Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 02.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 15372 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Н.П.Ч. и И.И.Ч. ***” АД искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищците твърдят, че на 24.01.2015 г. настъпило
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а ”Опел Вектра” с рег. № *******,
чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от
ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното произшествие ищците получили
телесни повреди и посттравматично стресово разстройство, от които претърпели
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Претърпели и имуществени
вреди, изразили се в разликата между трудовото възнаграждение, което биха
получили, ако бяха здрави, и полученото от тях обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода 25.01.2015г.-04.05.2015г от ищеца Ч. и за периода
25.01.2015г.-09.04.2015г. от ищцата Ч.. Стойността на неимуществените вреди
ищецът Н.П.Ч. определя на 140 000 лв., а на имуществените – на 562лв.
Стойността на неимуществените вреди ищцата И.И.Ч. определя на 40 000 лв.,
а на имуществените вреди на 500 лв. Молят съда да осъди ответника да им заплати
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 140 000лв. на Ч. и в размер
на 40 000лв. на ищцата Ч., ведно със законната лихва от 24.01.2015г. до
окончателното изплащане. Наред с това ищците молят съда да осъди ответника да
им заплати обезщетения за имуществени вреди в размер на 562лв. за периода
25.01.2015г.-04.05.2015г. на ищеца Ч. и в размер на 500лв. за периода
25.01.2015г.-09.04.2015г. на ищцата Ч., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от 27.11.2015г.
до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените
искове, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на ПТП;
поведението на сочения от ищците деликвент не било виновно и противоправно;
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и вредите; пътно-транспортното произшествие настъпило върху непочистен
заледен пътен участък, а това обстоятелство разкъсвало причинно-следствената
връзка между поведението на водача на л.а ”Опел Вектра” с рег. № ******* и
вредоносния резултат; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищците, тъй
като пътували без поставени обезопасителни колани; оспорва размера на исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
неимуществени вреди:
За да бъдaт уважени предявените искове, ищците
следва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че
отговорността на деликвента е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което съдът приема, че към датата на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
между водача на автомобила и ответника.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява, че участъкът от
пътя, на който е настъпило пътно-транспортното произшествие, е с двупосочно
движение с по една лента за движение с ширина 2 х 4,1+3,9 м., разделени от непрекъсната
осева линия. В зоната на десен завой, в посока юг към с. Пчелиново, при остър десен завой и мокро
пътно платно, л.а. „Опел Вектра” се е движел със скорост около 90 км/ч., при
което водачът е изгубил контрол върху
управлението на превозното средство, отклонил се е наляво и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се е ударил в т.а. „Ивеко”. Ударът е бил челен,
кос, в лявата част на моторнтие превозни средства. Вещото лице е категорично,
че ударът е бил непредотвратим за водача на т.а. „Ивеко”, след отклонението на
л.а. „Опел Вектра” наляво и навлизането в насрещната лента за движение. Ударът
е бил предотвратим за водача на л.а. „Опел Вектра”, ако се бе движил със
скорост, при която не би загубил контрол върху управлението на автомобила. Според
експерта, причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е високата
скорост на движение на л.а. „Опел Вектра”, рязката употреба на спирачки и на органите
за управление на автомобила при навлизане в десен завой, при което водачът е
загубил контрола върху управлението на автомобила и е навлязъл в лентата за
насрещно движение. Лекият автомобил „Опел Вектра” е бил оборудван с предпазни
колани на всички места за пътниците.
От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, и от представените по делото медицински
документи се установява, че при процесното ПТП ищцата И.И.Ч. е получила следните
увреждания: контузионен оток в париетална област на главата без открити
наранявания; подкожен хематом в лява фронтална област; подкожен хематом в
областта на дясна ключица и дясна гръдна половина; контузионен оток и подкожен
хематом в областта под пъпа; контузионен оток и подкожен хематом в лява
предмишнична област и дясна подбедрица; пунктиформена рана в областта на дясна
подбедрица. По отношение на ищцата е проведено консервативно лечение
с вливания на инфузионни, противооточни и обезболяващи медикаменти. Възстановителният период е продължил
около два месеца. При извършения преглед на 19.03.2017 г. не са установени
трайни последици от получените увреждания. Периодът на интензивни болки е продължил
около 10 дни, след което болките са били със затихващ интензитет. Ищецът Н.П.Ч.
при пътно-транспортното произшествие е получил следните увреждания: охлузване
на коремната стена; разкъсване на сляпото черво и хълбочното черво; разкъсване
на опорака на дебело и тънко черво в дясно; разкъсване на опорака на
сигмовидното черво; разкъсване на опорака на тънките черва; голям кръвоизлив в
коремната кухина и задкоремничното пространство. По отношение на Н.П.Ч. е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в спиране на кръвотечението от
разкъсаните кръвоносни съдове в корема, изрязване на част от тънките черва и
част от дебелото черво и съединяването им. Възстановителният период
е продължил около 3 - 4 месеца. При извършения преглед на 19.03.2017 г. е
установен надлъжен белег от оперативен разрез в областта на средата на корема
от гръдната кост до таза, на нивото на кожата, без патологични промени. Според вещото лице-травматолог, телесните увреждания са
настъпили, вследствие въздействието на твърди предмети от интериора на колата.
Експертът е категоричен, че установените телесните повреди са в причинно-следствена
връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Ищците са пътували с поставени
обезопасителни колани. От
съдебно-психологическата експертиза, чието заключение съдът приема, се установява,
че ищците изпитват страх при возене в
коли, особено при разминаване с друго превозно средство. При двамата се
наблюдава отдръпване от социалния живот и загуба на интерес към дейности, които
преди са им доставяли удоволствие, избягват разговори за катастрофата, изпитват
тревога и трудно заспиват. Според експерта, проявяват симптоми, характерни за
реакция на стрес и дезадаптация, тревожно разстройство и депресия. Психичното
им състояние може да е следствие от претърпяното ПТП. От счетоводната
експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че ако ищцата Ч. е
полагала труд в периода от 25.01.2015 г. до 09.04.2015 г., би получила нетно
трудово възнаграждение в общ размер 2 004,40 лв., което е с 0,50 лв. по-малко
от полученото обезщетение от НОИ и от работодателя, а по отношение на ищеца Ч.
се установява, че ако същият е полагал труд в периода от 25.01.2015 г. до
04.05.2015 г., би получил нетно трудово възнаграждение в общ размер 1 552,63 лв.,
което е с 562,11 лв. по-голямо от полученото обезщетение от НОИ и от работодателя.
При изчисленията вещото лице е взело предвид нетното трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен работен месец – м.11.2014г. – 471.82лв. и нетното
трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен работен месец – м.12.2014г.
– 774.47лв. От
показанията на разпитания свидетел по делото Донка И. Растева – сестра на И.Ч.
и леля на Н.Ч., се установява, че на 24.01.2015 г. между 19,00 и 20,00 ч. по
телефона й се обадила сестра й, която й казала, че са пострадали при ПТП и ги карат с линейка към гр. Казанлък. Свидетелката
незабавно потеглила към спешното отделение на болницата в гр. Казанлък. На
място установила, че състоянието на
ищеца било много тежко, по спешност била извършена животоспасяваща операция.
Стенел от болки. Първите три дни бил в реанимация, а след това още седмица в
отделението на болницата. Не можел да става, поставяли му памперси. В деня на
изписването до колата го закарали с количка, а после дълго време не можел да се
обслужва сам, търсел помощта на свидетелката, тъй като майка му също била в
тежко състояние. Не можел да задържа храна и ходел често до тоалетна. Не смеел
да се изкашля или да се засмее, защото понякога това водело до внезапно
изпускане. Тормозел се психически от този физиологичен проблем. Свидетелката споделя
за случай, при който разказала смешна история на ищеца, той се разсмял, но се
изпуснал и се разплакал от неудобство и безпомощност. Тези проблеми продължили
и след като ищецът започнал работа. На работното си място, като учител, понякога
прекъсвал учебния час, за да отиде до тоалетна. Дори и към настоящия момент,
когато му се налагало да пътува, не се хранел и не пиел течности, защото се
притеснявал да не се наложи внезапно да търси тоалетна. Отказвал да общува с
други хора, станал раздразнителен, нагрубявал близките си. Ищецът се дразнел,
че близките му искат да му помагат за извършване на обичайни действия в
ежедневието, макар да имал нужда от тяхната помощ. Дори когато се къпел,
трябвало някой да му помага. Това състояние продължило шест месеца, след което започнал да
се обслужва сам, но болките и дискомфорта продължили и след това. От операцията
останал белег, който го притеснявал. Ищецът поставял лепенки върху белега,
мажел го с предписани от лекарите кремове, дори обмислял да се подложи на
пластична операция, но се отказал, защото не искал отново да влиза в болница и
да го оперират, а и не разполагал с достатъчно средства за такава операция.
Преди катастрофата обичал да спортува, занимавал се с алпинизъм, но след
операцията не смеел да се подлага на физически натоварвания. За да преодолее
стреса от катастрофата, ищецът посещавал психолог. Свидетелката дава показания
и за неимуществените вреди, претърпени от ищцата Ч.. Заявява, че след ПТП
ищцата била транспортирана до болницата в гр. Стара Загора, където била
настанена в неврологично отделение. Била изпаднала в шоково състояние и
непрестанно повтаряла ”детето ми”. Лежала в болницата 10 дни, след което й
изписали медикаменти и я освободили за домашно лечение. Оплаквала се, че се
чувства много изморена, почти непрекъснато имала главоболие. Едва след втория
месец започнала да става и да помага на сина си.
При така установените по
делото факти съдът приема за доказан фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Спорен
въпрос по делото е размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/. При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди на Н.Ч., съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца
към датата на настъпване на ПТП – 29 години, вида и характера на причинените
телесни повреди, изразили се в охлузване на коремната стена, разкъсване
на сляпото черво и хълбочното черво, разкъсване на опорака на дебело и тънко
черво в дясно, разкъсване на опорака на сигмовидното черво, разкъсване на
опорака на тънките черва, голям кръвоизлив в коремната кухина и задкоремничното
пространство; претърпените болки от ищеца – според вещото лице-травматолог интензивните болки са били през първите 30
дни след катастрофата с постепенно затихване, периодът на възстановяване е
продължил 3-4 месеца. Наред с това съдът отчете вида на проведено лечение – оперативно,
изразяващо се в спиране на кръвотечението от разкъсаните кръвоносни съдове в
корема, изрязване на част от тънките черва и част от дебелото черво и
съединяването им. Съдебно-медицинската експертиза и показанията
на свидетелката установяват, че за продължителен период от време ищецът е бил обездвижен
на легло, наложили са се промени в начина му на живот - преустановил е
трудовата си дейност за продължителен период/101 дни е полвал отпуск по болест/,
нуждаел се е от помощ за обичайните си битови нужди. След лечението се е
проявил физиологичен проблем – ищецът често е посещавал тоалетна, което
състояние го е притеснявало и е създало редица неудобства в ежедневието – често
прекъсвал учебните часове, за да отиде до тоалетна, не смеел да се храни и да
пие течности преди пътуване. От операцията е останал голям белег в областта на
средата на корема от гръдната кост до таза, който ищецът не харесва и се
притеснява в общуването си с другия пол. Ч. е променил начина си на живот,
преди катастрофата е обичал да спортува, занимавал се е с алпинизъм, а след
операцията избягва физическите натоварвания. След катастрофата ищецът изпитва страх
да пътува с кола, особено при разминаване с друго превозно средство, загубил е
интерес към дейности, които преди са му доставяли удоволствие, избягва
разговори за катастрофата, изпитва тревога и трудно заспива, поради което е
посещавал психолог/св.Растева, психологическа експертиза/.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
съдът прие, на основание чл.52 от ЗЗД, че справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца е 100 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 140 000лв.,
искът следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди на И.И.Ч. съдът съобрази обективни и доказани по делото
факти – възрастта на ищцата към датата на ПТП – 52 години, вида и характера на причинените телесни повреди,
изразили се в контузионен оток в париетална област на главата без
открити наранявания; подкожен хематом в лява фронтална област; подкожен хематом в областта на дясна ключица
и дясна гръдна половина; контузионен оток и подкожен хематом в областта под
пъпа; контузионен оток и подкожен хематом в лява предмишнична област и дясна
подбедрица; пунктиформена рана в областта на дясна подбедрица, интензитета и
продължителността на изпитваните болки /10 дни/, продължителния период на
възстановяване /2 месеца/; обстоятелството ,че през първите 10-15 дни ищцата не
е могла сама да се обслужва и се е нуждаела от помощта на близките си. След катастрофата ищцата изпитва страх да пътува с
кола, особено при разминаване с друго превозно средство, загубила е интерес към
дейности, които преди са й доставяли удоволствие, избягва разговори за
катастрофата, изпитва тревога и трудно заспива/ психологическа
експертиза/.
Като съобрази горепосочените
обстоятелства, съдът прие, на основание чл.52 от ЗЗД, че справедливото
обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата е 15 000 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
40 000лв., искът следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване: Ответникът поддържа възражение, че
ищците са допринесли за настъпване на телесните повреди, тъй като пътували без
поставен обезопасителен колан. Възражението
остана недоказано по делото. Според медицинската експертиза, чието заключение
съдът приема, с оглед на травматичните увреждания, ищците са пътували с
поставени обезопасителни колани.
По предявените искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Предявеният от Н.П.Ч. иск за имуществени вреди е основателен. От
счетоводната експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че през
периода 25.01.2015 г. - 04.05.2015 г., ако ищецът бе здрав, би получил нетно трудово възнаграждение в общ размер от 1 552,63
лв. При изчисленията вещото лице е взело предвид нетното трудово възнаграждение
на ищеца за последния пълен работен месец – м.11.2014г. – 471.82лв. За периода
25.01.2015г. – 04.05.2015г. ищецът е получил обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер общо на 990.52лв., от които 987.41лв., заплатени от
НОИ, и 3.11лв., заплатени от работодателя. Разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил, ако бе здрав, и обезщетението за временна
нетрудоспособност за процесния период е 562.11лв./1552.63лв. - 990.52лв./. Ч. претендира
обезщетение в по-малък размер – 562лв., поради което предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло. Предявеният от И.Ч. иск
за имуществени вреди е неоснователен, поради следните съображения: От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че
нетното трудово възнаграждение, което ищцата би получила, ако бе здрава, през
периода 25.01.2015г.-09.04.2015г. възлиза на 2004.40лв. При изчисленията вещото
лице е взело предвид нетното трудово възнаграждение на ищцата за последния
пълен работен месец – м.12.2014г. – 774.47лв. За периода 25.01.2015г. –
09.04.2015г. ищцата е получила обезщетение за временна нетрудоспособност в
размер общо на 2004.90лв., от които 1899.59лв., заплатени от НОИ, и 105.31лв.,
заплатени от работодателя. Ищцата е получила обезщетение за временна
нетрудоспособност в по-голям размер – 2004.90лв., в сравнение с нетното трудово
възнаграждение, което би получила за същия период, ако бе здрава - 2004.40лв.,
поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат С.Д. ***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3088.48лв. за процесуално
представителство по иска, предявен от Н.П.Ч., съобразно уважената част от иска,
и в размер на 905.62лв. за защита по иска, предявен от И.И.Ч., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на ищцата Ч., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
по делото разноски разноски в размер на 870,37 лв., съобразно уважената част от
иска. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 808,77 лв., съобразно отхвърлената част от
иска. При определяне на
размера на разноските, дължими на ответника, съдът не уважи възражението на ищците
за прекомерност на заплатеното от ответното дружество възнаграждение за
адвокат, поради следните съображения: Минималният
размер на адвокатско възнаграждение при общата цена на предявените искове – 181 062
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 5151.24 лв. Видно от
списъка с разноски на ответника и доказателствата за заплатено адвокатско
възнаграждение, ответното дружество е заплатило възнаграждение за адвокат в
размер на 5 000 лв., която сума е по-малка от минималното възнаграждение
за адвокат, поради което възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 4650лв.,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете, и
сумата от 500,79 лв., представляваща дължими разноски за експертизи, съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.П.Ч., ЕГН **********,***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 100 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни увреждания: охлузване на коремната стена, разкъсване на сляпото черво и
хълбочното черво, разкъсване на опорака на дебело и тънко черво в дясно,
разкъсване на опорака на сигмовидното черво, разкъсване на опорака на тънките
черва, голям кръвоизлив в коремната кухина и задкоремничното пространство,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.01.2015 г., по
вина на водача Н.П.Ч., при управление на л.а. „Опел вектра” с рег. № *******,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва от 24.01.2015 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 140 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.П.Ч., ЕГН **********, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 562лв./ обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би
получавал, ако бе здрав, на длъжност ”учител” в ОУ”*******”, с.*******, и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност през периода 25.01.2015г. – 04.05.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 27.11.2015г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.И.Ч., ЕГН **********,***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 15 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни увреждания: контузионен оток в париетална област на главата без открити
наранявания; подкожен хематом в лява фронтална област; подкожен хематом в
областта на дясна ключица и дясна гръдна половина; контузионен оток и подкожен
хематом в областта под пъпа; контузионен оток и подкожен хематом в лява предмишнична
област и дясна подбедрица; пунктиформена рана в областта на дясна подбедрица,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.01.2015 г., по
вина на водача Н.П.Ч., при управление на л.а. „Опел вектра” с рег. № *******,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2015г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 40 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ. ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.И.Ч., ЕГН **********,***”
АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане
на сумата от 500лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разликата
между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако бе здрава, на
длъжността ”старша медицинска сестра” в „Специализирани болници за
рехабилитация - Национален комплекс” ЕАД - П.Б., и полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност през периода 25.01.2015г. – 09.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 27.11.2015г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, да
заплати на адвокат С.Д. ***, адрес за призоваване: гр. ********, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3088.48лв. за защита по иска,
предявен от Н.П.Ч., съобразно уважената част от иска, и сумата от 905.62лв. за
защита по иска, предявен от И.И.Ч., съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА И.И.Ч., ЕГН **********, и Н.П.Ч.,
ЕГН **********,***” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените
по делото разноски в размер на 1 808,77
лв. ОСЪЖДА
„ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 4650лв., представляваща дължима държавна такса
върху уважената част от исковете, а на СГС – разноски за вещи лица в размер
на 500,79 лв., съобразно уважената част
от исковете. Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :