№ 92
гр. Благоевград , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20211200500185 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2, във вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Инициирано е въз основа на частна жалба, подадена от В. С. Р., ЕГН ********** срещу
Разпореждане от 31.07.2020 г., постановено по изп.д. № 523 от 2011 г. по описа Ч.С.И Г.Ц,
вписан в КЧСИ с рег. № 702, което разпореждане е обективирано върху молба с вх. № 06830
от 31.07.2020 г.
В жалбата са изложени подробни съображения, според които разпореждането на
съдебния изпълнителен е неправилно. Твърди се, че изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция. Изложени са подробни
съображения за това, че в продължение на повече от две години не са поискани и не са
извършени каквито и да било изпълнителни или други действия, които да водят до
прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Настоява се атакуваното
разпореждане да бъде отменено.
Препис от жалбата е връчен на "Е"ЕООД - взискател по изп.д. № 523 от 2011 г. по
описа Ч.С.И Г.Ц, като същият не е депозирал становище.
От жалбата е връчен препис и на другите двама длъжници в изпълнителното
производство – ЕТ "М-М.С" и Р. Т. Ч., като от тях също не е представено становище.
1
В изготвените на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител
посочва, че в хода на изпълнителното дело регулярно са извършване изпълнителни
действия, поради което не следва да се приеме, че същото е прекратено по силата на
настъпила перемпция.
Депозираната частна жалба е допустима – подадена е в срок от лице, което има правен
интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебен изпълнител.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна. Аргументите за това са
следните:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е разписано, че изпълнителното дело се
прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години /настъпва така наречената перемпция/, като това
правило не се прилага единствено по делата за издръжка.
В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по конкретно в т. 10 от него въпросът за погасителната
давност и за нейното прекъсване в хода на изпълнителния процес е разгледан в неразривна
връзка с въпроса, касаещ прекъсването на срока на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Тоест, едни и същи изпълнителни действия водят както до прекъсване на давността,
така и до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Според посоченото
тълкувателно решение прекъсващи давността и перемпцията са следните изпълнителни
действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и други действия, водещи до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Според същото тълкувателно решение
не са изпълнителни действия: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на
експертиза, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение. Може да са направи извод, че изпълнителните действия са само онези, които
са пряко насочени към удовлетворяване притезанието на кредитора, но не и действия, които
подготвят това удовлетворяване.
В настоящия случай изпълнителното производство по изп.д. № 523 от 2011 г. по
описа на Ч.С.И Г.Ц е инициирано на 31.03.2011 г. по молба на "Р/Б/"ЕАД, към която е
приложен изпълнителен лист от 24.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 937 от 2011 г., с който
солидарните длъжници ЕТ "М-М.С", Р. Т. Ч. и В. С. Р. са осъдени да заплатят на взискателя
посочените в изпълнителния титул суми, представляващи непогасени задължения,
произтичащи от договор за банков кредит. В изпълнителното производство като длъжници
2
са конституирани и трите солидарно отговорни лица. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано извършването и на конкретни изпълнителни способи –
запори и възбрани.
На 03.08.2011 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията
от трудово възнаграждение на длъжника В. С. Р., като запроното съобщение е връчено на
работодателя на 26.08.2011 г.
На 14.11.2011 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на В. С. Р..
На 12.01.2012 г. е наложена възбрана върху друг недвижим имот, също собственост
на В. С. Р..
С молба от 30.02.2012 г. "А Б" АД е поискало присъединяванае по изпълнителното
дело, като към молбата е приложено и удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК. С нарочен акт
от 30.02.2012 г. частният съдебен изпълнител е конституирал "А Б" АД като присъединен
взискател.
На 27.08.2013 г. е депозирана молба от "А Б" АД, посредством която е поискано
извършването на опис и продан на недвижим имот, собственост на В. С. Р.. От материалите
по изпълнителното дело не се установява впоследствие действително да са извършени
действия по опис, оценяване и изнасяне на публична продан на недвижимо имущество.
С молба от 17.03.2014 г. И.Я.Р. е поискал присъединяване по изпълнителното дело,
като към молбата е приложено и удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК. С нарочен акт от
18.03.2012 г. частният съдебен изпълнител е конституирал "А Б" АД като присъединен
взискател.
На 12.01.2015 г. пред органа по индивидуално принудително изпълнение е постъпила
молба от "Е"ЕООД, посредством която дружеството настоява, на основание чл. 429 от ГПК
и в качеството си на частен правоприемник на "Р/Б/"ЕАД да бъде конституирано като
взискател по делото на мястото на първоначалния такъв. Към молбата са приложени договор
за цесия и други документи, удостоверяващи настъпилото частно правоприемство. С
молбата не е поискано извършване на конкретни изпълнителни способи.
На 01.09.2015 г. е подадена молба от "Е"ЕООД, с която е направено искане за
проучване имущественото състояние на длъжниците, като е посочено, че ако такова бъде
констатирано, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия, като взискателят
бъде уведомен и за дължимите от него такси.
На 09.12.2015 г. е постъпила нова молба от взискателя "Е"ЕООД, в което е отправена
претенция за налагане на възбрана върху имоти. С разпореждане от същата дата,
обективирано върху молбата, съдебният изпълнител е отказал извършването на
изпълнителните действия, посочвайки, че имотите, чието възбраняване се иска, не са
3
собственост на длъжниците по делото.
На 12.12.2015 г. е подадена молба от "Е"ЕООД, с която е направено искане за
проучване имущественото състояние на длъжниците, като е посочено, че ако такова бъде
констатирано, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия, я взискателят да
бъде уведомен за дължимите от него такси.
На 10.09.2016 г. е постъпила молба от присъединения взискател И.Я.Р., с която е
поискано извършване на опис на възбраненото недвижими имущество. Върху молбата
съдебният изпълнител е посочил, посредством изписване на ръка, че следва да бъдат
заплатени дължимите такси във връзка с поисканите изпълнителни действия. От
материалите по изпълнителното дело не се установява впоследствие действително да са
извършени действия по опис, оценяване и изнасяне на публична продан на недвижимо
имущество.
На 15.03.2017 г. е подадена молба от "Е"ЕООД, с която е направено искане за
проучване имущественото състояние на длъжника В. С. Р., като е посочено, че ако такова
бъде констатирано, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия, а взискателят
да бъде уведомен за дължимите от него такси. Във връзка с молбата на 15.03.2017 г. е
изпратено запиване до НАП, като на 31.03.2017 г. се е върнал отговор, в който е посочено
дали лицето има декларирано движимо и недвижимо имущество и търговски обекти, а така
същи е приложена и справка за актуалното състояние на сключени трудови договори.
От 31.03.2017 г. до 27.07.2020 г. по изпълнителното дело не са извършвани каквито и
да било действия.
На 27.07.2020 г. е подадена молба от В. С. Р., с която е поискала да й бъде
предоставено за преглед изпълнителното дело.
На 31.07.2020 г. по изп.д. № 523 от 2011 г. е постъпила молба от В. С. Р., с която е
поискано прекратяване на изпълнителния процес на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Разпореждане от 31.07.2020 г., написано на ръка и обективирано върху молбата от В.
С. Р. от същата дата, органът по индивидуално принудително изпълнение е отказал
прекратяване на изпълнителното дело.
От изложеното по-горе се установява, че последното валидно действие, извършено
по време на непракратен изпълнителен процес, което е довело до прекъсване срока на
перемпцията, е конституирането на 18.03.2014 г. на присъединения взискател на И.Я.Р..
След тази дата до 18.03.2016 г. не са извършвани други изпълнителни действия, които да са
довели до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това е така, тъй като молбата от
12.01.2015 г., подадена от "Е"ЕООД, посредством която дружеството, на основание чл. 429
от ГПК и в качеството му на частен правоприемник на "Р/Б/"ЕАД, е поискало да бъде
конституирано като взискател, не води до прекъсване на перемпцията, тъй като в нея не се
4
съдържа искане за предприемане на конкретно изпълнително действие. Молбите на
"Е"ЕООД от 01.09.2015 г. и от 12.12.2015 г. също не представляват действия, с които е
прекъснат срока на перемпцията, понеже чрез тях се иска единствено извършване на справка
на имотното състояние на длъжниците, като направеното искане за предприемане на
необходими изпълнителни действия е извършено под условие /в случай че бъде открито
имущество/ и е неконкретизирано. Молбата от 09.12.2015 г. също не е довела до прекъсване
на срока, понеже с нея е поискано изпълнително действие /възбрана/ върху имоти, които не
са собственост на длъжниците по делото. Действително, на 10.09.2016 г. по изпълнителното
дело е постъпила молба от присъединения взискател И.Я.Р., с която е поискано извършване
на опис на възбраненото недвижими имущество. По принцип искане за извършване на опис
би могло да доведе до прекъсване както на течащата давност, така и до срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. В конкретния случай, обаче, това искане е направено след като делото е било
прекратено /перемирано/ по право, понеже, както бе посочено и по-горе, от 18.03.2014 г. до
18.03.2016 г. не са извършени каквито и да било действия, прекъсващи перемпциата.
Само за пълнота следва да се посочи, че и молбата от 15.03.2017 г. също не е от
естество да прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото и с нея се цели извършване
на справка за имотното състояние на длъжника, като направеното искане за предприемане
на необходими изпълнителни действия е под условие /в случай че бъде открито имущество/
и е неконкретизирано.
Изложеното дотук обосновава с категоричност извода, че изп.д. № 523 от 2011 г. по
описа на Ч.С.И Г.Ц е прекратено по силата на закона на 19.03.2016 г., тъй като за периода от
18.03.2014 г. до 18.03.2016 г. не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия,
нито в този времеви интервал е поискано извършването на такива. В тази връзка следва да
се има предвид, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция става
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи със свой акт вече
настъпилото прекратяване, когато установи наличието на съответните предпоставки. В този
смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, в подобни случаи
постановлението на съдебния изпълнител единствено прогласява настъпването на
прекратяването и то има декларативно, а не конститутивно действие. При констатирано
прекратяване на производството по силата на закона, съдебният изпълнител е длъжен и да
вдигне всички наложени от него обезпечителни мерки.
Все пак трябва да се има предвид, че дори всички молби, подадени от взискателите,
да водят до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то последната депозирана
молба е от 15.03.2017 г., а след тази дата до настоящия момент, включително и до 31.07.2020
г. /когато е подадена молбата от длъжника В.Р. за прекратяване на изпълнителния процес/
по изпълнителното дело не са извършвани каквито и да е било действия, нито има данни да
са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител парични суми, заплатени доброволно от
длъжниците или като последица от наложени запори.
5
Фактът, че до длъжниците са изготвени и изпратени покани за доброволно
изпълнение едва през месец октомври 2020 г. не променя направените изводи от настоящия
съдебен състав, тъй като, както вече бе посочено няколкократно, срокът на перемпцията е
изтекъл значително време преди това.
Предвид гореизложеното, частната жалба се явява основателна, което налага
оспореният отказ за прекратяване на изпълнителното дело да бъде отменен като
незаконосъобразен, а изпълнителното дело следва да се върне на Ч.С.И Г.Ц, с рег. № 702 при
КЧСИ, който следва, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, да издаде постановление за
прекратяване на изпълнително производство по отношение на длъжника В. С. Р., тъй като се
установи, че са налице законовите предпоставки за това. Доколкото жалба е подадена
единствено от длъжника В. С. Р., настоящият съдебен състав не може да даде указания на
съдебния изпълнител да издаде постановление за констатиране на факта, че е прекретено
производството и срещу останалите солидарни длъжници, но това обстоятелство може да
бъде съобразено от органа по индивидуално принудително изпълнение и същият, ако
прецени, че перемпция е настъпила и по отношение на тях, да постанови констативен акт в
този смисъл.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.07.2020 г., постановено по изп.д. № 523 от 2011 г. по
описа Ч.С.И Г.Ц, вписан в КЧСИ с рег. № 702, което разпореждане е обективирано върху
молба с вх. № 06830 от 31.07.2020 г. и с което разпореждане е отказано прекратяване на
изпълнителното производство.
ВРЪЩА изп.д. № 523 от 2011 г. на Ч.С.И Г.Ц, като указва на същия, че следва да
изпълни дадените в обстоятелствената част на настоящото решение указания.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6