О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......................
/ …………………2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на четиринадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла
Пенева
въззивно гражданско дело № 1736 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на К.Д.Я. срещу решение № 1412 от 05.04.2019 г., поправено с решение №
3709 от 15.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 10068 по описа за 2018 г. на Районен
съд - Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу Д.Г.Я. иск с
правно основание член 422 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумата от 9 338,18 лева, представляваща припадащата му се
½ идеална част от изплатено в периода 15.08.2012 г.- 15.07.2013 г.
задължение, цялото в размер на 16 358,06 лева по сключен от ищеца по време
на брака му с ответницата договор за банков кредит с „ОББ“ АД от 06.12.2006 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 от ГПК № 3066 от 08.05.2018
г. по ч.гр.д. № 6403/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.05.2018
г./ до окончателното изплащане на задължението, като за сумата от 7 001,91 лева претенцията е
погасена по давност, а за сумата от 2 334,05 лева претенцията е погасена с
извършено от ответницата прихващане със сумата от 61 705 лева, представляваща ½ от
изплатената от ответницата сума по изп.д.№ 2373/2016 г. по описа на ЧСИ № 712 Илиана
Станчева, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№1708/2014
г. по описа на ВОС; в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.Г.Я. иск с правно
основание член 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 8 657,86
лева, представляваща част от припадащата му се ½ идеална част от
изплатено в периода 15.08.2012 г.- 15.07.2013 г. задължение, цялото в размер на
16 358,06 лева по сключен от ищеца по време на брака му с ответницата
договор за банков кредит с „ОББ“ АД от 06.12.2006 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по член 410 от ГПК № 3066 от 08.05.2018 г. по ч.гр.д.№
6403/2018 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.05.2018 г./
до окончателното изплащане на задължението, като за тази сума претенцията е
погасена по давност; както и в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.Г.Я.
иск с правно основание член 422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 2 826,90 лева, представляваща част от
припадащата му се ½ идеална част от изплатено в периода 15.08.2012 г.-
15.07.2013 г. задължение, цялото в размер на 16 358,06 лева по сключен от
ищеца по време на брака му с ответницата договор за банков кредит с „ОББ“ АД от
06.12.2006 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по член 410 от
ГПК № 3066 от 08.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 6403/2018 г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /04.05.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението,
за която сума претенцията е погасена с извършено от ответницата прихващане със
сумата от 61 705 лева,
представляваща ½ от изплатената от ответницата сума по изп.д.№ 2373/2016
г. по описа на ЧСИ № 712 Илиана Станчева, образувано въз основа на издаден
изпълнителен лист по гр.д.№ 1708/2014 г. по описа на ВОС.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че районният съд неправилно
е приел от кога започва да тече погасителната давност. Също така е неверен и
изводът, че въззивникът не е солидарен длъжник по отношение на сумите,
заплатени от ответницата по изпълнителното дело, извън средствата, разходвани
за семейни нужди, поради което и неправилно е приел, че дължи половината от
сумите, следователно оспорва и извършеното прихващане. Възразява и против
размера на направеното възражение за прихващане. Поради това намира, че предявеният
иск е основателен. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Отговор на жалбата от насрещната
страна е постъпил, като в него се излагат съображения за неоснователността й и
се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В отговора е направено
доказателствено искане за приемане на уведомително писмо за прихващане на
насрещни вземания на основание член 104 във връзка с член 103, алинея 2 от ЗЗД,
отправено от К.Я. и до въззиваемата и връчено й на 17.05.2019 г.
Постъпила е и въззивна жалба от Д.Г.Я.
против цитираното по-горе решение в частта, с която е отхвърлен предявеният
срещу нея от К.Я. иск с правно основание член 422 от ГПК за установяване в
отношенията помежду им, че в негова полза съществува вземане срещу Д.Я. за
сумата от 4 169,72 лева, представляваща лихва за забава върху главниците,
начислена за периода 10.05.2016 г. – 03.05.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по член 410 от ГПК № 3066 от 08.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 6403/2018 г.
по описа на ВРС, тъй като същото вземане е погасено в резултат на извършено
прихващане със сума в размер на 61 705 лева, представляваща ½ от
изплатената от нея по изп.д.№ 2373/2016 г. по описа на ЧСИ № 712 Илиана
Станчева, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 1708/2014
г. по описа на ВОС.
Във въззивната жалба се твърди, че
тази сума е погасена не поради прихващане, а поради изтекла погасителна давност
на основание член 119 от ЗЗД, а по отношение на претендираната законна лихва
върху ½ от равностойността на извършените вноски по двата процесни
договора за кредит за периода 16.05.2013 г. – 15.07.2013 г. – като
неоснователен. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен на посочените във въззивната жалба
основания.
Срещу тази въззивна жалба е
постъпил отговор от насрещната страна, като в него се излагат съображения за
неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
На основание член 267, алинея 1 от
ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е
допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен
интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на
изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, а по направеното от Д.Я. в отговора на
въззивната жалба на К.Я. доказателствено искане съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание след изслушване становището на насрещната страна.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
28.10.2019 г. от 09,30
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
ОТЛАГА произнасянето по направеното от Д.Я. в отговора на въззивната жалба на К.Я.
доказателствено искане в открито съдебно заседание след изслушване становището
на насрещната страна.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член
140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и
бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
на основание член 78, алинея 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.