Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22 21.01.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и втори
ноември ..........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. ...........................................
и в присъствието на прокурора
…..…………........................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............……..........................….......… гр.д. № 1229 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – М.В.Д. *** твърди, че от 2002 г. работи при
ответника, като към момента заемал длъжността „мл. инспектор“, група ООР, РУ
Димитровград. В периода от 09.07.2016 г. до 09.07.2019 г. изпълнявал служебните
си задължения на 12-часови смени (дневни и нощни), съгласно месечни графици,
при сумирано отчитане на работното време, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР. В периода
отработил 275 нощни смени, в които положил труд между 22.00 и 6.00 ч., като
съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР, следвало да му бъде изплатено
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта. При липсата на
изрична регламентация в посочени наредби, издадени от Министъра на вътрешните
работи, поради което счита, че следва да бъде приложена Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.
Положеният от него нощен труд в периода възлизал общо на 2200 часа или
приравнен с коефициент 1,143 възлизал на 2515 часа, поради което не били
заплатени 315 часа положен нощен труд или допълнително възнаграждение за
положен нощен труд в размер на 1811 лева. Моли след установяване на изложеното,
съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1811 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд
през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч. за периода от 09.07.2016 г. до 09.07.2019
г., сумата в размер на 100 лева – лихва за забава, изчислена върху всяко
неплатено възнаграждение, считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание на
осн. чл.214 ГПК предприема изменение на иска: увеличение на иска в частта
относно претенцията за възнаграждение за сумата от 2116,22 лева за главницата и
увеличение в частта на мораторната лихва на 263,60 лева.
ОТВЕТНИКЪТ – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – ХАСКОВО подава
отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен, поради което моли за
неговото отхвърляне. Счита, че в процесния период следва да се съобразят
разпоредбите на чл.179 ЗМВР и действащите в периода заповеди издадени от
Министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положен труд за
времето от 22.00 до 06.00 ч. Счита, че в случая са неприложими разпоредбите на
КТ, а заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждало от
специалния закон – ЗМВР, като в този смисъл била и съдебната практика. Счита
иска за недоказан по основание и размер.
Съдът,
след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно представената
кадрова справка на ищеца М. В. Д., същият е постъпил на работа в системата на
МВР през 2002 г. , като от 2015 г. заема длъжността ст. полицай в група ООР на сектор „Оранителна
полиция“ към РУ-Димитровград.
По делото са представени
формуляр за длъжностна характеристика и протокол за запознаване със същата, седмични
графици на дежурствата за процесния период от м.07.2016 г. до м.07.2019 г.,
Протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 6,00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници в група „ООР“ за
процесния период.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
отработените от ищеца нощни смени за периода от 09.07.2016 г. до 09.07.2019 г.
са общо 271 броя. Отработените от ищеца часове нощен труд не са превръщани в
дневни с коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Положените от ищеца часове нощен
труд след превръщането им в дневни са в общ размер на 2 478,02 часа. На ищеца
не е изплащано допълнително възнаграждение за часовете нощен труд превърнати в
дневни с коефициент 1.143. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен
труд между 22.00 и 6.00 ч., изчислено след превръщането на нощните часове в
дневни е в размер на сумата от 2 116,22 лева – брутно възнаграждение. Размерът
на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение-допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска е на сумата 263,60
лева. В съдебно заседание посочва размер на мораторната лихва върху нетното
възнаграждение – 237,18 лева, като представя съответната справка.
При така установената
фактическа налага следните правни изводи:
По категоричен начин по делото се установи, че през процесния период
между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „старши полицай в група ООР
на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Димитровград- ОДМВР Хасково, като е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови сменен режим. Страните не
спорят, а и от заключението на вещото лице се установява, че в този период
ищецът е положил 2168 часа нощен труд. Основният спорен въпрос е, дали нощният
труд следва да се преизчисли в часове дневен, умножен по коефициент 1.143, и
следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да
се начисли и заплати като такъв.
След
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата в
настоящия случай нормативна уредба, съдът достига до извод, че следва да се
преизчисли по гореописания начин положения от ищеца труд за процесния период и
съответно да се заплати същия. Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР предвижда
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл.
187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., предхождани от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., издадени от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съдът
споделя изцяло извършения от ищцовата страна анализ на приложимата към случая
нормативна уредба. Текстовете на чл.3 ал.3 в посочените три наредби са
идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В първата по време от посочените наредби, в чл.31
ал.2, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава
по 0.143. Същата е отменена с приемането на втората наредба, отменена с решение
№ 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. На 02.08.2016г. /ден след
началото на процесния период/ е обнародвана третата - Наредба
№81213-776/29.07.2016г., поради което до този момент /за първия ден от
процесния период/ е действаща предходната Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Това води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от
26.01.2007г./. В чл.9 ал.2 от цитираната
наредба се предвижда, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза именно на 1.143 /8:7/. Предвид
заключението на вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на
изложените съображения, съдът намира исковата претенция за главницата за
основателна, поради което следва да бъде уважена в цялост. За процесния период 09.07.2016г.
– 09.07.2019г. ищецът е отработил 2168 часа нощен труд, превърнати в дневни с
коефициент 1,143 и възлизащи на 2 478,02 часа дневен труд, с разлика в часове и
минути за доплащане 310,02 часа и стойност на положения извънреден труд и
според чл.262 ал.1 т.4 от КТ брутен размер от 2116,22 лв., който не му е
изплатен. Ето защо, предвид гореизложените съображения предявения главен иск
следва да се уважи изцяло.
По
отношение на обезщетението за забава следва да се приеме, че падежът за
изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден труд е настъпило с
изтичането на съответния тримесечен период, през който е следвало да бъде
начислено и изплатено. Така за процесната главница, но в нетен размер от 1904,61
лв., отнасяща се за периода 09.07.2016г. – 09.07.2019г. се дължи обезщетение за
забава, считано от 01.10.2016г. до 09.07.2019г. /датата на предявяване на
иска/. За този период и върху посочената главница акцесорният иск се явява
основателен до размера от 237,18 лева, а не до претендирания от 263,60 лева,
тъй като лихвата за забава следва да се изчисли върху нетното възнаграждение,
което следва да получи държавния служител.
Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 09.07.2019г. до окончателното й изплащане.
В
полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на
400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение, доколкото то е в
незначително по-висок размер от предвидения минимален.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно
сумата от 134,65 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 150
лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ХАСКОВО, със седалище
и адрес на управление **********************, да заплати на М.В.Д. ***,
ЕГН ********** сумата от 2 116,22 лева, представляваща брутен размер на
дължимото му допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 09.07.2016г.
– 09.07.2019 г., в резултат на преизчисляване на нощния труд към дневен, ведно
със законната лихва от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата от 237,18
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2016г. – 09.07.2019г.,
изчислено върху нетния размер на главницата от 1 904,61 лева, като иска за
обезщетение за забава за разликата над 237,18 лв. до пълния предявен размер от 263,60
лева, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ХАСКОВО със седалище и адрес на управление **********************
да заплати на М.В.Д. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, а по сметка на РС–Димитровград
134,65 лева за държавна такса и 150,00 лева разноски за вещо лице.
Сумите
могат да бъдат преведени по сметка на ищеца:
BG73FINV91501016775995, Първа инвестиционна банка АД.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
.
СЪДИЯ: