Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 633/17.10.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 613 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е касационно по чл. 63в от Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл.
227, ал. 1 и ал.
2, вр. с чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на касационното
административно – наказателно производство е Решение № 198 от 15.05.2023 г. по
АНД № 20231320200263 на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия К
№5790499 от 09.04.2022год. издаден от ОД на МВР гр.Видин, както и Определение
№142 от 19.06.2023г. постановено по същото дело в производство по чл.306,
ал.1,т.4 НПК и на осн. чл.63д от ЗАНН, с което Г.И.Й., като законен
представител на „Г*** транспорт“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр.Видин, Комплекс „ГТ“ е осъден да заплати на ОД МВР – Видин сумата от
100,00лева /сто/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. С
електронния фиш на Г.И.Й. – законен представител на „Г*** транспорт“ ООД с ЕИК *
, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева /триста/, за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател Г.И.Й. законен представител на „Г*** транспорт“ ООД с ЕИК * ,
редовно призован не се явява, не се представлява. В представена писмена защита
поддържа касационната жалба, като излага доводи свързани с постановяване на
въззивното решение при съществени нарушения на процесуалните правила, които
обстоятелства водят до неговата незаконосъобразност, както и издаденото въз
основа на него Определение за присъждане на разноски. Твърди се, че от мотивите
на оспореното решение не става ясно какъв е наложения му размер на глобата.
Неправилно в оспореното решение е посочено извършеното административно
нарушение, като самото решение е бланкетно и постановено при липса на мотиви.
Липсват изложени доводи по наведените възражения, че в нарушение на
процесуалните правила АНО е наложил наказанието му с електронен фиш, а не с
издаване на наказателно постановление. Твърди се, че в случая ответника е
следвало да издаде АУАН, респ. НП, като посочва разпоредбата на чл.11, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата, тъй като се касае за установено нарушение с мобилно АТСС. Твърди
се, че първоинстанционния съд не е разкрил обективната истина, тъй като по
делото липсва снимка за разположението на уреда, към протокола на контролния
орган, който е изготвен след два дни. Моли за отмяна на електронния фиш и
издаденото Определение с което е осъден да заплати сторените по делото
разноски.
Ответника по
касационната жалба ОД на МВР – Видин редовно призовани не се явяват, от
надлежно упълномощения гл. юрисконсулт Т*** Т*** е постъпила писмена молба, с
която оспорва касационната жалба, моли да се остави в сила въззивното решение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за
прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин,
поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и
мотивирано.
С Определение № 8946/27.09.2023 г. по адм. дело №
9048/2023 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е
изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.
С Решение № 30 от 20.02.2023 г. по КАНД № 3/2023 г. на
АдмС – Видин е отменено Решение № 343 от 18.11.2022 г. по АНД № 720/2022 г. на
Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД №
20231320200263 на Районен съд – Видин предмет на касационното производство.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 227,
ал. 2 АПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно
решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните намира следното:
Районния съд е приел за
установена пред него следната фактическа обстановка: на 09.04.2022г. в 15:18часа
в обл.Видин, общ.Видин, Републикански път I-1 – E-79,
км.12+900 до „В*** “, с посока на движение от гр.Монтана към гр.Видин, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с ПЗ „В26“ е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 120CC6А,
че управляваното МПС – лек автомобил марка „С*** “, модел „Б*** “ с рег. № В***
се е движело със скорост от 82км/ч., което е превишение с 32 км/ч над
разрешената в този участък скорост.
За констатираното е
издаден електронен фиш серия К №5790499 от 09.04.2022год. на собственика на
автомобила – Г.И.Й. законен представител на „Г*** транспорт“ ООД с ЕИК * .
Посочено е, че нарушението е установено чрез преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
представляващи системи по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, за която е приложен
протокол за проверка №77 – СГ-ИСИС от 11.11.2021г. на БИМ гр.София.
По делото е приложен
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата
за движение по пътищата, съдържащ конкретни реквизити.
На основание така направените фактически
констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания електронен
фиш /ЕФ/, като законосъобразен.
Следва да се посочи, че при разглеждане на
настоящето касационно производство е налице, законова забрана за повторно
връщане на делото на въззивния съд по арг. Чл.227, ал.1 от АПК, с оглед
наведените доводи в жалбата.
Изложените в касационната жалба доводи,
обосноваващи неправилно ценене на събраните по делото доказателства, водещо до
неправилно установена фактическа обстановка от страна на Районния съд, касае
единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността обаче на
въззивното решение не е касационно основание, съгласно чл. 348 от НПК,
приложим на основание на чл. 63в от ЗАНН.
Съгласно чл. 220 от АПК
касационният съд не може да прави нови фактически установявания въз основа на
нова преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства.
По отношение на приложението на
разпоредбата на чл.
186, ал. 4 от ЗДвП, касаторът неправилно счита, че този текст от
закона е приложим в случая, тъй като чл. 186, ал. 4 визира издаването на фиш
при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС,
което издаване не става автоматично, а от контролен орган и в присъствието на
нарушителя, освен в предвидените там случаи, а самото установяване на нарушението
отново се случва в присъствието на контролен орган, който борави с това
техническо средство или система. Съвсем друг и специален е редът за издаване на
ЕФ, който е разписан в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, където е посочено, че ЕФ се издава в отсъствието на контролен
орган и нарушител при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Касаторът неправилно се позовава на чл.
186, ал. 4 от ЗДвП в хипотеза, при която е приложима разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Изводите на Районния съд за доказаност на
елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички
кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло
се споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите
на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
По делото по безспорен начин е установена
позицията на АТСС Последната е преминала необходимата техническа проверка.
Лекият автомобил е заснет именно в участъка, където е имало поставен към
момента на извършвания контрол знак В26, ограничаващ скоростта за движение в
този участък на 50 км/ч. и наведените в касационната жалба доводи в тази насока
са неоснователни.
Приложеното писмено доказателство Протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, удостоверява използваната автоматизирана
техническа система, въведения за пътния участък скоростен режим, режимът и
посоките на измерване, началото и края на работната смяна, номерата на първия и
последния запис и в тази връзка отговаря на всички изисквания на Наредбата,
като липсата на снимка приложена по – делото не променя обективната страна на
извършеното административно нарушение и неговото изпълнително деяние, тъй като
тези доводи се излагат за първи път в настоящата касационна жалба. Още повече,
че касатора е могъл да направи съответно искане пред двете въззивни инстанции
на който е разгледано делото, което не е сторил. Отделно от това съставеният
протокол е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
правомощията му по установения ред и форма, който се ползва с материална
доказателствена сила.
Във въззивното производство е приложено и
веществено доказателствено средство – снимков материал, относимо отново към
обективната страна на извършеното административно нарушение.
В ЕФ ясно е изписано в текст, че лицето,
на което е съставен ЕФ може да подаде писмена декларация, в случаите когато
МПС-то е управлявано от друго лице, с данни на последното. ЕФ е получен лично
от жалбоподателя, като последният не е упражнил правото си да подаде декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В тази връзка наведените в жалбата доводи на касатора за
ограничаване на правото му на защита в производството по издаване на ЕФ са
изцяло неоснователни и правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност като законен представител на собственика на автомобила -„Г*** транспорт“ ООД
с ЕИК * , като последните обстоятелства са безспорно доказани по делото.
Деянието, така както е описано от
обективна страна в ЕФ правилно е правно квалифицирано и подведено под нормата
на чл. 182, ал. 2, т.
4 от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер.
Предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
нормата на чл. 28 от ЗАНН
е неприложима към конкретния случай на административно нарушение.
На основание всичко гореизложено, съдът
намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния
закон.
В хода на въззивното производство не са
допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
1, т. 2 от НПК,
които да обосноват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
2 от НПК. Не се констатират и допуснати от въззивния съд нарушения,
които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
Правилно и законосъобразно е и
постановеното
Определение №142 от 19.06.2023г. по същото дело, тъй като съгласно чл.
63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование, поради което и касатора е осъден да заплати
сторените пред въззивния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното касационната инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Видин и постановеното във връзка с него
Определение, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила
като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответника, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лева /сто/,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по
реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и
5,00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
198 от 15.05.2023 г. постановено по АНД № 20231320200263 на Районен съд – Видин, с което е потвърден
Електронен фиш серия К №5790499 от 09.04.2022год. издаден от ОД на МВР
гр.Видин, както и Определение №142 от 19.06.2023г. постановено по същото дело в
производство по чл.306, ал.1,т.4 НПК и чл. 63д от ЗАНН.
ОСЪЖДА Г.И.Й. с ЕГН * *** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин сумата от 100,00лв. /сто/ представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: