№ 3
гр. Шумен , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20203600500341 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 73/01.07.2020 год. по гр. дело № 608 по описа на Районен съд – Велики
Преслав за 2020 год. е прекратен гражданският брак между Ф. Ф. И. и С. С. С., като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. С атакуваното решение е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата М.Ф.Ф. и Б.Ф.Ф. на техния баща Ф.
Ф. И., като е определено местоживеене на децата при него. Определен е режим на лични контакти
между децата и тяхната майка С. С. С., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване, вторият дена на всеки празник
„Байрам“ от 10:00 часа до 20:00 часа, както и и 20 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в
платен годишен отпуск. На основание чл.149 от СК С. С. С. е осъдена да заплати на всяко от
малолетните си деца чрез техния баща и законен представител Ф. Ф. И., месечна издръжка в
размер на по 150 лева месечно, за периода от 01.12.2018г. до 06.08.2019г. или в общ размер от по
1350 лева за всяко от децата, ведно със законната лихва до окончателното плащане. На основание
чл.143 от СК С.С. е осъдена да заплаща на малолетните си деца М.Ф.Ф. и Б.Ф.Ф. месечна
издръжка в размер на по 160 лева чрез техния баща и законен представител Ф. Ф. И., считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.08.2019г. до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж –
двадесет и пето число на месеца, за който се дължи. За остатъка до пълния им предявен размер
исковете по чл. 149 и чл. 143 от СК са отхвърлени като неоснователни.
Недоволна от така постановеното решение остава С. С. С., която го атакува в частта относно
присъждане упражняването родителските права по отношение на децата Б.Ф.Ф. и М.Ф.Ф. на
1
бащата Ф. Ф. И., в частта относно определения режим на лични контакти между децата и
жалбоподателката, в частта, в която на осн. чл. 149 от СК е осъдена да заплати на малолетните си
деца издръжка в размер на по 150 лева месечно, за периода от 01.12.2018г. до 06.08.2019г., ведно
със законната лихва върху сумите до окончателното изплащане, както и в частта, в която на осн.
чл. 143 от СК е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на децата си в размер на по 160 лева за
всяко едно от тях. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при дефицит на доказателствените материали и при неправилното им обсъждане.
Моли решението в атакуваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да й
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, да бъде
определен съответно режим на лични контакти на с бащата и последният да бъде осъден на осн.
чл. 143 от СК да заплаща издръжка на децата си в минималния за страната размер, съгласно
петитума на предявения от нея в първоинстанционното производство насрещен иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият, действащ чрез процесуалния си представител
адв. С.Т., Адвокатска колегия - Шумен е депозирал писмен отговор, в който взема становище по
неоснователността на жалбата. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като
апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр.
Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е уважена исковата
претенция с правно осн. чл. 49, ал. 3 от СК и бракът между страните е прекратен, поради
настъпило по вина на двамата съпрузи дълбоко и непоправимо разстройство, по отношение на
същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверения за раждане от 01.09.2010 год. и серия Ш – АР № 06*, издадени
съответно по Акт за раждане № */01.09.2010 г. и по Акт за раждане № */ 24.11.2006 год. на Община
В. и на Община Шумен, страните по делото са родители на децата М.Ф.Ф. и Б.Ф.Ф..
Не е спорно, че от началото на месец декември 2018 год. (от 01.12.2018 год.) страните са
били във фактическа раздяла, като майката С.С. напуснала общия дом и заминала да работи във В.,
А., а бащата Ф.И. останал да се грижи за двете им деца в къщата му в село Б.Р., общ. В..
2
По делото са представени Удостоверение № 88/ 24.07.2019 год., издадено от Директора на
ОУ ..., с. Б.Р., от което е видно, че детето М.Ф.Ф. е ученик във ІІ клас за учебната 2018/2019 год. и
Удостоверение № 89/ 24.07.2019 год., издадено от Директора на същото училище, от което е
видно, че детето Б.Ф.Ф. е ученик в VІ клас за учебната 2018/2019 год.
Приложена е и епикриза на М.Ф.Ф., от която е видно, че на 09.07.2019 год. е постъпил в
„МБАЛ – Шумен“ АД като му е поставена диагноза остър ларинготрахеит. Болничния престой е
продължил 5 дни, като детето е изписано с подобрение. Не е констатирано органно засягане
вследствие заболяването.
От приложените пред въззивната инстанция доказателства за доходите на С.С. (трудов
договор – изменение от 08.07.2019 год. и фактура за изплатено трудово възнаграждение за месец
март и декември 2020 год.), се установява, че същата реализира месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на около 1680 евро, като в сумата влизат и допълнително заплатени
добавки за отработени извънредни часове, празнично заплащане.
От приложения договор за наем на обитаваното от С. жилище във В. и месечно извлечение
от 05/2020 се установява, че същата заплаща месечен наем в размер на 330 евро. В договора е
уточнено, че жилището е с площ от 52 кв. метра и се състои от антре, всекидневна, спалня и кухня,
тоалетна, която се намира на входа и може да се ползва само от живущите.
Видно от представените пред настоящата инстанция доказателства за доходи, Ф.И. реализира
брутен месечен доход в размер на 2200 евро.
Видно от изготвения в хода на първоинстанционното производство социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, изх. № ПР/Д-Н- ВП/ 13-003/22.05.2020 год.
жилището на адреса в село Б.Р. е собственост на бащата Ф.И.. Представлява тухлена едноетажна
къща, състояща се от три стаи, кухня, баня и тоалетна. Обзавеждането е със съвременни мебели и
уреди. За децата има самостоятелна детска стая, обзаведена подходящо за тях. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено. Хигиенно-битовите условия са много добри. Установено е, че
бащата съжителства от м.февруари 2019 год. на семейни начала с М.К., за която стана ясно, че към
датата на провеждане на второто съдебно заседание пред въззивната инстанция (на 20.01.2021
год.) е бременна в 8-ми месец. Към момента на изготвяне на доклада бащата работи в К.,Г. като
строител. По данни на съжителката му, когато е в чужбина Ф. изпраща на децата ежемесечно по
500-600 евро за задоволяване на нуждите им, тъй като грижите за децата били поети изцяло от
него. Посочено е, че децата са привързани към бащата, имат изградена силна емоционална връзка с
него, но не желаят да контактуват с биологичната си майка. Констатирано е, че родителите не си
сътрудничат с вземането на решения относно бъдещето на децата и не контактуват помежду си.
Децата нямат специални здравни нужди и специфични образователни потребности, обуславящи
засилено финансово обезпечаване.
От изпратеното от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Омургат писмо се установи, че
майката на децата не пребивава на посочения адрес в с. О., общ. О., обл. Т. и по данни на кмета на
населеното място живее в Република А. и се прибира само през летния сезон за период от около
месец.
3
С оглед изложеното от С. твърдение за упражнен спрямо нея от И. акт на физическо насилие
на 17.03.2019 год., са представени писмо от ОДМВР- Шумен, РУ – Велики Преслав, с което
последната е уведомена, че по случая е извършена проверка, от която не са установени данни за
извършено престъпление от общ характер; постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по депозирана от С. преписка вх. № 292/2019 год. по описа на ВПРП, поради липса
на достатъчно данни да се направи обосновано предположение за наличие на престъпление от общ
характер, както и за липса на данни телесните увреждания да са извършени в условията на
домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК; съдебно-медицинско удостоверение, в което
във връзка твърдения инцидент от 17.03.2019 год. са констатирани петнисти охлузвания с
кафеникав цвят, хирургично отработена рана на левия крак и кръвонасядане по тялото на С..
По делото пред въззивния съд е назначена СПЕ за двете деца, която е следвало да отговори
на въпросите дали е налице „синдром на родителско отчуждение“ при децата, от кога датира, в
каква степен се е развило, дали и доколко децата са повлияни от действия, оценки и мнения на
обгрижващите ги хора. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно дадено,
поради което го кредитира. Същото е установило, че е налице опит от детето Б. да манипулира
цялостното изследване, да се представи като човек без грешки и неприемливо поведение.
Резултатите сочат, че Б. е тип личност с висок емоционален контрол, склонна да приема факти и
обстоятелства спокойно, без напрежение. Регистрирана е ниска (лека) степен на тревожност, като
не е констатирано наличието на детска невроза и друг вид тревожно състояние, отсъства
депресивна симптоматика. Експертът е заключил, че за Б. безспорен авторитет е баща му, докато
отношенията с майка му са поставени в негативния регистър – чувства се обиден и изоставен, не
иска да разговаря с нея, да живее с нея, изпитва страх, че майка му може да го вземе против волята
му. Категоричен е, че детето се чувства по-спокойно и сигурно с баща си. При възникнали особени
обстоятелства, независимо дали са позитивни или негативни, Б. на първо място избира баща си и
неговата приятелка, с която също са в добри отношения. Тъй като детето се чувства изоставено от
единия родител, то е изградило пълна зависимост, респ. абсолютна лоялност и подчиняемост на
обгрижващия родител (и на неговите роднини), тъй като се ужасява да не бъде изоставено и от
него. В експертизата е изяснено още, че страхът от изоставяне е базисен страх у децата, много по-
силно изразен у първото дете, отколкото при останалите, много по-силен е от страха от болести и
смърт и по тази причина деца, които са изоставяни веднъж са панически ужасени да не се случи
отново. Налице е симптом на липсваща амбивалентност – за Б. баща му има само положителни
качества, а майка му – само отрицателни. Като е изследвал реакциите на детето според
петстъпковата теория на Елизабет Кюблер-Рос, експертът е достигнал до заключението, че Б. е
застинал във фазата „гняв и раздразнителност“, което обуславя и негативното отношение към
майка му. Все пак вещото лице сочи, че на неосъзнавано равнище детето заявява потребност да
има контакт с майка си, тя да го потърси и да се постарае да подобри отношенията им. След
подробен анализ е установено, че у детето Б. се е развил синдром на родителско отчуждение,
който е възникнал, поради продължителното отсъствие на майката, липсата на адекватно
обяснение за мотивите й да напусне дома, силно редуцираните контакти, невъзможността за
пълноценно общуване, както и първоначалния шок, обърканост, продължилият гняв от страна на
бащата, който от една страна е естествена реакция на един изоставен човек, а от друга в течение на
времето се е преобразувал в по-силни и дълбоки чувства на озлобление и реваншизъм. Вещото
лице изразява становище, че доколкото по делото експертизи на родителите не са правени, не може
да отговори на въпроса дали отчуждаващото поведение на бащата е осъзнат, тенденциозен,
4
преднамерен процес или е по-скоро несъзнаван и нецеленасочен процес. При всички положения
сочи, че негативното настройване на децата след изтичане на 3-6 мес. травматичен период след
напускането на майката е укоримо.
От проведеното изследване се установява, че за разлика от Б., М. отговаря на зададените му
въпроси честно, без да е правило опити да манипулира отговорите си. Резултатите сочат, че М. е
тип личност, която е с висока емоционална улесненост, склонна да възприема факти и
обстоятелства с безпокойство, като преживява тревога, мъка, усещане за загуба и за виновност.
Установено е, че детето М. страда от състояние на невротична депресия, което състояние е
обратимо след продължителна психотерапевтична работа. Като брат си и М. не желае да вижда
майка си, да разговаря с нея, страхува се, че тя може да го вземе против волята му. Чувства се по-
спокоен при баща си и неговата приятелка и иска да живее при тях, възприема се като част от това
семейство, в което се чувства подкрепено, уютно, обичано. Ключова роля във формиране на
негативното отношение към майката има братът на М., който се ползва с доверие и обич, само на
него може да разчита изцяло – той никога не е отсъствал от живота му. При М. също се наблюдава
симптом на липсваща амбивалентност по отношение качествата на родителите, както и амнезия за
хубави общи преживявания. Според петстъпковата теория на Елизабет Кюблер-Рос М. е застинал
във фазата „депресия, отчаяние и безнадеждност“. Вещото лице е достигнало до заключение, че у
М. също е налице синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, но на
подсъзнателно ниво има нужда от комуникация с биологичната си майка. Експертът е достигнал до
извод, че и двете деца са добре адаптирани в средата, в която живеят. Не са конфликтни,
съобразяват се с норми и правила, разбират се добре с връстниците си и с учителите. В съдебно
заседание на въпроси, поставени от страните, вещото лице заявява, че нагласата към бащата и
майката е вече възприета от децата като естествен процес, а самите те се чувстват приети и
членове на семейството, което в момента има бащата. Експертът е категоричен, че на
екзистенциално ниво децата са обгрижени, задоволени са житейските им потребности, чувстват се
спокойни, като по всяка вероятност грижите, които полага съжителката на баща им за тях, са
добри, но имат необходимост да контактуват пълноценно и с двамата си родители. Децата не са
подлагани на активно насилие, но в емоционален план, по линия на общуване с майката,
потребностите им са незадоволени. Вещото лице е на становище, че има индикации за упражнено
спрямо майката насилие и тормоз, но с категоричност сочи, че няма индикации за насилие спрямо
децата.
Пред районния съд са разпитани четирима свидетели – М. И., Г.В. и М.К., водени от Ф.И. и
Ш.С., водена от С.С..
Всички разпитани свидетели са единодушни, че С. не веднъж е напускала семейството си,
като съществува неяснота относно причините, които са провокирали това нейно поведение.
Водените от И. свидетели не излагат конкретни предположения за причините, довели до раздялата
на страните. Свид. М. И. твърди, че лично е виждала С. да напуска дома им, да отсъства известен
период от време (10-тина дни), а след това мъжът й да я прибира, но не знае какъв е поводът за
нейното поведение. Излага, че със С. са поддържали близки контакти и последната никога не й е
споделяла да е била малтретирана от мъжа си. Изложеното от свид. К. досежно причините за
раздялата на страните не следва да се кредитира, тъй като не представлява непосредствено
възприятие на свидетелката, а преразказ на думите на Ф., че С. безпричинно постоянно си оставяла
5
децата, напускала ги, бягала. Единствено свид. С., майка на С., излага конкретна причина, довела
до честите бягства на дъщеря си. Сочи, че последната дълги години била тормозена физически от
мъжа си, който често употребявал алкохол и й изневерявал с настоящата си съжителка. Разказва за
конкретна случка от 17.03.2019 год., когато С. се върнала от А., отишла в с. Б.Р., но била
посрещната от И., който я ударил с тояга по крака. Въпреки изложеното, свидетелката заявява, че
когато самата тя била „много болна“ живеела в къщата на Ф. в село Б.Р. и грижи за нея полагала
както дъщеря й, така и мъжът й. Свидетелката не отрича също така, че към момента за децата се
грижи техният баща и неговата съжителка, „тука от една година ги гледа. Преди това С. ги гледа“.
Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на останалите свидетели. Свид. М. И. заявява, че
след раздялата непосредствени грижи за децата се полагали от Ф., майка му и сестра му, като не е
виждала майка им да ги посещава. Излага, че децата са добре облечени, редовно посещават
училище. От детето Б. чула, че той не иска да говори с майка си, тъй като тя ги изоставила. Свид.
В. също сочи, че е виждала само Ф. да се грижи за децата си, когато е работила при него,
полагайки грижи за болната му майка. Свид. М. И. твърди, че за периода, след заминаване на
майката в А., не е виждала същата да се връща, за да види децата си, нито да им изпраща колети.
С. също свидетелства, че С. рядко се връща в България, но сочи, че причина за това е работното й
време, липсата на почивни дни и наличието на епидемична обстановка във връзка с Ковид-19.
Разказва, че С. изпратила дрехи на децата си през м. август 2018 год., но същите били изгорени от
децата и действията им били заснети във видео запис. На записа децата говорили, че не искат да
виждат майка си и искат да живеят с баща си. Свидетелката твърди, че думите им били
продиктувани от друго момче, което не познава. Твърдения в подобна насока са изложени и от
бащата Ф., който пред настоящата инстанция заяви, че е запознат със случката, но не е присъствал
на нея, тъй като бил в Г.. За ситуацията разказва и разпитаната пред въззивната инстанция свид.
Ф.А., която сочи, че е видяла видеото, в което децата изгарят подарените от майка им дрехи.
Излага, че във видеото децата говорили, че не обичат майка си, че не я искат, че обичат
единствено баща си, но противно на свид. С. твърди, че децата повтаряли думите не на друго
момче, а на възрастен човек, когото не видяла на видеото.
Пред въззивния съд свидетелката е разпитана за установяване на обстоятелства, които касаят
препятстването на срещите на майката с децата на 15-16.09.2020 год. Свидетелката е очевидец на
развилата се ситуация. Разказва, че през септември месец, преди началото на учебната година,
закарала С. до село Б.Р., за да види децата си. Там били посрещнати от Б. с много обиди и ругатни.
Същият заявил на С., че тя не му е майка. Сочи, че в къщата видяла съжителката на Ф. и друг
възрастен човек, за когото предполага, че е нейният баща. От разкази на С. разбрала, че
последната непосредствено преди гореописаната случка е опитала да види децата си, но не е била
допусната до тях, като няма данни дали Ф. е ограничил контакта или други лица.
Децата Б. и М. са изслушани пред първоинстанционния съд на осн. чл. 15 от ЗЗакрД, вр. чл.
59, ал. 6 от СК. Същите заявяват, че желаят да живеят при баща си. И двете деца са останали с
впечатление, че майка им ги е изоставила, че е избягала, поради което не искат да контактуват с
нея. Не отричат, че преди бягството й са били привързани към нея, но в момента са силно
привързани към баща си и искат да живеят с него. Излагат, че са в добри отношения и със
съжителката на баща си, която също се грижи за тях. Б. разказва, че когато претърпял операция,
майка му не го посетила, което е оставило впечатление у него, че тя вече не се интересува от него.
Спомня си, че един път майка му звъннала по телефона в училището му, но той й заявил, че не
6
желае да разговаря с него. Отрича баща му да е ограничавал контактите им с майка им.
Изслушани са и двамата родители, като всеки от тях желае той да полага грижи за
отглеждането на децата. И. сочи, че децата се чувстват щастливи и обгрижени при него. Твърди,
че след като майка им ги е напуснала, грижи за тях са полагали единствено той, майка му (която е
починала) и сестра му, като в момента децата ги гледа и съжителката му. Излага, че работата в
чужбина му дава възможността да обезпечава всички нужди на децата си. Отрича да е ограничавал
контактите на майката с децата. С. също счита, че притежава капацитет да отглежда децата си,
като иска да заживее с тях във В.. Допълва, че има втори съпруг, който също има малки деца,
които обаче се отгледат от майка им в България. Счита, че средата, в която децата й живеят в
България не е подходяща за тях и може да им предостави по-добри условия.
По делото са представени и преводно нареждане за сумата от 350 евро (от 01.08.019 год.) и
преводно нареждане за сумата от 800 евро (от 12.11.2018 год.)
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска за предоставяне упражняването на родителските права следва да се вземат предвид
интересите на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества,
полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания,
трудови навици, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето, привързаност
между деца и родители, помощ на трети лица и др.
Не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че децата
М.Ф.Ф. и Б.Ф.Ф. са родени по време на брака на страните.
Не е спорно, а се установява и от събраните доказателства, че родителите са разделени
считано от 01.12.2018 год. Също не е налице спор относно обстоятелството, че до момента на
раздялата грижи за двете деца са полагали двамата родители съвместно, а след раздялата, децата
живеят заедно с баща си, в дома на последния в село Б.Р..
Установи се, че всеки от родителите заявява желание децата да живеят при него и той да
полага грижи по отглеждането и възпитанието им.
След съвкупна преценка на доказателствения материал и установените по делото
обстоятелства, съдът достигна до извода, че децата Б. и М. следва да продължат да живеят при
своя баща, който да упражнява родителските права по отношение на тях.
От изготвения социален доклад, заключението по назначената пред настоящата инстанция
СПЕ на децата и разпитаните по делото свидетели се установява правнорелевантното
обстоятелство, че децата са много привързани към баща си, имат изгладена силна емоционална
връзка с него, за тях той е модел за поведение и авторитет, всички техни потребностите са
задоволени. Децата са спокойни и контактни, имат изграден приятелски кръг в село Б.Р., чувстват
се обичани, обгрижвани и приети в семейството на баща си.
Действително, по делото се събраха данни за извършен от Ф.И. спрямо С. еднократен акт на
7
насилие на 17.03.2019 год. (писмо от ОДМВР- Шумен, РУ – Велики Преслав; постановление за
отказ да се образува досъдебно производство; съдебно-медицинско удостоверение). Недоказано
остана, обаче, твърдението, че същата била подлагана на системен тормоз и побой. Подобна
информация беше изнесена от свид. С., но доколкото тя е майка на С., пряко заинтересувана е от
изхода на делото, а и не се събраха други доказателства в тази насока, съдът не кредитира
показанията й в тази част. Самата С. не веднъж сочи, че от повече от година за децата се грижи
баща им и членовете на разширеното му семейство. Споделя, че когато е била много болна, грижи
за нея полагал и зет й, като била настанена в неговата къща в село Б.Р.. Същевременно вещото
лице по назначената СПЕ е категорично в заключението си, че бащата не е насилник, децата не са
подлагани на физически и психически тормоз, не се страхуват от баща си и нямат поведение на
травмирани и малтретирани деца.
Настоящият съдебен състав намира, че случката от 17.03.2019 год. е с инцидентен и
свръхемоционален характер, при силно влошени отношения на родителите, породени от
обстоятелството, че майката е напуснала дома и семейството си (съпруга и двете си деца) и е
отишла в чужда държава. Разбира се, това поведение безспорно е укоримо, но само по себе си не
означава автоматично, че на бащата не могат да се присъдят родителските права, ако интересът на
децата предполага той да бъде предпочетен пред другия родител (Решение № 254 от 21.01.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 940/2019 г., III г. о., ГК).
Установява се, че майката работи на постоянен договор във В., където реализира средно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1700 евро, а бащата инцидентно работи
в Г., в сферата на строителството, където получава месечен доход в размер на 2200 евро, за
периодите, през които работи там. Видно от материалите по делото, С. живее под наем и заплаща
ежемесечно 330 евро наем за наетото от нея жилище, докато И. и децата живеят в неговото
жилище в село Б.Р.. Установи се още, че децата имат висок стандарт на живот за страната, като се
задоволяват всички техни потребности. В къщата на баща си имат обособена самостоятелна детска
стая, която е обзаведена според нуждите им.
Безспорно се установи, а и не се спори по въпроса, че заминаването на майката от семейния
дом не е еднократен акт. Разпитаните по делото свидетели еднопосочно заявяват, че С. и друг път е
напускала дома си, заминавала за няколко дни, а после мъжът й я прибирал, като последното и
окончателно напускане на семейството се е случило преди повече от 2 години. В тази насока са и
твърденията на децата, които закономерно се чувстват изоставени от майка си. Вещото лице
обяснява в експертизата, че страхът от изоставяне е базисен страх у децата, много по-силно
изразен у първото дете, отколкото при останалите, много по-силен е от страха от болести и смърт
и по тази причина деца, които са изоставяни веднъж са панически ужасени да не се случи отново.
Поради това, съвсем нормална е и реакцията на децата да се „прилепят“ към обгрижващия
родител, тъй като се ужасяват да не бъдат изоставени и от него. И двете деца не са на ниска
възраст (Б. е на 14 год., а М. - на 10 год.), като по-голямото дете Б. има ясни спомени от ситуация,
при която след претърпяна от него операция, майка му не е дошла да го види, не се е
поинтересувала от здравословното му състояние, което е оставило отпечатък в съзнанието му,
натоварен с негативни емоции.
Поради изброените по-горе обстоятелства, вещото лице е заключило, че като естествена
последица от продължителното отсъствие на майката, липсата на адекватно обяснение за мотивите
8
й да напусне дома, силно редуцираните контакти, невъзможността за пълноценно общуване, както
и първоначалния шок, у децата се е развил синдром на родителско отчуждение спрямо майка им.
Безспорно се установи, че обгрижващият родител повлиян от конфликтите с бившата си съпруга
осъществява поведение, с което отчуждава децата от майка им (сменил е телефоните им и не е
предоставил новите им телефонни номера на майката), но както сочи вещото лице доколкото
експертизи на родителите не са правени, не може да се определи дали отчуждаващото поведение
на бащата е осъзнат, преднамерен процес или е нецеленасочен процес.
При всички положения видно от проведеното пред първоинстанционния съд изслушване на
децата, както и от направената им СПЕ, същите неколкократно заявяват, че не искат да живеят с
майка си, че искат да останат при баща си, където се чувстват щастливи и обгрижени, че се
страхуват майка им да не ги вземе насила. Еднопосочна е практиката на върховния съд, че
желанията и чувствата на детето следва да се вземат предвид и се преценяват от съда в съвкупност
с всички останали релевантни, конкретно установени обстоятелства по делото. Съдът, макар да не
е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее и/или да има контакти с единия или
другия родител, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както
и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим на лични отношения, с
оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече - с оглед конкретното му
психоемоционално състояние.
При така установените по делото факти, настоящият състав намира, че изключително
стресиращо за децата и негативно в емоционално отношение спрямо тях ще е промяна на
фактически установеното през последните повече от 2 години съвместно съжителство на децата с
баща им - в къщата на последния в село Б.Р., където успешно са се интегрирали в училищната
среда, имат изградени навици и приятелски кръг. Промяната във вече изградените привички и
установения порядък в живота на децата, още повече по принудителен и за самите тях начин, по-
скоро биха им причинили вреда и няма да способстват за възстановяване и укрепване на връзката с
майка им. Доколкото децата категорично заявяват, че не желаят да живеят с майка си, че се
страхуват тя да не ги вземе против волята им и че искат да живеят с баща си и съжителката му,
съдът е на мнение, че е много малко вероятно настъпилото отчуждение по отношение на майката
да бъде преодоляно посредством „натрапването“ на ново, "външно" за децата решение, наложено
им по принудителен начин.
От значение е и обстоятелството, че децата М. (на 16.04. ще навърши 11 год.) и Б. (на 14 год.)
вече не са на ниска възраст, която задължително да предполага засилена нужда от непосредствена
майчина грижа; освен това и двете деца са от мъжки пол.
От изявленията на страните се установява, че на бащата помощ при отглеждане на децата
оказват неговата сестра и съжителката му, която децата са приели като част от семейството. От
изводите на вещото лице е видно, че грижата, която децата получават от втората жена на баща си е
добра, те са спокойни и се чувстват членове на семейството. Пред настоящата инстанция майката
заяви, че работи и трайно живее в чужбина (В.). Установи се, че майка й живее в България, поради
което и не би могла да оказва помощ при отглеждане на децата там. Същевременно стана ясно, че
С. има нов съпруг, когото децата не познават и с когото не са контактували. Това обстоятелство
допълнително би създало стрес за децата, на какъвто не е в техен интерес да бъдат подлагани.
9
В заключение, съобразявайки целият комплекс от обстоятелства и с оглед интересите на
децата, въззивният съд намира, че в конкретния случай изцяло в интерес на двете деца ще бъде
упражняването на родителските права по отношение на Б. и М. да бъде предоставено на баща им,
който полага с помощта на близките си пълноценна лична грижа за децата и те са обезпечени
откъм семейна среда, закрила и безопасност, образование и здравеопазване. Не са налице
изключения, налагащи разделянето на децата, а и двете са силно привързани едно към друго.
Относно режима на лични контакти:
По делото следва да бъде определен режим на лични контакти на майката с децата. Лични
отношения по смисъла на чл.106, ал.1 от СК са контактите между детето и този родител, на когото
не са предоставени за упражняване родителските права. Тези контакти следва да бъдат строго
времево определени, като се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай и се създава
най-благоприятна възможност, като водещ следва да е интересът на самото дете (чл. 59 от СК).
Настоящият съдебен състав съобрази даденото заключение от вещото лице по назначената
СПЕ, съгласно което у децата по отношение на майката се е развил синдром на родителско
отчуждение. Това отчуждение безспорно не е в интерес на децата, тъй като всяко дете има нужда
от обичта и подкрепата и на двамата си родители – това е негово право и естествена потребност.
Наложително е нормалните отношения с майката да бъдат възстановени, за което и двамата
родители са длъжни да съдействат. Бащата, който към момента се ползва с доверието на децата и
познава психиката, настроенията и желанията им най-добре, следва да окаже подкрепа на децата, с
разбиране на проблема им, без да се притеснява от емоционални загуби при добросъвестно
поставени взаимоотношения. Той трябва да се въздържа от укорими действия и негативни
коментари пред М. и Б. по отношение на майка им и нейните роднини, трябва да положи усилия да
мотивира децата по-често да се срещат с майка си, да проявяват повече разбиране към нея относно
отсъствието й от България, тъй като същата работи в чужбина. Майката също следва да прояви
разбиране към чувствата на децата си, към създадените им навици и да осъзнае, че при създалата
се ситуация допълнителното травмиране на децата, което неминуемо ще настъпи ако бъдат
заставени да напуснат родната страна, да променят цялостното си обкръжение, да изоставят
изградения в село Б.Р. приятелски кръг, езиковата бариера, пред която ще бъдат поставени в
чуждата държава, не е желателно за тях самите. Двамата родители са длъжни в името на децата си
да загърбят своите лични конфликти и да поставят на първо място здравето и щастието на М. и Б.
като с общи усилия създадат условия и възможност занапред те пълноценно да общуват и с майка
си, и с баща си и да знаят, че винаги могат да разчитат на тяхната подкрепа.
Съдът обръща внимание на страните, че вещото лице регистрира тревожност и при двете
деца, като при детето М. има реални симптоми на невроза. Както беше посочено неведнъж, децата
имат нужда да контактуват и с двамата си родители, имат незадоволени потребности в
емоционален план по линията на общуване с майка си.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се осигури широка възможност на децата да
общуват със своя биологичен родител, като е недопустимо преустановяването на връзката между
майката и нейните синове. Следва да се осигури възможност за възстановяване на прекъснатата
емоционална и духовна връзка с тяхната майка. Това е полезно за правилното и нормалното
развитие на децата.
10
Съгласно чл. 124, ал. 2 от СК детето има право на лични отношения с родителите си, когато
те не живеят заедно. Следователно е необходимо да се определи такъв режим на лични отношения,
който да позволява на децата да израстват в емоционална и духовна хармония, като опознаят и
обикнат всеки един от родителите. В този смисъл корелативно на тяхното право на лични
контакти с родителите е задължението на техните майка и баща да общуват пълноценно с тях, за да
съдействат за тяхното психо-физическо израстване.
С оглед изложеното по-горе и постепенното възстановяване на емоционалната връзка между
децата и тяхната майка, интересите на децата налагат най-напред да се постанови един преходен 3-
месечен период от време, през който срещите в началото ще са по-кратки и ще са медиирани от
трето лице, като ще бъде ангажирано съдействието на съответните структури към Агенция
„Социално подпомагане“. През този 3-месечен период, считано от влизане на решението в сила,
майката ще вижда децата всяка първа и трета събота от 10 ч. до 15 ч., без присъствие на бащата,
като срещите ще се осъществяват под контрола на социален работник от Д"СП"-Велики Преслав.
При необходимост може да бъде определено място от ДСП - Велики Преслав, на което да се
провеждат срещите на децата и майката, където ще може да се извършва наблюдение на
контактите от съответен специалист (социален работник, педагог и/или психолог, включително и
чрез предоставяне на социална услуга на родителите и детето). В посочения тримесечен период от
влизане на решението в сила вземането на децата от майката следва да се осъществява в
присъствие на социален работник при Д"СП"-Велики Преслав.
Съдът намира, че прилагането на тази мярка по чл.59, ал.8 от СК за сочения период ще
доведе до намаляване на напрежението у децата, съответно ще даде възможност за изграждане на
отношения на доверие между майката и децата и възможност за реализиране на пълноценни
контакти между тях.
След този тримесечен период, майката да взима децата всяка първа и трета седмица от
месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя - с преспиване (като се съобразява и
обстоятелството, че децата са ученици и когато са втора смяна на училище следва да се изчака
последният учебен час да свърши), пет седмици през лятната ваканция на децата, което не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30 април на съответната година да
уведоми писмено майката кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката
ще има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено бащата до 31
май на съответната година; първата половина на Коледната и Пролетната ваканции по време на
нечетна година, съответно втората половина на Коледната и Пролетната ваканции по време на
четна година; вторият ден на всеки празник „Байрам“ от 10:00 до 20:00 часа.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет. на Д"СП"-Велики Преслав следва да бъде се изпрати
препис от настоящото решение за оказване на съдействие на децата и родителите за осъществяване
на постановените от съда защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК. Родителите и децата следва да бъдат
насочени към услуги и дейности за подпомагане, консултиране и подкрепа.
По отношение на издръжките с пр. осн. чл. 149 от СК
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска.
11
С исковата молба на Ф.И. се претендира издръжка за двете деца за минал период от време от
06.08.2018 год. до 06.08.2019 год. Доколкото от събраните по делото доказателства се установи, а
и между страните не е спорно, че раздялата е настъпила след края на ноември месец 2018 год., то
правилно първоинстанционният съд е постановил дължимост на издръжката за минало време от
01.12.2018 год. до 06.08.2019 год. През това време за децата се е грижил баща им и членовете на
разширеното му семейство. Тъй като майката през този период е била в чужбина, не е участвала в
отглеждането на децата и не е изплащала ежемесечна издръжка.
Ето защо, тя следва да бъде осъдена да заплаща на децата си издръжка за минало време за
периода от 01.12.2018 год. до 06.08.2019 год. на осн. чл. 149 СК. Съобразно доходите на
родителите и възрастта на децата, съдът счита, че следва да се определи обща необходима
издръжка по 250 лв. на всяко от децата, от които по майката следва да заплаща по 150 лева
месечно на всяко дете (или общо по 1350 лева), ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази обстоятелството, че към 2019 год. по
силата на ПМС № 320/20.12.2018 г. минималната работна заплата е била 560 лева, т.е. най-ниската
сума за издръжка на дете е към този период е била в размер на 140 лв. През месец декември 2018
год. мин.работна заплата за страната е била 510 лева, съответно мин. издръжка е била в размер на
127,50 лева. Присъдената издръжка, която е само с по 10 лева повече от минималната (20 лв. за
месец декември 2018 год.) гарантира един необходим минимум за задоволяване на основни нужди
на децата и заплащането на издръжка в така определения размер на би затруднило майката.
Предвид изложеното, определената от първоинстанционния съд издръжка за минал период в
същите размери за двете деца е адекватна.
Представени са доказателства за изпратени от С. по сметка на Ф.И. суми на обща стойност от
1150 евро. Първата сума от 800 евро е изпратена извън исковия период (на 12.11.2018 год.), поради
което съдът намира, че е неотносима към настоящата претенция и не следва да се взима предвид.
Втората сума от 350 евро, обаче, равняваща се на левовата равностойност на 684,54 лева следва да
бъде приспадната от задължението, доколкото е изпратена в рамките на претендирания период,
като С. следва да бъде осъдена да заплати сумите от по 1007,74 лева за децата Б. и М.,
представляващи дължима издръжка за минал период от 01.12.2018 год. до 06.08.2019 год. на осн.
чл. 149 СК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
По отношение на издръжките с пр. осн. чл. 143 от СК
Съгласно чл. 143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо
от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Към настоящата 2021 год. минималната
работна заплата за страната е 650 лева съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г., т.е. минималния размер
на издръжката за дете е 162.50 лева.
В конкретния случай първоинстанционният съд е определил ежемесечна издръжка за децата
12
в размер на по 160 лева, платими от майката. Доколкото родителските права по отношение на
децата се предоставят на техния баща, то в тежест на майката следва да бъде присъдена издръжка,
която да заплаща на непълнолетните си деца. Определената от районния съд издръжка към датата
на постановяване на първоинстанционното решение е около минимума и съответства на нуждите
на двете деца, поради което първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, решението в частта досежно определения на майката по отношение на
децата режим на лични контакти следва да бъде отменено, като вместо това бъде определен
следния режим на лични контакти на майката с децата: През първите 3 месеца, считано от влизане
на решението в сила, майката ще вижда децата всяка първа и трета събота от 10 ч. до 15 ч., без
присъствие на бащата, като срещите ще се осъществяват под контрола на социален работник от
Д"СП"-Велики Преслав. При необходимост може да бъде определено място от ДСП - Велики
Преслав, на което да се провеждат срещите на децата и майката, където ще може да се извършва
наблюдение на контактите от съответен специалист (социален работник, педагог и/или психолог,
включително и чрез предоставяне на социална услуга на родителите и детето). В посочения
тримесечен период вземането на децата от майката следва да се осъществява в присъствие на
социален работник при Д"СП"-Велики Преслав.
След този тримесечен период, майката да взима децата всяка първа и трета седмица от
месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя - с преспиване (като се съобразява и
обстоятелството, че децата са ученици и когато са втора смяна на училище следва да се изчака
последният учебен час да свърши), пет седмици през лятната ваканция на децата, което не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30 април на съответната година да
уведоми писмено майката кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката
ще има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено бащата до 31
май на съответната година; първата половина на Коледната и Пролетната ваканции по време на
нечетна година, съответно втората половина на Коледната и Пролетната ваканции по време на
четна година; вторият ден на всеки празник „Байрам“ от 10:00 до 20:00 часа.
Решението следва да се отмени и в частта, в която С. е осъдена на осн. чл. 149 от СК да
заплати издръжка на децата си за минал период от време от 01.12.2018 год. до 06.08.2019 год. за
горницата над 1007,74 лева до присъдените 1350 лева за детето М. и за горницата над 1007,74 лева
до присъдените 1350 лева за детето Б..
В останалата обжалвана част, в която упражняването на родителските права е предоставено
на бащата, като местоживеенето им е определено при него, в която майката е осъдена да изплаща
на децата месечни издръжки по чл. 143 от СК в размер на по 160 лева, с падеж 15-то число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на основания за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и в частта, в която майката на осн.
чл. 149 от СК е осъдена да заплати на децата Б. и М. издръжка за минало време до сумата от по
1007,74 лева на всяко едно от тях, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение в частта, в която е прекратен бракът между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, като необжалвано, е влязло в
законна сила.
13
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК
въззивната страна следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски пред настоящата
инстанция в размер на 355 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 73/01.07.2020 год. по гр. дело № 608 по описа на Районен съд –
Велики Преслав за 2020 год. в частта, в която е определен режим на лични отношения на майката
С. С. С. с децата Б.Ф.Ф. и М.Ф.Ф., както и в частта, в която е уважена исковата претенция с пр.
осн. чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време (за периода от 01.12.2018 год. до
06.08.2019 год.) за горницата над сумата от 1007,74 лева до присъдените 1350 лева за детето
М.Ф.Ф. и за горницата над 1007,74 лева до присъдените 1350 лева за детето Б.Ф.Ф., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С. С. С., ЕГН: ********** с децата
Б.Ф.Ф., ЕГН: * и М.Ф.Ф., ЕГН: *, както следва:
- През първите 3 месеца, считано от влизане на решението в сила, майката ще вижда децата
всяка първа и трета събота от 10 ч. до 15 ч., без присъствие на бащата, като срещите ще се
осъществяват под контрола на социален работник от Д"СП"-Велики Преслав. В посочения
тримесечен период вземането на децата от майката следва да се осъществява в присъствие на
социален работник при Д"СП"-Велики Преслав.
ЗАДЪЛЖАВА бащата Ф. Ф. И. ЕГН: ********** да осигури присъствие на децата Б.Ф.Ф. и
М.Ф.Ф..
- След този тримесечен период, майката ще взима децата всяка първа и трета седмица от
месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя - с преспиване (като се съобразява и
обстоятелството, че децата са ученици и когато са втора смяна на училище следва да се изчака
последният учебен час да свърши), пет седмици през лятната ваканция на децата, което не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30 април на съответната година да
уведоми писмено майката кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок, майката
ще има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено бащата до 31
май на съответната година; първата половина на Коледната и Пролетната ваканции по време на
нечетна година, съответно втората половина на Коледната и Пролетната ваканции по време на
четна година; вторият ден на всеки празник „Байрам“ от 10:00 до 20:00 часа. Вземането и
връщането на децата ще става в дома на бащата Ф. Ф. И., освен когато децата не се взимат от
учебните им заведения.
14
РАЗПОРЕЖДА на родителите С. С. С. и Ф. Ф. И., както и на техните близки, и на децата
Б.Ф.Ф. и М.Ф.Ф. да оказват съдействие на служителите при Дирекция "Социално подпомагане" –
Велики Преслав.
ОТХВЪРЛЯ претенциите с правно осн. чл. 149 от СК за осъждане на С. С. С. да заплати
издръжка за минало време за периода от 01.12.2018 год. до 06.08.2019 год. на непълнолетните си
деца съответно за горницата над 1007,74 лева до присъдените 1350 лева за детето М.Ф.Ф. и за
горницата над 1007,74 лева до присъдените 1350 лева за детето Б.Ф.Ф..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – в частта, в която родителските
права по отношение на децата М.Ф.Ф. и Б.Ф.Ф. са предоставени на бащата Ф. Ф. И., досежно
определения размер на издръжката по иска с пр. осн. чл. 143 от СК, с падеж 15-то число на месеца,
за който се дължи (при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка,
според която е посочено, че падежът на издръжката е двадесет и петнадесето число на месеца, за
който се дължи) и досежно определения размер на издръжката за минало време (за периода от
01.12.2018 год. до 06.08.2019 год.) за сумата до 1007,74 лева за детето М.Ф.Ф. и за сумата до
1007,74 лева за детето Б.Ф.Ф..
В останалата, необжалвана част, в която е прекратен бракът между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК С. С. С. да заплати на Ф. Ф. И. сумата от 355 лева –
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на Дирекция "Социално подпомагане" – Велики
Преслав за предприемане на мерки по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет. за оказване на съдействие и
подпомагане на децата и родителите за осъществяване на постановените от съда защитни мерки по
чл. 59, ал. 8 СК.
В частта касателно произнасянето по претенцията с пр. осн. чл. 149 от СК, решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, а в останалите части
решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15