Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11. 07. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия
ИВАНОВА гр. д. № 409 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на Г.Х.П., подадена чрез адв. В.Б. срещу
постановление за отказ да се прекрати производството по изп.
д. № 19/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр. Етрополе.
В
жалбата се поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е отказал да прекрати
образуваното при него изпълнително производство, тъй като погасителната давност
на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано, била изтекла. От
отметката на последния се установявало, че на 30. 09. 2016 г. изпълнителното
дело било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което
неправилно съдебният изпълнител приел и образувал изпълнително дело по същия
изпълнителен лист от 2011 г., а следвало
да откаже.
Жалбоподателят
моли съда да отмени атакуваното от него постановление на ДСИ и да прекрати
изпълнителното производство по дело № 20191830400019.
Ответникът
по жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде
оставена без уважение.
Представени
са мотиви на съдебния изпълнител по обжалваното постановление, на основание чл.
436, ал. 3 ГПК.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, тъй като
изхожда от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството
по изп. д. № 19/2019 г. по описа на ДСИ при РС – гр.
Етрополе е образувано на 12. 04. 2019 г. по молба на Т.Н.П. срещу Г.Х.П., въз
основа на три броя изпълнителни листа, издадени по н.о.х.д. № 581/2009 г. по
описа на Софийски окръжен съд, във връзка с влязла в сила присъда № 5 от 05.
02. 2010 г., по силата на които длъжникът Г.Х.П. е осъден да заплати на взискателя Т.Н.П. сума в общ размер 16 750 лева, от
която 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 750 лева –
разноски по делото във всички инстанции. Посочено е, че при предходно
изпълнително производство, образувано въз основа на същите изпълнителни листа,
е била събрана сумата от 452,45 лева, която покрила част от присъдените му
разноски. С молбата е поискано изпълнението да бъде насочено към имуществото на
длъжника и да бъде извършено пълно проучване на имущественото му състояние.
На
16. 04. 2019 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение и с молба
от 30. 04. 2019 г. е поискал от органа по принудително изпълнение образуваното
при него производството да бъде прекратено, тъй като погасителната давност на
приложените изпълнителни листа била изтекла.
Приемайки,
че съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно и законът не предвижда
възможност съдебен изпълнител да прекрати изпълнително производство, поради
погасяване по давност на изпълнителен лист, същият на 30. 04. 2019 г. е
постановил отказ за прекратяване на изп. д. № 19/2019
г.
Настоящият
съдебен състав намира обжалваното постановление за правилно и законосъобразно,
тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите по чл. 433, ал. 1, т. 1 –
т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Съдебният
изпълнител няма правомощията да разглежда въпросите, касаещи давността на
задълженията на длъжника. Правилно е посочено, че съгласно чл. 120 ГПК
давността не се прилага служебно, но дори и да е направено такова възражение от
страна на длъжника, не е в правомощията на изпълнителния орган да извършва
такава преценка. В разглеждания случай защитата на длъжника би могла да се
осъществи по исков ред при предявяване на отрицателен установителен
иск относно вземането, предмет на принудителното изпълнение, в производството
по който би се разрешил със сила на присъдено нещо спорът това дали е погасено
правото на взискателя – кредитор да търси
принудително изпълнение на дълга.
По
изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното постановление на
съдебния изпълнител е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено,
съответно - жалбата на Г.Х.П. следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По
изложените съображения, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 30. 04.
2019 г. за отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 19/2019
г. по описа на ДСИ при Районен съд – гр. Етрополе.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.