Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и трети април година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5019 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са два преки иска
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба на Г.В.П. е ЕГН **********,*** чрез пълномощника адв.М.
Д. - САК, с която против З. “Л.И.” АД с
ЕИК *******, са предявени обективно съединени преки искове за осъждане на
ответника, да заплати сумата от 26 000
лева, застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди –болки и страдания от травматични увреди, в следствие на ПТП настъпило на 06.08.2016г., ведно със
законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие -
06.08.2016г. до окончателното им изплащане; както и сумата 2561 лева,
представляващо обезщетение за причинените следствие на процесното
ПТП, имуществени вреди, изразяващи се в тотално унищожаване на собствения му
лек автомобил, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие - 06.08.2016г. до окончателното им изплащане.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 06.08.2016г. около 20.00ч., водачът на л.а. марка
“Рено”, модел “Меган” с per.
N *******, М.М.К. при движение по път III - 3704, в
участъка на км 3+000м. (между село Бошуля и гр. Пазарджик), виновно причинил
ПТП, като загубил контрол над
управляваното от него МПС, отклонил се в ляво,
навлязъл в лентата за насрещно движение, като отнел предимството на
попътно движещия се л.а “Опел Астра”, управляван от
ищеца Г.П.. Двата автомобила се
сблъскали, като настъпило ПТП с
пострадали лица и материални щети. По случая е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 06.08.2016г. и АУАН N 344899 на виновния водач М.К. за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е
получил телесни повреди: фисура на дисталната фаланга на
1-ви пръст на дясна ръка, довела до трайно ограничение на движенията на десен
горен крайник, комоцио церебри, натъртвания и силна болка в областта на корема,
гръдния кош и 4-то и 5- то ребро в дясно,
множество охлузвания и кръвонасядания, постравматично стресово разстройство. Сочи се, че с молба с вх. № 8009/23.08.2016г.
ищецът предявил пред З. “Л.И.” АД претенция по доброволен ред за изплащане на
застрахователно обезщетение. С писмо с изх. N 10052/07.12.2016г., от страна на
ответното застрахователно дружество го уведомили, че е определено обезщетение
за претърпените от Г.П. неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, с която
сума ищецът не се съгласил, считайки
същата за недостатъчна. Твърди се, че
при процесното ПТП тотално бил унищожен собствения на
ищеца л.а. “Опел”, модел “Астра”. На 06.10.2016г. от
страна на З. “Л.И.” АД било изплатено обезщетение за имуществени вреди -
тотално унищожения лек автомобил в занижен размер от 2439 лева. Твърди се в исковата молба, че имуществените
вреди на Г.П. за тотално унищожения му лек автомобил възлизат на 5000 лева.
Твърди се, че към датата на събитието –
06.08.2016г. л.а. марка “Рено”, модел “Меган” с per.№ ******* е имал
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в
"Л.И.”, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати
обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди
получени от ПТП.
Ответникът
З. “Л.И.” АД, е депозирал писмен отговор в преклузивния
срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва изцяло предявените искове. В отговора ответникът З. “Л.И.” АД оспорва предявения иск
за неимуществени вреди за сумата над 1000лв.
Оспорва се механизма на настъпилото на 06.08.2016г. ПТП и причините за
настъпването му. Оспорва настъпилите вреди, физически и психически увреждания
на ищеца, в това число и тяхната степен и тежест. Оспорва се причинно
следствената връзка между твърдените травми и процесното
ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на претендираните вреди от ищеца Г.В.П.. Твърди се, че последния в нарушение
на чл.137а от ЗДвП е пътувал без предпазен колан.
Ответникът оспорва
изцяло иска за имуществени вреди,
като твърди, че извършеното от нега плащане на сумата 2439 лв. изцяло са репарирани имуществените вреди.
В срока по
чл.372 ГПК е депозирана ДИМ, в която ищецът Г.П. оспорва възраженията в
писмения отговор. Твърди, че изплатеното обезщетение за имуществени вреди е
занижено. Поддържа, че с оглед травмите, които е получил ищеца, предложеното от
ответното дружество обезщетение е занижено.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът с
допълнителен отговор поддържа направените оспорвания.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощика си адв.Д. поддържа предявените искове. Представя писмена
защита и списък на разноски.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез юрк.Й.оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл.235 ГПК, след което приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от
06.08.2016г. на ОД на МВР Пазарджик, се
установява, че на 06.08. 2016 г. около
20,00 часа на път по път III - 3704, в участъка на км 3+000м. (между село Бошуля
и гр. Пазарджик), е настъпило ПТП между л.а. „Рено Метан“, с per. № *******,
управляван от М.М.К. и лек автомобил „Опел Астра“, с per. № *******,
управляван от Г.В.П., при което пострадал водача Г.П., с фисура
на палеца, комоцио церебри,
охлузвания. В раздел „видими щети” относно
„Опел Астра“, с per. № ******* е
отразено „Цялостна деформация на купето, тотална щета“./л.6 от делото/
В приетата докладна записка от
06.08.2016 г. за настъпило ПТП, е отразено, че водачът М.М.К., управлявайки
личното си МПС „ Рено Меган“ с рег.№*******, по път III-3704, км.
3+00, в посока от гр. Пазарджик към с. Ветрен, загубил непрекъснат контрол над
управляваното МПС, вследствие на което се отклонил в ляво в лентата за
насрещното движение и блъснал намиращото се там МПС л.а. „Опел Астра“ с рег. № *******, с водач Г.В.П., в резултат на
което настъпило ПТП с материални щети по двете МПС и пострадали лица.
Видно от протокола за ПТП, произшествието е посетено
на място от органите на СДВР и на виновния водач управлявал МПС - „Рено Меган
“ *******, е съставен АУАН с. N 344899, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С влязло в сила Наказателно постановление №
16-1006-001973/ 01.09.2016г. на ОД на МВР Пазарджик, на М.М.К.
е наложено административно наказание „глоба”, за това, че 06.08. 2016 г. около
20,00 часа на път по път III - 3704, като водач на л.а.”Рено Меган” с рег.№*******, губи непрекъснат контрол над
автомобила, отклонява в ляво, в лентата за насрещно движение и блъска намиращия
се пред него л.а. „Опел Астра“ с рег. № *******, с
водач Г.В.П., при което настъпва ПТП с мат. щети по двата автомобила, нарушение
по чл.20, ал.2 ЗДвП./л.92 от
делото/
От приетата Епикриза
по ИЗ № 11664/2016г. на Хирургично
отделение на МБАЛ гр. Пазарджик се
установява, че след претърпяно ПТП, на 06.08.2016г. ищецът Г.В.П. е бил приет за болнично лечение
по повод получени увреждания: „Контузия на тялото. Мозъчно сътресение. Контузия
на лявата част на гърдите. Контузия на дясната коремна област.“ Описани са
извършените изследвания и консултации с лекари специалсти.
При извършените рентгенови изследвания вкл. и на дясната длан с пръстите
-костни увреди не са били констатирани. При извършеното КТ-ско
изследване не са били установени данни за мозъчни травматични увреди. При извършена консултация дежурният ортопед-
травматолог е отразено, че ищецът освен описаните по-горе увреди, е получил и: “фисура“ (пукване) на дисталната
(поднокътната) фаланга на палеца на дясната ръка. Поставена била гипсова шина за срок от 20 дни.
Пострадалият е бил поставен на постелен режим с
включена инфузионна, невротропна,антикоагулантна и обезболяваща терапия. Поставена гипсова
шина. Ищецът бил изписан на 09.08.2016г., с препоръка да избягва физически
натоварвания за 7 дни. /л.7-л.8 от
делото/
От
приетия Амбулаторен лист №002055 от 19.08.2016г. се установява, че ищецът е
прегледан от психиатър, с оплаквания от влошен
сън и треперене след преживяно ПТП. В раздел обективно състояние, е отразено,
че пациента Г. П.бил психомоторно видимо спокоен, всестранно ориентиран, с
нормален мисловен процес, свърхценно преосмисляне на
случилото се. Поставена диагноза: „ Постравматично стресово разстройство“. Назначено медикаментозно лечение с: Ксанакс
-0,5мг. 2x1 т. /л.35
от делото /
От заключението на СМЕ с вещото лице д-р В. Т.– специалист по
съдебна медицина, се установява, че в резултат на процесното
пътнотранспортното произшествие пострадалият Г.В.П. е получил следните
травматични увреждания, Закрита черепномозъчна травма
изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и корема. В.л. д-р Т.,
обосновава извод, че от проведените рентгенови изследвания на палеца на дясната
ръка на няма рентгенови данни за травматични увреждания на костите на дясната
длан и пръстите.
От
заключението се установява, че травматичните увреждания се дължат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при пътнотранспортно
произшествие. В резултат на получените
травматични увреждания Г.В.П. е изпитвал болки и страдания с по-значителен
интензитет/спонтанни,при допир и движение/в първите 7-10 дни от травмата,които
са отзвучали. Сочи се, че в резултат на черепномозъчната
травма ще се наблюдават главоболие,гадене и възможен световъртеж за по-
продължителен период от време в рамките на месец и повече,при работа с
компютър, гледане на телевизия и огряване на главата от пряка слънчева
светлина.
След преглед на представени на магнитен носител образни изследвания, в.л. д-р Т.
допълва заключението, че няма данни за травматични увреждания на костите на
дясната длан и пръстите.
С оглед оспорване заключението на
СМЕ, по почин на ищеца е допусната повторна СМЕ, изпълнена от в.л. специалист ортопед –
травматолог.
От приетото от
съда, неоспорено от страните заключението на ПСМЕ с в.л. д-р Б. Т. Б., се
установява, че в резултат на претърпяната пътно-транспортна злополука на
06.08.2016г. ищецът - Г.В.П. на 27г. е получил следните телесни увреждания: „Мозъчно
сътресение. Контузия и охлузвания на тялото ( контузия на лявата част на
гърдите и контузия на дясната коремна субхондрична
област). Контузия в областта на
крайната фаланга на палеца на дясната ръка“.
Вещото лице ортопед сочи, че посочените увреждания се дължат на внезапно
нанесени удари на тялото и крайниците от твърди, тъпи предмети (детайли) от
които е изградено вътре автомобилното купе. Обоснован е извод, че всяко едно от претърпените мекотъканни увреждания –контузии и охлузвания са довели на пострадалия по своята медико-биологична
характеристика представляват „ временно
разстройство на здравето неопасно за живота “. Пояснено е, че претърпяното
„мозъчно сътресение“ при ищеца е било от лека степен- т.н „обнобилацио“,
но без постравматични негативни последици или
неврологични усложнения. То е причинило - „ разстройство на здравето неопасно за живота“. Сочи се, че болнично
лечение пострадалият е получил в ХО на МБАЛ гр.Пазарджик. При извършените рентгенови изследвания на гръден кош, поясни прешлени, черепни кости
и дясната длан с пръстите -костни увреди не са били констатирани. При консултация
дежурният ортопед-травматолог е
установил, че
ищецът освен другите увреди, е получил“ фисура“
(пукване) на дисталната (поднокьтната)
фаланга на палеца на дясната ръка, въпреки липсата на рентгенови данни за такава увреда. Поставена била гипсова шина за срок от 20 дни.
Ищецът е бил взет за наблюдение на постелен режим с
включена инфузионна, антибиотична,
и обезболяваща терапия. След гладко протекъл болничен период, той е бил изписан
от болницата на 09.08.2016г. като лечението му е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. Обоснован е извод, че общо лечебният и
възстановителен (оздравителен) период при ищеца е приключил за срок до 30-40
дни считано от деня на ПТП. През посоченият период ищецът е търпял- болки
и страдания, като през първите 2
седмици непосредствено след злополуката - болките са били с интензивен
характер. През останалите периоди ищецът е търпял само спорадични (единични)
болки най вече и при рязка промяна на времето (студено и влажно време), което е
налагало да ползва седативни и обезболяващи средства.
Вещо лице констатира, че на 19.08.2016г., на ищеца е поставена диагноза: „ Постравматично стресово разстройство“,
като в
тази връзка е било назначено и медикаментозно лечение с: Ксанакс.
Пояснено е, че обичайно по-леките форми на постравматично
стресово разстройство отзвучават за срок около 30-40 дни. Вещото лице д-р Б. след разчитане на приложените
по делото -рентгенови изследвания на Г.В.П. от 06.08.2016г. – съдържащи експонации на: гръден
кош, черепни кости и дясна длан с пръсти, както и КТ-ско
изследване на мозъка, обосновава, че костни увреди при ищеца не са
констатирани.
Заключението на ПСМЕ, съдът възприема като
обективно, компетентно дадено, кореспондиращо на приетите писмени доказателства.
За установяване на неимуществените вреди е допуснат един свидетел.
Свидетелят в.П. /51г., баща на ищеца/, сочи в
показанията си, че след катастрофата на 6 август 2016г. видял сина си Г. в болницата много стресиран
и уплашен. Имал болки в главата, пръста
и има болки в гърдите, говорел несвързано, неадекватно, не можел да стои прав.,
Палеца на дясната ръка бил счупен на
дясната ръка и не можел да се обслужва. Свид. Вл.П., сочи, че в къщи
помагал на сина си в обслужването – да се храни, да се мие. След
ПТП Г. бил у дома около месец, т.к. не
можел да работи и да шофира. Оплаквал се, че го боли пръста, както и от
главоболие. Загубил апетит и отслабна 10-15 кг. месец след инцидента. Изпаднал
в депресия, не излизал и не контактувал.
Пръста му остана дефектен, не можел да го изправя.
Показанията на свидетеля в.П., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като ги кредитира относно болките и
страданията на ищеца,
доколкото почиват на
преки лични впечатления, но
не им дава вяра относно твърдяното счупване на пръст, тъй като в тази част противоречат на заключението на СМЕ и ПСМЕ.
Свидетелят М.К., разпитан в о.с.з. на
27.11.2018г. сочи в показанията си,
че на 6 август 2016г. се прибирал от Пазарджик с л.а.„Рено Меган“, навлезнал в насрещното платно и загубил контрол над колата. Свид. К.
посочва, че се бил загледал на задното огледало, където му
пиукала лампа, която му
отнела вниманието, навлязъл в насрещното платно и
настъпи удар с друга кола. Като слезнал, колата
му била излезнала от асфалта, другата кола също. Цялата кола била увредена . От другия автомобил слезли
хора, а по едното момче, имало кръв.
От
приетото заключение на САТЕ
изготвена от в.л. доц. инж.А. П. А., се
установява, следния механизъм на
ПТП: На 06.08. 2016 г. около 20,00 часа по третокласен път III-3704 км.
3+000, в посока от с. Бошуля към гр. Пазарджик се е движил л.а. „Опел Астра“, с per.
№ *******, управляван от Г. Влад. П. със скорост около 90 км/ч. В същото време в
обратната посока към с. Бошуля се е движил л.а. „Рено Меган“,
с per. № *******, управляван от М.М.К.,
също със скорост около 90 км/ч. В определен момент водачът К. се е загледал в
огледалото за обратно виждане и неволна е завъртял волана наляво, от което л.а.
„Рено Метан“ е навлязъл в лента за насрещното си движение.
Водачът на л.а. „Опел Астра“
виждайки навлезлия в лентата му насрещен автомобил „Рено Метан“ е реагирал и е
завил наляво за да предотварти челния удар, но поради
малкото време , с което е разполагал не успял, затова е настъпил удар между
крайните предни десни части на двата автомобила. Вещото лице сочи, че ударът е бил кос и приплъзващ,
след което предния десен ъгъл на л.а. „Рено Метан“ се е протрил по дясната
страна на л.а. „Опел Астра“ и се е врязал в задното
дясно колело, като го изкъртип от окачването си. След
удара и двата автомобила след ПТП са се
оказали в дясно от пътя, считано в посоката на движение на л.а. „Рено“. Вещото лице
обосновава извод, че основната причина за настъпване на ПТП е в
действията на водача на л.а. „Рено Метан“ който не е контролирал движението на
автомобила си постоянно и е допуснал навлизане в лентата за насрещното си
движение. Относно щетите на лек автомобил “Опел Астра”,
вещото лице пояснява, че при ответника са съставени три описа с общо 50
позиции, т.е. 50 увредени части, като при този голям брой на увредени детайли,
считам че щетата е тотална. Каква е средната пазарна стойност на щетите,
настъпили по лек автомобил „ Опел Астра “ с per. № *******,
е цитирана представена проформа фактура на стойност
50468.23 лв., поради което е направен извод, че възстановяване на процесния автомобил е икономически нецелесъобразно и щетата
е тотална. Вещото лице сочи, че средната офертна
пазарна цена на л.а. “Опел Астра 2,0”, произведен
през 2001 г. към дата 06.08.2016 г. е 4950,00
лв. От заключението на АТЕ, се установява, че стойността на запазените
части по
л.а.„ Опел Астра “ с per.
№ *******, които са не по-малко от 20 % и
възлизат на 990лв.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от инж.А. като обективно и
компетентно.
По
делото е безспорно, че между ответника З. „Л.И.” и деликвента К. е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил „Рено Меган“, с per.
№ ******* , със застрахователна полица № BG /22/116001861862653, валидна от 07.07.2016г. до
07.07.2017г.
От приетото свидетелство за регистрация №
*********, е видно, че регистрацията на л.а.
„Опел Астра“, с per. № ******* е
прекратена към 30.09.2016г. поради тотална щета./л.56 от делото/
С молба с вх. № 8009/23.08.2016г. ищецът Г.П. предявил пред З. “Л.И.” АД претенция по
доброволен ред за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от претъпените травми./л.36-л.37
от делото/ С писмо с изх. N
10052/07.12.2016г., от страна на ответното застрахователно дружество уведомило ищеца, че е определено обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 1 000 лева./л.38 от делото/ Не се спори, че
ищецът не се е съгласил с предложеното обезщетение.
Не
е спорно, че на 06.10.2016г. от страна на З. “Л.И.” АД е изплатено обезщетение
за имуществени вреди – за унищожения лек автомобил в размер от 2439 лева.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта: Предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на от дата 23.08.2016 г.
и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът след съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 06.08.2016г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на конкретни норми от ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според който „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца.
От
друга страна е безспорно се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, с оглед на което предявените искове
са доказани по основание.
По размера на
обезщетението за неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт
се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по
казуса. Съдържанието на понятието "неимуществени вреди",
в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК /
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968
г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността на болките
и страданията от около 2 седмици интензивни,
с постепенно затихващ характер от около
30-40 дни, вида и броя увреждания - мозъчно
сътресение, контузия на лявата част на гърдите и контузия на дясната коремна област, контузия в областта на крайната
фаланга на палеца на дясната ръка, претърпяното постравматично
стресово разстройство; младата възраст на ищеца - 27 години, съществуващата към
момента на увреждането – 2016 г. обществено икономическа обстановка, както и
настъпилото възстановяване на ищеца,
решаващия състав приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 6 000 лева, като искът следва да
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 26 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия.
По иска за имуществени вреди:
С доклада по
чл.146 ГПК е указано, че ищецът носи
тежестта да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило процесните
вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Както бе изложеното по-горе, към
датата на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника, поради което последният дължи на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените
вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Поради това исковата претенция за
имуществени вреди също се явява доказана по основание. Съдът приема за установено, че вследствие на процесното
ПТП за ищеца са настъпили и имуществени вреди. Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за загубата на собственият му лек автомобил „Опел Астра“, с per. №
*******. От заключението на вещото лице по назначената по
делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че вследствие на произшествието за автомобила на ищеца е налице
повреда, представляваща икономически тотал.
Стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, съгласно описа на
застрахователя е 4950 лв., е налице
тотална щета по отношение на процесния автомобил,
който е с прекратена регистрация. Съдът кредитира заключението на експертизата
и приема, че стойността на нанесените щети възлиза на установената действителна
стойност на МПС към датата на ПТП Дължимото обезщетение вреди от пълната
загуба на автомобил се равнява на неговата пазарна стойност -4950лв., като се
приспадне стойността на запазените части -990лв. Запазените части нямат
качеството на увредено имущество и на увредения не се дължи обезщетение за тяхната
равностойност.
В конкретния случай, съгласно заключението на
вещото лице, тази стойност възлиза на 2323 лв. – 990 лв.Ето защо
искът в тази му част следва да бъде уважен изцяло. Следва
да приспадане и изплатената от ответното дружество сума възлизаща на 2439лв.
Така предявения пряк иск за обезщетение за имуществени вреди е основателен
за сумата от 1521 лв., в който
размер искът е доказан, като за
разликата до целия предявен размер от 2561 лв.
искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде отхвърлен.
По
възражението с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия - ищец, като пътувал без обезопасителен
колан, респективно детско столче, не бе доказано по делото. От заключението на САТЕ
се установява, че причината за настъпване на ПТП е от субективен характер -
действията на водача на лек автомобил марка “Рено”, модел “Меган
с per. N *******, който
не е контролирал постоянно движението на управлявания от него автомобил, като е
навлязъл в пътната лента за насрещно движение и е реализирал ПТП с движещия се
в обратна посока л.а. “Опел”, в който автомобил е пътувал ищеца с поставен обезопасителен колан.
В практиката си ВКС, последователно приема, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани
по безспорен начин конкретни противоправни действия
или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпване на вредите. /Решение
№99/08.10.13г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, Второ ТО, Решение № 98/24.06.13г. по
т.д.№ 596/2012г. на ВКС, Второ ТО/. Не се установи от страна на ответника наличието на конкретни
действия, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В полза на ищеца трябва да се присъди и законната
лихва върху двете главници. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото
липсват доказателства кога ищецът е представил на застрахователя всички
необходими доказателства за определяне на обезщетение. Поради това следва да се
приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечен срок по чл.
496, ал.1 от КЗ, т.е. на 23.08.2016 г. Върху обезщетение за имуществени вреди,
следва да се присъди законна лихва от предявяване на иска - 28.11.2016 г. до изплащането.
Искът за заплащане на лихва от по-ранен момент следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и
ищеца и ответника, съобразно уважената първия и съобразно отхвърлената част
втория.
На процесуалния
представител на ищцата – адв.М.Д. – САК, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 705 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 305лв. (общо сторените разноски са 405лв., от които
200лв. депозит за АТЕ, 150лв. юрк. Възнаграждение, 50
лв. депозит за свидетел
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 300,84 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 300лв. разноски за СМЕ,
ПСМЕ и АТЕ, платени от бюджета.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Г.В.П. е ЕГН **********,***,
сумата 6 000 лв. /шест хиляди/ лева, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди –болки и страдания, в резултат на травматични увреди от
ПТП, реализирано на 06.08.2016г. по вина
на водача на л.а.„Рено Меган“, с per. №
*******., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2016г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание за разликата от присъдения до
целия предявен размер от 26 000 лв.,
като неоснователен както и претенцията за законна лихва върху тази сума
за периода от 06.08.2016г. до
22.11.2016г.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Г.В.П. е ЕГН **********, сумата 1521 лева/хиляда петстотин двадесет и един/лв., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП настъпило на 06.08.2016г.
изразяващи се в тотално унищожаване на
лек автомобил „Опел Астра“, с per. № *******, ведно със законната
лихва, считано от 23.11.2016г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от присъдения до целия предявен размер от 2561 лв., като неоснователен, както и претенцията за законна лихва върху тази сума за периода от 06.08.2016г. до 22.11.2016г.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД с ЕИК *******, да заплати на адв.М.Д.
– САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 705 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Г.В.П.
с
ЕГН **********, да заплати на З.
“Л.И.” АД
с ЕИК ******* , сумата 305 лв. - съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД с ЕИК *******, да
заплати по сметка на СГС, сумата 300, 84 лева държавна такса
пропорционално на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както и 300лв. разноски за вещи лица, платени от бюджета.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: