№ 16993
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110149453 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 813,87 лева, представляваща възнаграждение
по сключен договор за автомобилен превоз на товари, съгласно заявка от
19.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане и сумата
524,39 лева, представляваща обезщетение за забава от 21.08.2023 г. /датата на
настъпване на падежа на плащане/ до датата на депозиране на исковата молба
в съда. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за международен автомобилен превоз на
товари от Б. до ., съгласно заявка за вътреобщностен/международен
автомобилен транспорт от 19.04.2023 г. Твърди, че в процеса на изпълнение на
възложения превоз камионът, превозващ стоката на изпращача, катастрофира,
вследствие на което превозваната стока е натоварена на друг камион, като
превоза до адреса на получателя в . е осъществен, но същият отказал да я
приеме, с оглед констатиран нарушен търговски вид на стоката. Поддържа, че
между страните било постигнато съгласие за връщането на стоката обратно в
Б. срещу заплащане на извършените допълнителни разходи по връщането на
стоката. Сочи, че били издадени две фактури за извършените от "." ЕООД
превози от Б. до . и обратно, като ответното дружество е заплатило
единствено сумата по превоза на стоките от . към Б., като същото е отказало
да заплати издадената му Фактура № . г. по осъществения превоз от Б. до . на
стойност 3 813,87 лева (1 950.00 евро). Твърди, че била изпратена покана за
доброволно плащане от 08.05.2024 г., но и към настоящия момент от страна на
1
ответното дружество не е налице плащане на дължимата сума. При тези
твърдения моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 3
813,87 лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение по сключен
договор за автомобилен превоз на товари, съгласно заявка от 19.04.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.08.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане и сумата 524,39 лева,
представляваща обезщетение за забава от 21.08.2023 г. /датата на настъпване
на падежа на плащане/ до датата на депозиране на исковата молба в съда.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Навежда твърдения, че липсват доказателства за доставяне на стоката до
крайния получател, както и че е налице съществено неизпълнение на
договорните изисквания, а именно - неинформиране на възложителя за
твърдяното застрахователно събитие, както и разтоварване и претоварване на
стоките без предварително уведомление. Сочи още, че липсват доказателства
за причината за промяна в превозното средство, с което първоначално е заявен
превозът. Предвид горното, навежда възражение за неизпълнение на
процесния договор превоз, като счита, че превозвачът е отговорен за
повредата на товара на основание чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за
автомобилен превоз на стоки и т. 6.2. от заявката за превоз от 19.04.2023 г.,
което в случая е било причина за неприемането му от страна на получателя.
Моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр.
чл. 367 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
отношение между него и ответника, възникнало по силата на описания
договор за автомобилен превоз, по който е изпълнил задълженията си точно,
съобразно уговореното, включително и в уговорения срок, както и че товарът
е доставен на получателя.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
наведените в отговора на исковата молба възражения за неизпълнение на
процесния договор.
Договорът за превоз е неформален и консенсуален. Основните му
параметри са страни, дата, място на товарене и разтоварване, вид и тегло на
превозната стока, които могат да се установяват с всички допустими от
2
процесуалния закон доказателствени средства. По своята същност
представлява съглашение, с което превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар - чл.
367 ТЗ.
Съдът намира, че въз основа на заявка-договор за вътреобщностен /
международен автомобилен превоз № . от 19.04.2023г., инкорпорирана в
имейл кореспонденция от 19.04.2023г., и тълкувани, при условията на чл. 20
ЗЗД, заедно и отделно поетите насрещни задължения, следва да се приеме, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение. Съгласно
заявката ответникът възложил на ищеца извършване на превоз на товари, като
между страните била уговорена като дата на товарене 19.04.2023г. от пункт в
гр. .. 4, а датата на доставка – 24.04.2023г., в разтоварен пункт в гр. ., ..
Уговореното навло било в размер на 1 950,00 евро без ДДС. Съгласно т. 5.7 от
заявката по време на транспорта превозвачът е длъжен да спазва последващи
нареждания и указания от страна на възложителя „.“ ЕООД, като в т. 5.8 било
уговорено, че превозвачът няма право да претоварва и разтоварва товарите
без писмено потвърждение от страна на „.“ ЕООД.
Възникналото между страните правоотношение е с източник договор за
международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от . (наричана за
краткост .), доколкото мястото на приемането на стоката за превоз и мястото
на доставянето, се намират в две различни държави – Р. Б. и К. ., поради което
към него са приложими разпоредбите на ., като общата нормативна уредба
на договора за превоз, която се съдържа в чл. 367 - чл. 378 ТЗ се прилага
доколкото в специални международни и вътрешни актове не са
регламентирани различни правила - съгласно чл. 379 ТЗ. Според общото
изискване на чл. 368, ал. 1 ТЗ, превозвачът е длъжен да извърши превоза в
определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да
уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде по
местопредназначение. Съгласно чл. 372, ал. 1 ТЗ, товародателят плаща
възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
Съгласно чл. 12 от .. (..) изпращачът има право да се разпорежда със стоката,
включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на
предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател,
различен от посочения в товарителницата, до момента, когато вторият
екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато
получателят упражни правото си, предвидено в член 13, параграф 1, от който
момент превозвачът е длъжен да се съобразява с разпорежданията на
получателя.
По делото се установява, че във връзка със сключения между страните
договор превозваните стоки били натоварени на 19.04.2023 г., видно от .. ./..,
на т.а. с рег. № ... От представената по делото имейл кореспонденция от
26.04.2023 г., се извежда, че товарният автомобил претърпял ПТП, за което
представител на ищцовото дружество уведомил служител на ответника, като
към съобщението бил прикачен снимков материал относно състоянието на
3
товара. В производството е разпитана свидетелката С. М.С., изпълняваща
длъжността спедитор „сухопътен транспорт“ при ответното дружество, чиито
показания съдът намира, че следва да бъдат кредитирани като последователни
и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Установява се, че между ищеца и свидетелката била водена кореспонденция
във връзка с процесния превоз, като от показанията се потвърждава, че при
извършване на превоза от Б. към ., по пътя в . настъпва ПТП. Свидетелката
споделя, че превозвачът се свързал с нея, за да я информира за
произшествието. Сочи, че на следващия ден от ответното дружество
уведомили клиента си по договор за спедиционни услуги – „.“ АД, за
катастрофата и очаквали инструкции от него за последващи действия.
Свидетелката споделя, че не е давала конкретни инструкции на ищеца, тъй
като очаквала такива от „.“ АД. Спомня си, че 1-2 дни след ПТП превозвачът
ги уведомил, че е претоварил стоката в друг камион в ., което се потвърждава
и от извършената промяна в .. ./.., където в т.8 регистрационният номер на
товарния автомобил бил променен на рег. № ., без възложителят да е давал
инструкции за това. От показанията на свидетелката, а и от приложената по
делото имейл кореспонденция, се установява, че при пристигане на крайния
пункт за разтоварване, получателят отказал да приеме стоката. Установява се,
че ответното дружество отново се свързало с клиента „.“ АД и го уведомило,
че превозвачът се намира на разтоварния пункт, като клиентът дал инструкция
за връщане на товарите в Б.. Във връзка с това ответникът дал указания на
превозвача да върне стоката в Б.. Свидетелката твърди, че поради наложилото
се връщане, провела разговор с ищеца превозвач за промяна в заявката за
превоза и общата дължима сума за износа и връщането на товара, била
уговорена в размер на 4 500,00 лева. Във връзка с уговорената нова цена,
свидетелката сочи, че изпратила по имейл на ищеца променената заявка,
който не отговорил на имейла, но такава била практиката с оглед трайните
търговски отношения между страните.
От приложената товарителница .. ./.. не се констатира отбелязване на
предаването на стоката на получателя ., респ. изпращачът е имал право да се
разпорежда със стоката, като промени разтоварния адрес. По делото се
съдържат доказателства, представляващи международна товарителница .. 1
(л.161), като в графа забележка е посочено, че всички 20 палети по фактура
./19.04.2023г. са счупени и материалът е увреден, поради което на 08.05.2023г.
товарът бил върнат от ., ., и приет на 11.05.2023г. в Б., гр. ..
Кореспондиращи на показанията на свидетелката . са представените по
делото заявка за вътреобщностен / международен автомобилен превоз (л.106),
в която като дата и място на товарене е посочено 28.04.2023г., ., ., а
разтоварване 05.05.2023г., Б., гр. ... В графа цена и начин на плащане е
посочена сумата 4 500,00 лева износ + връщане ДДС. За промяната в
задължението свидетелства и представената имейл кореспонденция, като на
15.05.2023г. служител на ответника С. П. уведомява ищцовото дружество, че
сумата се променя на 4 500,00 лева, породи това, че били накарани да върнат
4
стоката към Б.. Видно от имейл кореспонденцията ищецът не е възразил
срещу така нанесената промяна. Доколкото от събраните доказателства се
установява, че между страните са налице трайни търговски отношения,
съгласно чл. 292, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че ищецът се е съгласил с
промяната на елементите по договора, сред които и дължимото
възнаграждение, респ. с подновяването на задължението.
По делото са представени издадените от превозвача Фактура №
./16.08.2023г. с основание извършен транспорт Б. – . с автомобил . / . . .. за
сумата от 3 813,87 лева, чиято дължимост е предмет на настоящия спор, и
Фактура № ./16.08.2023г. с основание извършен транспорт . – Б. с автомобил .
/ . . .., Re..: . . връщане на стока, за сумата от 4 500,00 лева.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
намира, че следва да бъде изцяло кредитирана, доколкото е достатъчно
мотивирана и кореспондира с останалите доказателства, се изяснява, че
Фактура № ./16.08.2023г. била осчетоводена при ищеца и не била платена от
ответника. Вещото лице пояснява, че ищецът е изпълнил изискванията по чл.
124, ал. 2 ЗДДС за посочване на фактурата в дневниците за продажби по ЗДДС
за данъчен период м.08.2023г. и била подадена справка-декларация по ЗДДС
за същия данъчен период. Същевременно изяснява, че фактурата не била
осчетоводена от ответното дружество. При проверка на общия размер на
дължимите и неизплатени суми от страна на ответника към ищеца, вещото
лице пояснява, че в счетоводството на „.“ ЕООД липсва посочване на
задължение по процесната фактура. Изводът, че не било извършвано плащане
по процесната фактура се потвърждава и от имейл от 20.09.2023г. (л.103), в
който служител на ответника е уведомил представител на ищеца, че фактура
№ ./16.08.2023г. е получена, но същата няма да бъде обработвана, доколкото
било извършено плащане по Фактура № ./16.08.2023г., обхващаща износа и
вноса, за което била постигната уговорка между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че въз основа на събраните
доказателства следва да се приеме, че във връзка с повреждането на товара
между страните е постигнато съгласие за промяна на заявката за превоз и
дължимото възнаграждение, поради разпореждане на изпращача същият да
бъде върнат в Б.. С оглед на това следва да се приеме, че променената и приета
заявка представлява новация, като задължението по първоначалната заявка за
транспорт между Б. и ., за която ищецът е издал фактура № ./16.08.2023г. за
сумата от 3 813,87 лева, е загубило своето самостоятелно значение и е
възникнало ново задължение в размер на 4 500,00 лева, касаещо износа и
връщането на товара в Б.. Между страните не е спорно, че тази сума е платена.
С оглед на това предявеният иск за заплащане на дължимата стойност по
фактура № ./16.08.2023г. следва да бъде отхвърлен, като съответно следва да
се отхвърли и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
плащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
5
разноски има ответникът, съответно следва да му бъде присъдена сумата 750
лева за разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "." ЕООД, ЕИК 1., със седалище и адрес на
управление: гр. .. срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. . искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372,
ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 813,87 лева,
представляваща възнаграждение по сключен договор за автомобилен превоз
на товари, съгласно заявка от 19.04.2023 г. и аактура № ./16.08.2023г., както и
сумата 524,39 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2023г.
до 20.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "." ЕООД, ЕИК 1., със
седалище и адрес на управление: гр. .. да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. . сумата 750,00 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6