Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№551                                                   07.10.2019 г.                                   гр.С.З.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, VІІ - ми състав

в публично заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година

в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар: Пенка Василева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов

гр.д. № 33 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 124 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ и сл.

Образувано и се води по искова молба на М.Й.А. и Л. Й.Л., и двете от гр.Р., срещу Гаранционен фонд – гр.С., с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от по 50 000,00 лв., съставляващи обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди, както и на сумите от по 1 847,22 лв., съставляващи обезщетения за забава върху главниците от 50 000,00 лв. за периода от 16.11.2018 г. до 29.03.2019 г. – датата на предявяване на исковете .

Ищците твърдят, че са низходящи наследници от втора степен /внуци/ на М.Д.Т., б.ж. на гр.С.З., починал на 01.04.2014 г., около 23,30 ч.

Твърдят, че смъртта на наследодателя им е била причинена при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на посочената дата и час в ***, от водачът на МПС И.П.З., който нарушил правилата за движение по ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.Т., след което избягал от местопроизшествието.

За цитираното деяние с влязла в сила на 21.07.2016 г. присъда по н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на СтОС И.П.З. е бил осъден за извършено престъпление против транспорта.

Ищците твърдят, че към момента на реализиране на ПТП на територията на страната, за управляваното  от И.П.З. МПС не е била налице сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, поради което по силата на законовата разпоредба на чл.557, ал.1 т.2, б.”А” от КЗ Гаранционният фонд носи задължението да изплаща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания.

Ищците твърдят, че от малки са живели в едно домакинство със своя дядо, който е участвал в отглеждането им и се е грижил за тях, вследствие на което са изградили помежду си емоционални връзки, основани на силна привързаност и любов.

Поради това се твърди, че деянието, причинило смъртта на М.Д.Т., им е причинило значителни морални болки и страдания и психически дискомфорт, продължаващи и до днес.

Претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на законната лихва за забава върху главниците - обезщетения, считано от датата на предявяване на исковете, както и на сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

Оспорени са твърденията, че ищците и покойният им дядо са били силно привързани един към друг и помежду им е съществувала дълбока емоционална връзка.

Главните искове са оспорени и по размер, като са изложени възражения, че претендираните обезщетения не са съобразени по своите размери с икономическите условия, стандарта на живот към датата на настъпване на ПТП, с нормативно предвидения в чл.493а, ал.4 КЗ и §96, ал.1 от КЗ размер и с утвърденият законов критерий за справедливо обезщетение.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Д.Т., с твърдения, че същият под въздействието на алкохол, с концентрация от 1,11 промила, се е движил по пътното платно в нарушение на правилата за движение по ЗДвП.

По искане на ответника в процеса е привлечен като трето лице – помагач делинквента И.П.З..

Третото лице – помагач на страната на ответника не е заявило встъпване в процеса.

В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощници – адвокати, чрез които поддържат предявените искове и пледират за уважаването им, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете и съдебно-деловодните разноски .

Ответникът се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им, респ. частичното им уважаване, както и присъждането на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника – редовно призовано, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

След  преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

         От представеното от ищците писмено доказателство /заверен препис от присъда № 30/05.07.2016 г. по н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на СтОС/ и от материалите по приложеното н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на СтОС се установява, че третото лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд – гр.С. -  И.П.З. *** е бил признат за виновен в  това, че на 01.04.2014 г. около 23.30 ч. вечерта в гр.С.З., в северното платно на ***срещу двора на ***, при управление на МПС – л.а. марка „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВВК 730 /кипърска регистрация/ в посока от изток на запад, нарушил правилата за движение на чл.20, ал.2 от ЗДвП /не е спрял при възникнала опасност за движението – насрещно движещ се по неговата лента пешеходец, попадащ в зоната на осветеност на къси светлини пред автомобила/ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца М.Д.Т., ЕГН ********** на 80 години, като е избягал от местопроизшествието, за което и на основание чл.343, ал.3, предл.ІІІ-то б.“Б“, предл.І-во, във вр. с ал.1 б.“В“, предл.І-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр . с чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е било наложено наказание от три години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години, а на основание чл.343г от НК И.П.З. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

От представената от ищците проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към 01/04/2014 г. МПС с ДК № ВВК 730 няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

От представените с исковата молба удостоверения № 317/18.10.2018 г.  и № 327/24.10.2018 г., и двете на Община Р. се установява, че М.Й.А. и Л. Й.Л. са внучки на покойния М.Д.Т..

От показанията на разпитаните по почин на ищците свидетели М.Д.М.и Й.Л.М., чиито показания съдът кредитира като достоверни, логични и непротиворечиви, независимо, че същите са близки роднини на ищците, се установява, че в ранните си детски години семейството на М.Й.А. и Л. Й.Л. ***-***с М.Д.Т. и неговата съпруга. Родителите на двете ищци работили в гр.Р., поради което голяма част от грижите по отглеждането и възпитанието на М. и Л. били полагани от техния дядо - М.Д.Т.. След като двете ищци навършили седемгодишна възраст  семейството им се преместило да живее в гр.Р., но през ваканциите си децата редовно посещавали своя дядо. През 1998 година М.Д.Т. се преместил да живее в гр.С.З., където имал свое жилище. М. и Л. също се преместили в гр.С.З., тъй като се записали да учат в техникуми в града. Двете живеели на общежитие, но често гостували на дядо си, с когото имали много близки взаимоотношения, а от своя страна М.Т.се грижел за внучките си, помагал в издръжката им с пари, ходел на родителски срещи в училище. След като двете ищци завършили средното си образование, Л. заминала за гр.С., където продължила образованието си в университет. Двете ищци обаче запазили близките си отношения с дядо си, като продължили да контактуват с него, а той им помагал с напътствия и пари. Новината за смъртта му приели изключително тежко, особено Л., която била по-милозлива. В резултат на скръбта от загубата на своя дядо Л. получила влошаване на здравословното си състояние /неврологичния статус/, поради което за период от около година приемала антидепресанти. Понастоящем и двете ищци имали психологически травми от случилото се с дядо им, като М. не желаела да шофира в гр.С.З., а Л. не минавала покрай мястото, където било местопроизшествието.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, въпреки че попадат в кръга лица по чл.172 от ГПК, които могат да се приемат за заинтересувани от изхода на делото, тъй като житейски логично е по-пълна информираност и преки наблюдения от отношенията между ищците и покойният им дядо да имат именно членовете на близкия семеен кръг.

Показанията на двамата свидетели си кореспондират по отношение на значимите факти, поради което и съдът ги приема за истинни и достоверни.

От заключението на изслушаната комплексно съдебно-авто-техническа и медицинска експертиза се установява, че преди настъпването на ПТП на 01.04.2014 г. движението на М.Д.Т. е било по северното платно на ***, от изток на запад, в крайната част на банкета. По същото време водача на л.а. “Мицубиши Паджеро” е пътувал от ***към центъра на гр.С.З. по северната лента на северното платно на запад по ***. Водачът на МПС възприел пешеходеца като тъмен силует на около 39 метра преди мястото на удара. Водачът не е предприел аварийно спиране или маневра по заобикаляне на пешеходеца, а е продължил напред, като е последвал удар от страната на водача, т.к. лекия автомобил е бил с десен волан, след което обърнал обратно и спрял на южното платно в посока –изток и със светлината на фаровете, регулирани по стандарт за десен волан на лек автомобил, не е видял никой. Според вещото лице – авто-експерт водачът е виждал колебливите движения на пешеходеца и е бил длъжен да очаква възникването на опасната ситуация, трябвало е да намали скоростта до минимум или да спре, като предупреди с клаксон или примигване на фаровете пешеходеца и да предотврати ПТП. Преди удара пострадалия пешеходец е бил с лице към предната дясна част на лекия автомобил;  вследствие нанесения удар на пешеходеца тялото му се повдига и преплъзва по предната дясна странична част на лекия автомобил и е отхвърлен на банкета след удар в дясното странично огледало, като увредени по МПС са : десен мигач, десен край на предната броня, десен калник – увреден и разделен от пластмасовата вежда и в резултат на придобитото ускорение на пешеходеца е последвал удар в дясното странично огледало на автомобила. Пешеходецът е бил намерен отхвърлен на банкета от пътуващите в преминаващ в същата посока автомобил, които са забелязали стъклата от счупеното огледало, а пострадалият пешеходец да лежи на дясната си страна на банкета, като тялото му било ориентирано на север-запад, и е бил в съзнание, след което е бил откаран в ЦСМП – С.З., където е починал. Травматичните увреждания по тялото на пешеходеца и деформациите на МПС напълно съвпадали при механизма на ПТП. Според вещото лице при изслушване на заключението му в откритото съдебно заседание към момента на осъществяване на контакта между автомобила и пешеходеца не е имало праволинейно движение от страна на пешеходеца, а предприета маневра по пресичане на пътното платно, като пешеходецът се е намирал в началото на пътното платно. Настъпването на ПТП е било предотвратимо чрез предприемане на действие от страна на М.Д.Т., ако не е употребил алкохол, който предизвиквал лесна уморяемост и смущения в зрението и заслепяване от фарове в тъмната част на денонощието и при пресичането, като по този начин се е увеличило времето за пресичане на пътя и е довело до неспазване на дистанцията спрямо наближаващото МПС. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при температура от 8-10 градуса по Целзий, при сухо време, с лек северозападен вятър и осветление с електрически фенер и конфигурация на пътя - в участъка на ПТП  движението по *** е еднопосочно – с две платна-южно и северно, разделени с “остров” с ширина от 1,2 м. Широчината на асфалтовото покритие на северното платно е 7,60 м., разделено от прекъсната разделителна линия на две ленти за движение на ППС в посока от изток на запад, с асфалтово покритие от дребнозърнест, полуизносен асфалт – хоризонтален прав участък. От северната страна на асфалтовото покритие ива непрекъсната бяла линия, забраняваща паркирането, след това банкет от пръст, тревда с ширина ощоло 50 см. и храстовидна растителност.В този участък от пътя не се намирали пътни знаци или друга вертикална маркировка, освен наличната хоризонтална маркировка по асфалтовото покритие. 

Според вещото лице  - съдебен лекар към момента на ПТП концентрацията на етилов алкохол в кръвта на М.Д.Т. е била не по-малко от 1,21 промила. Полученият резултат бил в границите на лека степен на алкохолно опИ.е, която се характеризирала с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и други. Индивидите над 80 годишна възраст били твърде различни в зависимост от здравослвоното си състояние, кондицията на централната нервна система и висшите корови функции. При липса на данни било възможно да се приеме, че наличието на алкохол в квърта в лека степен на алкохолно опиване е повлияло в неблагоприятен аспект върху възприятията и реакциите на пострадалия, без обаче напълно да ги изключи.

Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно, пълно и обосновано, с изключение на частта от заключението на вещото лице Н.К., в която той заключава, че към момента на реализиране на удара между М.Д.Т. и управляваното от И.З. МПС пешеходецът е бил предприел пресичане на пътното платно. В тази му част заключението е необосновано и вътрешно-противоречиво, т.к. липсват доказателства, които да подкрепят тези заключения на вещото лице, а са налице доказателства, съгласно които в момента на удара М.Д.Т. е бил разположен с лице към приближаващото го МПС.

С писмо от 05.11.2018 г. ищците са поканили Гаранционния фонд да им заплати претендираните обезщетения за неимуществени вреди.

Въз основа на тази покана е била образувана щета № 210426/16.11.2018 г., но с писмо от 29.11.2018 г. фондът ги е уведомил, че отказва изплащането на претенциите.

         При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

         Правните основания на предявените искове са по чл.519, ал.1, т.1, предл.ІІ-ро от Кодекса за застраховането /КЗ/ вр. чл.493а, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като настоящият съдебен състав ги намира за допустими, т.к. са предявени от лица с право на иск, срещу надлежен ответник и при наличието на правен интерес за всеки от ищците.

         Разгледани по същество, съдът намира исковете  за частично основателни, т.к. са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи присъждането на обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди, респ. на обезщетения за забава.

Съгласно разпоредбата на чл.493а, ал.1 от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

Ал.3 и ал.4 от цитираният законов текст регламентират кръга от лица, които се явяват увредени лица по смисъла на ал.1, а именно - съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, или друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпяло неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

В настоящият казус ищците М.Й.А. и Л. Й.Л. се явяват увредени лица в качеството им на други лица, които са претърпели неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице – техният дядо М.Д.Т., т.к. въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че всяка една от тях е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща й продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

От събраните свидетелски показания се установява, че още от ранна детска възраст всяка една от двете ищци е изградила с покойния М.Д.Т. трайни и продължителни отношения, основани на взаимна обич, уважение и привързаност.

В рамките на така изградените взаимоотношения и предвид близката си родствена връзка по права линия от втора низходяща степен с М.Д.Т. М.Й.А. и Л. Й.Л. са представлявали неизменна част от тесния семеен кръг на своя дядо, както и и обратно – той от техния тесен семеен кръг, поради което и в духа на традиционните за българското общество семейни отношения те са разчитали на неговите грижи и помощ, на емоционалната му подкрепа и доверие. 

Ето защо според настоящият съдебен състав следва да се приеме, че в резултат на неговата смърт всяка една от ищците е претърпяла значителни  морални болки и страдания, които обуславят и материално-правната им легитимация да получат обезщетение за тези претърпени неимуществени вреди.

По силата на чл. 519, ал.1, т.1, предл.ІІ-ро от КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В настоящият казус е безспорно доказано, че към момента на настъпване на ПТП, причинило смъртта на М.Д.Т., водачът на МПС – делинквентът И. П.З., който съгласно влязлата в сила присъда № 30/05.07.2016 г. по н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на СтОС се явява и виновният за настъпването на ПТП, не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който  разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По изложените съображения в случая именно Гаранционният фонд се явява пасивно материално-правно легитимиран да отговоря за обезщетяване на причинените на  М.Й.А. и Л. Й.Л. неимуществени вреди.

Съблюдавайки принципа на справедливостта, залегнал като законово правило при определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди, и като взе предвид интензивността на изпитаните от всяка от ищците болки и страдания и продължителността на търпенето им, необратимият характер  на увреждането, а именно – причинена смърт на близък роднина и член на семейството, то съдът намира, че исковите претенции за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди са основателни до размера на 35 000,00 лв., като исковете за разликите до пълните им предявени размери от 50 000,00 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Като неоснователно съдът приема възражението на ответника, че отговорността му следва да бъде ограничена до размера на 5 000,00 лв.

Разпоредбата на чл.493а, ал.2 от КЗ предвижда, че комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

От своя страна разпоредбите на § 96, ал.1 и ал.2 от КЗ предвиждат, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000,00 лв., а лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи обезщетение в размера по ал.1.

Тази вътрешно-правна нормативна уредба обаче противоречи на европейското законодателство – чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), съгласно която са предвидени следните минимални суми: при телесно увреждане, в т.ч. и смърт, минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

С решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 Съдът на Европейския съюз дава задължително за националните юрисдикции тълкувание на общностното право в следния смисъл: 1/ Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право.; 2/     Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

В случая разпоредбите на § 96, ал.1 и ал.2 от КЗ се явяват именно такава национална правна уредба, която предвижда обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно българската правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума – 5 000,00 лв., която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България съдът следва да се приложи нормата на чл.1 § 2 от Втора директива 84/5, а не нормите на § 96, ал.1 и ал.2 от КЗ.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите от страна на пострадалия М.Д.Т..

От събраните по делото доказателства се установи, че пострадалият се е движил по пътното платно в съответствие с нормата на чл.108 от ЗДвП, а именно по банкета на северното платно на бул.“Никола Петков“, в посока обратно на движението.

От негова страна не е налице извършено нарушение на правилата за движение по пътищата – неправилно пресичане на пътното платно или внезапно навлизане на пътното платно при ограничена видимост, поради което и наличието на концентрация на алкохол в кръвта от минимум 1,21 промила  се явява ирелевантно обстоятелство за настъпването на ПТП.

В тази насока ирелевантен е и начинът по който наличието на такова количество алкохол е повлияло на реакциите на М.Д.Т. и възможността му да предприеме действия за предотвратяване на ПТП, т.к. правно-значимо в случая  би било само едно негово поведение, което не съответства на предписаното в закона и е допринесло за настъпването на съставомерния резултат наред с противоправното поведение на делинквента.

В случая, както вече бе посочено, липсва несъответстващо на закона поведение на М.Д.Т., което да е способствало за реализирането на ПТП.

Акцесорните искове за присъждане на обезщетения за забава също се преценяват от съда за частично основателни по размер.

Ищците са поканили ответника да им заплати претендираните в настоящото производство обезщетения за неимуществени вреди, като по тяхната покана на 16.11.2018 г. е била образувана щета, чието изплащане Гаранционният фонд е отказал.

За периода на забавата от 16.11.2018 г. до датата на предявяване на исковете – 29.03.2019 г. законната лихва за забава върху главница от 35 000,00 лв. е в размер на 1 302,78 лв., до който размер и предявените искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени, а за разликите до пълните им размери от 1 847,22 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Размерът на дължимите обезщетения за забава съдът определи по реда на чл.162 от ГПК с помощта на Интернет електронен калкулатор за пресмятане на законна лихва.

Върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди  и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на разноски по съразмерност на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

С оглед на представените доказателства за сторени разходи за адвокатски възнаграждения, на всяка от ищците следва да се присъдят разноски в размер на 1 505,00 лв.

С оглед на представените доказателства за сторени разходи за възнаграждения за вещи лица на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 210,00 лв.

Относно държавната такса и направените от съда разноски:

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорски окръжен съд дължимите за уважените искове държавни такси в общ размер от 2 904,22 лв.

 

 Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                          Р  Е  Ш  И:

 

           ОСЪЖДА на основание чл.519, ал.1, т.1, предл.ІІ-ро от Кодекса за застраховането вр. чл.493а, ал.4 от КЗ Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС да заплати на М.Й.А., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** сумата от 35 000,00 лв. / тридесет и пет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване по непредпазливост смъртта на дядо й  М.Д.Т. при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 01.04.2014 г. около 23.30 часа в ***, от водачът на МПС И.П.З., който нарушил правилата за движение по ЗДвП, след което избягал от местопроизшествието, ведно със законната лихва върху нея считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 50 000,00 лв. / петдесет хиляди лева/.

          ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС да заплати на М.Й.А., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** сумата от 1 302,78 лв. / хиляда триста и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35 000,00 лв. за периода от 16.11.2018 г. до 29.03.2019 г., а ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 1 847,22 лв. / хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/.

ОСЪЖДА на основание чл.519, ал.1, т.1, предл.ІІ-ро от Кодекса за застраховането вр. чл.493а, ал.4 от КЗ Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС да заплати на Л. Й.Л., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** сумата от 35 000,00 лв. / тридесет и пет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване по непредпазливост смъртта на дядо й  М.Д.Т. при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 01.04.2014 г. около 23.30 часа в ***, от водачът на МПС И.П.З., който нарушил правилата за движение по ЗДвП, след което избягал от местопроизшествието, , ведно със законната лихва върху нея считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 50 000,00 лв. / петдесет хиляди лева/.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС да заплати на Л. Й.Л., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** сумата от 1 302,78 лв. / хиляда триста и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35 000,00 лв. за периода от 16.11.2018 г. до 29.03.2019 г., а ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 1 847,22 лв. / хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС да заплати на М.Й.А., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** сумата от 1 505,00 лв. / хиляда петстотин и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС да заплати на Л. Й.Л., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** сумата от 1 505,00 лв. / хиляда петстотин и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от Граждански процесуален кодекс М.Й.А., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** и Л. Й.Л., ЕГН – **********, с постоянен адрес: *** да заплатят на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС сумата от 210,00 лв. / двеста и десет лева / - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от Граждански процесуален кодекс Пламен Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС да заплати бюджета на съдебната власт по сметката на Старозагорски окръжен съд сумата от 2 904,22 лв. /две хиляди деветстотин и четири лева и двадесет и две стотинки/ - държавна такса върху уважената част от искове.

 

Решението е постановено при участието на Иван П.З., ЕГН – **********, с адрес: *** като трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от законните си представители: Ст.Стоилков – изпълнителен директор и Б.Михайлов-изпълнителен директор и председател на УС.

         

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Пловдив.

                                                                  

                                                                                         

                                                                        

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                   /Ат.Атанасов/