Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 34

гр. Дряново, 13.06.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                              

Дряновският районен съд в публично заседание на 14.05.2018 година в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 32 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взема предвид:

 

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 18-0258-000006/ 08.02.2018 г. на Началника на Районно управление (РУ) Дряново.

Жалбоподателят К.Г.С. *** обжалва  НП, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че не е извършил описаното нарушение. Твърде, че е нарушен Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) по отношение на съставянето на акта и издаването на НП. Моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният представител адв. Р.И. *** поддържа жалбата като твърди, че автомобилът на жалбоподателя е спрян преди да напуснат гр. Дряново, поради което в този участък не се изисквал винетен стикер. Разпитаните по делото свидетели посочвали различни места на извършване на нарушението. Поради което моли съда да отмени обжалваното НП.

Ответникът по жалбата – РУ Дряново, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:  

С НП № 18-0258-000006/ 08.02.2018 г. на Началника на РУ Дряново, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 25.01.2018 г. на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 185 от ЗДвП за това, че на 25.01.2018г., в 15,21 ч., в община Дряново, на ПП-5, км. 121+450 м. в посока Дряново – В. Търново, като водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. № ***, собственост на Г.П.С. се движи по републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата и автомобила не е представен на ГТП. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

 

 

Приложен по делото е цитираният АУАН № 43/ 25.01.2018г., в който фактическото описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта НП.

Свидетелите Й. и М. *** потвърждават констатациите в акта, като актосъставителят Й. твърди, че автомобилът управляван от жалбоподателя е бил спрян в района на км. 124, между селата Зая и Саласука. Свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта св. М. твърди, че проверката е извършена в близост до 124 км., преди с. Зая, в района на обора.

Във връзка с показанията на свидетелите служебно бе изискана от съда справка от Областно пътно управление Габрово относно километричното местополежение на път I-5. Видно от същата км. 121+450 се намира на 300 м. преди кръстовището за с. Саласука (дясно км. 121+748), км. 124+ 000 м. е след общински път GAB 3132 – Геня (дясно км. 123 + 394 м. и ляво кравеферма с. Зая км. 123+394 м. след нея на 604 м. е километър 124+000. Данните са по растящия километраж на път I-5/ Е 85 “Граница Велико Търново – Дряново – Габрово”.

По делото бе разпитан св. П. – колега на жалбоподателя, който е бил пътник в автомобила, управляван от последния, по време на проверката от служителите на РУ Дряново. Същият заяви, че пътували от гр. Дряново за с. Соколово, като след подминаване на бензиностанция “Лукойл” били застигнати от полицейски патрул и засечени. Това се случило на 100 – 150 м. след бензиностанцията, но много преди табелата за край на гр. Дряново. Полицаят поискал документите на водача и го изпробвал за алкохол, като свидетелят не отрича, че и двамата са били употребили алкохол преди да се качат в автомобила. На място пристигнали други полицейски служители с патрулни автомобили. Свидетелят и жалбоподателят били закарани в полицейското управление, където останали до 7,30 – 8,00 ч. вечерта. Твърди, че на мястото на проверката не е бил съставен акт на жалбоподателя.  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

 Разгледана по същество е основателна. 

 По делото не се събраха достатъчно гласни доказателства, които да потвърдят извършването на нарушението, описано в акта и обжалваното постановление. В АУАН и НП е посочено, че нарушенията са извършени на км. 121 +450 м. от път I-5. По делото са разпитани и двамата свидетели – св. Й. и св. М.,***, участвали при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Показанията им обаче са изключително противоречиви и взаимноизключващи се, което разколебава достоверността им. Видно от показанията на свидетеля Й. жалбоподателят е бил спрян в района на км. 124, между селата Зая и Саласука, където на място му бил съставен акт. Св. М. обаче твърди, че проверката е станала преди с. Зая, близо до км. 124, а актът бил съставен в РУ Дряново. По делото е разпитан и св. П., очевидец на проверката, който твърди, че автомобилът бил спрян преди талбелата за изход на гр. Дряново и при проверката акт не е бил съставен. Безспорно е, че от тези взаимно противоречиви показания не може да се направи безспорен извод за мястото на извършване на твърдяното нарушение, доколкото тримата свидетели заявяват различни места на проверката. Събраните в хода на съдебното следствието противоречиви свидетелски показания съдът счита, че не потвърждават по несъмнен начин фактическите констатации в акта и обжалваното НП. Следва да се посочи, че местата на проверката, които посочват свидетелите се разминават с посоченото в акта с няколко километра, поради което не може да се приеме, че става въпрос за техническа грешка. Още повече, че св. Й. посочва, че е определил точното място по километричните камъни с помощта на километража на лекия автомобил.

По силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство фактическите констатации в АУАН и НП нямат обвързваща доказателствена сила и в тежест на административнонаказващият орган е да докаже обстоятелствата по установяване на извършеното нарушение. В хода на производството по настоящото дело обаче се събраха противоречиви показания на свидетелите по делото, които от своя страна са в противоречие и със записаното в АУАН и НП. Поради което не може да се приеме за доказано, че на посочената дата и място жалбоподателят е осъществил състава на аминистративните нарушения по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че административното нарушение, описано в акта не се счита за безспорно доказано със самото му съставяне, а напротив, в хода на производството по обжалване на издаденото НП административнонаказващият орган следва да докаже всички обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение.

Предвид изложеното съдът счита, че жалбата е основателна, а НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

              Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0258-000006/ 08.02.2018 г. на Началника на РУ Дряново, с което на К.Г.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението чрез Дряновския районен съд пред Габровски административен съд.

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :