№ 1049
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100500985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „А.“ АД, подадена чрез
пълномощника му – юрк. Н. К., срещу Решение от 15.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 59040/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78-ми състав, с което са
отхвърлени в цялост предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че ЗД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК: ******* дължи на ищеца сумите от
6 901.16 лв. – главница и сумата от 1 069.77 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 13.01.2020 г. – 23.07.2021 г.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е постановено при
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че
същото е необосновано, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Жалбоподателят моли съда да отмени първостепенния акт и да уважи в
цялост исковите претенции.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна – ЗД „Д.Б.И.З.“.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу съдебно решение,
подлежащо на инстанционен съдебен контрол по реда на чл.258 и сл. от ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по
действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство,
въззивният съд действа като апелация (т. н. "ограничен въззив"). В този
смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС,
формирана по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230/10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189/9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните
съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение,
въззивният съд установява следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от ЗД „А.“ АД с
ЕИК: ******* срещу ЗАД „Д.Б.И.З.“ с ЕИК: *******. Твърди се, че
ищцовото дружество е сключило застрахователна полица № ******* със срок
на валидност от 20.11.2018 г. до 19.11.2019 г. за имуществено застраховане
„Каско“ на МПС „Мазда 6“ с рег. № *******, собственост на П.С.Р.. На
31.08.2019 г. в ранните часове в гр. Стара Загора водачът на МПС „Сеат
Кордоба“ с рег. № ******* АК – И.Т.Н., застрахован при ЗАД „Д.Б.И.З.“ по
застраховка „гражданска отговорност“ по силата на застрахователна полица с
№ BG/30/119000064693 валидна към датата на процесното събитие, извършил
непозволена маневра - „обратен завой“ без да подаде мигач за това, при която
настъпило ПТП с МПС „Мазда 6“ с рег. № *******. След произшествието по
МПС „Мазда 6“ са установени щети. Съставен е двустранен писмен протокол
от 02.09.2019 г., в който е отразено, че водачът на МПС „Сеат Кордоба“ е
признал вината си за настъпилото събитие. Сочи се, че впоследствие е
образувана застрахователна щета № 33019030101114 при ищцовото
дружество, извършен е оглед на МПС и са съставени опис на причинените
щети, опис на застрахователната претенция и доклади по щета от 18.11.2019
г. и от 10.10.2019 г. Твърди се, че ремонтът и отстраняването на вредите по
увредения автомобил са възложени с възлагателно писмо на доверен
автосервиз „Старс Ауто“, като е определено застрахователно обезщетение,
2
включващо стойността на отстраняването на вредите на увредения автомобил
и извършените ремонтни услуги по издадена фактура. След извършването на
ремонта и изготвен доклад е определено застрахователно плащане за сумата
от 6 901.16 лв. изплатена на автосервиза. С регресна покана с изх.№ Л-8912,
получена на 13.12.2019 г. ищецът е поканил ответника да възстанови сумата
от 6 901.16 лв., включваща платеното застрахователно обезщетение в размер
на 6 886.16 лв. и сумата от 15.00 лв. ликвидационни разноски за обработка на
претенцията. Заявява се, че ответникът отказал да заплати. Иска се съдът да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца неизплатената сума от
6 901.16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за
забава в размер на 1 069.77 лв. за периода от 13.01.2020 г. до 23.07.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
„Д.Б.И.З.“ ЗАД, с който претенцията е оспорена по основание и размер. Не
оспорва наличието на застрахотелна полица с процесния л.а. и неговият
собственик. Оспорва се механизма на процесното ПТП и липсата на
причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди. Релевирано е
възражение за съпричиняване. Оспорва се и верността на двустранния
протокол. Моли се съдът да отхвърли исковете и се претендират разноски.
Със заявление с вх.№ 31063/22.07.2021 г. ЗД „А.“ АД е депозирало пред
СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
„Д.Б.И.З.“ ЗАД за процесната сума от 6 901.16 лв., представляваща вземане
по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка
„Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 31.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на
1 069.77 лв. за периода от 13.01.2020 г. до 23.07.2021 г. На 28.07.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
посоченото лице за сумата от 6 901.16 лв. - вземане по застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за вреди от ПТП от 31.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от
1 069.77 лв. за периода от 13.01.2020 г. до 23.07.2021 г. На 28.07.2021 г. –
мораторна лихва за забава, както и за сумата от 209.41 лв. за сторените в
производството разноски. На 01.09.2021 г. е подадено възражение от
длъжника по чл. 414 ГПК, с което е оспорена дължимостта на вземанията по
заповедта. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК ЗД „А.“ АД е предявил пред СРС иск
за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед.
С двустранен констативен протокол, находящсе на л. 12 от
първоинстанционното производство, е удостоверено настъпило на 31.08.2019
г. в 08:15 ч. ПТП между л.а.„Мазда 6“ с рег. № ******* и л.а. „Сеат Кордоба“
с рег. № *******. Водачът на л.а. „Сеат Кордоба“ решил да осъществи
маневра – обратен завой, като при придвижването си с ъгловата част на
дясната задна страна се ударил в предната лява част на л.а.„ Мазда 6“. В
3
резултат на ПТП били засегнати калник, преден капак, предна броня, фар,
мигач, които щети били описани в констативния протокол. Били са засегнати
и заден калинк, броня и стоп на л.а. „Сеат Кордоба“. В съставения двустранен
констативен протокол било отразено, че ПТП е настъпило по вина на водача
на л.а. „Сеат Кордоба“.
Приетата в делото съдебно-автотехническа експертиза установява, че
установените щети по л.а. „Мазда 6“, с оглед неговата конструкция, се
намират в причинна връзка с ПТП, предизвикано от водача на л.а. „Сеат
Кордоба“. Вещото лице констатира, че водачът на л.а. „Мазда 6“ не успява да
спре и с предна лява част удря л.а. „Сеат Кордоба“ в дясна задна част. Според
заключението на вещото лице стойността на ремонта по л.а.„Мазда 6“ възлиза
на 6 886.27 лв. към датата на ПТП по средни пазарни цени, а обичайния
разход на ликвидация на щета е 15.00 лева.
Разпитаният в производството по делегация пред РС-Стара Загора
свидетел И.Т.Н., чийто показания са ценени в съответствие с разпоредбата на
чл.172 от ГПК, заявява, че не тя е управлявала л.а. „Сеат Кордоба“ на
31.08.2019 г., а нейният баща – Т.Н.Т.. Той споделил, че след като
предприел ляв завой, след като вече бил в лентата за наляво, го ударили
отзад. Посочва, че вдлъбнатината в автомобила била в дясната част и била
дълбока.
Разпитаният в производството по делегация пред РС-Стара Загора
свидетел П.С.Р., чийто показания са ценени в съответствие с разпоредбата на
чл.172 от ГПК, заявява, че на 31.08.2019 г. докато пътувал по ул. „Патриарх
Евтимий“ в гр. Стара Загора преди пресечката на ул. Радост в кв. К.Г., видял,
че л.а. „Сеат Кордоба“ тръгнал да прави обратен завой на забранено място без
да подаде мигач и ударил предницата на колата си в него. В показанията си
твърди, че участъкът тогава бил сух, било светло и имал пряка видимост към
л.а. „Сеат Кордоба“, който се движел пред него не с висока скорост. В
момента на произшествието посочва, че водачът пред него бил в движение.
Разпитаният в производството по делегация пред РС-Стара Загора е и
свидетелят Т.Н.Т., чийто показания са ценени в съответствие с разпоредбата
на чл.172 от ГПК, твърди, че на 31.08.2019 г. на кръговото движение в
квартал К.Г. на излизане в посока към Стара Загора се пристроил в ляво,
подал ляг мигач и докато изчаквал да намалее движението, бил ударен отзад
от л.а. „Мазда 6“. Заявява, че на пътя имало гърбица и пешеходна пътека,
както и че при предприетата маневра бил в пълен покой, спрял. В
показанията си изтъква, че пътното платно имало две ленти за направо и една
за наляво, а той бил в средна лента и се пристроил за наляво. Свидетелят Т.
твърди, че щетите по неговия автомобил били в задната част под стопа, като
ламарината била хлътнала, че атмосферните условия били чудесни,
видимостта – също и ПТП-то настъпило на прав участък. Посочва още, че
след удара неговият автомобил тръгнал напред и отстоянието между двете
след удара било около един метър. В показанията си отбелязва, че другият
4
водач е карал доста бързо.
По делото е приета и втора съдебно-автотехническа експертиза, която
да даде заключение и на база приобщените по делото свидетелски показания,
установява, че пътното платно, на което е настъпило процесното ПТП се
състои от три ленти за движение, като на две има хоризонтална маркировка,
указваща посока на движение направо, а крайната лява – движение на ляво, а
непосредствено преди кръстовището има поставен пътен знак А13,
сигнализиращ за изкуствени неравности. Водачът на л.а. „Сеат Кордоба е
предприел маневра за наляво, а този на „Мазда 6“ се е движел направо.
Вещото лице констатира, че причината за настъпване на ПТП от 31.08.2019 г.
са субективните действия на водача на „Мазда 6“, тъй като последният не е
спазил необходимата дистанция, не се е съобразил с пътната маркировка и
предприетата от водача на предно движещия се л.а. „Сеат Кордоба“ маневра.
В заключението си експертът посочва, че необходимите средства за
отстраняване на вредите по л.а. „Мазда 6“ по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 6 886.27 лв. В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че
след като МПС „Сеат Кордоба“ е застанало в лява лента, то това означава, че
то ще прави ляв завой.
Приета по делото е и повторна съдебно-автотехническа експертиза,
която след запознаване с цялата доказателствена маса, представя заключение,
в което се констатира, че преди МПС „Сеат Кордоба“ да предприеме
маневрата за наляво, той вече е бил разположен в уширението на ул.
„П.Евтимий“ с цел избягване на предпоставки за ПТП с движещите се в
същата посока автомобили. МПС „Мазда 6“ се движи зад другия л.а.,
заемайки част от уширението, т.е. напускайки частично своята лента за
направо, като така се отклонява в ляво и влиза също в уширението на ул.
„П.Евтимий“. Експертът посочва, че л.а. „Мазда 6“ не се е движил с безопасна
скорост преди удара, като се е движил в опасната зона за спиране, като
вероятно не е развил максимално спирачно закъснение именно поради това,
че се е намирал в опасната зона на спиране. Не са констатирани следи от
спирачен път. По отношение на разходите за ремонт на „Мазда 6“,
изчиследно по средните пазарни цени, е констатирано, че същите възлизат в
размер на 6 886.00 лева. В заключението се отбелязва, че при наличие на
изправна спирачна уредба водачът на „Мазда 6“ не е оставил достатъчно
надлъжно разстояние при евентуално възникване на опасност спрямо
движещия се пред него автомобил да спре без аварийно спиране и
позиционирал автомобила си спрямо спрелия участник така ,че да не може да
бъде предотвратен евентуален удар. В открито съдебно заседание вещото
лице пояснява, че оширението не е лента, а е част от пътя, където се отделят
автомобилите, след като ще извършват маневра за напускане на
кръстовището и изтъква, че л.а. „Сеат“ вече е бил в оширението преди удара.
По правилността на обжалваното решение:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411
5
от КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва
да установи горепосочените обстоятелства при условията на пълно и главно
доказване, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане или че то е недължимо. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Тежестта за опровергаване на презумпцията, с оглед
разместената в процеса доказателствена тежест за нея, е на ответника.
В настоящото производство ищецът оспорва механизма на ПТП, като
ответникът релевира в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на събитието. Спорният по делото въпрос е дали водачът на
л.а. „Мазда 6“ с рег. № ******* – свидетелят Р. с виновното си поведение е
основната причина за настъпване на процесното ПТП или неговото
настъпване се обуславя от виновното и противоправно поведение на водача
на л.а. „Сеат Кордоба“, с рег. № ******* – свидетелят Т.. По останалите
предпоставки на спорното материално право не се спори от страните, а и
същите се установяват от доказателствата по делото, а именно по валидно
сключените договор за имуществено застраховане „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил л.а. „Мазда 6“ и договор за застраховка
„гражданска отговорност“ между ответника и собственика на л.а. „Сеат
Кордоба“, както и по отношение на извършеното от ищеца застрахователно
плащане за сумата от 6 901.16 лева в полза на третото лице – авторсервиз
„Стар моторс“.
Приложеният по делото констативен протокол за ПТП, находящ се на л.
19 от първоинстанционното производство, представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените
вреди на автомобилите и доколкото е подписан от водачите на двата
автомобила. Въззивната инстанция намира обаче че материалната му
доказателствена сила е оборена от ответника съобразно приетите по делото
САТЕ, след изслушване на свидетелите по делегация, както и приетата и
неоспорена от страните повторна САТЕ. Следва да се отчете, че съгласно
показанията на свидетеля Т., както и от заключенията на експертите, неговият
автомобил вече е бил в ширението на пътното платно на бул. „Патриарх
Евтимий“, за да не създава опасност на пътя, като следва да се вземе предвид,
че свидетелят И. Н., която е съставила и подписала констативния протокол, не
е заварила на местопроизшествието автомобила на свидетеля Т.
6
непосредствено след ПТП, без да се мести.
Настоящата съдебна инстанция намира, че ПТП от 31.08.2019 г.,
настъпило между процесните автомобили, се дължи изцяло на виновното и
противоправно поведение на свидетеля П. Р. и не е налице съпричиняване от
страна на свидетеля Т. Т.. Този извод се основава върху заключенията на
САТЕ и повторната САТЕ, от които се установява, че пътното платно, на
което е настъпило процесното ПТП, се състои от три ленти за движение, като
на две има хоризонтална маркировка, указваща посока на движение направо,
а крайната лява – движение на ляво, а непосредствено преди кръстовището
има поставен пътен знак А13, сигнализиращ за изкуствени неравности.
Водачът на л.а. „Сеат Кордоба е предприел маневра за наляво, а този на
„Мазда 6“ се е движел направо. За това разстояние, при ясна видимост и суха
пътна обстановка, за която свидетелстват както Т., така и Р., свидетелят
Стойчев при достатъчно време за реакция обективно е могъл да си осигури
безопасна дистанция за разминаване с намиращия се вече в оширението на
пътната лента „Сеат Кордоба“, където се отделят автомобилите,за да
извършват маневра за напускане на кръстовището в най-лявата част на на
пътната лента. За тази позиция и това разстояние е следвало свидетелят П. Р.
да остане в средната лента за движение направо на платното по посоката му
на движение, но съгласно позицията си, щетите по автомобила и най-вече от
заключенията по двете САТЕ се установява, че при наличие на изправна
спирачна уредба водачът на „Мазда 6“ не е оставил достатъчно надлъжно
разстояние при евентуално възникване на опасност спрямо движещия се пред
него автомобил да спре без аварийно спиране. Това означава, че водачът на
„Мазда 6“ е позиционирал така автомобила си спрямо спрелия „Сеат
Кордоба“, че да няма възможност да бъде предотвратен евентуален удар.
Именно поради неспазване на необходимата дистанция, несъобразяване с
пътната маркировка и предприетата от водача на предно движещия се л.а.
„Сеат Кордоба“ маневра при наличие на достатъчно отстояние в дясната част
на пътното платно, водачът на л.а. „Мазда 6“ е могъл безопасно и
безпрепятствено да премине покрай лекия автомобил „Сеат Кордоба“.
По делото се установи и че свидетелят Т. правомерно е подал ляв мигач
за извършване на завой наляво преди кръстовището, заставайки в оширението
на най-лявата част на пътното платно. Съдът приема за доказано, че същият е
бил в покой, не се движел със своето МПС преди удара и в действията му
съдът не установява противоправност. Вниманието му е било ангажирано
само към насрещно движещите се превозни средства по лявата лента на
пътното платно, като е изчаквал насрещно преминаващите превозни средства.
В този момент, наблюдавайки пътя пред себе си, свидетелят изложи в
показанията си, че е не е възприел движещият се зад него автомобил и усетил
ПТП, при което са настъпили щети за последния, т.е. вниманието на
свидетеля Т. действително е било насочено към насрещно движещите се
пътни превозни средства по лявата лента на пътното платно, с подаден ляв
мигач на автомобила му, изчаквайки да преминат конкретни МПС по тази
7
лента, след което да извърши завой наляво, за да напусне кръстовището. В
тази позиция, свидетелят Т. не е могъл да избегне ПТП - той го е възприел в
неговата завършваща фаза. Същевременно, свидетелят Р. е могъл да избегне
сблъсъка, ако беше спазил достатъчна дистанция и беше съобразил пътните
знаци, пътната обстановка и разстояние между двата автомобила и не
навлизайки в обсега на опасната зона за спиране. Именно тези обстоятелства
обективно са позволявали възможността на свидетеля Р. да си осигури
безопасно отстояние за разминаване по посоката му на движение с л.а. „Сеат
Кордоба“.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски има
въззиваемата страна. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът обаче не
следва да присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй
като в настоящото производство не е изготвен отговор на въззивната жалба и
не е осъществено процесуално представителство от страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 12778/15.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 59040/2021г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
Решението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8