РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Враца, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024 г.
/двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАНД № 641 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Р.А.В. ***, действаща чрез адв. С. от АК – Монтана, против
Решение №
276/19.10.2023 г., постановено по
АНД № 953/2023 г. по описа на Районен
съд – Монтана, с което е потвърдено издаденото
против касатора Наказателно постановление № 23-0996-000498/27.03.2023 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Монтана, за налагане на наказание „глоба“
от 150,00 (сто и петдесет) лева и изменено същото НП, като наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца е намалено на 1 месец,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено
нарушение на чл.
103 от същия закон.
В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като
неправилно са посочени противоречия с материалния закон. Прави се искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Монтана,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по
жалбата.
Участващият в
касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за основателност
на касационната жалба, а решението на Районния съд намира за неправилно.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е Решение №
276/19.10.2023 г., постановено по
АНД № 953/2023 г. по описа на Районен
съд – Монтана, с което е потвърдено
издаденото против касатора Наказателно постановление № 23-0996-000498/27.03.2023
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Монтана, в частта за
налагане на наказание „глоба“ от 150,00 (сто и петдесет) лева и изменено същото
НП, в частта по отношение на наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца на 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.
103 от същия закон.
В оспореното решение
е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото на спора е
установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл.
103 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност на посоченото в НП правно основание.
Районният съд е
развил доводи, че е налице виновно поведение на административно-наказаното
лице, като не са налице и условията на чл.28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
Възражението на
настоящия касатор, направено и пред въззивната инстанция, че не е осъществено
изпълнителното деяние на това нарушение, е основателно.
Съгласно разпоредбата
на чл.
103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Цитираната норма не съдържа конкретизация на
понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща
към разпоредбата на чл.
170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС
да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране
е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът
за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като
униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на
сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. Тоест, за да е осъществен съставът на
нарушение по чл.
103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като
въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре
плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
В случая от събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че
касаторът В. е спирана два пъти, като и двата пъти същата е спазила
изискванията на закона и е спирала на подадените от органите на МВР сигнали,
като първият път е предоставила и документите си за проверка. Кога си е
тръгнала – преди или след извършването на проверка, в случая не е от значение,
доколкото АНО не е установил по никакъв допустим от закона начин, за кое от
двете спирания на водача става въпрос в АУАН и НП.
След като лицето два
пъти е спирано от органите на МВР и двата пъти е спряло и предоставило
документите си, които обстоятелства не са спорни между страните, не е
налице нито отказ да спре или предаде
документите си, нито осуетяване на извършването на проверка.
Дори в случая да се
приеме наличието на конклудентни действия на лицето да откаже изпробване за
алкохол, то такова обвинение не му е повдигнато и санкция в този смисъл не му е
наложена
Не се спори, че
контролните органи са искали да извършат проверка на документите на настоящия
касатор като водач на МПС във време и на място, когато той е бил спрял. Няма
твърдения, нито доказателства, че спирането е било въз основа на сигнал от
страна на полицаите, нито че на водача са били давани разпореждания като
участник в движението и във връзка с отправен към него сигнал за спиране.
Описаната фактическа обстановка не отговаря на посочената правна квалификация,
което е довело и да несъответствие между тази квалификация и приложената
санкционна норма. Това нарушение не дава възможност на лицето да установи точно
в какво се изразява насоченото към него административнонаказателно обвинение,
което нарушава правото му на защита - съществено процесуално нарушение.
Достигайки до други
изводи и приемайки наказателното постановление за законосъобразно,
първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен. Тъй като не са установени съществени процесуални нарушения при
постановяване на решението и не се налага установяване на факти и
обстоятелства, за които писмените доказателства не са достатъчни, касационният
състав следва да се произнесе по съществото на спора. С постановеното от
касационната инстанция решение следва да се отмени НП за налагане на наказания
по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, по изложените
по-горе съображения.
При
този изход на спора в полза на касатора не следва да бъдат присъдени, тъй като
не са претендирани.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 276/19.10.2023 г., постановено по АНД № 953/2023 г. по
описа на Районен съд – Монтана и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-000498/27.03.2023
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Монтана.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.