О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание на 21.05.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно частно
гражданско дело № 941 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 15, ал. 2, вр.
чл. 19 ГПК, образувано по подадена частна жалба от „ЧАСТНИК“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Шести септември“ № 5, представлявано от управителя С.С.,
чрез адв. В.Г., срещу Определение № 12949 от 04.10.2019
г., поправено с Определение № 394 от 08.01.2020 г., по гр.д. № 13393/2019 г. по
описа на ВРС, XXI с-в, с което е
ПРЕКРАТЕНО производството по делото.
В жалбата се излага, че определението е неправилно
и е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят „ЧАСТНИК“
ЕООД твърди, че в констативния протокол за извършване на техническа проверка на
СТИ не е налице арбитражно споразумение, което валидно да обвързва страните в
процеса (жалбоподателят и „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД), доколкото в него
се съдържа арбитражна клауза регламентираща, че всички спорове между ищеца и
трето неучастващо в спора лице („ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД“) ще бъдат решавани от
арбитраж. Сочи още, че подписалата протокола Радостина Сланева
не е представлява ищцовото дружество, а работи в предприятието на длъжност
„салонен управител“. Излага, че спрямо арбитражното споразумение не намира
приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ, поради което действията на лице без
представителна власт (каквото лице се явява Сланева)
не обвързват търговеца, който не ги е потвърдил изрично. Моли за отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от
ответника по частната жалба „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД (правоприемник на
„ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД). Същият оспорва жалбата, като излага, че е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди, че уговорените
арбитражни клаузи са валидни и компетентен да разгледа спора е Арбитражен съд
гр. Варна при Сдружение „ППМ“. Моли за оставяне без уважение на жалбата и
присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл. 275 ГПК. Същата е допустима, а по същество основателна, поради
следното:
Производството по гр.д. № 13393/2019 г. на ВРС е
образувано по предявен от „ЧАСТНИК“ ЕООД отрицателен установителен иск срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД (преобразувано в „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД), с
което се иска от съда да признае за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер на 2 404,15 лв., представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия.
В срока за отговор на исковата молба е направен
отвод за неподведомственост поради наличието на арбитражна клауза в Констативен
протокол № 5181365/03.07.2018 г., с твърдения за недопустимостта делото да се
разглежда от гражданския съд.
С атакуваното Определение № 12949 от 04.10.2019 г., поправено
с Определение № 394 от 08.01.2020 г., по гр.д. № 13393/2019 г. ВРС е уважил отвода за неподведомственост и е
прекратил производството по делото.
Настоящият състав намира обжалваното определение
за неправилно.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. Цитираният § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП
предвижда, че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. От тълкуването на цитираната правна норма се налага извода, че
определящо в случая е не качеството „физическо лице“, а целта, за която се
придобива стоката или услугата.
Така цитираната тълкувателна разпоредба
предвижда, че са налице две хипотези, в които едно лице има качеството
потребител - в единият случай визира само физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Във втория случай се предвижда, че това може да е
търговец, макар и по смисъла на чл. 56 и сл. ТЗ, който макар и да е страна по
договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на противното следва да се направи
извода, че нямат качеството потребител лицата, независимо от обстоятелството
дали същите са физически или юридически, ако те придобиват стоката или ползват
услугата именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност.
В случая жалбоподателят няма качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото същият е юридическо
лице търговско дружество. Представения по делото Констативен протокол №
5181365/03.07.2018 г. е подписан от името на търговеца от лицето Радостина Светлозарова Сланева, която е
вписана в документа като управител на ищцовото дружество.
На първо място, след служебна справка по
партидата на жалбоподателя в Търговския регистър, се установява, че от
учредяването на дружеството до настоящия момент негов управител (и съответно
представляващ) е лицето С.С.С.. Констативният
протокол е подписан от друго лице (Радостина Сланева),
за което няма данни да има надлежно учредена представителна власт да сключва
арбитражни споразумения. В този смисъл настоящият състав споделя становището на
ВКС в цитираните от жалбоподателя съдебни актове (Решение № 157 от 11.01.2013
г. по т.д. № 611/2012 г., I т.о. на ВКС и
Решение № 66 от 07.07.2014 г. по т.д. № 4036/2013 г.,
I т.о. на ВКС), според което разпоредбата на чл. 301 ТЗ
не намира приложение по отношение на арбитражното споразумение, доколкото
същото урежда процесуални, а не материалноправни отношения по търговска сделка.
С оглед на това следва да се приеме, че търговецът не е обвързан от действията
без представителна власт на мнимия представител и се прилагат общите правила на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е изрично потвърждаване от страна на
представлявания на извършените действия без представителна власт, което не само
че липсва, но и в частната жалба е обективирано изрично противопоставяне.
На следващо място, дори да се приеме, че е
налице валидно сключено арбитражно споразумение, то същото обвързва само
страните по него, а именно „ЧАСТНИК“ ЕООД и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД. Спрямо
ответника „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, доколкото
се явява трето лице, което не е страна по арбитражното споразумение, важи
правилото на чл. 21, ал. 1, in fine ЗЗД (т.нар. „res inter alios acta“) – договорът (в случая споразумението) не поражда
действие, доколкото липсва такава воля на страните и не е налице предвидено в
закона изключение.
В заключение настоящият състав приема, че спорът
е подведомствен на гражданските съдилища, поради което частната жалба е
основателна. Обжалваното определение, с което е прекратено производството по
делото, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Разноски в това производство не следва да се
присъждат, на основание чл. 81 ГПК,.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 12949
от 04.10.2019 г., поправено с Определение № 394 от 08.01.2020 г., по гр.д. №
13393/2019 г. по описа на ВРС, XXI с-в.
ВРЪЩА делото на Варненски
районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.