Решение по дело №60485/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17771
Дата: 3 октомври 2024 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110160485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17771
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. Т. Б.
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от В. Т. Б. Гражданско дело № 20231110160485 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на "Д.О. З."
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." № 89Б
срещу "З. А. Д. "О.- З. " АД с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Св. С.“ № 7, ет. 5.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 4626,84 лева, представляваща неизплатена
част от регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разходи по щета № .., вследствие на ПТП от 11.01.2023 г.,
настъпило в гр. П., в района на кръстовището между бул. „С.“ и ул. „В.“ между
л.а. "М. ", с рег. № Х .. КТ и л.а. „Ш. О.“, с рег. № РВ... ТХ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
– 03.11.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата 219,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 23.06.2023 г. до 31.10.2023 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е застраховател по
имуществена застраховка „К.“ по полица № .. от 06.02.2022 г., сключена със
собственика на л.а. „Ш. О.“, с рег. № РВ ..ТХ. В срока на действие на
1
застраховката, а именно на 11.01.2023 г., настъпило ПТП в гр. П., в района на
кръстовището между бул. „С.“ и ул. „В.“, по вина на водача на л.а. "М. ..", с
рег. № Х .. КТ, който при престрояване от дясна в лява пътна лента реализира
удар с движещия се в лявата лента л.а. „Шкода Октавия“, с рег. № РВ 0006 ТХ.
В резултат на процесното ПТП на застрахованото при ищеца МПС „Ш. О.“, с
рег. № РВ .. ТХ били нанесени материални вреди, които ищецът оценил на
9268,69 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Сочи, че сумата за
извършване на ремонта в размер от 9253,69 лв., била изплатена на извършилия
отстраняването на щетите сервиз с платежно нареждане за кредитен превод на
26.04.2023 г., с което се суброгирал в правата на застрахования. Твърди, че към
датата на произшествието, ответникът имал качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
виновния за процесното ПТП водач на л.а. "М.", с рег. № Х ..КТ. Посочва, че с
оглед на това с регресна покана, получена от ответника на 22.05.2023 г.,
поканил последния да му изплати платеното застрахователно обезщетение,
като ответникът признал и възстановил на ищеца сума в размер на 4641,85 лв.,
като за остатъка до пълния размер на платеното обезщетение ведно с
ликвидационните разноски за обработка на щетата не последвало плащане,
предвид което счита, че ответникът е изпаднал в забава. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК
такъв не е постъпил от ответника. С писмено становище, подадено на
18.12.2023 г., след срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове по
основание и по размер. Твърди, че е погасил изцяло задължението си към
ищеца с извършеното между страните извънсъдебно прихващане на
задълженията между двете дружества, с което е била призната претенцията на
ищеца до размера от 4641,85 лв. Прави възражение за съпричиняване на 50%
от вредоносния резултат от водача на увредения л.а. „Ш.О.“, с рег. № РВ .. ТХ,
който движейки се в крайна дясна лента по ул. „В.“ в гр. П. на кръстовището с
бул. „С.“ предприел неразрешена маневра ляв завой без да подаде светлинен
сигнал и без да пропусне попътно движещия се в лявата лента л.а. "М.", с рег.
№ Х .. КТ. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с обективно
2
съединени искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване
в процеса са следните обстоятелства, обявени за безспорни с определение №
3399/23.01.2024 г. е обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.
"М., с рег. № Х .. КТ, както и че е налице частично заплащане от страна на
ответника на претендираното регресно обезщетение до размера от 4641,85 лв.

Съдът намира за установено, че на 11.01.2023 г., настъпило ПТП в гр. П.,
в района на кръстовището между бул. „С.“ и ул. „В.“, по вина на водача на л.а.
"М.", с рег. № Х ..КТ, който при престрояване от дясна в лява пътна лента
реализира удар с движещия се в лявата лента л.а. „Ш.О.“, с рег. № РВ ..ТХ. В
резултат на процесното ПТП на застрахованото при ищеца МПС „Ш.О.“, с рег.
№ РВ .. ТХ били нанесени материални вреди.
В тази връзка съдът кредитира съставеният констативен протокол за
ПТП от 11.01.2023 г., издаден от СДВР, който представлява официален
документ, но отделно от това механизма на ПТП се установява от изготвената
и неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/, както
и от събраните гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите С. Т. и Г.
Б., които са водачи на автомобилите, участвали в инцидента. Вещото лице по
САТЕ е категорично, че описаните в протокола увредени части са зоната на
удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на
извършените ремонтни дейности по средни пазарни цени – 9549.86 лв., без
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Според вещото лице
процесното пътно – транспортно произшествие се дължи на действията на
водача на л.а. "М. .", който в нарушение на нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗДвП е
предприел маневра завиване наляво от дясната лента без да се убеди, че няма
да създаде опасност за другите участници в движението. Според вещото лице
не са налице данни по делото за нарушения на правилата за движение на
водача Г. Б..
При тези данни съдът намира за основателен иска по чл. 411 от КЗ по
следните съображения.
Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „каско”, е
3
платил на собственика на сервиза, отстранил повредите на л.а. „Ш. О.“, с рег.
№ РВ .. ТХ, а именно Е. А. ООД сума в размер на 9 253.69 лв., видно от
платежно нареждане от 26.04.2023 г., приложено към исковата молба, въз
основа на представени фактури за закупени части и извършен ремонт на
автомобила. Затова същият има право на регресна претенция, на основание чл.
411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.
Искът се явява доказан по основание и размер от 4626,84 лева,
представляваща неизплатена част от регресно вземане във връзка с изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета №.., като
според заключението на вещото лице по САТЕ размерът на обезщетението по
средни пазарни цени към момента на ПТП е в по – висок от претендирания
размер, а именно 9549.86 лв. В тази насока съд намира, че функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ от застрахованата отговорност на прекия причинител
предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с
размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена
застрахователната сума. Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай
несъмнено увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП,
водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната
отговорност се обезщетява негативния интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той е бил преди деликта /да се приведе увреденото МПС в предишното
му техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно
на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Размерът на тази
парична сума по принцип следва да се определи съобразно средните пазарни
цени в Република България към деня на увреждането, тъй като това в
болшинството случаи би било достатъчно за пълното репариране на
вредите.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на 50% от вредоносния
резултат от водача на увредения л.а. „Ш. О.“, с рег. № РВ .. ТХ, тъй като видно
от заключението на неоспорената САТЕ не са налице данни по делото за
нарушения на правилата за движение на водача Г. Б..
4
С оглед извода за основателност на главния иск, съдът намира за
основателен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва в размер на 219,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 23.06.2023 г. /т.е. едномесечен
срок от получаване на поканата за плащане от ответника/ до 31.10.2023 г.,
съгласно неоспорена справка за изчисление с лихвен калкулатор на л. 25 от
делото.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на разноски
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно за сума в
размер на 1 456.60 лв., представляващи държавни такси, депозит за вещо лице
и за разпит на свидетел, както и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "З. А. Д."О. З. " АД с ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Св. С.“ № 7, ет. 5, да заплати на "Д. - О. З." ЕАД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." № 89Б сума в размер
на 4626,84 лева, представляваща неизплатена част от регресно вземане във
връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по
щета № .., вследствие на ПТП от 11.01.2023 г., настъпило в гр. П., в района на
кръстовището между бул. „С.“ и ул. „В.“ между л.а. "М.", с рег. № Х .. КТ и
л.а. „Ш. О.“, с рег. № РВ ...ТХ, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 03.11.2023 г., до изплащане на
вземането, както и сумата 219,12 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 23.06.2023 г. до 31.10.2023 г., както и да заплати 1 456.60 лв.
разноски по делото.
Банкова сметка на ищеца, по която може да бъде заплатено вземането –
IBAN ..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5