Мотиви към присъда по НОХД № 1536 по описа за 2009г. на ШРС
На
08.10.2009г. от
Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр.
Шумен обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу С.И.М. и Х.Р.Р. за извършено от
тях
престъпление от общ
характер наказуемо по чл.196,ал.1,т.2
от НК във връзка с чл.195,ал.1,т.5 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК
във връзка с чл.20,ал.2 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че на 28.06.2009г. в гр. Шумен, при условията на
опасен рецидив, в съучастие, като съизвършители отнели чужди движими вещи – 3
броя статори за електромотори на обща стойност 2 600 лева от владението на
М.Г.А.,*** – Транс” ООД гр.
Шумен, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието не представлява маловажен случай.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото
обвинение
срещу подсъдимите и
предлага на съда, след като ги
признае за виновни да наложи на всеки един
от двамата минималния предвиден размер “лишаване от свобода” за срок от Три
години, което да изтърпят ефективно. Относно предявеният от пострадалото
дружество “Мадара” АД гр. Шумен, граждански иск, представителя на ШРП предлага
на съда да го уважи в пълния му предявен размер.
“Мадара” АД гр. Шумен,
представлявано от Е.С.М. – изпълнителен директор,
чрез юрисконсулт П.А., редовно упълномощена предяви
граждански иск срещу двамата подсъдими С.М. и Х.Р., солидарно за сумата от 2 546,88 лева,
представляваща обезщетение за причинените на дружеството от престъплението,
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата, който съда прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство. Повереникът на гражданския ищец поддържа изцяло така предявения
граждански иск и моли съда да го уважи в пълния му предявен размер.
Подсъдимите С.М. и Х.Р.
се признават за виновни и дават обяснения. Назначеният служебен защитник на подсъдимия М. намира, че на практика са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
като моли съда да му наложи под около минималния размер от три години “лишаване
от свобода”. Назначеният служебен защитник на подсъдимия Х.Р.
моли съда да приеме, че са налице многобройни смекчаващи
вината, обстоятелства и с оглед степента на обществена опасност на дееца
и деянието да му определи наказание под минимума, а именно около 2 години
“лишаване от свобода”.
След
преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимите С.И.М. и Х.Р.Р. били криминално
проявени личности, осъждани за извършени престъпления от общ характер и трайно
безработни, като изкарвали прехраната си от събиране и предаване на “желязо”.
На 28.06.2009г. преди обяд, двамата подсъдими решили да копаят “желязо” в
района на “Лавена” гр. Шумен. За целта подс. Х.Р. взел от дома си мотика
и заедно с подс. М. тръгнали пеша. Пристигнали в
района и преминали влаковите релси, след което се озовали до оградата на
“Мадара” АД гр. Шумен. Вървейки покрай оградната мрежа, двамата подсъдими
забелязали, че същата била скъсана на едно место – разделена, а в дворното
место се намирали три електромотора. Двамата
подсъдими влезли в дворното место на “Мадара” АД гр. Шумен през отвора в
оградната мрежа и изнесли трите статора извън нея и ги пренесли от другата
страна на жп-релсите. Подсъдимият Х.Р. *** откъдето
наел таксиметров автомобил, на който двамата натоварили трите статора и ги
откарали до дома си на ул. Стара планина №103. С боен чук, двамата подсъдими
натрошили трите статора и напълнили частите в чували. Подсъдимият Р. отново
наел таксиметров автомобил, с който закарали чувалите с парчетата от начупените
статори в изкупвателен пункт. Пунктът се намирал в района на бившето ТКЗС гр. Шумен,
където работел като управител склад и закупчик свидетеля Ц.С.Д..
Свидетелят Д. изтеглил на кантара донесените парчета от двамата подсъдими и
издал Покупко изплащателна сметка
№17005 от 28.06.2009г. на името на подс. Х.Р.Р. за предадените 227 килограма желязо. В момента на
предаването на парчетата от начупени стартери в пункта се намирал свидетеля В.Й.К. – служител на РУ МВР гр. Шумен, който многократно
бил работил с двамата подсъдими, като обслужващ ромския квартал “Витоша” в гр.
Шумен. Свидетелят К. се поинтересувал какво предавали подс.
М. и Р. и видял, че парчетата желязо били според него от неизползвани
електромотори. Свидетелят К. се уговорил със свид. Д.,
последния да отделял предаденото желязо от двамата подсъдими с цел извършване
на проверка. На следващият ден свидетелят К. сигнализирал колегите си за
установеното в пункта за изкупуване на черни и цветни метали и подсъдимите М. и
Р. обяснили точно от къде и как са отнели статорите. Предадените от двамата
подсъдими, парчета от статори били доброволно предадени от свид.
Ц.Д. ***, който с Разписка ги предал на свидетеля М.Г.А. ***. От назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство, съдебно икономическа експертиза се установило, че
общата стойност на отнетите три броя статори възлизала на 2 600 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на събраните
доказателства – показанията на свидетелите М.А., Ц. Д.,
В.К., П.Д. и В.В., обясненията на двамата подсъдими С.М.
и Х.Р., приетата и неоспорена от страните повторна
съдебно – икономическа експертиза, както и приобщените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства, събрани в досъдебното производство. Предвид установената фактическа обстановка съдът намира
за установено и доказано времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, както и авторството на подсъдимите и вината им.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението му по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото съгласно чл.14
от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното
деяние
подсъдимите
С.М. и Х.Р. са
осъществили
от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195,ал.1,т.5 от НК във
връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК,
поради следното:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за
упражняване правото на собственост
върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимите
чрез своите действия са отнели чужди движими вещи, с определена
стойност от владението на свид. М.А.,***,
като са
прекратили
владеенето и собствеността им,
които
до момента на деянието се упражнявали
от свидетеля
и са
установили
своя фактическа власт върху
тях,
без съгласието на владелеца, съответно собственика;
- квалификацията на
извършеното от подсъдимите е по т.5 на ал.1 на чл.195 от НК, предвид
обстоятелството, че деянието е извършено от двамата подсъдими, в съучастие,
като съизвършители, сговорили се на место, като са видели трите статора и
кражбата не представлява маловажен случай;
* субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица; подсъдимите не са имали фактическа власт върху движимите
вещи - предмет на престъплението и не са били техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено
с пряк умисъл – подсъдимите
са съзнавали, че
лишават
от фактическа власт собственика на
чуждите движими вещи, предвиждали
са преминаването
им в тяхна
фактическа власт и са целяли да
установят
тази власт върху вещите - т.е. съзнавали
са
обществено опасния характер
на деянието и са
целяли
настъпването на
обществено-опасните последици;
- квалификацията и за
двамата подсъдими е по чл.196,ал.1,т.2 от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и
б.”б” от НК, тъй като са извършили процесното деяние в условията на опасен
рецидив – подс. С.М. е бил
осъждан четири пъти за престъпления против собствеността, като с Определение от
22.12.2008г. на Окръжен съд гр. Плевен е бил освободен
условно предсрочно, с изпитателен срок Шест месеца, считано от 22.12.2009г., а подс. Х.Р. е бил осъждан шест
пъти за престъпления от общ характер, като последното си наказание “лишаване от
свобода” е изтърпял на 06.02.2008г.;
Причините
за извършване на престъплението се
свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим
и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на
двамата подсъдими за
извършеното от тях
престъпление съдът прецени:
степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява
като висока, степента на обществена опасност на подсъдимите - данните
за техните личности, както
и мотивите и
подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността им:
Съдът преценява, че и за двамата подсъдими
са налице следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – пълни самопризнания, тежко семейно и материално положение, съдействие за
разкриване на обективната истина.
Съдът не констатира
наличието на отегчаващи вината обстоятелства – предишните осъждания на двамата
подсъдими са включени в квалификацията на деянието.
Гореизложените
обстоятелства,
мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да
бъдат постигнати по
отношение на подсъдимите М. и Р., като
наказанието бъде определено при многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства
и с приложение на чл.55,ал.1,т.1 от НК,
тъй като и минимално предвидения размер от Три години “лишаване от свобода” се
оказва несъразмерно тежък. Съдът
счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане
на наказание "лишаване от свобода" за срок от Две години и Осем месеца, при първоначален “строг” режим на
изтърпяване в затвор за всеки от двамата подсъдими.
Така определеният
размер на наказанието,
съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдените. Освен това съдът счита,
че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху тях
и ще им
се отнеме възможността да вършат други престъпления,
като ще
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. По този начин и с
това
наказание,
съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на
предявеният граждански иск от пострадалото дружество “Мадара” АД гр. Шумен,
приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, съдът
намира, че сумата е основателна и доказана, поради което го уважи в пълния му
предявен размер, като осъди солидарно двамата подсъдими М. и Р. да я заплатят
ведно със законната лихва от датата на деянието 28.06.2009г.
до окончателното й изплащане. На основание Тарифа към ЗДТ, съдът възложи на
подсъдимите, държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи пропорционално на подсъдимите С.М. и Х.Р. и направените
деловодни разноски.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.