№ 7442
гр. Х, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110167160 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искови
претенции с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от
"ФИРМА" ЕАД срещу Ф. И. Б. за паричните вземания за сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.07.2024г. по гр.д. №*****/2023г. по описа на Софийски
районен съд,113 състав, а именно: 4445,56 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Х, ателие №5, абонатен № ******, инст. №
*********, ведно със законна лихва за период от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 634,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до
07.08.2023 г., 38,79 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,59 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения
имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия /ОУ/ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за
забава върху 2 изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
След срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва твърденията
1
на ищеца, че има качеството на собственик на имота, за който са начислени съдебно-
предявените вземания. Оспорва този имот да е бил топлоснабден. Оспорва
доказателствената стойност на представените протокол от общо събрание на ЕС и
ксерокопия от документи, приложени към исковата молба. Прави възражение за липсата на
представителна власт на лицето, депозирало исковата молба. Оспорва всички представени с
исковата молба документи.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "ФИРМА“ АД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № *****/2023 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по предявените искове
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №******г. по т.д. № ******г. ОСГК на
ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От съвкупния анализ на представеното по делото постановеление за възлагане на
недвижим имот по изпълнително дело №**********, влязло в сила на 21.11.2014г. и
удостоверение за идентичност на стар адрес ул. „Х с настоящ адрес жилищна група „Х по
делото се установява, че за процесния период Ф. И. Б. като единствен собственик на
жилището, за което са начислени съдебно предявените вземания, отговаря за задълженията,
свързани със същото. От тук клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да
заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влИ. в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
2
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "ФИРМА"
ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ФИРМА" ЕАД на
клиенти в град Х.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Далсия“ ООД,
който извод следва от представените от третото лице-помагач писмени доказателства, както
и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма
отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия,
доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да
черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
3
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Вещото лице изяснява, че
количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване- общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се
отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим
„термнал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.
Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите. За процесния период в имота на ответника ФДР е отчитала уредите в имота,
при което са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител и са
приложени по делото/ на л. 59 и л. 60/. Вещото лице дава заключение, че отчетите са
отразени коректно в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е
имало монтиран апартаментен топломер и водомер за топла вода. Вещото лице е посочило
детайлно как са формирани сумите за отопление и битово горещо водоснабдяване, при което
е достигнало до извод, че изискванията на действащата през периода нормативна уредба са
спазени. Измервателните уреди са преминали изикуемата метерологична проверка. Съдът
кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е
запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри.
ЕкспертИ.а не противоречи на останалите доказателства по делото. Спазен е принципът,
залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на
реално енергийно потребление. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните
сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 5028,80 лв. Вещото лице
изяснява, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на
топломера в абонатната станция, който подлежи на проверка на всеки две години. Цитира в
заключението си издадените свидетелства, съгласно които за исковия период измервателния
уред е съответствал на одобрения тип.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение, а възраженията от ответника в обратния смисъл са неоснователни.
От кредитирана ССчЕ се установява, че оставащата дължима сума за ТЕ за отопление
и битово горещо водоснабдяване е 4445,56 лв. Вещото лице разяснява, че сумите са
4
начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е извършено изравняване на
прогнозните стойности. При изслушването му в проведеното на 11.03.2025г. открито
съдебно заседание по делото вещото лице изяснява, че разминаването в стойността на
доставената топлинна енергия, посочена от техническата експертиза, се дължи на няколко
фактора, в т.ч. корекциите в цената на газта, корекции от предходни периоди и в размера на
данъчната ставката по ЗДДС, които са отчетеви в счетоводната ескпертиза.
Ето защо исковата претенция за сумата от 4445,56 лв. за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. е изцяло основателна.
Върху уважената главница се дължи и поисканата законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
Възражението за изтекла погасителна давност на ответника е наведено за първи път в
процеса след преклузивния срок за това, поради което не подлежи на разглеждане.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответника в със
становище с вх. № *****/07.03.2025г. доводи за незаконосъобразно начисляване на
топлинната енергия за сградна инсталация за исковия период следва да се изясни, че на
настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. №
****/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № ****1/2017 г. на
ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с
Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с
окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на
ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал.
2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал.
1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба №
******* за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т.
6.4.1 и 6. 7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ******* за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като вместо това
същите са отменени като незаконосъобразни. С оглед на това и доколкото решението за
отмяната има действие от влизането му в сила- 26.06.2020 г., съобразно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на
решението, какъвто настоящият случай не е, ирелевантна за основателността на процесните
претенции е отмяната на посочените разпоредби от Наредба № ******* за
топлоснабдяването и от Методиката за дялово разпределение. По идентични съображения
това важи и за отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от наредба
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и на § 2 и § 3 от същата, доколкото
тази отмяна е постановена с решение на тричленен състав на ВАС от 03.07.2023 г.,
потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д.
№ 85/2024 г., респ. влязло в сила на 10.02.2025 г., т. е. след исковия период.
Съгласно трайната съдебна практика легитимиран да оспорва представителната власт
на пълномощника е само мнимо представлявания. Ето защо възражението, релевирано от
ответника, за пороци в упълномощаването на процесуалния представител на ищеца, е
неоснователно.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
5
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № *******/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост, е извършвано именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 38,79 лв. за периода
01.07.2020г. до 30.04.2022 г.. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо претенцията за дялово разпределение
срещу ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "ФИРМА" начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което възражението на ответника в
тази връзка е неоснователно.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило, че дължимото обезщетение за забава за исковия
период от 15.08.2021г. до 07.08.2023г. е в размер на 628,62 лв. Ето защо искът ще се уважи
частично до тази сума, като се отхърля за разликата до пълния предявен размер от 634,96 лв.
като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 8,59 лв. за
периода 15.09.2020г. до 07.08.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Общият размер на направените разноски от ищеца е 152,56 лв.
за заповедното производство, в т.ч. 102,56 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, и 852,56 лв. за исковото производство, в т.ч. 102,56 лв. за държавна такса,
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в минимален размер/, 350 лв.
за ССчЕ и 350 лв. за СТЕ, от които по съразмерност на ищеца ще се присъдят 152,30 лв.,
респ. 851,03 лв.
На адвоката, предоставил безплатна помощ на ответника в хипотезата на чл. 38, ал. 1
т. 3 ЗА, се следва адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., от които съразмерно на
отвхърлената част от исковете на същия се присъждат 0,67 лв. Ответникът не претендира
разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. И. Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес
гр. Х, бул. „Х“, №1, ет. 15, адвокатска кантора „ВЕК“ дължи на "ФИРМА" ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр. Х, на основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми: 4445,56
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Х,
ателие №5, абонатен № ******, инст. № *********, сумата 628,62 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г., 38,79 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.08.2023 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за
мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 634,96 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8,59 лева за периода
от 15.09.2020г. до 07.08.2023г.
ОСЪЖДА Ф. И. Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Х, бул. „Х, адвокатска
кантора „ВЕК“ да заплати на "ФИРМА" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в гр. Х, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по съразмерност за
исковото производство в размер на 851,13 лв. и за заповедното производство в размер на
152,30лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с вл. 38 ЗА "ФИРМА" ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр. Х да заплати на адв. В. И. Т., член на
САК, с личен № ******** с адрес на адвокатската кантора гр. Х, бул. „Х, адвокатска кантора
„ВЕК“ сумата от 0,67 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ АД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Банкова сметка на „ФИРМА” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN *********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8