и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №47 от 31.10.2006г., постановено по гр.д.N 284/2006г., Кърджалийският районен съд е осъдил Димитър Петков Кацаров от гр.Кърджали да предаде на Петър Димитров Гюров от гр.Пловдив 382,09 грама 14 каратово злато, представляващи предмет на договор за заем от 19.04.2001г., както и деловодни разноски в размер на 775,10лв. Със същото решение е отхвърлено като неоснователно направеното възражение за прихващане и е признато за недоказано оспорването на истинността на положения в договор за заем от 19.04.2001г. подпис на „заемополучател”. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Димитър Петков Кацаров, който го атакува чрез пълномощника си като неправилно и необосновано. Сочи съображения. В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба. Претендира деловодни разноски. Ответникът по жалбата Петър Димитров Гюров, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира деловодни разноски. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради което следва да се остави в сила решението на Районен съд-Кърджали. Съображенията на съда за това са следните: Производството пред районен съд- Кърджали е с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД. С исковата си молба ищецът претендира, че на 19.04.2001г. сключил с ответника по иска договор за заем на 382,09 грама злато с проба 14 карата, за срок от 4 месеца, считано от датата на сключването на договора – 19.04.2001г. Твърди, че въпреки многобройните покани ответникът по иска не му бил върнал предмета на договора за заем, поради което претендира същия да бъде осъден да върне вещта. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената по-горе дата страните по делото сключили договор за заем на 382,09 грама злато с проба 14 карата, за срок от 4 месеца, считано от датата на сключването на договора – 19.04.2001г. От заключението на назначената по делото графическа експертиза /протокол №65 от 23.05.2006г. е видно, че подписът в графа заемополучател в процесния договор е положен от ответника по иска Димитър Петков Кацаров. По делото са приобщени 2бр. разписки – л.15 и л.16, видно от които Петър Димитров Гюров е получил на 12.06.2004г. от Петя Димитрова Кацарова от гр.Кърджали 1 200 щатски долара, и от Димитър Кацаров сумата от 2 403 щатски долара „от 20.05.2001г. до 20.05.2003г.”. Съдът намира, че от първата разписка не би могло да се направи извод, че касае договор за заем между страните – в нея не е посочено че дадената сума е в заем, нито е посочена дата или период за връщането й. Приет по делото е оригинал на запис на заповед – л.25, видно от който на 25.04.2001г. Димитър Петров Кацаров от гр.Кърджали се е задължил да заплати на Петър Димитров Гюров на 25.09.2001г. 500 грама злато-14 карата или 2 500 щатски долара. Видно от заключението на графическа експертиза №82 от 16.06.2006г. саморъчния подпис срещу „издател-платец” в записа на заповед от 25.04.2001г. е идентичен с подписа на „заемополучател” в процесния договор за заем от 19.04.2001г. – т.е. подписът е на ответника по иска Димитър Петков Кацаров. С оглед на така установеното, настоящата инстанция напълно споделя крайните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на иска. На първо място, Окръжният съд намира, че независимо от това че пълномощникът на въззивника прави доводи, че името на ответника било Димитър Петков Кацаров, а не както било записано в записа на заповед – Димитър Петров Кацаров, то самият той в пледоарията си по същество пред районния съд сочи, че се касае за грешка при изписването и именно между страните по делото са били налице процесните облигационни отношения. На следващо място, безспорно се доказва, че въззивникът е поел задължение към въззиваемия с процесния договор за заем от 19.04.2001г. за 382,09гр. злато, проба 14 карата, за срок от 4 месеца от датата на сключването му. Въззивникът не оспорва твърдението, че златото не е върнато въпреки, че срока е изтекъл. Що се касае до направеното възражение за прихващане, то тази инстанция също намира възражението за неоснователно и недоказано. Както бе казано по-горе, от първата разписка, за дадена от Петя Димитрова Кацарова на Петър Димитров Гюров сума от 1 200 щатски долара не може да се направи безспорен извод, че сумата е дадена в заем – тя би могла да удостоверява плащане по друго облигационно отношение между въззивника и въззиваемия, тъй като се установи че между тях в годините са били налице множество такива отношения – но в самата разписка никъде не е отбелязано че е създадена за дадена в заем сума, нито е посочен период за изплащане на евентуален заем. А по отношение на втората разписка, няма основание да не се кредитират твърденията на въззиваемия, че тя е съставена по повод приложения запис на заповед, който дори да не съдържа изискуемите реквизити на запис на заповед, несъмнено сочи на договор за заем на посочената в него сума- 2 500 щатски долара, между страните по делото. На последно място, правилно и законосъобразно районният съд е стигнал до извод, че оспорването на истинността на положения в договор за заем от 19.04.2001г. подпис на заемополучател е недоказано, с оглед неоспореното заключение на вещото лице по графическа експертиза/протокол №65 от 23.05.2006г. Като взе предвид всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед претенцията на въззиваемия за деловодни разноски за тази инстанция, разноски му се следват, но тъй като не се доказва такива да са направени пред Окръжния съд, то искането следва да се остави без уважение. Ето защо , Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/31.10.2006г., постановено по гр.д.N 284/2006г. по описа на Кърджалийския районен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|