Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, …………….. 2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 6081 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 56172 от 05.03.2019 г., постановено по
гр. дело № 4683/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 34-ти състав, е уважил частично
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Х.М.Х. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 1526,47
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот -
ап. № 47, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”,
бл. ********, абонатен № 170097, сумата от 26,03 лева - главница за услугата
дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., 268,23 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до
27.11.2017 г., както и 5,62 лева лихва върху дяловото разпределение за периода
от 30.06.2015 г. до 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху главниците за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил претенцията за мораторна лихва върху главницата за сумата над 268,23 лв.
до пълния предявен размер от 273,66 лв. С решението ответната страна е осъдена
да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 729,97 лева –
разноски по делото.
В законоустановения срок
срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове е постъпила въззивна жалба от Х.М.Х. чрез назначения му особен
представител адв. А.Н., в която прави оплакване, че
атакуваното решение е неправилно, тъй като съдът е приел, че ответникът има
качеството на потребител въз основа на представен нотариален акт в копие, а не
в оригинал, както и въз основа на служебна справка от НБД „Население”, като
излага и аналогично оплакване във връзка с дължимата сума за дялово
разпределение, респективно договора с дружеството, което е извършвало тази
услуга. Прави оплакване, че няма доказателства, че имотът е топлоснабден
и че за него е открита партида, както и че към исковата молба не са представени
писмени доказателства от съществено значение за делото, както и пълномощно.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че вземанията на ищеца за потребена топлинна енергия за периода преди месец ноември
2015 г. не са погасени по давност. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и иска определяне на възнаграждение
за особен представител. Възразява срещу искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба, такъв не е постъпил от „Т.С.” ЕАД. В молба, депозирана преди открито
съдебно заседание моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Възразява
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Възражението на особения представител, че исковата
молба, въз основа на която е образувано производството, по което е постановено
атакуваното решение, не е редовна, тъй като е подписана от лице без
представителна власт, настоящият състав на съда намира, че същото е
неоснователно, тъй като исковата молба отговоря на изискванията по чл. 127, ал.
1 от ГПК и към нея са представени приложенията по чл. 128 от ГПК, в това число
и пълномощно – лист 29 от делото. Останалите възражения, касаещи
непредставянето на писмени доказателства са относими
към евентуалната основателност на претенцията, а не към допустимостта на иска,
респективно на постановеното по него решение, поради което въззивният
съд дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.
второ от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи
цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава за процесния период и
размера на обезщетението за забава.
Между страните не е спорно, а и от представените по
делото доказателства се установява че сградата, в която се намира ап. № 47, находяща се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184, том
XIII, дело № 2483 от 19.02.1993 г. на нотариус с район на действие при Втори
районен съд София, чието легитимиращото действие по отношение на
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се
установява, че наследодателката на ответника е
придобила собствеността върху процесния топлоснабден недвижим имот, като правото на собственост е
преминало по силата на наследственото правоприемство,
при липса на доказателства за обратното, в патримониума
на ответника като единствен наследник по закон. По тази причина, като
собственик на топлоснабдения имот ответникът безспорно
има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове. По отношение на оплакването във въззивната жалба относно непредставянето в оригинал на
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.02.1993 г., по искането на
страната по чл. 183 от ГПК за задължаване на ищеца да представи писмени
документи първоинстанционният съд се е произнесъл с
определение от 28.11.2018 г., връчено на страните, с което правилно е оставил
искането без уважение, поради което и при липса на възникнало задължение за
насрещната страна за представяне на който и да е от документите в оригинал, чл.
183, изр. второ от ГПК не може да бъде приложен.
С оглед на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на собственост
върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на
договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР и са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в
случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
Що се отнася до възражението, че няма сключен
договор за дялово разпределение за процесния имот, то
също е неоснователно, от една страна защото договор № 2679 от 29.07.2002 г.
сключен между „Т.С.” ЕООД и Етажната собственост на бл. 103 е представен, освен
това съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а от ЗЕ, каквото възлагане в полза на „Т.С.” ЕООД има от страна на „Т.С.”
ЕАД съгласно представения Договор № 94 от 01.11.2007 г.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото
лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на топлинния
счетоводител, се установява, че в имота на ответника е имало 3 броя отоплителни
тела, за двата спорни отоплителни сезона топлинната енергия е изчислявана
служебно, като сумите по изравнителните сметки са калкулирани в съответствие с
действащата нормативна уредба. Според заключението, изготвено на база данни от
третото лице помагач, стойността на потребената топлинна
енергия за имота за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. е в размер на
1526,45 лв., от които 865,25 лв. за отоплителен сезон 2014/2015 година и 661,20
лв. за отоплителен сезон 2015/2016 г. В СТЕ изрично е посочено, че измерването
на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от
общ топломер търговски тип, който е преминал задължителни проверки и е проведен
контрол от лицензирани лаборатории за процесния
период.
От приетата по делото ССчЕ,
както и от представените от ищеца съобщения към фактури, които кореспондират
със заключението на вещото лице по техническата експертиза, се установява, че
фактурираната сума за топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м.
04.2015 г. по прогнозни стойности съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, е в размер на
949,64 лв., а тази за периода от м.05.2015 г. до м. 04.2016 г. е 555,03 лв.,
като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителни сметки по реда на чл. 32, ал. 2 от ОУ, стойностите са изравнени
съответно по ал. 3 и ал. 4., като плащания не са извършвани, поради което
настоящият състав на въззивния съд счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че претендираните вземания са възникнали в полза на ищеца на
посоченото от него основание, с оглед на което е разгледал и своевременно направеното
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Както правилно е приел и първоинстанционният
съд вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към относимия
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр. София от 2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, т.е паричното
задължение на абоната за заплащане на остойностената
топлинна енергия действително възниква ежемесечно и периодично.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за
периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., като е подал исковата молба в съда
на 23.01.2018 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в
периода преди 23.01.2015 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 2.
В настоящия случай това са сумите за енергията за месец октомври, ноември и
декември 2014 г., тъй като тези вземания възникват с издаване на фактурата за
съответния месец според чл. 32, ал. 1, във вр. с чл.
31, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ОУ, а
обстоятелството, че задълженията следва да бъдат платени след оповестяването им
по реда и в срока по чл. 33, ал. 1 от ОУ, тълкувайки посочените разпоредби във
връзка една спрямо друга и с оглед предходните редакции на общите условия, има
отношение единствено към момента, в който длъжникът изпада в забава. Тъй като
съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава фактура
за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, общата фактура издадена
на 31.07.2015 г. отразява цената на реално потребеното
количество топлинна енергия, но не може да промени давността на вземането за
заплащане на топлинната енергия за всеки отделен месец. С оглед изложеното
възражението на ответника, че вземанията за незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2014
г. до 22.01.2015 г. в общ размер на 298,51 лв. са погасени по давност е
основателно като ответникът дължи на ищца сумата от 1227,94 лв., като решението
следва да бъде отменени в частта, с която претенцията е уважена над посочената
сума до присъдената сума от 1526,47 лв.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за исковия период от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г. определено
по правилото на чл. 162 от ГПК с помощта на лихвен калкулатор върху всяка
главница считано то деня следващ датата на която длъжникът е изпаднал в забава,
съобразявайки началния период на претенцията предвид заявеното в исковата молба
и до посочената от ищеца крайна датата е в общ размер на 238,53 лв., поради
което решението, с което претенцията е уважена над посочения размер до сумата
от 268,23 лв., следва да се отмени.
Същото обаче следва да бъде потвърдено по отношение
на претенцията за заплащане на вземането за услугата „дялово разпределение”,
която както се установява от събраните по делото доказателства е извършена, тъй
като за топлоснабдения имот са съставени изравнителни
сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, като
сумата в размер на 26,03 лв. за услугата дялово разпределение за процесния период се дължи на основание чл. 36 от ОУ на
договора за продажба на топлинна енергия, а при липса на конкретни оплаквания
във въззивната жалба решението следва да се потвърди
и за сумата от 5,62 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2015
г. до 23.06.2017 г. върху главницата за дялово разпределение.
С оглед на гореизложеното при частичното съвпадане
на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението в частта за главницата за
разликата над 1227,94 лв. до уважения размер от 1526,47 лв. и за периода от
01.05.2014 г. до 22.01.2015 г., за обезщетението за забава върху главницата за
сумата над 238,53 лв. до присъдените 268,23 лв., както и за разноските на ищеца
над сумата от 598,75 лв. до присъдените 729,97 лв. следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което претенциите за сумите в посочените части да
бъдат отхвърлени, а в останалата обжалвана част, с която исковете са уважени, първоинстанционното решение е правилно и като такова следва
да се потвърди.
В частта, с която претенцията за обезщетение за
забава върху главницата за сумата над 268,23 лв. до пълния предявен размер от
273,66 лв. е отхвърлена не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора, при липса на искане по чл. 248 от ГПК, присъдените
в полза на ищеца в първа инстанция разноски следва да бъдат преизчислени като съобразно
уважената част от исковете на същия се дължи сумата от 598,75 лв., а решението,
с което е присъдена сумата над този размер следва да се отмени.
В настоящото производство на въззиваемия – ищец
не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
тъй като пред въззивната инстанция въззиваемата страна не е представлявана извън, подаването
на молбата от 11.02.2020 г., в която се прави искане за присъждане на разноски,
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и евентуално липса на
доказателства за неговото заплащане, които възражения са неоснователни, тъй
като по делото въззивникът е представляван от особен
представител, назначен на разноски на насрещната страна, определени от съда и
заплатени от въззиваемия съгласно платежно нареждане
от 21.05.2019 г.
Въззивникът - ответник следва да бъде осъден за заплати на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 246,08 лв. представляваща разноските за особен представител, заплатени от въззиваемата страна, съобразно потвърдената осъдителна част
на обжалваното решение.
Въззивникът следва да бъде осъден, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд за държавни такси сумата от 86,56
лв., представляващи дължима държавна такса за въззивното
обжалване съгласно чл. 18 от ТДТ ГПК, от заплащането на която обжалвалият
особен представител е освободен.
Въззиваемата страна следва да бъде осъдена, на основание чл.
77 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд за държавни такси
сумата от 18,97 лв., представляващи дължима държавна такса за въззивно обжалване с оглед уважената част на въззивната жалба.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 56172 от 05.03.2019 г., постановено по гр.
дело № 4683/2018 г., на Софийски районен съд, I ГО, 34-ти състав, в частта, в
която е уважен иска за заплащане на главница за ползвана топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. *******, за сумата над 1227,94 лв. до пълния
предявен размер от 1526,47 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 22.01.2015 г., за
обезщетение за забава върху главницата за сумата над 238,53 лв. до присъдените
268,23 лв., както и за разноските, присъдени в полза на ищеца за сумата над 598,75
лв. до 729,97 лв., като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр.
с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата над 1227,94 лв. до пълния предявен размер
от 1526,47 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. ********* за периода от 01.05.2014 г. до
22.01.2015 г., като погасен по давност, както и иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 238,53 лв.
до присъдения размер от 268,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 56172 от 05.03.2019 г., постановено по гр.
дело № 4683/2018 г., на Софийски районен съд, I ГО, 34-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 246,08 лв. – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Х.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд за държавни такси, на основание чл. 77 от ГПК,
сумата от 86,56 лв. – разноски за държавна такса за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд за държавни такси,
на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 18,97 лв. – разноски за държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД, ЕИК **********, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.