№ 26
гр. Пазарджик, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500825 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр. д.№ 1444 по
описа за 2020 година е отхвърлен предявения от Ж. Д. Д., с ЕГН **********,
от гр. Пазарджик, ул. “А.С.“ №108, ет.1, ап.2, против ИВ. АТ. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., общ. Б., ул. ,Единадесета“ №9, Г. АТ. Д.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул. „Сирма Войвода“ №2, вх. А,
ет.1, ап.16 и Д. АТ. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Пазарджик,
ул.“Александър Стамболийски“ №108, ет.1, ап.2 иск с правно основание
чл.23 ал.1 от СК - за признаване по отношение на ответниците ИВ. АТ. Д., Г.
АТ. Д. и Д.А. Д., че Ж. Д. Д. е изключителен собственик на Апартамент с
идентификатор 55155.506.1179.2.2, с адрес: гр. Пазарджик, ул. "Ал.
Стамболийски" №108, ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв. м., ведно с мазе №2 с
площ от 4,74 кв. м. и 1,7968% ид. ч. от общите части на сградата и Гараж с
идентификатор 55155.506.1182.19 с площ от 19 кв. м., поради пълна
трансформация на лични средства на Ж. Д. Д., като неоснователен.
Отхвърлен е предявения от Ж. Д. Д. против ИВ. АТ. Д., Г. АТ. Д. и Д.
АТ. Д., при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.21 ал.4 от
СК - за признаване на установено по отношение на ответниците ИВ. АТ. Д., с
ЕГН **********, Г. АТ. Д., с ЕГН ********** и Д. АТ. Д., с ЕГН **********,
че поради липса на съвместен принос на покойния А. Д., Ж. Д. Д., е
1
изключителен собственик на Апартамент с идентификатор
55155.506.1179.2.2, с адрес: гр. Пазарджик, ул. "Ал. Стамболийски" №108,
ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв. м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв. м. и
1,7968% ид. ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор
55155.506.1182.19 с площ от 19 кв. м., като неоснователен.
Присъдени са разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от Ж.Д. както в частта , с
която е отхвърлен главния , така и в частта , с която е отхвърлен иска ,
предявен при условията на евентуалност.
Счита , че решението на районния съд е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон.
Придобиването на недвижимите имоти станало изцяло с лични
средства на ищцата Ж.Д., с произход нейни спестявания от заплати и банкови
кредити, които тя е теглила лично като държавен служител в Община
Пазарджик и е изплащала сама .Сключен бил Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 03.06.2004 г., по силата на който ОББ АД предоставя
на Ж.Д. като кредитополучател кредит в размер на 5 000 лева. Кредитът бил
обезпечен с поръчителство на лицата М.И.Д. и Т.Д.П.. Съпругът на Ж.Д. не
бил солидарен длъжник.
По силата на договора за кредит за текущо потребление от 25.03.2005г.,
Банка ДСК ЕАД отпуснала на Ж. Д. Д. кредит за текущо потребление в
размер на 6 000 лева, която сума тя е използвала частично за придобиване на
имотите, като нейният съпруг А. Д. не бил солидарен длъжник по кредита.
Кредитът е обезпечен със залог в полза на Банка ДСК ЕАД върху бъдещите
вземания на кредитополучателя от трудовото му възнаграждение.
Тези два банкови кредита, Ж.Д. рефинансирала с нов банков кредит,
отпуснат и от Банка ДСК ЕАД по силата на договор за банков кредит за
текущо потребление от 08.11.2007г., по силата на който договор тя е ползвала
банков кредит в размер на 20 000 лева. Отново кредитополучател по договора
за кредит била Ж.Д., а съпругът и не бил солидарен длъжник по него.
Банките не включили покойния съпруг на Ж.Д. като страна по
договорите за кредит, поради неговото изключително тежко здравословно
състояние и пълната обективна невъзможност за реализиране на трудови
доходи.
2
Първоинстанционният съд отхвърлил и двата иска, предявени от Ж.Д. с
идентични мотиви.
При произнасянето по евентуалния иск по чл.21, ал.4 от СК съдът не
изложил изчерпателни мотиви за отхвърлянето иска.
Приносът, в придобиването на съпружеското имущество бил обективен.
По делото били събрани множество и безспорни доказателства, че покойният
А. Д. по обективни причини, без вина, не е могъл да получава доходи, да
извършва работа в домакинството, нито да се грижи за детето. Поради
изключително тежкото си здравословно състояние той не могъл да участва в
набирането на средства за семейството си. В такова здравословно състояние
той се намирал от 26.08.1999г. От този момент А. Д. е с 95% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, като водещата му диагноза е била
доброкачествено новообразувание на главния мозък и др. части на ЦНС.
Неговият единствен доход била отпусната му инвалидна пенсия. Видно от
изготвените социални оценки, А. Д. нямал запазени възможности за трудова
дейност, не можел да се обслужва сам, а за него се грижела изцяло неговата
съпруга Ж.Д..
Поради тежкото си здравословно състояние, А. Д. по никакъв начин не
можел да се грижи нито за себе си, нито за семейството си.
Ответникът Г.Д. оспорил изложените в предявения като насрещен иск
твърдения, като сочи, че покойният А. Д. е разполагал със средства- продал е
на бившата си съпруга своя дял от техен общ апартамент в гр. С.З. за 10 800
лева, което било значително повече от половината покупна цена на
процесиите два имота. Представен бил и нотариален акт за сделката.
Ж.Д. и Д.Д. не знаели за тази сделката. Те знаели, че покойният А. Д. е
оставил апартамента в гр. С.З. на двете си деца от първия си брак.
Оспорен бил подписа на А. Д., както и получаването на продажната
цена, поради това ,че тези обстоятелства не им били известни.
В първото по делото съдебно заседание Ж.Д. изразила становище, че
вписаната в нотариалния акт продажна цена е симулативна и А. Д. не е
получил тази парична сума от бившата си съпруга. Касаело се за относителна
симулация и се прикривало дарение.
Разпитаните по делото свидетели установявали, че А. Д. е дарил на
3
децата си от първия брак неговия дял от жилището в гр. С.З., за да не търсят
нищо от него и „да е мирна работата".
Разпитана по делото, бившата съпруга на А. Д.- М. давала
противоречиви показания относно заплащането на сумата от 10 800 лева на А.
Д..
В частта относно плащането на цената, нотариалния акт имал характер
на частен, а не официален свидетелстващ документ.
Поради изложеното намира за доказано по делото, че А. Д. няма
никакъв принос в придобиването на процесиите недвижими имоти.
Моли решението да бъде отменено и уважен предявения иск с правно
основание чл.23, ал.1 от СК за признаване на установено, че ищцата е
изключителен собственик на апартамент с идентификатор 55155.506.1179.2.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, със
застроена площ от 41,57 кв. м. и гараж с идентификатор 55155.506.1182.19 с
площ от 19 кв. м., поради пълна трансформация на лични средства на Ж.Д..
Евентуално – след отмяната на решението да бъде уважен иска с правно
основание чл.23, ал.1 от СК.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Г.Д.. Намира жалбата за
неоснователна.
Жалбоподателката направила искане да бъде призната за изключителен
собственик на процесиите имоти, поради настъпила според нея пълна
трансформация при придобиването имотите от СИО, в лична нейна
собственост, а при условията на евентуалност поддържала становище, че
имотите са станали нейна лична собственост, поради липсата на принос при
придобиването им, по време на брака и, от страна на бившия и съпруг А. Д.,
поч. на 04.12.2016 г.
Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд приел, че жалбоподателката Д. не оборила
презумцията по чл.21, ал.З от СК за съвместен принос и не е доказала, че
нейни лични средства са се трасформирали в друг вид имущество, по време
на брака и с покойния и съпруг Ат. Д., за да бъде призната за изключителен
собственик на описаните в молбата и недвижими имоти, поради пълната им
4
трансформация от СИО в лична нейна собственост, на основание чл.23, ал.1
от СК.
Първоинстанционният съд правилно приел, че съгласно чл.21, ал.3 от
СК, така придобитите, процесни имоти са станали собственост на двамата
бивши съпрузи - жалбоподателката Ж. Д. и А. Д., което следва от установения
за това, режим на съпружеска имуществена общност/СИО/, когато между
съпрузите няма сключен брачен договор и съответно не е установен изрично,
друг режим, за разделност на имуществото.
Придобиването със заемни средства, получени по договори за кредит по
време на брака , без значение на името на кой от съпрузите е кредита и в
последствие кой от тях изплаща кредитите , не променя възникналото в
съпружеска общност право на собственост на двамата. Съдебната практика
била еднопосочна. Поради изложеното в тази част решението било правилно.
По отношение на иска, предявен при условията на евентуалност :
Ищцата подържала , че бившия и съпруг А. Д. не е имал принос в
придобиването на собствеността на процесиите недвижими имоти, съгласно
чл.21, ал.4 от СК, поради влошеното му здравословно състояние по това
време и тъй като получаваните от него доходи и инвалидна пенсия били
много ниски. Правилно съдът приел ,че не е оборена презумпцията по чл.21,
ал.З от СК за съвместен принос.
Правилно съдът приел, че не е доказано направеното оспорване, за
получаване от Д. в резултат на извършената сделка на сумата от 10 800.00 лв.
Моли решението да бъде потвърдено ,претендира сторените разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
С решение на РС Пазарджик , постановено по гр. д. № 4102/2018 г. е
допусната съдебна делба между съделителите Ж. Д. Д., ЕГН **********, Д.
АТ. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Пазарджик, ул.“А.С.“ № 108, ет.1,
ап.2 и Г. АТ. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. “Сирма войвода“ № 2, вх.А,
ет.1, ап.16 на следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.506.1179.2.2 по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със заповед РД-
18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: Пазарджик, ул.
„Ал. Стамболийски“ 108, ет. 1, ап. 2, с площ 41,57 кв.м., заедно с мазе № 2 и
5
1,7968% от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи -
самостоятелни обекти с идентификатори 55155.506.1179.2.1,
55155.506.1179.2.3, 55155.506.1179.2.5; и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.506.1182.19 по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със
заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес:
Пазарджик, ул. „Петър Бонев“, представляващ гараж № 50, с площ 19 кв. м.,
при съседи: гараж № 51, гараж № 49, улица и гараж № 77, при квоти: 5/8 ид.
части за Ж. Д. Д., 1/8 ид. част за Д. АТ. Д. и 2/8 ид. части за Г. АТ. Д..
Отхвърлен е иска на Ж. Д. Д. против Г. АТ. Д. за признаване за
установено, че недвижимите имоти, предмет на иска за делба, предявен от
Г.Д., а именно: апартамент в гр. Пазарджик с идентификатор
55155.506.1179.2.2 и гараж в гр. Пазарджик с идентификатор
55155.506.1182.19, са собственост изцяло на Ж. Д. Д..
Ответницата в делбеното производство Ж.Д. е предявила насрещен иск
с правно основание чл.23, ал.1 от СК против Г.Д. с искане да бъде призната за
изключителен собственик на делбените имоти и искът за делба да бъде
отхвърлен като неоснователен. Искът по чл.23, ал.1 от СК е приет за
съвместно разглеждане с иска за съдебна делба и в законния срок от Г.Д. е
постъпил писмен отговор, в който е оспорил твърдението, че наследодателят
А. Д. нямал други доходи извън получаваната от него пенсия. Ответникът по
насрещния иск е твърдял, че с нот. акт № 105, том II, рег.№ 2649, н.д. №
247/29.12.2004 г., А. Д. продал на бившата си съпруга М. Г.П. своя дял от
съсобствен апартамент в гр. С.З., срещу което получил сума в размер на 10
800 лв., които били достатъчни за закупуването на имотите, предмет на иска
за делба.
С обжалваното решение районният съд е приел, че правната
квалификация на насрещния иск не е чл.23, ал.1 от СК, както е твърдяла
ищцата, а чл.124 от ГПК във връзка с чл.19, ал.3 от СК /отм/.
Въззивната инстанция , позовавайки се на т.3 „а“ от Постановление № 7
от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС приема ,че иска за делба не може да бъде
съединен с конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни
от законовите дялове.
В предявения от Ж.Д. насрещен иск ищцата е твърдяла, че имотите,
предмет на иска за делба, са нейно лично имущество, макар и придобити по
време на брака, тъй като придобиването им е станало с лични средства на
Ж.Д. - кредити, които е теглила и погасявала лично. Едновременно с това
ищцата е заявила, че наследодателят нямал принос за придобиването на
имотите, тъй като по същото време бил с призната 95% намалена
работоспособност с чужда помощ и получавал социална пенсия в размер на
147 лв.
6
Прието е още, че съдът не се е произнесъл по иска, с който е бил
сезиран /чл.23, ал.1 от СК/, а по иск за опровергаване на съвместния принос
/чл.21, ал.4 от СК/, с какъвто не е бил сезиран: искът по чл.21, ал.4 от СК е
отрицателен установителен иск за отричане на съвместния принос, но такъв
петитум не е формулиран от нито една от страните.
Отделно от това , тъй като единият от съпрузите е починал, а искът за
пълна трансформация на имуществото от СИО в лична собственост трябва да
се предяви срещу всички наследници, тъй като в този случай те се явяват
необходими другари, съдът е посочил , че искът е насочен само срещу Г.Д..
Поради изложеното , решението в тази част е обезсилено
,производството по насрещния иск отделено и върнато на районния съд за
образуване на самостоятелно производство и предприемане на процесуални
действия по отстраняване нередовностите на исковата молба и евентуалното
разглеждане на спора по същество. Производството по допускане на делбата е
спряно.
Въззивната инстанция , за да се произнесе , взе предвид следното:
Пред РС Пазарджик е образувано производство по гр. д.№ 4102 по
описа на съда за 2018 година.
Предявен е иск за делба на два самостоятелни обекта – апартамент и
гараж в гр. Пазарджик , подробно описани в исковата молба от Г.Д. против
Ж.Д. и Д.Д.. Твърденията са , че страните са съсобственици като наследници
на А. Д., като правата на ищеца произтичали и от сделки с друг сънаследник –
И.Д.. Ищеца е син на наследодателя от предишен брак, ответниците са негова
преживяла съпруга и син от последващ брак.
В отговор на тази искова молба Ж.Д. е предявила насрещен иск против
Г.Д., като е посочила правна квалификация чл.23 ал.1 от СК. Не е оспорила,
че собствеността върху имотите , чиято делба се иска е придобита по време на
брака с покойния и съпруг А. Д.. Тя била трета негова съпруга.
Макар и придобити по време на брака имотите били нейна лична
собственост , като придобиването им станало с лични средства от
потребителски кредит , които тя изплащала. Съпругът и нямал принос в
придобиването на имотите и изплащането на кредитите.
На 3.06.2004 година изтеглила кредит от ОББ АД в размер на 5000 лева,
като с част от кредита закупила гараж през 2005 година.
На 1.11.2005 година изтеглила кредит в размер на 11 000 лева от банка
ДСК, а на 12.06.2006 година от същата банка изтеглила нов кредит в размер
на 6000 лева.
Тези средства били използвани за закупването на имота и кредитите
изплащани само от Ж.Д..
Съпругът и бил с 95% намалена работоспособност от 1999 година, не
можел да се обслужва сам и доходите му били само от пенсия.
7
За издръжката на семейството се грижела само ищцата.
През 2006 година закупили общинското жилище , в което били
настанени на цена 8446,20 лев ,като сумата била осигурена от кредитите от
ДСК АД през 2005 и 2006 година.
Гаража бил придобит през 2005 година на цена 953 лева, изплатена със
средства от потребителския кредит от 2005 година , изтеглен от ОББ АД.
Впоследствие били теглени и други кредити, със средствата от които
рефинансирала предходните.
Подържа , че имотите са нейна лична собственост , тъй като са
придобити с лични нейни средства – кредити , изтеглени и изплатени от нея.
Покойният и съпруг нямал принос в придобиването на имотите.
Моли да бъде призната за изключителен собственик на имотите на
основание чл.23 ал.1 от СК.
В срок е постъпил писмен отговор на този иск от Г.Д., който оспорва
твърденията на ищцата , като счита , че дори да се приеме, че имотите са
придобити по време на брака със заемни средства , то това не означава ,че са
придобити с лично имущество ,тъй като се касае за поемане на солидарен
дълг от съпрузите за погасяване на кредитите, а не за придобиване на
имотите с лично имущество на ищцата.
Отделно от това подържат , че след прекратяване брака на родителите
на ищеца , А. Д. продал на бившата си съпруга своите права върху недвижим
имот в гр. С.З. на цена 10 800 лева , преди закупуването на имотите. Тоест –
към този момент той е разполагал с лични средства – повече от общата цена
на двата имота.
Ответникът по насрещния иск е оспорил представения нотариален акт
за извършената сделка от покойния А. Д., като подържа ,че цената на имота не
е заплащана и се касае за относителна симулация, като се прикрива дарение.
След обезсилване на решението в тази част и връщане на делото на
първоинстанционния съд, исковата молба е оставена без движение като на
ищцата Ж.Д. са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата
молба – да конкретизира ответниците ,да изложи конкретни обстоятелства по
иска по чл.23 ал.1 от СК и приведе в съответствия обстоятелства и петитум на
исковата молба, както и да я впише.
В дадения срок /след удължаване/ е постъпили молба от ищцата , в
която е посочено, че ищцата е заявила два иска – за признаване на
изключителна собственост върху имотите поради пълна трансформация при
условията на евентуалност - поради липса на принос.
Пълната трансформация отново се обосновава с твърдението , че цената
на имотите е заплатена със средства от кредити , получени от ищцата и
изплатени от нея.
На второ място се подържа, че поради здравословното състояние на А.
8
Д. , той не е имал никакъв принос в придобиването на имотите , тъй като не е
реализирал доходи.
Искането е да бъде признато по отношение на И.Д. , Г.Д. и Д.Д. , че
Ж.Д. е изключителен собственик на описаните имоти , поради пълна
трансформация на лични средства.
Евентуално – да се признаят изключителните и права , поради липса на
съвместен принос.
Писмен отговор е постъпил от Г.Д..
По отношение на главния иск са изложени същите доводи , както при
предявяване на насрещния иск , като се подържа ,че средствата от кредити не
са нейни лични средства, поради което не се касае за пълна трансформация.
Оспорва се и евентуално предявени иск , като се твърди, че по силата на
сделка с бившата си съпруга непосредствено преди закупуването на имотите ,
А. Д. е разполагал със повече средства от пълната им цена.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба и от ответника Д. АТ. Д. Той не оспорва иска , като счита
ищцата за изключителен собственик на имотите , по съображенията които тя
подържа и които той също е изложил в отговора си.
Поради всички тези причини смята, че Ж. Д. Д. има изключителен
принос и е изключителен собственик на гореописаните имоти, като тя и до
ден днешен продължавала да изплаща сама кредит за придобиването им и
моли съда да отсъди справедливо решение.
В първото проведено заседание процесуалния представител на ищцата
Ж.Д. е оспорил представения нотариален акт от Г.Д. за извършената сделка за
имота в гр. С.З. / въпреки че този нотариален акт е обсъждан и в предходното
производство/,като е оспорил както автентичността му ,така е подържано и
твърдението ,че такава сума ,като посочената по сделката не е постъпвала в
семейството и сделката е относително симулативна.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
,прие за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници А. Д. е починал
на 4.12.2016 година. Ищцата Ж.Д. е преживялата му съпруга, а ответниците
по иска са негови деца , като И.Д. и Г.Д. са деца от предходен брак , а Д.Д. е
роден от брака му с ищцата.
Бракът на ищцата и А. Д. е сключен на 18.12.1996 година.
Не е възникнал спор , установява се и от приетите по делото писмени
доказателства - Договор за продажба на общински имот по реда на Закона за
общинската собственост от 28.06.2006 г. и от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №139, трм III, дело №418/09.06.2005г. на Нотариус Анета
Илкова с рег.№423, че по време на брака на името на ищцата са придобити
недвижими имоти: Апартамент с идентификатор 55155.506.1179.2.2, с адрес:
9
гр. Пазарджик, ул. "Ал. Стамболийски" №108, ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв.
м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв. м. и 1,7968% ид. ч. от общите части на
сградата и Гараж с идентификатор 55155.506.1182.19 с площ от 19 кв.м.
Видно е от представените по делото доказателства , че от 1999 година
съпругът и е бил с много влошено здравословно състояние , поради тежко
заболяване ,като му е била призната 95% намалена работоспособност.
Ищцата е работила в Община Пазарджик , като видно от представените
доказателства за доходите и през годините 2005 и 2006 е работила на
длъжност“Глвен експерт“ ДС в сектор Есграон и месечното и възнаграждение
в този период е било около 330 лева. Заемала е същата длъжност , според
данните по делото до 2016 година , като месечното и възнаграждение се е
увеличавало до около 550-600 лева за 2016 година.
Твърденията на ищцата са , че имотите са придобити с лични
спестявания и заемни средства. Няма данни по делото за личните спестявания
на ищцата и влагането им в закупуване на имотите.
От представените доказателства е видно ,че ищцата е сключила
Договор за потребителски кредит на 03.06.2004 г. По силата на този договор
ОББ АД и е предоставила кредит в размер на 5 000 лева за покриване на
потребителски нужди. Като съкредитополучател по този договор се е
подписал и съпругът на ищцата - А. И. Д., видно от договора. Банковият
кредит е обезпечен с поръчителство .
Сключен е и Договор за кредит за текущо потребление на 25.03.2005
г./придобиването на гаража е през м.юни същата година/ ,като по този
договор Банка ДСК ЕАД и е предоставила кредит в размер на 6000 лева със
срок за погасяване 72 месеца, обезпечен със залог в полза на банката върху
бъдещите вземания на кредитополучателката от трудовото й възнаграждение,
както и върху други бъдещи вземания по трудовия й договор.
Представени са доказателства за множество кредитни отношения на
ищцата с различни банки ,както преди сключване на сделките – от 2001
година , така и след това.
Придобиването на гараж е по сделка от 09.06.2005 г. за 953 лева,като
купувач по сделката , сключена с нотариален акт № № 139 том ІІІ от 2005
година е А. Д..
Апартамента е придобит на 28.06.2006г., по силата на договора,
сключен между Община Пазарджик като продавач и съпрузите А. И. Д. и Ж.
Д. Д. като купувачи. Продажната цена на апартамента е в размер на 8 446,20
лева. Освен нея по договора са заплатени и следните суми: данъкът ДДС в
размер на 1 490.90 лева, местен данък в размер на 168.92 лева, режийни
разноски в размер на 304.05 лева и такса на основание чл.50 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в
Община Пазарджик в размер на 79 лева. Плащането е извършено чрез превод
от банковата сметка на Ж. Д. Д. ДСК ЕАД.
10
Ответникът Г. АТ. Д., оспорвайки исковете е представил Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №105, том II, дело №247/2004г.
на Нотариус С.М. с рег.№87 на НК с район на действие Старозагорския
районен съд, вписан на 29.12.2004г. в СВ гр.С.З. с вх.рег. №14164 от
29.12.2004 г., акт 178, том XXXV/2004г .С този нотариален акт е изповядана
сделка, като наследодателят А. И. Д. е продал на купувачката М. Г.П. /негова
съсобственичка/ собствената си 1/2 идеална част от недвижимия имот,
подробно описан в същия документ за сумата от 10 800 лева, която сума
продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой от купувачката преди
сключването на сделката.
Според този ответник и А. Д. е разполагал с тези парични средства и те
са използвани за заплащане цената на закупените апартамент и гараж,
сделките за които са сключени съответно през 2005 и 2006 година.
Нотариалния акт е оспорен от ищцата с твърдението , че поради
тежкото си здравословно състояние А. Д. не е могъл да пътува до гр. С.З. и
съответно да присъства при сключване на сделката. Твърди още ,че
уговорката за плащане на цена е била привидна. Такава сума не била
постъпвала и н била използвана от семейството.
По делото са приети заключения – първоначално и на експертиза ,
назначена при условията на чл.200 ал.3 от ГПК. Отговорите на поставените
въпроси са еднозначни – подписите са положени А. Д. или оспорването в този
аспект е недоказано. Доводи във връзка с това оспорване не се съдържат във
въззивната жалба.
Подържа се обаче ,че посочената в този акт цена реално не е била
заплатена.
Депозирани са показания от св. М. Г. – бивша съпруга на ищеца и
купувач по оспорения нотариален акт. Тази свидетелка установява ,че
сделката е сключена през м. декември 2004 година , като Ат. Д. е присъствал
при сключването и. Докаран бил от човек с червена кола, имал и ангажиран
адвокат за сделката. Цената била платена на ръка, преди сключване на
сделката пред нотариуса и получена от Ат. Д.. При сключване на сделката той
държал парите в ръка. Тази свидетелка твърди ,че преди сключване на
сделката уговорки са се правили между нейния син и ответникът Д.Д.. Д.Д. е
роден през 1996 година, сделката е сключена през 2004 година, тоест през
2004 година Деян е бил на 8 години.
Известно противоречие има в показанията на тази свидетелка относно
момента на плащане на сумата – дали е станало преди сключване на сделката ,
дали пред нотариуса.
Депозирани са показания и от св. Г., който твърди, че е присъствал при
сключването на сделката , помолен от Г.Д.. Този свидетел твърди, че парите
били подготвени от М. Г. и сина и ,преброени в дома им и дадени на бащата
на Г. при сключване на сделката.
11
Установено е от представените писмени доказателства ,че между Ат. Д.
и бившата му съпруга е имало висящо делбено производство , което е
прекратено след сключване на сделката, в какъвто смисъл са и показанията на
Г..
Св.Е. и Г. , които имат непосредствени впечатления за живота на
семейството, установяват ,че здравословното състояние на ответника се
развивало в негативна посока. Първоначално можел да става и да се движи с
бастун ,впоследствие значително се влошило. Грижите по него били поети
изцяло от съпругата и сина му. Финансовото състояние на семейството също
се осигурявало от нея ,като затрудненията били значителни и Ж. Д. постоянно
се принуждавала да търси кредити както от банки ,така и от физически лица.
Подпомагана била от близките си.
В такъв смисъл са и показанията на св. Г..
Посочените свидетелки са останали с впечатлението , че апартамента в
гр. С.З. Ат. Д. е оставил на децата си, тоест не им е известно семейството да е
получило някакви средства на това основание и още по-малко да ги е
вложило при закупуване на имотите.
Установено е от събраните писмени и гласни доказателства, че А. И. Д.
е бил в тежко здравословно състояние , с 95% намалена работоспособност с
чужда помощ. Доходите му са се изразявали в социална пенсия в нисък
размер и всички грижи за него са полагани от съпругата му и сина им -
ответника Д. АТ. Д. , дори и като дете.
До 2005г.-2006г. А. И. Д. можел да се придвижва, макар и трудно, с
бастуни и с чужда помощ, но впоследствие здравословното му състояние
прогресивно се е влошавало и станал напълно неподвижен и зависим от
близките си.
При така установената безспорна фактическа обстановка , съдът намира
,че първия от предявените искове е неоснователен , като изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд.
Ищцата твърди, че придобитите по време на брака недвижими имоти са
нейна лична собственост , тъй като са придобити изцяло с лични средства.
Лични според нея са средствата ,представляващи спестяванията от заплата в
банковата й сметка, както и средствата, постъпили в същата, във връзка с
отпуснатите й кредити, които само тя погасявала.
Последователна и категорична е правната теория и съдебната практика,
че не представляват лична собственост вещните права, придобити със
средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по
време на брака, съответно чрез кредитни средства , изтеглени от единия
съпруг и погасявани от него по време на брака. Трансформацията на лично
имущество по чл.23 от СК е приложима за личното имущество, посочено в
чл.22 от СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при
останалите хипотези, посочени в нормата.
12
Отделно от това следва да се има предвид и съдебната практика в
следния смисъл, приета в Решение № 789 от 25.09.1998г. по гр.дело №
1349/1997г. на IІ г.о. на ВКС; Решение № 92 от 27.02.2003г. по гр.дело №
609/2002г. на I г.о. на ВКС; Решение № 964 от 17.10.2008г. на I г.о. на ВКС по
д.№3000/2007г.
В тези решения се приема, че щом като двама съпрузи купуват общо
един имот, той е съпружеско имущество, независимо от произхода на
средствата, с които е закупен.
Тази практика е намерила израз и в Решение № 243 от 25.05.2011г. на
ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д.№1300/2010г. и Решение № 848 от
26.11.2010г. на ВКС, І ГО, постановено по гр.д.№153/2010г. В тези решения е
прието, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака
на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата
съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата ,
платена напълно и в брой от купувачите, съобразно разпоредбата на чл. 183 и
сл. ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са
равни, при липсата на други уговорки по договора. Това е така, защото
договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният
ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по
нея. След като двамата съпрузи са участници по договора , то вещното право /
собствеността на процесния апартамент/ е придобито от двамата купувачите.
Обстоятелството, че единият съпруг е дал средства, които имат личен ,
извънсемеен характер не създава възможност за придобиване право на
собственост на лично основание / доколкото не е налице скрито
упълномощаване, симулация, / поради липса на законова основа за това-
чл.183 и сл. ЗЗД. Законовата презумпция на чл. 30 ал.2 ЗС за равенство на
дяловете, когато купувачите са по-вече от едно лице и в договора не е
упоменато друго относно правата, е оборима, но при налично споразумение
относно дяловете.
В конкретния случай купувач по договора за гаража е само
наследодателя , а апартамента е закупен от двамата съпрузи.
Следователно , първия от предявените искове с правно основание чл.23
ал.1 от СК е неоснователен и отхвърляйки го , съдът е постановил едно
правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
При това положение следва да бъде разгледан предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.21 ал.4 от СК.
Законът поставя съвместният принос в основата на съпружеската
имуществена общност и предполага, че такъв е налице, защото изхожда от
нормалното състояние на нещата. Не е било такова състоянието на нещата в
конкретния казус, поради независещи от съпрузите причини . Когато обаче
бъде установена пълна липса на съвместен принос, то съпружеска
имуществена общност не може да възникне, независимо от възмездния
13
характер на придобивното основание и съответно независимо от това на чие
име е придобито имуществото. Разпоредбите на СК имат за цел да защитят
брака и съответно да уредят имуществените отношения между съпрузите
,като се държи сметка обаче и за справедливостта и морала.
Именно това е целта и смисъла на иска по чл. 21, ал. 4 СК. /Виж в този
смисъл и Решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г. на III г. о./. В
конкретния случай е безспорно установено, че ответникът няма материално
съдействие за придобиване на процесните имоти.
Установено е от събраните писмени и гласни доказателства ,че
непосредствено след сключване на брака здравословното състояние на
наследодателя се е влошавало прогресивно. Той не е работил и не е
реализирал доходи ,като разбира се това се е дължало на обективни причини
,извън неговото желание. Нещо повече – на него са му били необходими
грижи и то в значителен обем , които съпругата му – ищцата и синът му Д.Д.
са полагали. По същите причини той не е могъл да полага каквито и да било
грижи за семейството си. Семейството е изпитвало постоянни финансови
затруднения, които са били решавани чрез доходите на ищцата. Тя е работела
, получавала е заплата , която не е била достатъчна , теглила е множество
кредити , които е погасявала, като дори неколкократно по време на отпуска си
е ходила на работа в чужбина.
Единствените доводи на ответниците ,подържани от ответника Г.Д. са
,че Ат. Д. е получил сума от сделка през 2004 година, която сума надвишава
цената на придобитите имоти.
Въззивната инстанция намира ,че оспорването на това обстоятелство от
страна на ищцата не е доказано. Има доказателства за валидно сключена
сделка и плащане на цената по нея.
Същественото е обаче ,че няма никакви доказателства тези средства да
са включени в семейния бюджет. Нещо повече , сделката е от края на 2004
година .Кредит е бил изтеглен от ищцата през м. юни 2004 година и веднага
след сделката – през м. март 2005 година./Множество кредити с .а теглени и
преди това и след това/. Впоследствие са сключвани и други договори от
ищцата. Като се има предвид това и свидетелските показания за финансовото
състояние на семейството, то въззивният съд приема ,че презумпцията за
съвместен принос в придобиване на имотите по време на брака е оборена.
Няма никакви данни тези средства да са постъпили по нечия сметка – на
ищцата или Ат. Д. и от там да са използвани за нужди на семейството или за
плащане на цена по сделките. Няма доказателства и тази сума да е постъпила
в брой в бюджета на семейството, тъй като през целия период са използвани
кредитни средства , а и според показанията на свидетелите семейството е
имало финансови затруднения.
Поради това и евентуално предявения иск се явява основателен и следва
да бъде уважен , като се приеме за установено ,че изключителен собственик
14
на посочените имоти е именно Ж.Д., тъй като презумпцията за съвместен
принос е оборена.
Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде
отменено в тази част.
С оглед изхода на спора на ищцата , респективно жалбоподателката
следва да се присъдят сторени разноски. Дължат се според съда разноските за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 400 лева /без
разноските за експертизи,поради неоснователността на оспорванията/ и
разноските пред въззивната инстанция – в размер на 400 лева възнаграждение
на адвокат и държавна такса за въззивната жалба в размер на 57,02 лева.
Това е така , защото ,макар и да се уважава евентуалния иск , то и с
двата иска се цели един и същи правен резултат.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр. д.№
1444 по описа за 2020 година е отхвърлен предявения от Ж. Д. Д., с ЕГН
**********, от гр. Пазарджик, ул. “А.С.“ №108, ет.1, ап.2, против ИВ. АТ.
Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Б., ул. ,Единадесета“ №9,
Г. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул. „Сирма Войвода“
№2, вх. А, ет.1, ап.16 и Д. АТ. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“ №108, ет.1, ап.2 иск с правно
основание чл.21 ал.4 от СК - за признаване по отношение на ответниците
ИВ. АТ. Д., Г. АТ. Д. и Д.А. Д., че Ж. Д. Д. е изключителен собственик на
Апартамент с идентификатор 55155.506.1179.2.2, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
"Ал. Стамболийски" №108, ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв. м., ведно с мазе №2
с площ от 4,74 кв. м. и 1,7968% ид. ч. от общите части на сградата и Гараж с
идентификатор 55155.506.1182.19 с площ от 19 кв. м.
По иска на Ж. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. “А.С.“
№108, ет.1, ап.2, против ИВ. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.
С., общ. Б., ул. ,Единадесета“ №9, Г. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С.З., ул. „Сирма Войвода“ №2, вх. А, ет.1, ап.16 и Д. АТ. Д., с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“
№108, ет.1, ап.2, с правно основание чл.21 ал.4 от СК ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците ИВ. АТ. Д., Г. АТ. Д. и Д.А. Д.,
че Ж. Д. Д. е изключителен собственик на Апартамент с идентификатор
55155.506.1179.2.2, с адрес: гр. Пазарджик, ул. "Ал. Стамболийски" №108,
ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв. м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв. м. и
1,7968% ид. ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор
15
55155.506.1182.19 с площ от 19 кв. м., както и в частта относно разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част , с която е отхвърлен
предявения от Ж. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. “А.С.“
№108, ет.1, ап.2, против ИВ. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.
С., общ. Б., ул. ,Единадесета“ №9, Г. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С.З., ул. „Сирма Войвода“ №2, вх. А, ет.1, ап.16 и Д. АТ. Д., с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“
№108, ет.1, ап.2 иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК - за признаване по
отношение на ответниците ИВ. АТ. Д., Г. АТ. Д. и Д.А. Д., че Ж. Д. Д. е
изключителен собственик на Апартамент с идентификатор
55155.506.1179.2.2, с адрес: гр. Пазарджик, ул. "Ал. Стамболийски" №108,
ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв. м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв. м. и
1,7968% ид. ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор
55155.506.1182.19 с площ от 19 кв. м., поради пълна трансформация на лични
средства на Ж. Д. Д., като неоснователен.
Осъжда ИВ. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Б.,
ул. ,Единадесета“ №9, Г. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С.З., ул. „Сирма Войвода“ №2, вх. А, ет.1, ап.16 и Д. АТ. Д., с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“
№108, ет.1, ап.2 да заплатят на Ж. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. Пазарджик,
ул. “А.С.“ №108, ет.1, ап.2 сумата 857,02 лева – разноски пред двете
инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16