Присъда по дело №180/2022 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 41
от 26.05.2022г. на КРС по НОХД № 180/ 2022г.

Подсъдимият Р. П. П. от гр. София е предаден на съд по обвинение за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, осъществено по време, начин и място подробно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението повдигнато срещу Р. П.
П.. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние е доказано безспорно, както от обективна,
така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен в извършване на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. При определяне на наказанието моли да се вземе
предвид, че той не е осъждан, ползва се с добри характеристични данни, поради което
предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ към предвидения минимум,
което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Р.П. не се признава за виновен. В своя защита отрича да е
употребявал наркотични средства, счита се за невинен и моли съда да бъде оправдан.
Защитникът му намира, че обвинението предявено на подсъдимия не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Видно от изготвената експертиза следи от прием на
наркотични вещества са открити само и единствено в урината на подсъдимия, но не и в
кръвта. Поради това настоява да се вземе предвид само с анализа на кръвната проба и да се
приеме, че деецът не е употребил наркотик, тъй като никъде в Наредба № 1 от 2017г. не е
отбелязано, че меродавни са резултатите от изследването на урината при отрицателна
кръвна проба. Настоява, че чл.343б, ал.3 от НК препраща към цитираната Наредба, което
следва да намери приложение при формиране на извода за употреба на наркотично
вещество. От друга страна изразява мнение, че за да бъде деянието съставомерно от
обективна страна по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК, то следва по един несъмнен начин да се
установи, че вследствие на приема на наркотични вещества, в съзнанието и поведението на
водача на МПС са настъпили неблагоприятни изменения повлияни от техния прием, които
са го направили опасен за движението в този момент. В случая това не се установява, тъй
като от разпита на свидетелите е видно, че той е нямал видими признаци на лице, което е
употребило наркотични вещества. Поради всичко изложено защитникът моли съда да
оправдае подсъдимия П. по повдигнатото обвинение и да го признае за невиновен със
съответните последици от това.
На 06.05.2020 г. около 19,10 часа, при обход с патрулен автомобил в гр. Кърджали,
свидетелите С.М., С.О. и С.Р., служители на РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, на
кръстовището между ул. „Републиканска“ и ул. „Булаир“ забелязали да се движи лек
автомобил марка „Д.“, модел „Ч.“, с рег. № *******, в посока към Кооперативния пазар.
Автомобилът бил подаден от дежурната част за проверка, поради което с помощта на
светлинен сигнал служителите накарали водача на автомобила да спре. Установили, че
водач е подс. Р.П., като в автомобила се возело още едно лице - Д.П. П.. След проверка на
документите, подс. Р.П. бил поканен да отиде с полицейските служители до сградата на РУ -
Кърджали към ОДМВР - Кърджали, за да му бъде извършен тест за употреба на наркотични
вещества. Подсъдимият заявил, че е съгласен само ако му бъде направен на място. Поради
тази причина било поискано съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Кърджали.
На мястото били изпратени А.А. и св. Й.Х., служители в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Кърджали. Полицейските служители на място изпробвали водача Р.П. за
употреба на наркотици с техническо средство „Дръг чек 5000“, № АRLК- 0077, което отчело
положителна проба за употреба на кокаин. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение Серия ОА № ******/06.05.2020г. и бил издаден Талон за
1

изследване № ******. В Талона подс. Р.П. собственоръчно вписал „Не приемам“ - относно
показанията на техническото средство.
Подс. Р.П. бил отведен в СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, гр. Кърджали. Там
му бил издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и му били взети кръв и
урина за проба. Видно от Протокол за съдебна токсикохимическа експертиза, в урината му
се е установило наличие на кокаин и метаболитите му, доказващи употреба на кокаин.
Според вещото лице, съгласно резултатите от експертизата, подс. Р.П. е употребил кокаин
между 24 и 48 часа преди вземане на пробите.
Кокаинът е наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните
разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под забрана,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. ДВ, бр.
30/1999г. Включен е в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1 от същата Наредба.
Известно е, че употребата на кокаин води до силен еуфоричен ефект, повишена
енергия и увереност, безсъние, учестен пулс, изпотяване, разширяване на зениците и др.
След преминаване на действието му често се наблюдават физическа умора, дисфорична
депресия, потиснатост на настроението (в което изпъква своеобразно съчетание на тъга,
гняв, злоба, яд, недоволство, раздразнителност).
Подс. Р.П. е бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР в помещението за
временно задържане в РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, за времето от 20,00 часа на
06.05.2020г. до 19,30 часа на 07.05.2020г.
Видно от справката за нарушител от региона на сектор ПП - ОДМВР - Кърджали,
подс. П. е редовен водач, с правоспособност за категориите А, В, М, АМ и Ткт. До този
момент е бил наказван многократно за нарушения на ЗДП.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства.
От правна страна:
За съставомерността на деянието по чл.343б ал.3 от НК законодателят не държи
употребата на наркотичното вещество да е осъществена непосредствено преди управлението
на МПС, като не се изисква деецът видимо да е бил повлиян от употребата на наркотично
вещество и е достатъчно констатирането му в организма на дееца, предвид действащата
материално - правна регламентация на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението по чл. 343б ал.3, което е такова на формално извършване. За ангажиране
отговорността на дееца за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е достатъчно да
се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което принципно се извежда
и умисълът за осъществяване на престъплението. Забраната за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е абсолютна
предвид възприетия в чл.343б, ал.3 от НК законодателен подход за т.нар. „нулев толеранс“
по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
деянието не е доказано по категоричен и несъмнен начин главно поради неустановяване на
употребата на наркотични вещества съобразно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. (в
редакцията, публикувана в ДВ., бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). В нормата на
2

чл. 343б, ал. 3 от НК не е предвидено употребата на наркотични вещества да се установява
по ,,надлежен начин“ (какъвто обективен признак е включен в състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда), но също така е неоспоримо наличието на такава регламентация в Наредба № 1/2017
г., действаща към-момента на деянието - 06.05.2020г. В конкретния случай, след като
подсъдимият е оспорил резултата от теста с техническо средство - Дрегер, „Дръг тест 5000“
с № 0077, направен от полицейския служител - свидетелят Й. Х. в патрулния автомобил,
същият бил отведен в СПО при МБАЛ за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози, а именно задължително провеждане на съответно лабораторно
изследване на предоставени от дееца проби от урина и кръв. Безспорно между страните и
видно от заключението на назначената токсикохимична експертиза такива проби са били
иззети по съответния ред от подсъдимия П. и са били предмет на експертно изследване, при
което вещото лице В.Н.- специалист в областта на химията при ЦЕКИ към НИК-МВР, е
установила, че в пробата урина е установено наличие на кокаин, докато в пробата кръв не е
доказано съдържание на упойващи или наркотични вещества, включително на кокаин. При
положение, че нито една от страните не твърди да са допуснати нарушения при изземването
на пробите кръв и урина от подсъдимия, при документирането на това обстоятелство и/или
при предаването на пробите за извършване на експертното изследване, нито се
оспорва компетентността на вещото лице и приложените научни методи, съдът счита, че
валидността на отрицателния резултат от кръвната проба не може да се счита
компрометирана, включително от показанията на полицейския служител С.О., съобщил
данни, че проверката на подсъдимия е била предприета поради „подаден сигнал от
дежурния, че същият управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Освен
неяснотата относно източника на тази информация, данните от показанията на посочения
свидетел не могат да омаловажат доказателственото значение на негативния резултат от
изследваната от токсилогичната експертиза кръвна проба от дееца, която категорично е
изключила наличие на наркотично вещество от вида на инкриминираното, тъй като
показанията на свидетелите С. О., Й.Х., Р.К. и С.М. в тази част са източник на производни
доказателства, а както е известно в доказателствения процес е недопустимо производните
доказателства да подменят наличните първични доказателства каквито са данните от
обясненията на подсъдимия (Решение № 93/21.05.2014 г. по н.д. № 161/2014 г., второ н.о.
на ВКС). Същият неотклонно (от момента на проверката) оспорва резултата от тестването
му с техническото средство и застъпва процесуалната позиция, че не е употребявал
наркотични вещества. Възраженията на подсъдимия в тази насока се съдържат освен в
дадените пред съда обяснения, а също и във всички съставени писмени материали по
делото, удостоверяващи извършената от полицейските служители проверка с техническо
средство и резултата от нея, което закономерно е обусловило провеждането на експертно
изследване по реда на чл.3а, т.2 от Наредбата. Така, съдът кредитира негативния резултат от
изследването на кръвната проба, който подкрепя защитната теза на подсъдимия, тъй като
съгласно чл.23 от Наредба №1/19.07.2017г. на експертен анализ подлежат предоставените
проби урина и кръв, но „употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната
проба“. Следователно и доколкото по нормативен ред е призната по-висока степен на
достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с
техническо средство и/или от изследването на пробата урина, на база на които прокурорът
претендира доказаност на обвинението, не може да се сподели довода, че по безспорен
начин са доказани елементите на изпълнителното деяние, а именно управление на МПС
след употреба на наркотични вещества. Независимо, че цитираното доказателствено
правило се съдържа в подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата, съдът, при
наличната конкуренция между резултатите от двете изследвания (на пробите кръв и урина),
дава вяра на резултата от изследването на кръвта, съответно в полза на защитната теза на
подсъдимия, тъй като по-високата степен на обективност на негативния резултат от
3

кръвното изследване относно този основнорелевантен факт, е призната изрично в Наредбата,
приета по силата на законова делегация, установена в чл.174, ал.4 от ЗДвП като гаранция за
ефективност на разследването.
Данните от показанията на полицейските служители, че преди проверката
подсъдимият бил нервен и със зачервени очи, като в началото се държал агресивно, не се
възприемат от съда като основание за елиминиране на установения в Наредбата ред за
проверка на резултата от теста с техническото средство, съответно на негативния резултат
от експертното изследване на пробата кръв, който опровергава обвинението. Съгласно чл.
117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина,
включително и извънпроцесуалните изявления на други лица, но нито едно от събраните
чрез разпита на полицейските служители гласни доказателства не установява по
категоричен начин употребата на наркотични вещества от подсъдимия. Освен данните от
теста с техническо средство и резултата от изследването на урината, няма нито едно гласно,
писмено или веществено доказателство подсъдимият да е употребил кокаин преди да
предприеме управление на МПС, като негативният резултат от най-надеждното, според
чл.23 от Наредбата, експертно изследване на иззетата от него кръвна проба, кореспондира с
последователно отричаната от дееца употреба на наркотични вещества. Освен това,
употребата на наркотични вещества се доказва с много по-висока степен на достоверност от
научните методи, използвани при извършената експертиза, отколкото с гласни
доказателствени средства, каквито показанията на свидетелите, извършили проверката,
особено като се отчете необходимостта от специални знания за определяне вида на
наркотичното вещество, каквито свидетелите по делото нямат. В настоящия случай изобщо
липсват данни от очевидци за евентуална такава употреба от страна на подсъдимия, за да
бъдат подложени те на внимателна проверка по реда на чл.107, ал.5 от НПК за преодоляване
на противоречието между резултатите от изследването на пробите кръв и урина.
Доколкото вещите лица убедително са защитили извода си, че кокаинът и
метаболитите му могат да бъдат установени в кръвна плазма от 18 до 24 часа, а в урина - до
48 часа след употребата, което води до правния извод, че евентуалната употреба на
наркотично вещество от подсъдимия П. би била осъществена не по-малко от 24 часа преди
даването на проби от кръв и урина, което прави оспоримо поддържаното от прокурора
обвинение от субективна страна предвид, че субективно съставомерно поведение по
чл.343б, ал.3 от НК може да е налице само при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2, предл.
първо от НК, а в темпорално отношение и при липса на други доказателства в подкрепа на
обвинението, посоченият период не установява по несъмнен начин съзнателно поведение на
дееца по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК.
С оглед на изложеното съдът намира обвинението срещу Р.П. за недоказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК същият следва
да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 343б ал.3 от НК.

Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	41
Дата:	26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия:	Валентин Костадинов Спасов

Дело:	20225140200180
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 февруари 2022 г.

Присъда по дело №180/2022 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите