№ 15057
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110107954 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. Т. Д., с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника Е.М ЕООД сумите по изпълнителен лист., издаден по ч.гр.д. №
***/****г. по описа на РС-И, въз основа на който било образувано изп.д. № 2016/2010г. по
описа на ЧСИ Я. Ищецът твърди, че срещу него в полза на цедент на ответника имало
издаден ИЛ по гр.д. № ***/****г. по описа на РС-И, вземанията по който били погасени по
давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
намира иска за неоснователен, защото били извършвани действия, прекъсващи давността.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото заверено копие на изп.д. № ****** по описа на ЧСИ Я, рег.
№ 8** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на „Обединена българска
банка“ АД от 29.07.2010г. въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2010г., издаден въз
основа на заповед № 298 от 16.06.2010г. по ч.гр.д. № ***/****г. по описа на РС-И, съгласно
който Б. Т. Д. е осъден да заплати на „ОББ“ АД сумата от 13305.22лв., от които 11900лв.
главница, 12**.32лв. договорна лихва, 160.90лв. наказателна лихва и разноски по делото в
размер на 885,42лв. В молбата е поискано образуване на изпълнително дело и предприемане
1
на изпълнителни действия, вкл. запориране сметките на длъжника в банка УниКредит
Булбанк, така и на съдебния изпълнител е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на
изпълнението.
След образуване на изп.д. са извършвани следните изпълнителни действия: запор
върху трудово възнаграждение от 18.11.2010г. (л.28 от изп.д.), запор върху МПС от
21.04.2011г. (л.55 от изп.д.), от взискателя с молба от 27.03.2011г. е поискано налагане запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника (л.59), като въз основа на наложения запор
върху трудовото възнаграждение е започнало изплащане на суми в периода от 29.12.2010г.,
до 02.07.2012г., като съгласно писмо от 05.06.2012г. (л.99) се установява, че длъжникът е
напуснал предприятието по чл.331 КТ. Въз основа на разпореждане от 27.01.2014г. на
06.02.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (л.146), като въз
основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение е започнало изплащане на
суми в периода от 13.02.2014г., до 15.10.2015г. С молба от взискателя от 29.09.2014г. е
поискано налагане запор върху банкови сметки на името на длъжника в УниКредит Булбанк
(л.172), наложен със запорно съобщение от 08.05.2015г. (л.195), но по която сметка няма
авоари, а с молба от 15.03.2016г. е поискано проучване на имущественото състояние и
налагане на запори, респ. възбрани; с молба от 30.11.2016г. взискателят е поискал
извършване на опис на движими вещи на длъжника и налагане запор на банкови сметки. С
молба от 09.07.2018г. ответникът „Е.М“ ЕООД изяснява, че на 31.01.2018г. бил сключен
договор за цесия между взискателя ОББ АД и Е.М ЕООД, по силата на който цедентът ОББ
АД цедирало на ответника вземането си по изпълнителното дело, като моли на основание
чл.429, ал.1 ГПК да се конституира на мястото на цедента, като с разпореждане от
08.05.2018г. ответникът е конституиран като взискател по делото. Следващите
изпълнителни действия се състоят в изпратени запорни съобщения от 28.11.2018г. С молба
от 29.01.2019г. ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия с налагане на
запор по сметки, така и с молби от 15.04.2019г., 30.03.2020г., 17.02.2021г., 10.11.2022г.,
29.11.2022г., като със запорно съобщение от 16.12.2022г. на ищеца е наложен запор върху
трудово възнаграждение, като въз основа на наложения запор върху трудовото
възнаграждение е действал в периода от 29.12.2022г. вкл. до 26.05.2023г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
С оглед твърденията на страните и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (заповедното производство), са настъпили факти, които водят до погасяване на
2
установеното изпълняемо право. Предвид наведените основания за недължимост на сумата,
ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед данните за принудително събиране на сумите, както следва: 12**.32лв.
договорна лихва, 160.90лв. наказателна лихва и разноски по делото в размер на 885,42лв.,
стои въпросът за частичната недопустимост на иска в тази част (в останалата част за
главницата и законната лихва няма данни за принудително събиране на сумите), т.е.
въпросът се концентрира по това дали е допустим отрицателен установителен иск, когато
ищецът има на разположение осъдителен иск, като настоящият състав намира, че искът е
допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването му и по отношение на
сумите, които са събрани в хода на принудителното производство. Предмет на иска по
чл.439, ал.1 ГПК е установяване на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и довели до
погасяване правото на принудително изпълнение. Обстоятелството дали част от сумите са
принудително събрани или не в хода на изпълнителното производство е ирелевантно за
преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
защото съдът в това производство преценява дали е погасено правото на взискателя по
отношение на всички суми по изпълнителния титул, доколкото пред съдебният изпълнител
длъжникът не може да упражнява правото си на възражение за изтекла погасителна давност.
Предявяването на иска по чл.439 ГПК е изрично предвиден способ за защита и не е
необходимо ищецът да доказван наличието на конкретен интерес от завеждането му (в
който смисъл е определение № 266638/09.04.2021г. по в.гр.д. № 5580/2020г. на СГС, IV-г
състав). Становището, че не е недопустим отрицателен установителен иск, когато ищецът
има на разположение осъдителен иск при вещни спорове е застъпено в Решение № 78 от
16.04.2014 г. по гр. д. № 5479/2013 г. на ВКС и др.
По основателността:
Не се спори между страните, че цедент на ответника е разполагал с вземане по
изпълнителен лист срещу ищеца, вземането по който е прехвърлено на цесионера –
ответник, встъпил като взискател по изпълнителното дело.
Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е
изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани
действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
По въпроса за приложимата давност съдът приема, че доколкото изпълнителният лист
е бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, то с оглед
чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за вземанията (в който смисъл са
и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа IV г.о. на ВКС, Решение №
118/07.07.2022г. по гр.д. № 4063/2021г. на Трето г.о. на ВКС и др.).
По следващия спорен въпрос – извършвани ли са изпълнителни действия, прекъсващи
давността и има ли 5г. период между действията, през който да е изтекла погасителната
3
давност:
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия, които прекъсват
давността по см. на ТР2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, а именно: от в 18.11.2010г. -
запор върху трудово възнаграждение; 21.04.2011г. - запор върху МПС; 27.03.2011г. -
поискано налагане запор върху трудовото възнаграждение; в периода от 29.12.2010г. до
02.07.2012г. въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение е започнало
изплащане на суми от работодателя по сметка на съдебния изпълнител, като реализираният
изпълнителен способ действа в периода на изпълнението му, без да е необходимо
ежемесечно да се пуска нови молби за налагане на запор по вече реализиран такъв;
06.02.2014г. - наложен запор върху трудовото възнаграждение; в периода от 13.02.2014г. до
15.10.2015г. въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение е започнало
изплащане на суми от работодателя по сметка на съдебния изпълнител, като реализираният
изпълнителен способ действа в периода на изпълнението му, без да е необходимо
ежемесечно да се пуска нови молби за налагане на запор по вече реализиран такъв;
29.09.2014г. – поискано от взискателя налагане запор върху банкови сметки; 15.03.2016г. -
поискано налагане на запори, респ. възбрани; 15.03.2016г. – е поискано налагане на запори;
09.07.2018г. - встъпване на ответника като взискател; 28.11.2018г. - наложени запори;
29.01.2019г., 15.04.2019г., 30.03.2020г., 17.02.2021г., 10.11.2022г., 29.11.2022г. - поискани от
взискателя извършване на изпълнителни действия с налагане на запор; 16.12.2022г. -
наложен запор върху трудово възнаграждение, като въз основа на наложения запор върху
трудовото възнаграждение е започнало изплащане на суми от работодателя по сметка на
съдебния изпълнител в периода от 29.12.2022г. до 26.05.2023г.
С оглед на което настоящият състав намира, че твърденията на ищеца в исковата
молба, че за периода от 29.07.2010г. до 29.09.2014г. не били извършвани законосъобразни
изпълнителни действия е неоснователно с оглед данните от приобщеното изпълнително
дело, съответно противно на твърденията не се установява по делото да е настъпвала
перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК нито в периода от 29.07.2010г. до 29.09.2014г., нито в
последващ период.
Оттук съдът приема, че давността не е изтекла, защото са извършвани действия,
прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по т.д. 2/13 на
ОСГТК на ВКС, а именно с описаните по-горе действия, като между поисканите и
4
изпълнени изпълнителни действия не е изминал 5г. давностен срок (с оглед Решение №
50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022г. по описа на ВКС, Четвърто г.о.), вкл. с оглед
спирането на срока при действието на ЗМДВИП.
По разноските:
С право на разноски разполага ответникът, който не е претендирал такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Т. Д., ЕГН: **********, гр.И, ул. С , бл.17, вх.А,ет.5,
ап.13, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за
установено, че не дължи на Е.М ЕООД, ЕИК: *****, гр.София, ж.к. М.Д ул. РПК № 4-6,
сумата от 13305.22лв., от които 11900лв. главница, ведно със законна лихва от 14.06.2010г.
до погасяване на задължението, 12**.32лв. договорна лихва, 160.90лв. наказателна лихва и
разноски по делото в размер на 885,42лв., представляващи суми по изпълнителен лист от
16.06.2010г., издаден въз основа на заповед № 298 от 16.06.2010г. по ч.гр.д. № ***/****г. по
описа на РС-И, въз основа на който било образувано изп.д. № ****** по описа на ЧСИ Я,
рег.№ 8** на КЧСИ, поради погасяване на сумите по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5