№ 55
гр. Петрич, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200095 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.-М.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес на управление
/населено място/, представлявано от Е.Х.В., чрез адв. В. Б. И., ПАК, със
съдебен адрес за призоваване /населено място/, против Наказателно
постановление № 798881-F785269/25.11.2024 г., издадено от Изпълнителен
директор на Национална агенция за приходите, с което за извършено
административно нарушение по чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите
задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол
при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна
отчетност за видовете хазартни игри, на основание чл. 108, ал. 1 от Закон за
хазарта на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.
С депозираната жалба се навеждат доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законен
представител, същото се представлява от надлежно упълномощен
1
процесуален представител, който поддържа подадената жалба. В депозирана
писмена защита излага подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като релевира, че
вмененото административно нарушение не е извършено на посочената в
АУАН и НП дата, както и че посочено в обжалвания административен акт
доказателство не е меродавно към случая. Твърди, че сочената за нарушена
разпоредба не е относима към конкретния случай, в резултат на което е налице
несъответствие между фактическото описание и правната квалификация на
нарушението, което води до неяснота на повдигнатото административно
обвинение и затруднява защитата против него, поради което представлява
процесуално нарушение. Сочи, че предвид наличните 260 броя дневни отчети
за проверявания обект, от които единствено в четири са установени някакви
нередности, същите са в резултат на пропуск и неволна грешка, а не израз на
умисъл и тенденциозност. Поддържа, че процесното административно
нарушение се характеризира като „маловажен случай“ с оглед липсата на
вредоносни последици и обществена опасност. Твърди, че наложената
имуществена санкция, дори и в минимален размер, е значителна и с
наложеното административно наказание се нарушава принципът на
съразмерност, като санкцията в така определения размер не съответства на
характера и тежестта на нарушението. Моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление и да присъди сторените по делото разноски, като
представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Административно наказващият орган – Изпълнителен директор на
Национална агенция за приходите - София, чрез процесуалния си
представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. В депозирано писмено
становище излага подробни съображения за оставяне на жалбата, инициирала
настоящото производство, без уважение. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в хипотезата, при която същото е над
предвидения минимален размер за този род дела, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на производството.
Териториално отделение – Петрич към Районна прокуратура – Благоевград,
редовно уведомено, не изпраща представител, не изразява становище.
2
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от
с.з., проведено на 27.03.2025 г.
В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Р. Х. В. и свидетелят
по съставянето на акта М. Б. Н..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа
обстановка:
Безспорно се установи по делото, че на 19.07.2024 г., в 16.00 часа в /населено
място/, служители на Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/ – свидетелите Р. Х. В. и М. Б. Н., извършили проверка
на игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в /населено
място/, стопанисвана от дружеството-жалбоподател „Б.-М.“ ЕООД с ЕИК ***.
В хода на проверката е установено, че в качеството на организатор на хазартни
игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта,
дружеството има издадено удостоверение за издаден лиценз № 000030-6923 от
20.06.2024 г. от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите
за проверяваната игрална зала, издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за
хазарта. Констатирано е, че в проверявания обект - игрална зала за
организиране на хазартни игри, находяща се в /населено място/, е установен
дневен отчет № 18 от 18.11.2023 г. за игрални автомати в игрална зала
(игрално казино), който не е подписан от управител - Г.В..
Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за
извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри сер. АА №
0004275 от 19.07.2024 г., в присъствието на Г.Г.В.-В., на длъжност „Управител
ИЗ (игрална зала)“ и Д.Е.Г., на длъжност „Крупие“.
При така установеното, на 29.08.2024 г. свидетелят Р. Х. В., на длъжност
инспектор по приходите в НАП при ЦУ, в присъствието на свидетеля М. Б. Н.,
съставил бланкетен АУАН № F785269, с бланкетен сер. АN № F785269, срещу
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за
общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия
контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за
счетоводна отчетност за видовете хазартни игри
3
/НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ/. При съставянето на акта присъствал
управителят на дружеството, на когото актът бил връчен лично и срещу
подпис, като последният не е отразил, че възразява към акта. С цитирания
АУАН нарушителят е уведомен за правото му в 14-дневен срок да отправи
предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административнонаказателното производство.
В законоустановения 7-дневен срок срещу така съставения акт е депозирано
писмено възражение от законния представител на дружеството-жалбоподател,
в което е посочено, че деянието формално осъществява признаците на
вмененото административно нарушение и в дневен отчет № 18 за 18.11.2023 г.
наистина липсва подписа на управителя Г.В., като фигурира единствено
подписа на крупието Й.Я.. Посочено е, че предвид наличните 260 броя дневни
отчети за проверявания обект, от които единствено в четири са установени
някакви нередности, последните са в резултат на невнимание от страна на
управителя на залата, на пропуск и неволна грешка. Във възражението се
релевира, че е налице маловажност на случая, тъй като нарушението е с малка
степен на обществена опасност и вредните последици от него са минимални.
Поддържа се, че налагането дори и на минимално предвидената в закона
санкция се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и тежестта
на нарушението. Навежда се, че констатираното нарушение е еднократен акт,
дължащ се на случайност, поради което същото не може да се квалифицира
като закономерност и тенденциозност.
Въз основа на съставения АУАН, на 25.11.2024 г. Изпълнителният директор на
НАП - София издал атакуваното НП № 798881-F785269/25.11.2024 г., в което
възприел, че „Б.-М.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, представлявано от Е.Х.В., с ЕГН: **********, има
качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл.
4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно Удостоверение за издаден лиценз №
000030-6923 от 20.06.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП,
на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта и отразяващо актуалното
състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-8731 от 18.10.2023 г., като
в хода на извършена от органи по приходите на 19.07.2024 г. в 16.00 ч.
проверка по Закона за хазарта в обект - игрална зала, находящ се в /населено
място/, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от
4
дружеството, при преглед на представените документи, отчети и протоколи, е
установено, че дневен отчет за игрални автомати в игрално казино (игрална
зала) № 18 от 18.11.2023 г. не е подписан от посочения служител в образеца -
Г.В. - управител на игралната зала, като е посочено, че нарушението е
извършено на 19.07.2024 г., и с което за административно нарушение по чл. 14,
ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на
работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и
задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри
/НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ/, на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта,
наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева. По реда на чл.
52, ал. 4 ЗАНН в издаденото наказателно постановление са изложени
съображения защо административнонаказващият орган счита постъпилото
срещу АУАН възражение за неоснователно. Посочено е, че с акта е ангажирана
административната отговорност на юридическо лице за неизпълнение на
задължение към държавата, която е обективна отговорност, безвиновна.
Изложено е, че задължението на организатора на хазартни игри да води отчети
и протоколи, които да бъдат подписани саморъчно, цели да гарантира
автентичността на съставените документи и да изключи риска същите да не
бъдат изготвени от посочените в тях лица. Изтъкнато е обстоятелството, че
нарушението е формално и с факта на неговото установяване законът свързва
настъпването на неблагоприятни правни последици, като не е въведено
условие за нанасяне на щета на бюджета, като част от състава на нарушението.
Нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай, тъй като
същото е във връзка със законоустановени задължения, целящи да установят
водената от организаторите на хазартни игри отчетност, по отношение на
която предвиденият контрол е засилен, като нормативните актове, уреждащи
хазартната дейност определят по-висока степен на обществена опасност на
деянията, изразяващи се в нарушаване на техните норми. Изложени са мотиви,
че нарушителят, като титуляр на общо три броя издадени лицензи по ЗХ към
датата на нарушението, е запознат с нормативните изисквания към
упражняването на хазартна дейност в игрални зали и разполага с голям опит
при организирането на хазартни игри, което обстоятелство изключва
възможността нарушението да е извършено поради незнание или неопитност.
Посочено е още, че в хода на проверката са установени общо шест нарушения
5
на цитираната наредба, пет от които по идентични текстове на наредбата,
поради което не се касае за изолиран случай на нарушение, свързано с
правилата за водене на счетоводна отчетност при организиране на хазартни
игри в игрални зали. Указано е, че при определяне на административното
наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е констатирано, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
НП е връчено на управителя на дружеството на 21.01.2025 г., видно от
приложената разписка, а разглежданата в настоящото производство жалба е
депозирана в законоустановения срок – на 04.02.2025 г.
В проведено на 27.03.2025 г. съдебно заседание са разпитани актосъставителят
Р. Х. В. и свидетелят по съставянето на акта М. Б. Н.. И двамата свидетели
изнасят, че извършили проверка в обект, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, находящ се в с. Кърналово и представляващ игрална зала, при
която присъствали управителят на игралната зала и крупие. Посочват, че в
хода на извършване на проверката изискали дневни и месечни финансови
отчети за период от две години, като от предоставените им от управителя на
игралната зала в оригинал финансови отчети, според свид. В. около 500 на
брой, установили, че същите не са по образец за игрална зала, а за казино, като
на някои от тях липсвал подпис на управителя. Уточняват, че в образеца на
четири ежедневни финансови отчета присъствало името на управителя и
печат на дружеството, но липсвал подпис на управителя, поради което
съставили АУАН за всеки отчет, неподписан от управителя на игралната зала,
който отчет е индивидуализиран с номер и дата. За резултатите от
извършената проверка съставили нарочен протокол, а управителят на
дружеството бил поканен в офиса на компетентната администрация за
съставяне на АУАН. Проверяващите служители установяват, че актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, който разбрал за
какво се съставя актът и го подписал без възражения, такива постъпили на по-
късен етап.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
6
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното
наказателно постановление, в установения от закона четиринадесетдневен
срок от получаване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са
издадени от материално и териториално компетентни органи. АУАН е
съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 90, ал. 2 Закон за
хазарта /ЗХ/, предвиждаща актовете за нарушение по Закон за хазарта да се
съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е актосъставителят Р.
Х. В., на длъжност инспектор по приходите, съгласно представената по делото
длъжностна характеристика, с която лицето се е запознало и екземпляр от
която му е връчен преди установяване на нарушението. Цитираната
разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което
същият не се нуждае от допълнително нарочно упълномощаване.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 90, ал. 3 ЗХ, а именно изпълнителният директор на Национална
агенция за приходите.
Съставеният АУАН и издаденото НП са извършени в предвидената от закона
писмена форма, спазени са сроковете за съставяне на акта и издаване на НП по
чл. 34 ЗАНН, като е спазена и регламентираната процедура по тяхното
връчване.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
7
обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното
постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановеният от административнонаказващия
орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания
има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
В настоящия казус административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за извършено административно
нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредба за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на
хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри /НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ/.
От приложеното към административната преписка Удостоверение за издаден
лиценз № 000030-6923 от 20.06.2024 г. от изпълнителния директор на НАП за
проверяваната игрална зала, издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за
хазарта и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение №
000030 - 8731 от 18.10.2023 г., по делото безспорно се установява, че
дружеството-жалбоподател е организатор на хазартни игри в игрални зали по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, което обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя. В това му качество дружеството-жалбоподател е длъжно да
спазва общите задължителни игрални условия и правила, които съгласно чл.
17, ал. 3, т. 3 ЗХ се определят с наредба на Министерския съвет по
предложение на министъра на финансите, като в изпълнение на цитираната
разпоредба /чл. 17, ал. 3, т. 3 ЗХ/ е издадена и твърдяната за нарушена
НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, приета с ПМС № 35 от 03.02.2021 г., обн., ДВ,
бр. 11 от 09.02.2021 г., установяваща минималните изисквания, които трябва
да се спазват от организаторите на хазартни игри при организиране на
работата, финансовия контрол и отчитане на резултатите при организиране на
визираните в чл. 1, ал. 1 от наредбата хазартни игри.
Императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1, т. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ
предвижда задължение за организатора на хазартни игри да води дневен отчет
8
за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 13,
като видно от последното /Приложение № 13 към чл. 14, ал. 1, т. 1 от
Наредбата/, в дневния отчет за игрални автомати в игрална зала се изискват
два подписа – на управителя на игралната зала и на крупие. Съгласно
вменената за нарушена разпоредба на чл. 14, ал. 6 от
НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, данните в съответните отчети по ал. 1 се
попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители,
посочени в съответния образец. Неспазването на задължението за полагане на
подпис от управителя или от крупието представлява неизпълнение на
задълженията към държавата от страна на организатора на хазартни игри.
В конкретния случай, административното обвинение е повдигнато за това, че
дневен отчет № 18 от 18.11.2023 г. за игрални автомати в игрална зала
(игрално казино) не е подписан от управителя, за което фактическо твърдение
е ангажирано съответно доказателство - приложеното към административната
преписка копие, снето от представения при извършване на проверката
оригинал, от ежедневен отчет с № 18 от 18.11.2023 г., от което се установява,
че крупието е подписало отчета като името му е изписано саморъчно, но
липсва подпис или саморъчно изписване на имената на управителя на
игралната зала, чиито имена са изписани машинописно. Фактическото
обвинение напълно съответства и се субсумира под посочената от
администартивнонаказващия орган правна квалификация на твърдяното
нарушение – чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ.
В тази връзка неоснователни се явяват изложените от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател съображения, че АНО не е
определил правилно относимата към случая правна разпоредба. Съгласно
правилото, съдържащо се в чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ
данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно, точно и
пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец.
Цитираната разпоредба съдържа правило за поведение относимо към
организацията на работа при организиране на хазартни игри и водената
документация, а именно, че организаторът е длъжен да попълва данните в
съответните отчети по ал. 1 своевременно, точно и пълно и се подписват от
всички служители, посочени в съответния образец. Изпълнителното деяние е
относимо към посочената разпоредба, а и с оглед словесното описание на
обстоятелствата по констатираното нарушение е ясен и вида отчет – дневен
9
отчет за игрални автомати в игрална зала, индивидуализиран с номер и дата на
съставяне. Посочената от жалбоподателя и твърдяна за относима към
конкретния случай разпоредба на чл. 14, ал. 1, т. 1 от същата наредба касае
хипотези, при които организаторът на хазартни игри изобщо не води
визирания в т. 1 от цитираната норма отчет. Настоящият казус не попада в
тази хипотеза, тъй като касае бездействие от страна на организатора на
хазартни игри относно задължително предписано поведение, което не се
изразява в липсата на съставен отчет, а в неподписването от страна на
управителя на игралната зала на конкретно посочения отчет.
Паралелно с изложеното обаче, съдът намира, че е налице несъответствие
между посочената в обжалвания административен акт дата на извършване на
административното нарушение и действителната такава.
В съставения АУАН е посочено, че на 19.07.2024 г. органът по приходите е
извършил проверка на обекта стопанисван от организатора на хазартни игри
/дружеството-жалбоподател/, в който е осъществявал дейността си, в хода на
която е установено, че дневен отчет № 18 от 18.11.2023 г. за игрални автомати
в игрална зала (игрално казино) не е подписан от управител Г.В.. В издаденото
въз основа на така съставения АУАН наказателно постановление, в което
наказващият орган е възприел изцяло изложената в акта фактическа
обстановка, изрично е посочено, че нарушението е извършено на 19.07.2024 г.
- деня на извършване на проверката.
При нарушения, извършени чрез бездействие за неизпълнението на
регламентирано в нормативен акт задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането
на срока. В конкретния случай се касае за дневен отчет, който е съставен на
18.11.2023 г. и отразява счетоводната отчетност към тази дата. Предвиденото в
разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ изискване за
своевременно попълване на данните в съответните отчети по ал. 1 и
подписването им от всички служители, посочени в съответния образец, с оглед
вида на отчета – дневен, предполага, че визираните действия следва да бъдат
извършени до края на съответния ден, за който е съставен и дневният отчет.
Доколкото е установено, че дневният отчет от 18.11.2023 г. не е подписан от
управителя на игралната зала, то задължението на организатора на хазартни
игри за своевременно попълване на данните в съответните отчети по ал. 1 и
10
подписването им от всички служители, посочени в съответния образец, е
възникнало именно на тази дата – 18.11.2023 г., като на следващия ден –
19.11.2023 г. се счита, че задължението не е изпълнено, което бездействие от
негова страна се квалифицира като административно нарушение по
цитираната разпоредба. Следователно действителната дата на извършване на
деянието, квалифицирано като административно нарушение, е 19.11.2023 г.,
като неправилно наказващият орган е посочил в обжалвания административен
акт, че същото е извършено в деня на проверката, в хода на която единствено е
установено.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН всяко административно нарушение следва да
бъде напълно конкретизирано откъм време, място и субект на осъществяване.
Посредством грешно посочената дата на извършване на нарушението, която
не се дължи на техническа грешка, е налице непълнота при описание на
нарушението в обжалваното наказателно постановление касателно
обективната страна на деянието, вменено на дружеството-жалбоподател, и
винаги представлява процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира
върху правото на защита на нарушителя. Същото е от рода на съществените,
които водят до опорочаване на административното производство, съответно
до издаването на незаконосъобразен акт.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не разполага с възможността да
санира констатирания порок на обжалвания административен акт, тъй като
последното е свързано със съществено изменение на обстоятелствената част
на административното обвинение, което поначало първо трябва да бъде
предявено на нарушителя, като на последния е необходимо да се предостави
възможност да се запознае с изменението и да вземе отношение по него.
Същевременно, настоящият случай не попада в нито една от изчерпателно
изброените в чл. 63, ал. 7 ЗАНН хипотези.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че
възражението на жалбоподателя, че посоченото в обжалваното наказателно
постановление доказателство - протокол за извършена проверка от 19.07.2023
г. не е меродавно, тъй като към посочената дата дружеството не е извършвало
дейност в този обект, се явява неоснователно. Наистина, в НП като
доказателство, послужило за потвърждаване на установеното нарушение, е
посочен протокол за извършена проверка от 19.07.2023 г., но съпоставяйки
11
описания в постановлението Протокол за извършена проверка сер. АА №
0004275/19.07.2023 г. и приложения към административнонаказателната
преписка Протокол за извършена проверка в обект на организатори на
хазартни игри сер. АА № 0004275 от 19.07.2024 г., се установява, че не е
налице неотносимо към случая доказателство, а констатираното
несъответствие в годината на съставяне на процесния протокол се дължи на
техническа грешка.
Същевременно обаче, в приложения към административната преписка
Протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри
сер. АА № 0004275 от 19.07.2024 г., в графа констатирани нарушения е
вписано, че при извършен преглед на отчети за игрални автомати са
установени 4 бр. с липсващ подпис на управител, като при проверката са
събрани като доказателства и приложени към протокола 4 бр. отчети -
оригинали. Според съда е налице нередовност при доказване на извършеното
нарушение, тъй като в съставения на място на извършване на проверката
протокол, когато е констатирано, че част от дневните отчети - 4 бр. не са
подписани от управителя, същите не са индивидуализирани с номер и дата на
издаване. Процесният дневен отчет е представен като копие по
административната преписка, но същият е следвало да се посочи и в
съставения нарочен протокол с индивидуализиращите му белези – номер и
дата на съставяне, за да е безспорно установено, че именно този отчет не е
отговарял на нормативните изисквания към момента на извършване на
проверката.
Независимо от горепосоченото и за пълнота на изложението, съдът дължи
произнасяне и по релевираното от дружеството-жалбоподател възражение за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В хипотезата, при която дори да се приеме, че е налице осъществен състав на
вмененото административно нарушение, отчитайки всички обстоятелства по
извършване на нарушението, последното не може да се квалифицира като
такова с висока степен на обществена опасност. Напротив, в конкретния
случай административното обвинение е повдигнато за това, че дневният отчет
не е подписан единствено от управителя на игралната зала. Както в
административните актове (АУАН и НП), така и в събраните гласни
12
доказателствени средства от длъжностните лица, извършили проверката на
игралната зала за организиране на хазартни игри, не се сочат каквито и да е
други пороци на съставения дневен отчет по чл. 14, ал. 1, т. 1 от
НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ. Освен това, от приложеното към
административната преписка копие на дневния отчет, се констатира, че
същият съдържа всички изискуеми по образеца реквизити, с изключение на
подписа на управителя на игралната зала. При определяне обществената
опасност на нарушението по чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ,
следва да се държи сметка за обстоятелството, кое от кумулативно изброените
в разпоредбата конкретно изискване не е спазено. След като в хода на
извършената проверка по отношение на дневния отчет не са установени
неточни и непълни данни, невярно или непълно отразяване на информацията
по същество, то липсата на подпис на управителя на игралната зала не води до
избягване изпълнението на други задължения на организатора на хазартни
игри, до невярно и непълно отчитане дейността му, съответно ощетяване или
застрашаване на фискалните интереси на държавата, т.е. няма други вредни
последици. Единствената последица от нарушението е частичното засягане на
отчетността на извършваната хазартна дейност, която обаче, може да бъде
обезпечена и при липсата на подписа на едно от посочените в образеца лица,
след като данните в него са точни и пълни. Коментираните обстоятелства
водят до по-ниска степен на обществена опасност на вмененото нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид, които следва да се преценяват като такива по §
1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съответно конкретното деяние следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Допълнителен мотив в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че при
извършената на 19.07.2024 г. проверка на обект, стопанисван от дружеството-
жалбоподател и в който се организират хазартни игри, за установени четири
идентични нарушения, квалифицирани по чл. 14, ал. 6 от
НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, са съставени четири на брой акта, респективно
са издадени четири наказателни постановления срещу организатора на
хазартни игри, което е индиция за чисто формалния характер на извършваните
проверки, без да се отчита степента на увреждане на засегнатите обществени
отношения от установените деяния, нито за наличието на укорима цел при
извършването им. Паралелно с това, за всеки неподписан от страна на
13
управителя на игралната зала дневен отчет от съответната дата, на
организатора на хазартни игри е наложено отделно наказание, което макар и в
минимално предвидения размер, е прекомерно с оглед степента на засегнатите
с вмененото административно нарушение обществени отношения. Наистина,
случаят касае организиране на хазартна дейност, която подлежи на особена
регулация от държавата, поради което са предвидени по-високи санкции за
всяко едно нарушение, но това правило не може да се отнесе към всички
нарушения на ЗХ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове уреждащи материята. Приложената санкционна разпоредба на чл. 108,
ал. 1 от ЗХ предвижда еднакво наказание за нарушения от четири отделни
наредби, различни по естеството си, без да отчита специфичния характер на
всяко нарушение, както и различните по характер изисквания към лицата,
осъществяващи хазартна дейност, съдържащи се в различните наредби, и без
да предвижда механизъм за индивидуализиране на наказанието с оглед
спецификите на осъщественото деяние.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател е реализирана незаконосъобразно,
в нарушение на процесуалните правила, в резултат на което съдът следва да
постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател е
направено искане за заплащане на разноски в размер на 600 лв., за което е
представен договор за правна защита и съдействие, искането е направено
своевременно, поради което същото се явява основателно и следва да бъде
уважено, като НАП гр. София следва да бъде осъдена да заплати сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Петричкият
14
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 798881-F785269/25.11.2024 г.,
издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с
което на „Б.-М.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес на управление /населено място/,
представлявано от Е.Х.В., за извършено административно нарушение по чл.
14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на
работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и
задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, на
основание чл. 108, ал. 1 от Закон за хазарта е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати на „Б.-М.“
ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес на управление /населено място/, представлявано от
Е.Х.В., сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването
на страните, пред Административен съд – Благоевград.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
15