№ 1033
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501405 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 14.03.2022г по гр.д. № 949/2019г Софийски градски съд , ГО, І-16
състав е осъдил ЗД Бул инс АД да заплати на Л. Х. К. сумата от 22 000лв- обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.01.2018г, виновен за
което ПТП се явява водач, застраховал своята ГО при ответника, на осн. чл.432,ал.1 от
КЗ. Съдът е отхвърлил предявения иск за сумата до 120 000лв. Съдът е приел, че по
делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 7 500лв- обезщетение за неимуществени вреди.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Л.К., представляван от
адв. О., с оплакване за незаконосъобразност.Въззивникът- ищец поддържа, че
неправилно съдът е приложил чл.52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е
несправедливо и не са съобразени всички предпоставки за определяне размера на
обезщетението. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната чст и да бъде
постановено ново, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за
1
неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. Претендира направените по
делото разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част за сумата над 7500лв, с оплакване за незаконосъобразност.
Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е приел, че не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Поддържа, че определеното
обезщетение по размер е завишено, а не справедливо. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което иска да бъде
отхвърлен над посочената сума. Претендира разноските , направени пред двете
съдебни инстанции.
Страните не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната
им страна.
В о.с.з. въззивникът – ищец Л.К. се представлява от адв. О., който поддържа
въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на застрахователя. Поддържа,
че неправилно СГС е приложил принципа на справедливоста. Поддържа, че по делото
не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от застрахователя.
Претендира разноски , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът-ответник ЗД”Бул инс”АД се представлява в о.с.з. от адв. И., който
моли жалбата на застрахователя да бъде уважена. Поддържа направеното възражение
за съпричиняване, като сочи, че ищецът като пешеходец по пешеходна пътека има
предимство, но пак е могъл да предпази здравето си като изчака автомобила да
премине. Поддържа, че първата СМЕ е изготвена на база документите по делото,
докато изслушаната СМЕ пред настоящата инстанция установява допълнителни
увреждания, които са съмнителни. Счита, че определеното от СГС обезщетение за
неимуществени вреди е завишено. Моли присъденото обезщетение да бъде намалено.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
2
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от 7 500лв / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО.
Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД”Бул
инс”АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени при ПТП, настъпило на 13.01.2018г от водач ползващ се от застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите какви вреди е претърпял ищеца
от ПТП, какъв е размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение за
неимуществени верди , определен по реда на чл.52 от ЗЗД и наличието и обема на
съпричиняване.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
28години.
По делото е приет препис от споразумение , сключено по реда на чл. 381 и сл. от
НПК, с което Б. А. А. се признава за виновна, за това, че на 13.01.2018г при
управление на МПС е нарушила правилата за движение по пътищата , а именно чл.116
и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не е била внимателна към пешеходците и не е пропуснала
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци и по
3
непредпазливост е причинила на Л.К. средна телесна повреда изразяваща се в ЧМТ с
контузия на главата в тилна област и контузия на мозъка със субарахноидален
кръвоизлив в челните дялове, с клинична изява чрез гърчова симптоматика, последвана
от сънливост и дезориентация- състояние на разстройство на здравето временно
опасно за живота - престъпление по чл. 343,ал.3 вр. чл. чл.342,ал.1 от НК като й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, като на осн. чл. 66, ал.1
от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години и лишаване от
право за управлява МПС за срок от шест месеца.
Споразумението на осн. чл. 383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила
присъда и съответно на осн. чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно
обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то е противоправно.
По делото е безспорно, че осъденото лице Б. А. е виновният за ПТП водач,
застраховал своята ГО при ответника.
Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС А. е било за
причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на ЗДвП
. Тъй като претърпените увреждания от пострадалия са част от състава на чл.343 и
чл.342 от НК, по които членове водачът на МПС А. е призната за виновна следва, че на
основание чл. 300 ГПК и чл. 413,ал.3 вр. ал. 2 от НПК установените в споразумението
увреждания на Л.К. следва да се приемат за установени и в гражданския процес,
обезщетяващ вредите от същия деликт.
Отделно от посоченото за установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Д. ортопед-
травматолог. Според вещото лице вследствие на ПТП ищецът е получил следните
увреждания ЧМТ- контузия на мозъка вляво челно с малък посттравматичен
субарахноиден кръвоизлив вляво челно - теменно, което с МРТ на главен мозък е
описано в комбинация със субдурален /под твърдата мозъчна обвивка/ хематом, в
хроничен стадий на развитие, подкожен хематом тилно в дясно.Според вещото лице,
ЧМТ е реализирала критериите на разстройство на здравето временно опасно за
живота. Ищецът е претърпял още и контузия на дясното рамо. Вещото лице сочи още,
че контузията на мозъка е с последваща клинична изява на гърч , сънливост,
дезориентираност, смущения в говора, като безсъзнателното състояние
непосредствено след удара не представлява комоционна кома, а е резултат от
конвулсивния пристъп, свързан с черепно - мозъчната травма. Съгласно заключението
на медицинската експертиза, периодът на възстановяване е бил около 1 година, ищецът
е бил в отпуск поради временна неработоспособност 70 дни. Според вещото лице
болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, в
първите три седмици, с постепенно намаляващ характер. Според вещото лице
понастоящем ищецът се чувства добре , оплаква се от световъртеж и гадене.
4
В о.с.з. на 26.04.2022г вещото лице допълва, че ищецът е имал един единствен
гърч към момента на травмата, като околните са възприели като изпадане в
безсъзнание.
Поради оспорване на заключението на вещото лице д-р Д. съдът е допуснал
повторна СМЕ, изготвена от в.Л. Х. М.- неврохирург. Според в.л. др М. вследствие на
ПТП ищецът е ЧМТ, която се изразява в контузия на мозъка средна степен, която се
проявява чрез контузионно огнище на мозъчното вещество вляво челно,
субарахноидна хеморагия/кръвоизлив/, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
локален мозъчен оток, подкожен хематом тилно вдясно, както и контузия на дясна
раменна става. Според вещото лице контузията на мозъка е от лека към средна степен
поради наличието на контузионна увреда на мозъчното вещество. Вещото лице сочи,
че травмата реализира критериите на разстройство на здравето временно опасно за
живота. Според вещото лице възстановителния период на ищеца е бил от 12-18месеца,
като е търпял интензивни болки и страдания в първите 30 дни , умерени до 3 месеца.
Към момента ищецът е в добро общо сътояние, като се оплаква от главоболие, прояви
на дезориентация. Според вещото лице няма приложена документация за усложнения в
здравословното сътояние на ищец. Перспективата за неговото възстановяване е
благоприятна.
В о.с.з. вещото лице сочи, че при ЧМТ и при мозъчни контузии травматичните
мозъчни увреждания се развиват обикновено в следващите 6-24часа. Важно да се
направи скенер веднага, а ако състоянието не се подобрява- задължително да се
направи втори, трети и т.н. Затова при направеното на третия ден на ищеца ЯМР се
локализира и субдурален хематом. Според вещото лице е следвало да се направи втори
скенер, а ЯМР- в по-късен момент, но е хубаво, че ищецът не е бил изписан
недолекуван.Вещото лице допълва още, че от проведените изследвания на ищеца няма
обективно данни за очакване за възникване на епилепсия, но в никой случай това не
може да се отхвърли.
В о.с.з. на 26.04.2021г е изслушан свид. Б. , приятел на ищеца, които установява,
че е видял ищеца4-5 дни след случилото се. Установява,че майка му се грижела за
него, а той имал проблеми с говора и равновесието.
Така дадените свидетелски показания съдът намира , че се подкрепят от
изслушаните СМЕ и могат да бъдат кредитирани при мотивиране на изводи по делото.
С оглед изложеното съдбеният състав приема на първо място,че е обвързан да
приеме, че ищецът е претърпял следствие на ПТП установените със споразумението,
имащо последици на присада, неимуществени вреди- ЧМТ с контузия на главата в
тилна област и контузия на мозъка със субарахноидален кръвоизлив в челните дялове ,
с клинична изява чрез гърчова симптоматика, последвана от сънливост и
дезориентация- състояние разстройство на здравето временно опасно за живота.
5
Следва да се приеме още, че като травма от ПТП ищецът е получил контузия на дясна
раменна става.
С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищеца описани
травми, като съобрази, че първоначално състоянието му е било с опасност за живота,
като съобрази продължителния възстановителен период- 12-18 месеца, като съобрази
продължителният период на интензивни и умерени болки- до 3 месеца,
продължаващите и понастоящем оплаквания от главоболие и дезориентация , като
съобрази още първоначалната необходимост на ищеца от грижи и помощ в
ежедневието , неудобството, което ищецът е изпитвал от това да ангажира хора да се
грижат за него, но и като съобрази благоприятната прогноза за неговото
възстановяване съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца
за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 60 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента на настъпване
на увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва
да служи за неоснователно обогатяване.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на
увреждането поради противоправно поведение на ищеца, а именно това, че е
въпреки,че е пресичал на пешеходна пътека не е направил необходимото за да избегне
удара/както е формулирано в отговора на ИМ/. Възражението се поддържа и пред
настоящата инстанция от застрахователя.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото е установено със споразумението по НОХД № 15439/2018г по описа на
СРС , че ПТП е настъпило поради това, че застрахованото при ответника лице не е
пропуснала пресичащия пешеходец- ищеца, като е посочено,че водачът е нарушил
разпоредбата на чл.119,ал.1 от ЗДвП , съобразно която водачът е бил длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци. От
присъдата се установява, че ищецът по настоящото дело е бил предприел вече
пресичане и водачът на л.а. Тойота е следвало да се съабрази с пресичащия
пешеходец.При установеното нарушаване на разпоредбата на чл.119,ал.1 от ЗДвП от
страна на водача на МПС и на основание чл. 119,ал.5 от ЗДвП не може да се приеме,че
6
ищецът като пешеходец ,пресичащ на пешеходна пътека, има принос за настъпването
на ПТП. В случай като разглеждания съпричиняването е отречено като възможност от
закона.
Отделно от изложеното и за пълнота следва да се посочи, че по делото липсват
доказателства за това ищецът да се е забавил на пътното платно, да е излязъл внезапно ,
да не е съобразил наличието на приближаващо превозно средство. Според
изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, пешеходецът е имал възможност да
избегне ПТП, ако изчака преминаването на същото. В този случай обаче, пешеходецът,
вече предприел пресичане на пешеходна пътека/ установено с влязлото в сила
споразумение по НОХД № 15439/2018г по описа на СРС/ следва да спре на пътното
платно, за да изчака неправомерно движещия се л.а. Тойота да премине, като по този
начин , стоящият на пътното платно пешеходец, създава опасност за останалите
движещи се по пътното платно. Такова поведение не може да се изисква от
пешеходеца.
От изложеното следва, че поведението на ищеца е било съобразено с
разпоредбите на закона и няма установено по делотопротивоправно негово дейние в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Ето защо , поддържаното възражение за
съпричиняване следва да бъде оставено без уважение.
От изложеното следва, че отговорността за вредите, претърпени от ищеца
вследствие на ПТП , настъпило на 13.01.2018г следва да се носи само и изцяло от
увреждащото лице, съответно от застрахователя на неговата ГО. Определеното
обезщетение в пълния му размер от 60 000лв се дължи от ответника.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 22 000лв до 60 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 02.03.2018г . В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължат още 1601.40лв-
възнаграждение за защита пред първата инстанция .
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 1520лв , както и
7
разноски в размер на още 126.67лв .
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски на застрахователя за сумата над 1000лв и разноски за сумата над
200.00лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 760лв и съдебно-деловодни разноски в размер на 213.00лв
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 1297лв с ДДС-260лв или общо сумата от 1557лв, която сума се
получава като се съобрази обжалваемия интерес от 112500лв, минималният размер на
адвокатското възнаграждение при този интерес- 3780лв и изхода от спора.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса
поради неоснователност на жалбата му. Дължат му се разноски за защита като
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 5 000лв е основателно. Както беше посочено по-горе размерът на
адвокатското възнаграждение при интерес от 112 500лв възлиза на сумата от 3780лв с
ДДС от 756лв- общо сумата от 4536лв. Спорът не се отличава с особена фактическа
или правна сложност, поради което и заплатеният претендиран адвокатски хонорар от
5 000лв с ДДС се явява прекомерен. Същият следва да бъде намален до 4536лв и с
оглед изхода от спора върху ищеца следва да се възложи сумата от 2419.20лв
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260893 от 14.03.2022г , постановено по гр.д. № 949/2019г
на Софийски градски съд , ГО, І-16 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
от Л. Х. К. против ЗД”Бул инс”АД за сумата от 22 000лв до 60 000лв- обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, с която Л. Х. К. е осъден да заплати разноски
по делото за сумата над 1000лв за адвокатско възнаграждение и за сумата над 200лв-
разноски за експертиза и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Л. Х. К. с ЕГН
********** сумата от още 38 000лв, представляващи разликата между присъдените
22 000лв и дължимите се 60 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 13.01.2018г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 02.03.2018г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260893 от 14.03.2022г , постановено по гр.д. №
8
949/2019г на Софийски градски съд , ГО, І-16 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. В.О. от САК
сумата от още 1601.40лв- възнаграждение за защита пред СГС и сумата от 1557лв с
ДДС- възнаграждение за защита пред въззивната инстанция , на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 1520.00лв- държавна такса, сумата от още 126.67лв-
съдебно деловодни разноски , а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата от
760лв- държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Х. К. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от 2632.20лв- разноски за защита пред въззивната инстанция, на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9