Р Е Ш Е
Н И Е
№ 655 16.12.2019
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1514 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по
въззивна жалба на И.Д.П. чрез адв.С.З. против решение № 830/11.06.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 5277/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, с
което се отхвърля иска на И.Д.П. да
бъде установено по отношение на А.Д.А., че му дължи сумата от 5 000 лева за
неизпълнено задължение по договор за наем на хале за обработка и монтаж на алуминиева
дограма, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2018г. до
изплащането й, във връзка с което е издадена Заповед № 2471 от 29.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3709/2018г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
Въззивникът
И.Д.П. обжалва решението на първоинстанционния съд като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че решението е постановено при нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени обжалваното решението и да
прекрати производството по делото, като се произнесе по същество и по
съображения, изложени във въззивната жалба.
Въззиваемият
А.Д.А. чрез пълномощника си адв.Т.С. намира въззивната жалба за неоснователна.
Излага съображения. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли
въззивната жалба и остави в сила поставеното решение на РС-Стара Загора.
Претендира разноски.
Старозагорският окръжен
съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна
и като разгледа събраните по делото през първата и настоящата инстанция
доказателства, намира за установено следното:
Производството е по предявен иск
с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.
Ищецът И.Д.П. твърди в исковата
си молба, че с ответника сключили договор за наем на работно помещение – хале,
с адрес: гр.Стара Загора, кв. „Зора” от м. януари 2015 година. Наемната цена
била в размер на 200 лева – месечно, договорена устно между страните. Ответникът
заплатил първоначално 3 вноски по 200 лева, а впоследствие на 31.01.2016
година, чрез майка си – М.Д. всички наеми в размер на 2 000 лева. От
01.02.2016г. до 28.02.2018г. не платил дължимите наемни вноски, общо за 25
месеца по 200 лева, общо 5 000 лева. Освен това ответникът
оставил своите машини, заемащи работното хале, в което изработвал алуминиева и
ПВЦ дограма. Машините му все още били там, а ответникът заминал на работа в ***.
Въпреки многократните покани да заплати
наемните вноски, ответникът не ги заплатил. Подал заявление по заповедно
производство и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3709/2018 г. от Районен съд – Ст. Загора. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът - ответник подал възражение чрез адв.Т.С., поради което
в законния срок предявил иск. Моли съдът да приеме за установено, че ответникът
дължи сумата от 5 000 лева на ищеца за неплатени наемни вноски за периода
от 01.02.2016г. до 28.02.2018г. за ползване на работно помещение – хале в
кв.Зора, гр.Стара Загора, заедно със законна лихва от 01.02.2016г. до завеждане
на заявлението за издаване на заповед – 23.07.2018г. Ответникът А.Д.А. оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че между страните не бил сключван договор за
наем на работно помещение - хале, находящо се в град Стара Загора, квартал
„Зора”. Такова правоотношение възникнало между „ЕКСЕЛ 99” ЕООД, с Управител Х.Г.Х.,
в което ответникът А.А. бил съдружник с дялов капитал от 1/3 от дяловете на
дружеството и бил упълномощен с
представителна власт, за сключване на договор за наем от името и за сметка на
„ЕКСЕЛ 99” ЕООД. Дружеството използвало помещението, като цех за алуминиева и
PVC дограма. Първоначално начинанието се развивало успешно, но бързо поело по
хиперболичната крива на неуспеха. Още в края на 2015г., А. заминал за Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия. От тогава водел гурбетчийски живот
в столицата-гр.Лондон, а в България се прибирал само за празници. Въпреки това
не прекъсвал връзка с П. и със съдружниците си. В действителност на
01.02.2016г. М.М.Д.-майка на ответника, упълномощена от Управителя на „ЕКСЕЛ 99”
ЕООД-Х.Х.заплатила на ищеца сумата от две хиляди лева. Твърди, че от този
момент договорът бил прекратен. Ищецът не възразил на това волеизявление, но в
последствие отказал да предаде на Управителя Х. намиращите се в помещението
машини, с довода, че отношенията му били с Д., а не с дружеството. Моли да се
отхвърли предявеният иск като неоснователен.
При съвкупната преценка на
събраните доказателства районният съд е приел, че искът е неоснователен.
Мотивирал е решението си, с установеното по делото обстоятелство, че договор за
наем на работно хале е бил сключен между ищеца и „Ексел 99“ООД , а не между
ищеца и ответника.
Видно от приложеното към делото
ч.гр.дело № 3709/2018г. по описа на Районен съд-Стара Загора на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 2471 от 29.08.2018г., по
силата на която ответникът А.Д.А. е осъден да заплати на И.Д.П. сумата от 5 000
лева за неизпълнено задължение по договор за наем на хале за обработка и монтаж
на алуминиева дограма, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.07.2018г. до изплащането й, както и разноски в размер на 200 лева. В срока
по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника. В указания от съда срок,
ищецът е предявил настоящия иск.
В производството по чл.422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за наем
на недвижим имот, в това производство в тежест на ищеца – кредитор е да
установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение с
ответника. Съгласно разпоредбата на
чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена
цена. Съгласно чл.232 ал.2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща на наемодателя
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Страните не спорят, че не е
налице писмен договор за наем. За да е налице сключен наемен договор за наем на
вещ, страните по него следва да постигнат съгласие относно предоставяната за
временно ползване вещ и относно възнаграждението /цената/, която наемателят
дължи за предоставеното му ползване на вещта.
От представените пред настоящата
инстанция, писмени документи се установява, че с нотариална покана ищецът И.П.
е поканил ответника да освободи заеманото работно помещение – хале, находящо се
в кв.“Зора“, гр.Стара Загора. Поканата е получена на 14.06.2019г. от майката на
ответника и на 17.06.2019г. с приемо – предавателен протокол, представител на
ответника А. е освободил работното помещение и е изнесъл посочените в протокола
машини.
От събраните по делото гласни
доказателства - свидетелите Р.П.и Д.П. - родители на ищеца, и М.Д. - майка на
ответника се установява, че страните не са подписвали договор за наем на хале в
гр.Стара Загора, кв.“Зора“. Ищецът и „ЕКСЕЛ 99“ ООД са постигнали устна
договорка за ползване под наем на халето, собственост на ищеца, за наемна цена
200 лв. месечно. Свидетелката П. твърди, че договорът за наем бил продължен с
ответника. Майката на ответника през 2017г. донесла 2000 лева - дължимия наем
от м.април 2015г. до 31.01.2016г. Свидетелят П. също установява, че халето е
ползвано в началото от ответника и двамата му съдружници, а после ответникът е
имал намерение да го ползва сам. Свидетелката Д. твърди, че „ЕКСЕЛ 99“ ООД са
ползвали под наем халето на ищеца въз основа на устен договор за наем.
Съдружниците заминали за чужбина и й изпратили 2000 лева, които да заплати на
ищеца във връзка с договора за наем. Заявява, че занесла парите на свидетеля Р.П..
Поискала да вземат машините от халето, но й било отказано, тъй като П. считали,
че съдружниците дължат още пари за наем. Твърди, че съобщила на съдружниците за
проблема, а те отговорили, че са изработили дограма на жилището на ищеца на
морето, поради което не дължат заплащане на други наемни вноски.Не могла да
вземе машините, защото имало друг катинар. Свидетелите П. не оспорват, че са
поставили допълнителен катинар на халето, като сочат, че е било нужно за
запазване на машините на ответника.
Съдът счита, че следва да кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите имат преки впечатления от фактите,
за които свидетелстват. От показанията на всички свидетели се установи по
категоричен начин, че между И.Д.П. и „ЕКСЕЛ 99“ ООД е бил сключен договор за
наем на хале, находящо се в гр.Стара Загора, кв.“Зора“, с наемна цена 200 лв.
месечно. Не се установи по делото сключен договор за наем за процесното работно
помещение между страните по делото. След като двама от съдружниците в „ЕКСЕЛ
99“ ООД са заминали да живеят в Англия, халето е било ползвано от ответника. На
31.01.2016г. при заплащането на наема от майката на ответника за 2015 г., след
напускането на страната от сина й, същата е направила опит да освободи наетото
работно помещение от поставените от ответника и съдружниците му машини, но е
била препятствана, поради сложения допълнителен катинар от ищеца. Към този
момент съдружниците са считали, че договорът за наем е прекратен. Със
заплатената сума от майката на ответника А., съдружниците са считали, че уреждат
окончателно финансовите си отношения с наемодателя.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че искът на ищеца за присъждане на наемна цена за периода
01.02.2016г. до 28.02.2018г. в размер на 5000 лв. е неоснователен и правилно е
отхвърлен от районния съд.
Направеното оплакване от
въззивника, че неправилно били записани свидетелските показания в съдебния
протокол, съдът намира за неоснователно, тъй като районният съд е провел
специалното производство по чл.151 ГПК и е приел, че молбата на И.Д.П. е
неоснователна.
Обстоятелството, че подписът на
ответника не е негов в пълномощното, приложено по делото и във възражението по
заповедното производство не може да има за последица прекратяване на
производството по делото. Искането на ищеца в тази връзка е неоснователно. Най
– напред, защото страната може във всеки един момент в производството за
потвърди действията на адвоката – пълномощник, извършени от негово име и в
негов интерес. Налице е такова потвърждаване с молба – декларация, подписана от
ответника А.А., постъпила по делото на 27.03.2019г. С нея, ответникът
потвърждава всички действия извършени от адв. Т.С., по настоящото дело и по
заповедното производство. А настоящото производство по реда на чл.422 ГПК е
естествено продължение на заповедното производство. На следващо място, никой не
може да предявява чужди права, освен в специално предвидени в закона случай,
какъвто настоящия не е. В този смисъл единствено упълномощителят може да се
позовава на правото на оспори положения подпис под пълномощното, но не и
насрещната страна по делото.
Не на последно място,
представените нови писмени доказателства пред въззивната инстанция установяват
факта, че след като ищецът е предоставил достъп и възможност на ответника да
вземе машините си от наетото работното помещение, той е сторил това. Тези
доказателства не установяват наличие на договор за наем, както твърди ищеца. Тъй като машините и
съображенията са били заключени с допълнителни пособия от ищеца, преди този
момент ответникът не е могъл да освободи работното хале от намиращите са в него
машини.
С
оглед на горните мотиви, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на
РС – Стара Загора е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът
следва да заплати разноски на въззиваемия за настоящата инстанция в размер на 700
лв. за адв. възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 830/11.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 5277/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА И.Д.П.,***, ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** – партер, кантора № 15, чрез адвокат С.З. да заплати на А.Д.А.
от ***, ЕГН ********** сумата 700 /седемстотин/ лв., представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: