателя по настоящото дело – О.Р.Ч..
Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и описаното от тях нарушение
на правилата за движение по пътищата, извършено от страна на жалбоподателя е в
резултат на непосредствени възприятия.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 0506
от 07.02.2020 г. на Кмета на Община Варна, съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени
всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при
които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната
разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена /чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП/, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също
така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 178д от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
На 17.12.2020 г., около 14:00 часа, на ул. „Сан
Стефано“ № 3 /на паркинга на ОДМВР – Варна/, жалбоподателят по настоящото дело
- О.Р.Ч. позиционирал управлявания от него лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ***
на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено по съответния ред.
Съпругата на жалбоподателя слязла от автомобила и се отправила към сградата на
ОДМВР - Варна, където трябвало да подаде заявление за нови лични документи.
Двигателят на автомобила бил в работен режим, като жалбоподателят се намирал на
шофьорското място и изчаквал съпругата си да се върне.
Излизайки от сградата на ОДМВР - Варна, свидетелите В.С.Н.
– началник група „Общинска полиция“ при ОДМВР - Варна и Р.И.С. – полицейски инспектор
в група „Общинска полиция“ при ОДМВР - Варна, забелязали на паркинга неправилно
паркирали автомобили, поради което започнали да канят водачите им да преместят
автомобилите си.
Преминавайки покрай мястото, определено за хора с
трайни увреждания, свидетелят В.Н. забелязал намиращия се там лек автомобил
„Ситроен“ с рег. № ***, който бил с работещ двигател, като водачът /жалбоподателят
по настоящото дело О.Ч./ се намирал на
шофьорското място. Виждайки, че на автомобила няма поставен инвалиден стикер,
свидетелят Н. помолил Ч. ако няма документ за инвалидност, да излезе от
мястото, определено за хора с трайни увреждания. Ч. влязъл в спор със свидетеля
Н. заявявайки, че се намира вътре в автомобила, като двигателят му работи и
отказал да премести управлявания от него автомобил. И тъй като Ч. настоявал да
му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, свидетелят Н.
извикал полицейски екип, който да състави акта. На място пристигнал свидетелят Ж.Б.К.
– полицай в група „Общинска полиция“ при ОДМВР - Варна, който съставил на О.Р.Ч.
АУАН за това, че на 17.12.2020 г., около 14:00 часа, на ул. „Сан Стефано“ № 3,
на паркинга на ОДМВР – Варна е паркирал лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** на
място, определено за хора с трайни увреждания и не представя карта за паркиране
на МПС – нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на О.Р.Ч., за нарушение по чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН серия
Е, № 0000863 от 17.12.2020 г. и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по
делото доказателства. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от
свидетелите Ж.Б.К., В.С.Н. и Р.И.С., който пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършения от тях пътен контрол и чиито
показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели,
нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина, отчитайки, че същите кореспондират с
приложения по делото снимков материал.
Ето защо съдът намира, че доказателствената сила на
АУАН не само че не е оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в
НП е безспорно установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
освен в посочените в ал. 1 случаи, паркирането е забранено на места, определени
за хора с трайни увреждания.
Лице, което, без да има това право, паркира на място
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, се
наказва с глоба в размер 200 лв. /чл. 178д от ЗДвП/.
Както вече бе посочено описаната фактическа обстановка
не се оспорва. Спорният момент по делото е управляваното от жалбоподателя
моторно превозно средство било ли е паркирано, или не.
Легални дефиниции за „спиране”, „престояващо пътно
превозно средство” и „паркирано пътно превозно средство” се съдържат в
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, както и в Закона за
движението по пътищата.
Съгласно §1, т. 43 от Допълнителна разпоредба на
ППЗДП, „спиране” е привеждане в неподвижно състояние на пътното превозно
средство.
Видно от §1, т. 44 от Допълнителна разпоредба на
ППЗДП, престояващо пътно превозно средство е пътно превозно средство, спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Тази разпоредба е
възпроизведена и в чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача.
Паркирано пък е това пътно превозно средство, което е
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2 от ЗДвП и §1, т. 45 от Допълнителна
разпоредба на ППЗДП/.
При това положение и с оглед липсата на обстоятелства,
характеризиращи превозното средство като престояващо /качване и слизане на
пътници или извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача/,
следва единственият възможен извод, че превозното средство, управлявано от О.Ч.
е било паркирано, при това в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Или, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че като водач на
автомобила, О.Р.Ч. се явява субект на нарушението, за което е наказан.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно, на основание чл. 178д от ЗДвП, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя. Наложената от административнонаказващия
орган глоба в размер на 200 лева е законоустановена и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен
случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така нареченото
в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е паркирал
автомобила си на място, определено за хора с трайни увреждания, без да
притежава това право, осъществява състава на съответното нарушение, поради
което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и че е извършено нарушение със завишена степен на
обществена опасност, свързано най-вече с безопасността на движението, тъй като
управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци, отчитайки. При това положение и дума
не може да става за маловажен случай.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Община Варна
искане, съдът, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН,
следва да присъди на Община Варна сторените по делото разноски за юрисконсулт,
като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 /сто/
лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 646 от 31.12.2020 г.,
издадено от Т.В. И. ***, с което на О.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
178д от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева.
ОСЪЖДА О.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна,
съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/