МОТИВИ:
Съдебното производство по
настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт от 03.07.2018г.
на Районна прокуратура – гр.Н. против И.М.М. с ЕГН **********, ЗА ТОВА,
ЧЕ
На
22.07.2016г., около 04.00 часа в к.к.С.б., общ.Н., до хотел „Ц.“, упражнявал
професия „водач на лек таксиметров автомобил“, притежаваща код *****според
Националния класификатор на професиите, с МПС- лек автомобил марка „Ш.“, модел
„О.“ с рег. № *****+, без да има съответната правоспособност, а именно - без да притежава изискуемите, съгласно чл.31, ал.1 от
Наредба № 34/06.12.1999г. на Министерство на транспорта и съобщенията за
таксиметров превоз на пътници документи, както следва: разрешение за извършване
на таксиметров превоз и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил –
престъпление по чл.324, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Н. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия М.. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както
от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.54, ал.1 от НК, чрез налагане
на наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Защитникът на подсъдимият М.
пледира за оправдаване на подзащитния му, поради липса на доказателства,
подкрепящи тезата на обвинението.
Подсъдимият М. отрича да е
извършил вмененото му във вина престъпление. В последната си дума моли съда да
постанови оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА
ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият И.М.М. е с
основно образование. Не е женен. Осъждан е. Безработен.
Към инкриминираната дата, обвиняемият И.М.М.
е бил правоспособен
водач на моторно превозно средство, с временно отнето СУМПС.
На 22.07.2016 г., около 04.10 часа, в к.к. С.б., община Н., по главната алея до хотел „Ц.", подсъдимият М. управлявал лек
автомобил марка „Ш.", модел «О.», с peг. №*****с посока на движение
към гр.Свети Влас, с поставени отличителни белези за такси. До него, на предна
пътническа седалка се возел клиент - св. Н.М.Д. /Niels Marcel
Johems/, който наел управляваното от обвиняемия такси, за
да го превози до хотел „Флора”. По време на извършване на таксиметровата
услуга, подсъдимият М. забелязал полицейски автопатрул, позициониран пред хотел „Ц.",
като полицейските служители му подали светлинен и звуков сигнал за спиране.
Обвиняемият леко намалил скоростта, но спрял за извършване на проверка едва
след около 500 метра.
Проверката извършили свидетелите В.К.Ч. и
С.Н.К. – полицейски служители при РУ Н.,
които пряко възприели, че спреният за проверка таксиметров автомобил е с жълт цвят, облепен с
опознавателни знаци за такси-стикери с бял и черен цвят по цялата дължина на
автомобила, светеща в червено сигнална лампа на предното стъкло, без
обозначителен стикер, издаден от Община Н., за извършване на таксиметрова
дейност на територията на община Н. и, че на предна дясна седалка се вози
пътник.
Установили водача на таксиметровия
автомобил, като И.М.М., с ЕГН **********, който не представил СУМПС и документи за осъществяване на
таксиметрова дейност. При извършена справка чрез ОДЧ при РУ Н. се установило, че подсъдимият М. е с отнето
свидетелство за управление на МПС. Превозваният от подсъдимият пътник бил
установен като Н.М.Д., който в проведен разговор на английски със свидетеля К.
му обяснил, че е наел автомобила за оказване на таксиметрова услуга, като по
време на
пътуването, подсъдимият М. поискал от него да го прикрие, че извършва нерегламентиран превоз на
пътници, като го помолил да каже пред полицейските служители, че е негов приятел
и го кара до някъде.
От извършена справка в Изпълнителна
агенция „Автомобилна
администрация“
се установило, че няма данни И.М.М. да притежава удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров на пътници, като ЕТ или като представлявано от
него предприятие. Автомобил марка Ш.", модел «О.», с peг. №*****бил регистриран в Регистрация № 08928 на фирма „Вики"
98, ЕООД за осъществяване на таксиметрова дейност, като автомобилът е отписан
от превозвача със заявление с вх. №34-08-09-3247/14.07.2016г.
От извършена справка при Община Н. се
установява, че на И.М.М. не е издавано разрешение за извършване на лек
таксиметров превоз от Община Н..
В хода на разследването обвиняемият И.М.М.,
в присъствието на служебен защитник, заявява, че разбира обвинението, не
признава вината си, възползва се от правото си да не дава обяснения.
Гореизложеното
се подкрепя изцяло от материалите по досъдебно производство № 304
ЗМ-1331/2016г. по описа на РУ на МВР-гр.Н., приети като доказателства по
делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства са безпротиворечиви и еднопосочно
очертават изложената в обвинителния акт на РП-Н. фактическа обстановка, при
която е установено управлението от страна на подсъдимия М. на предназначен,
като такси автомобил, със сигнализация за работен режим на същия.
Неоснователни са
изложените от защитата възражения за наличието на противоречия в показанията на
полицейските служители, които са спрели за проверка управлявания от подсъдимия М.
автомобил. Видно от показанията им, и двамата свидетели – В.Ч. и С.К., са
категорични, че на процесната дата, подсъдимият е управлявал лек автомобил,
оборудван като таксиметров автомобил, с включена червена светлина, означаваща
„заето“, без да има залепен стикер на Община Н. за извършване на таксиметрова
дейност. В показанията си пред съда, свид.К. е категоричен, че управляваният от
подсъдимия автомобил е бил жълт на цвят, с черно бяло рае, шахматни ленти и
лампа, която показвала, че автомобилът е зает. С оглед изброените многобройни
отличителни белези на управлявания от подсъдимия таксиметров автомобил,
несъстоятелни са изложените от защитата възражения относно липсата на
доказателства, че същият е бил без поставена на определеното за това място
табела. При проверката, водачът М. не представил свидетелство за управление на
МПС и разрешително за извършване на таксиметров превоз, обстоятелства, които не
се оспорват от подсъдимия и неговият защитник. В подкрепа на това е и
представената в хода на разследването справка от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, Областен отдел – гр.Бургас /л.45 по ДП/. Не се
спори и относно факта, че в автомобила на предна дясна седалка се е возило лице
от чужд произход, с когото свид.К. разговарял на английски език.
Според е въпроса, налице
ли е извършване на таксиметрова дейност при липса на доказателства за уговорена
или заплатена сума за същата от превозвания от подсъдимия чужд гражданин на
инкриминираната дата.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Обект на престъплението по
чл.324 от НК са обществените отношения, относно изискуемите от закона
предпоставки за упражняване на професия или занаят, свързани с упражняване на
правнорегламентирана дейност, изискваща определена квалификация, която се
придобива по определен законоустановен ред и се констатира официално.
Под понятието “съответна
правоспособност”, употребено в нормата на чл.324 от НК, трябва да се разбира
призната по съответния ред подготовка за правомерно упражняване на определена
професия или занаят от едно физическо лице.
Осъществяваната от подсъдимия М. дейност е подчинена на правилата, установени в
Наредба № 34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, издадена въз
основа на чл.12а, ал.5 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/. Без съмнение,
като е управлявал процесният автомобил, обозначен за таксиметров с поставени
шахматни стикери и включен светлинен индикатор, той е извършвал дейността
таксиметров превоз. По смисъла на §1, т.26 от ДР на приложимия ЗАвП,
таксиметрови са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел. С оглед вложения смисъл в понятието таксиметров превоз не може да се
приеме, че такава дейност се осъществява единствено при превозване на пътници, срещу
заплащане на определена цена, което би било в противоречие и с определението
въобще за автомобилен превоз, изяснено с разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗАвП,
която изрично уточнява, че е достатъчно превозът да се осъществява със
специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали
са натоварени или не. Поради това и самото управление на инкриминираната дата
на таксиметровия автомобил в установения от свидетелите Ч. и К. вид от подсъдимия
М. /с включена червена лампа, сигнализираща, че автомобила е в работен режим/
сочи за упражнявана от него професия, като водач на такси.
Нормативният акт, който
свързва упражняването на професионалната таксиметрова дейност с придобитата
квалификация е посочената по-горе Наредба № 34 от 06.12.1999 год. за таксиметров
превоз на пътници. Разпоредбата на чл.18 от същата визира изискванията, на
които трябва да отговарят водачите на леки таксиметрови автомобили. Видно е, че
тези изисквания включват както общата изискуема правоспособност за управлението
на МПС, така и професионална такава, свързана с управлението лек таксиметров
автомобил. Законодателят изрично предвижда притежанието на удостоверение “Водач
на лек таксиметров автомобил”, издадено след успешно полагане на изпит, валидно
за съответната община. Условията и реда за провеждането на изпити за
придобиването на такова удостоверение съгласно чл.19 от наредбата се определят
с инструкция, утвърдена от Министъра на транспорта и съобщенията т.е., за да
бъде упражнявана професия, свързана с таксиметров превоз на пътници, трябва
съответното лице да има, както общата квалификация, така и специалната такава,
посочени по-горе.
В настоящия случай безспорно е установено, че към процесната дата подсъдимият М.
не е притежавал удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”.
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка, съдът намира от обективна страна,
че на инкриминираната дата – 22.07.2016г., с противоправното си поведение,
подсъдимият М. е осъществил престъпния състав на чл.324, ал.1 от НК, като е
упражнявал правно регламентирана дейност „таксиметров превоз на пътници“, без
да има съответната правоспособност за това. От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл”, със съзнаване на
общественоопасните характер и последици на деянието, и желанието за тяхното
настъпване – подсъдимият М. е съзнавал, че управлявайки лек автомобил с
отличителни белези и оборудван, като таксиметров такъв, упражнява професия
„водач на лек таксиметров автомобил“, без да има съответна правоспособност, с
което нарушава установения в страната ред за осъществяването на такава дейност.
В подкрепа на последното са и показанията на свид.Т.Д. който установява пред
съда, че през зимата на 2015г. срещу 2016г., подсъдимият М. заедно с баща си са
го посетили с цел изготвяне документи на подсъдимия за извършване на
таксиметров превоз. При срещата им, свид.Д. разяснил на подсъдимия какви
документи се изискват за издаване на разрешение за таксиметров превоз, а именно
– голям и малък талон на автомобила, свидетелство за съдимост, медицинско
удостоверение и удостоверение за психологическа годност. Непредставянето на
горепосочените документи от страна на подсъдимия е станало причина на същия да
не бъде издадено разрешително от Община Бургас за извършване на таксиметрова
дейност. С оглед на този резултат, през месец април 2016г., свид.Д. отписал от
списъка на ДАИ-Бургас автомобила, с който подсъдимият щял да извършва
таксиметрова дейност.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне размера на предвидената в текста на чл.324, ал.1 от НК санкция на подс.М.,
съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от
него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание - лишаване
от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, и разновидността
на формата на вината – „пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на личността на дееца – обремененото му съдебно минало.
При
тези данни, съдът счете, че наказателната отговорност на подс.М. следва да се
реализира при превес на отегчаващи вината му обстоятелства, като му се наложи наказание
– осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от
ЗИНСЗ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Обстоятелството, на
което акцентира представителят на обвинението, а именно подсъдимият да бъде
сред обществото, предвид възрастта му и трудоспособността му, като бъде полезен
на обществото, не би могло да се цени, като сериозно смекчаващо отговорността
му и налагащо определяне на по-леко наказание с оглед принципното изискване
правото на труд да се упражнява правомерно. Предходните осъждания на подсъдимия
обуславят невъзможността за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, поради
което съдът постанови ефективно изтърпяване на наказанието.
Съдът
счете, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия, като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Накрая,
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК се произнесе по направените в съдебното
производство разноски, които с оглед изхода на делото, възложи в тежест на
подсъдимия М..
Мотивиран
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: