Решение по дело №404/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 106
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20211400500404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Враца, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500404 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "А2В Дорс"ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по пълномощие от
адв.Р.С. от АК-Враца, срещу Решение №260397/23.06.2021г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№3115/2020г., в частта, с която са уважени
предявени срещу дружеството искове на "Счетоводна къща-Фин Консулт
2000"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** за сумата 3
051.10лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
извършване на счетоводни услуги №156/12.03.2015г., съгласно фактури от
28.02.2020г., 31.03.2020г., 30.04.2020г. и 29.05.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по делото. В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и необосновано. Въззивникът изразява
несъгласие с приетото от районния съд, че с осчетоводяването на фактурите
ответникът се е съгласил да ги плати и е приел изпълнението на работата, тъй
като осчетоводяването е станало без неговото съгласие, предвид факта, че
1
ищецът като счетоводно предприятие само е извършило това. В жалбата се
настоява, че въззивникът не е приел работата на ищеца и е отказал да плати за
некачествена услуга. Като се позовава на събраните пред първата инстанция
доказателства, въззивникът счита, че ищецът няма право на присъдената му
сума. Следващото оплакване е, че в нарушение на процесуалните правила
районният съд не е обсъдил всички негови доводи и представени
доказателства относно лошото изпълнение на счетоводните услуги от страна
на ищеца, и излага за това правни съображения.
Според поддържаното в жалбата районният съд неправилно е отхвърлил
въведеното възражение за прихващане и неправилно е приел, че ответното
дружество е призовано за процес в Белгия на настоящия му адрес на
управление. Въззивникът настоява, че по делото е доказано лошото
изпълнение на договора за счетоводна услуга и в тази връзка се позовава на
установени по делото и изброени в жалбата факти, от които според него
следва, че дружеството ще претърпи загуби, които е можело да бъдат
избегнати.
Заявява се искане в обжалваната част първоинстанционното решение да
бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което
предявения иск бъде отхвърлен.
В жалбата не са заявени доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
Чрез пълномощника си адв.Д.Й. от САК въззиваемото дружество е
подало отговор, в който оспорва въззивната жалба и заявява искане същото
да бъде потвърдено. В отговора се изразява несъгласие с поддържаното от
въззивника, че осчетоводяването на фактурите е станало без съгласието на
ответника и в негова вреда, като в тази връзка се сочат събраните пред
първата инстанция доказателства и се излагат правни съображения.
Въззиваемата страна изразява и мотивира несъгласието си с
поддържаното в жалбата, че районният съд не е обсъдил всички доводи на
ответника относно лошото изпълнение от страна на ищеца и за
незаконосъобразно отхвърляне на въведеното от насрещната страна
възражение за прихващане, излагайки съображенията си за това.
В отговора не са заявени доказателствени искания.
2
Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и
допустима и отговаря на изисквания за съдържание, съдът е внесъл същата за
разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните не се
представляват.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
"Счетоводна къща-Фин Консулт 2000"ООД срещу "А2В Дорс"ООД
осъдителен иск за сумата 3 126лв., дължима по договор за извършване на
счетоводни услуги №156/12.03.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен посочения по-
горе договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца дейности
по чл.1, включващи текущо водене на счетоводното и данъчното обслужване
на месечна база, изготвяне на годишна данъчна декларация и на годишен
финансов отчет. Твърди се също, че ищецът е изпълнявал задълженията си
качествено и в срок и ответникът никога не е имал възражения по
изпълнената работа, за извършените услуги от страна на изпълнителя са
издавани фактури, по четири от които /№12254 от 28.02.2020г.,
№12413/31.03.2020г., №12521 от 30.04.2020г. и №12704 от 29.05.2020г. на
обща стойност 3 126лв./ възложителят не е извършил плащане.
Твърдението на ищеца е, че процесните фактури са надлежно
осчетоводени при него, включени са в дневника за продажби и начисленият
по тях ДДС е внесен в бюджета.
В исковата молба се сочат разпоредби на сключения между страните
договор относно договореното възнаграждение, падежа на плащанията и
срока на действие и се твърди, че до ответника са отправяни многократно
устни покани за плащане, каквото не е направено и по този начин е обоснован
правния интерес от предявяването на иска.
Чрез пълномощника се адв.С. ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявения иск.
В отговора се твърди, че в изпълнение на процесния договор
управителят и служители на ищцовото дружество са били упълномощени от
3
управителя на ответното дружество да го представляват пред НАП, НОИ и
НСИ във връзка с осъществяването на счетоводна дейност. Твърди се, че
ответникът получил информация за влязъл в сила акт, постановен от
Трудовия съд в Белгия, с който е осъден да заплати 21 613.94 евро за
дължими осигурителни задължения към Национална осигурителна служба в
Белгия, че производството е започнало през 2017г. и по него са изпращани
книжа, които ответното дружество не е получило. Сочи се, че случаят касае
двама работници, изпратени в Белгия по договор за обучение за производство
на огнеупорни врати, какъвто е основният предмет на дейност на
дружеството, и осигуровките за тези работници са внесени в България.
Нататък в отговора се твърди, че на 11.08.2020г. ответникът изискал от ТБ на
НСИ-Враца препис от подадения от ищеца ГФО и справка за предприятието,
които не са му предадени от ищеца, и за изненада на управителя като адрес за
контакт с "А2В Дорс 2000"ООД в справката бил посочен стария адрес на
дружеството в гр.Сливница, като подобни справки с този адрес са подавани и
за 2017г. и 2018г. Ответникът сочи, че на 14.09.2016г. е заявил за вписване в
търговския регистър промяна на адреса си на управление в гр.Враца, това е
известно на ищеца, който е неглижирал този факт при изпълнение на договора
за счетоводни услуги и очевидно не е актуализирал информацията в
подаваните в НАП, НОИ и НСИ документи. Според твърдяното в отговора
ищецът е сочил адреса в гр.Сливница в отговор на запитвания на белгийските
власти за адреса за контакт на ответника, на който са изпращани всички
книжа, поради което е пропусната възможността за своевременна и адекватна
защита на ответното дружество пред белгийския съд и от това за него ще
настъпят вреди.
По този начин е обосновано възражение за прихващане на сумата 21
613.94 евро с тази, предмет на исковата претенция.
Нататък в отговора се твърди, че на 19.02.2021г. на ответника е връчено
по електронен път уведомление от НАП за извършване на данъчна проверка,
придружено с искане за представяне на документи в т.ч. на кредитно известие
№12412/29.02.2020г., издадено от ищеца. Представянето на това кредитно
известие било невъзможно, тъй като не било връчено на ответника, който
счита, че същото вероятно касае фактура №12254/28.02.2020г., сумата по
която е предмет на исковата претенция, поради което тази сума следва да
бъде приспадната от задължението му.
4
Предявеният иск е с правно основание чл.286, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба е представен Договор №156/12.03.2015г., с който
ответникът е възложил на ищеца въз основа на предоставени му документи
текущо водене на счетоводното и данъчно обслужване на месечна база,
поддържане на личен състав за персонал във фирмата, изготвяне на
ведомости за заплати, изготвяне и подаване на месечни декларации 1 и 6,
изготвяне на декларации и дневници по ЗДДС, на годишна данъчна
декларация по чл.92 ЗКПО, на годишен финансов отчет и др. В чл.2.2. от
договора е предвидено, че изпълнителят изготвя данъчни декларации,
справки и всички документи, изискани от органите на НАП, като ги предава
на възложителя за подпис и ги изпраща по предназначение.
В чл.15 от договора е постигнато съгласие възложителят да заплаща на
изпълнителя възнаграждение, определено в приложение, неразделна част от
договора, а съгласно чл.16 възнаграждението се заплаща до 10-то число на
следващия месец след представяне на фактура от изпълнителя.
Видно е от представеното с исковата молба Приложение №2, че
възнаграждението е договорено като месечна абонаментна такса в размер на
300 евро без ДДС и еднократна такса за годишното приключване в размер на
100 евро.
С исковата молба са представени процесните 4 фактури за извършени
счетоводни услуги и годишно приключване за 2019г., сумата за плащане по
които възлиза на 3 126лв. с ДДС. Представена е и кореспонденция между
страните, водена по повод наличието на неизпълнени от ответника
задължения по електронен път.
С отговора на исковата молба ответникът е представил в превод от
нидерландски език книжа по връчване на "А2В Дорс"ООД със седалище и
адрес на управление гр.*** на заповед на съдебен изпълнител в Белгия по
молба на Държавна служба за социално осигуряване, както и решение на
Трудов съд Брюксел от 18.02.2019г., с което ответникът е осъден да заплати
сумата 18 291.89 евро с лихви и разноски.
Представено е извлечение от партидата на ответното дружество в
търговския регистър, от което е видно, че от 14.09.2016г. е вписана промяна
на седалището и адреса му на управление от гр.Сливница в гр.Враца.
5
Представена е справка за предприятието през 2019г., в която е записан като
адрес за контакт този в гр.Сливница, както и електронни писма на
Националната служба за социално осигуряване в Белгия във връзка с
постановеното решение на трудовия съд, в която като адрес на ответното
дружество отново е посочен този в Сливница.
Ответникът представя искане на НАП, ТД-В.Търново от 19.02.2021г. за
представяне на документи, сред които и кредитно известие
№12412/29.02.2020г., издадено от "СК Финконсулт 2000"ООД.
В проведеното пред районния съд съдебно заседание ищецът е
представил протокол от 26.02.2021г. за анулиране на кредитно известие
№12412/29.02.2020г. поради допусната техническа грешка - погрешно
генериран номер на данъчен документ от фирмен софтуер, както и протокол
за извършена проверка на ответното дружество за установяване на факти и
обстоятелства, Акт за прихващане или възстановяване, годишни данъчни
декларации и дневник за продажби на ответното дружество.
По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебно-счетоводна експертиза, която се произнася, че процесните четири
фактури са редовно осчетоводени от ответника с пълната им стойност.
Фактурите са отразени в дневника за покупки с изключение на последната
№12704/29.05.2020г., тъй като ищецът е прекратил счетоводното обслужване
на ответника, считано от 01.06.2020г. Заключението на експертизата е, че
общият размер на задължението на ответника по процесните фактури е 3
126лв. и по тях няма постъпили плащания.
Счетоводната експертиза е установила изготвянето от ищеца на
кредитно известие №12412/29.02.2020г., в което са включени изброени в
заключението фактури, както и това, че в дневника за продажби за данъчен
период м.февруари 2020г. кредитното известие е анулирано.
За изясняване на въпросите във връзка с адреса на дейност и адреса за
контакт на ответното дружество, посочени от ищеца в справката за
предприятието към годишния отчет и баланс, вещото лице е извършело
проверка, при която е установило, че за 2017г., 2018г. и 2019г. в НСИ-Враца
не е подавана справка за предприятието "А2В Дорс"ООД. На експертизата са
предоставени такива справки, подадени от ищеца в НСИ-София, в които е
посочен адрес на дейност и адрес за контакт в гр.Сливница. Вещото лице
6
сочи в заключението, че съгласно наличната в ИС на НАП информация
подадените по Int с КЕП годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за
финансовите 2017, 2018 и 2019г. на ответното дружество е посочен адрес на
седалище и управление в гр.***, който е посочен и като адрес за
кореспонденция.
Експертизата е установила, че в ТД на НАП-Враца няма данни в досието
на "А2В Дорс"ООД за постъпило запитване от Трудовия съд в Брюксел и
Белгийска държавна служба за социално осигуряване за адреса на контакт и
седалище на ответното дружество и за даван отговор по този въпрос.
Пълномощникът на ответното дружество е представил пред районния
съд писмо, издадено от НСИ, в което се сочи, че в института не е постъпвало
запитване от Трудовия съд в Брюксел или от Белгийската държавна служба за
социално осигуряване относно "А2В Дорс"ООД.
При така ангажираните от страните доказателства в обжалваното
решение районният съд е приел за доказано, че между страните е сключен
договор, по който на ищеца се дължи възнаграждение /месечна абонаментна
такса/ в размер на 300 евро без ДДС и еднократна такса за годишно
приключване в размер на 100 евро без ДДС, както и че процесите фактури са
осчетоводени от ответника, с което работата се счита приета. Предвид
липсата на доводи от страна на ответника и на доказателства за плащане на
сумите по процесните фактури, първоинстанционният съд е приел, че сумите
по тях се дължат на ищеца, след преизчисляване на сумите по фиксирания
курс лев-евро /1.95583лв.-1 евро/, при което искът е уважен до размера на
сумата 3 051.10лв.
Районният съд е намерил за неоснователно направеното от ответника
възражение за прихващане, като е приел, че същият не е доказал осъждането
му да се дължи единствено на призоваване на адрес, който не е актуален, като
в подкрепа на този извод в мотивите са обсъдени събраните по делото
доказателства във връзка с постановеното решение на Трудовия съд в Белгия.
Като взе предвид твърденията и исканията на страните, и след
самостоятелен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства
окръжният съд приема, че обжалваното решение е правилно.
По делото е безспорно установено, че между страните е възникнало
валидно договорно отношение, по което ищецът е изправна страна, тъй като е
7
изпълнил договорните си задължения за исковия период, а ответникът не е
заплатил договореното възнаграждение. Процесните фактури са редовно
осчетоводени от ответното дружество и с изключение на последната от тях
/тази от 29.05.2020г./ са включени в дневника му за покупки, като причина за
това изключение е прекратяване на счетоводното обслужване от страна на
ищеца, считано от 01.06.2020г. Фактът за това счетоводно отразяване
правилно е преценен от районния съд като изпълнение и приемане на
работата.
Правилно е преценено като неоснователно и възражението за
прихващане, тъй като ответникът, като носител на доказателствената тежест,
не е провел пълно и главно доказване на компенсационното си право, което
според твърденията му в отговора на исковата молба се основава на понесени
вреди в размер на 21 613.94лв., настъпили в резултат от осъждането му да
заплати тази сума от Трудовия съд в Белгия. По делото не са ангажирани
доказателства за това, че осъдителното решение на белгийския съд е в
причинна връзка с неизпълнение на задължения на ищеца по процесния
договор за предоставяне на счетоводни услуги.
По изложените съображения окръжният съд приема, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото дружество
бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски за адвокатска
защита в размер на 500лв. по представения списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260379/23.06.2021г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№3115/2020г.
ОСЪЖДА "А2В Дорс"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на "Счетоводна къща-Фин Консулт 2000"ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 500лв.
8
Решението не подлежи на касационно обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9