Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
13.11.2019 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
29.10. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Красимира Дякова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело номер |
990 |
по
описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-161/21.08.2019г.,
издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на Община Кърджали, ЕИК ***,
адрес гр.Кърджали, ***, представлявана от кмета Х.А.И., са наложени административни
наказания: по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на
основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1
от ЗВ; по т.2.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Община Кърджали,
чрез упълномощен адвокат. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и
процесуалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника,
който поддържа жалбата срещу атакуваното постановление. Твърди, че била
нарушена разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, а именно не били посочени законовите
разпоредби, които са нарушени. В предоставените по делото актове за публична
общинска собственост било посочено, че имота е с начин на трайно ползване
водоем. В §.1,
ал.1, т.59 от ДР на ЗВ било уредено, че водоем по смисъла на специалния закон е
повърхностно водно тяло, което не било еквивалентно с понятието язовир съгласно
§.1, ал.1,
т.94 от ДР на ЗВ. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият
орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2019г. свидетелите Ц.И. и Д.К. - служители в РО НЯСС-ЮБ при ДАМТН,
извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовирната
стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Бойно“, находящ се в поземлен имот № 05205.12.45 в
землището на с.Бойно, поземлен имот № 35732.13.30 в землището на с.Каменарци и
поземлен имот № 37962.4.48 в землището на с.Кокошане, община Кърджали. Същият
бил собственост на Община Кърджали съгласно Актове за публична
общинска собственост № 5414/05.09.2018г., № 5415/05.09.2018г. и №
5458/07.09.2018г. Свидетелите И. и К. направили на място обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, при което установили следното: На първо място - преливника траншеен, бетонов с преливен ръб
„широк праг“, бил обрасъл с храстовидна растителност, с което се намалявала
пропускателната му способност; енергогасителя бил разрушен, изцяло липсвала
бетоновата му конструкция; отводящия канал и бързотока били с нарушения,
напукани бетонови стени и дъно, с обраствания от храсти и дървета вътре в
сечението и пред преливния ръб, което намалявало проводимостта им и застрашавало
конструктивната им устойчивост; основния изпускател бил неизправен, липсвали
части от спирателния му кран, входната му шахта била с повдигнат горен ръб,
приблизително на кота преливен ръб, което водело до невъзможност за
контролирано поддържане на водното ниво. Това означавало, че преливника,
бързотока, енергогасителя и основния изпускател не се поддържали в техническа
изправност от Община Кърджали, каквото задължение тя имала като собственик на
язовир „Бойно“. На второ място - не били налични:
геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; нивомерно
устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което
да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към
тях на ДАМТН; изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под
и през тялото на язовирната стена; нивомерен стълб в язовирното езеро за
измерване на наносите. По този начин не били изпълнени
изискванията за задължително необходимите налични елементи на
контролно-измервателна система /КИС/ за мониторинг на
дейността на язовирна стена и съоръженията към нея. Констатациите от проверката били отразени в Констативен
протокол № 08-02-60/28.05.2019г. По този повод на 17.06.2019г. срещу Община Кърджали
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.141, ал.1,
т.1 и чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ. АУАН бил съставен от Ц.И. в присъствието на
свидетелите М.К. и Т.Т. и в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна
покана входирана в Община Кърджали на 10.06.2019г. На 26.06.2019г. бил предявен
на кмета на общината, но той отказал да
подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подписа на св.Д.К..
Въз основа на съставения акт, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на
Община Кърджали административни наказания: по т.1.- „имуществена
санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за
извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ; по т.2.- „имуществена санкция”
в размер на 3 000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за извършено
нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията
на свидетелите Ц.И., М.К., Т.Т. и Д.К., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си; Акт за установяване на
административно нарушение № 08-032 от 17.06.2019г.; Заповед № А-5 от
02.01.2018г. на председателя на ДАМТН; Доклад на Ц.И. от 01.07.2019г.; Заповед
№ А-300 от 25.05.2019г. на председателя на ДАМТН; Заповед № А-517 от
12.07.2018г. на председателя на ДАМТН; Акт за публична общинска собственост
№ 5414/05.09.2018г.; Скица № 15-611808-27.08.2018г.; Акт за публична общинска собственост № 5415/05.09.2018г.; Скица № 15-611630-27.08.2018г.; Акт за публична общинска собственост №
5458/07.09.2018г.; Скица № 15-611821-27.08.2018г.;
Констативен протокол № 08-02-60/28.05.2019г. от проверка и контрол на язовирна
стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация; Покана за
съставяне на АУАН от 07.06.2019г., както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По т.1 от наказателното постановление: Административнонаказателната
отговорност на Община Кърджали е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1,
т.1 от ЗВ, която гласи, че собствениците
на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни
стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането
им в техническа изправност. Санкцията за посоченото нарушение
е наложена на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141, ал.1 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя действително е осъществил процесното административно
нарушение. В качеството си на собственик на язовир „Бойно“, той не е изпълнил задължението си да осигури поддържането
в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея. Правилно е
прието от контролните органи, че е налице нарушение извършено на 28.05.2019г.,
тъй като на тази дата те са констатирали техническа неизправност на преливника, бързотока,
енергогасителя и основния изпускател на язовира и проявеното
от жалбоподателя бездействие. Доколкото се касае за нарушение извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и
безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да
се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на
сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието обаче
наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е
съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието
е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и не са
представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния
размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да
бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това
наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административнонаказателното преследване.
По т.2 от наказателното постановление: С атакуваното постановление на Община Кърджали е наложено
административно наказание и за нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, която гласи, че собствениците
на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни
стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал.2. Законодателят
е регламентирал тези изисквания в Наредбата за условията и
реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние.
Съгласно чл.174, ал.4 от Наредбата, за задължително необходими, като
налични, се считат следните елементи на КИС: 1.
геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; 2. нивомерно устройство за измерване на
водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с
информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; 3. изграден пункт за измерване на
филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в язовирното езеро за
измерване на наносите. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на
основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до
10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141,
ал.1 от ЗВ. Видно от доказателствата по делото, при извършената на 28.05.2019г. проверка от контролните органи е констатирано,
че язовирната стена на язовир „Бойно“ и съоръженията към нея не са били оборудвани с контролно-измервателна система
/КИС/. Липсвали задължително необходимите
елементи на КИС, визирани в чл.174, ал.4 от Наредбата за условията и
реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. От
съставения за проверката констативен протокол се установява, че поради липса на
КИС не са били представени резултати и анализи от наблюдения и измервания с
КИС, а според чл.174, ал.1 от цитираната Наредба именно техническият
мониторинг осигурява информация за оценка на сигурността на малките язовирни
стени и на съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се
идентифицират потенциалните опасности. Затова според
настоящата инстанция, жалбоподателят е осъществил
процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на
язовира не е изпълнил задължението си да осигури използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена
и съоръженията към нея, отговаряща на изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние. Доколкото се касае за нарушение извършено
от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и
безвиновна, деянието и тук не следва да се доказва изобщо от субективна страна
и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия
състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на
наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН,
тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност,
не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван
друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния
размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да
бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това
наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на
административно наказателното преследване.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с
всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя,
кога са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на
констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните
такива. Неоснователен е довода на жалбоподателя за неспазване на чл.42, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН съвсем ясно са посочени законните разпоредби, които са
нарушени, а именно текстовете на чл.141, ал.1, т.1 и чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ. Освен
това, събраните по делото писмени и гласни доказателства не оставят никакво
съмнение, че проверения обект представлява „язовир“, който по смисъла на §.1, ал.1, т. 94 от ДР на ЗВ е водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени. Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на Община Кърджали,
доколкото тя като собственик на язовира отговаря за привеждането му в
съответствие с изискванията на нормативните актове.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-161/21.08.2019г., издадено от
заместник-председател на ДАМТН, с което на Община Кърджали, ЕИК ***, адрес
гр.Кърджали, ***, представлявана от кмета Х.А.И., са наложени административни наказания:
по т.1.- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200,
ал.1, т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ; по т.2.- „имуществена
санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за
извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното за нарушението по
чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ административно наказание „имуществена санкция” от 3
000 лв. на 1 000 лв., както и размера на наложеното за нарушението по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ
административно наказание „имуществена санкция” от 3 000 лв. на 1 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: