№ 94601
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110140200 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 410 и следв. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 205164/18.07.2023 г., подадено от
/ФИРМА/ с искане за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410
от ГПК срещу А. Р. И..
В заявлението е посочено, че вземанията, описани в него произтичат от
сключен между заявителя и длъжника Анекс № ****** от 13.10.2022 г.
Договор за потребителски кредит № *****8 от 15.08.2022 г. за сумата от 1300
лв. със срок за погасяване от 14.10.2022 г. до 13.10.2023 г. Претенцията е за
1300 лв. – главница и 277.21 лв. – възнаградителна лихва за периода от
14.11.2022 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост. О т
страна на заявителя се иска „предсрочната изискуемост да се счита обявена на
длъжника в деня на уведомяване за настоящото заявление, съответно за
издадената заповед за изпълнение“. От последното съдът прави извод, че се
иска издаване на заповед за изпълнение за парични суми падежът, за
плащането на които, не е настъпил.
При така посочените в заявлението обстоятелства и твърдения на
заявителя, съдът намира следното:
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение №4/2013 г. прието от ОСГТК
на ВКС предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две
1
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случай, че в договора има
постигната предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател. С оглед на това, за да се
приеме, че вземанията по договор за кредит са изискуеми на основание
настъпила тяхна автоматична предсрочна изискуемост, следва длъжникът да е
уведомен за упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съдът приема, че тази част от посоченото тълкувателно решение
намира приложение и в хипотезата на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, тъй като преди съдът да
разпореди издаване на заповед за изпълнение, следва да може от
твърденията на заявителя да направи извод за настъпила към момента
на подаване на заявлението изискуемост на вземанията.
В разглеждания казус не се твърди от заявителя – кредитор, че до
длъжника – кредитополучател е достигнало неговото волеизявление, че счита
целият кредит за предсрочно изискуем, нито се твърди, че към 18.07.2023 г.
кредита да е изцяло падежиран, поради изтичане на срока за погасяване на
цялото вземане. Заявява се обаче недопустима претенция съдът с връчване на
заповедта за изпълнение до длъжника да изпълни задължението на кредитора
за уведомяване длъжника за предсрочната изискуемост. Вместо последното,
обаче, съдът дължи да извърши преценка към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от
ГПК дали е настъпил падежа на претендираните парични вземания, а в
случай, че се твърди предсрочна изискуемост – дали към датата на подаване
на заявлението същата е настъпила. Последното обстоятелство не се
установява в конкретния казус.
При това положение и съгласно възприетото в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че към
18.07.2023 г. вземанията, посочени в заявлението, не са изискуеми, поради
което последното следва да се отхвърли.
2
На основание горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 205164/18.07.2023 г., подадено от
/ФИРМА/ с искане за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410
от ГПК срещу А. Р. И., въз основа на което е образувано гр. дело №
40200/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване
на съобщението от заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането на съда да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3