П Р И С Ъ Д А

 

№ ….

 

гр. Луковит, 10.08.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети август през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

 

При секретаря: В. П.

и участието на прокурора

Като разгледа докладваното от Председателя НЧХД № 205 по описа на съда за 2020 година и въз основа на данните по делото и закона:

 

П Р И С Ъ Д И:

           

ПРИЗНАВА подсъдимата В.Г.М., родена на *** г., в гр. Червен бряг, живуща *** български гражданин, омъжена, със средно образование, работи във фирма „У.“, неосъждана, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВНА, в това, че на 25.04.2020 г., около 11.30 часа в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „Победа“, пред бл. № 1, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Д.И. ***, а именно: „ти си много дебела“, като обидата е нанесено публично - в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „Победа“, пред бл. № I, в качеството на длъжностно лице на М.Д.И. - полицейски служител, полицейски инспектор при ОД МВР гр. Плевен с местослужене РУ МВР гр. Червен бряг, при изпълнение на службата й по опазване на обществения ред и съблюдаване спазване на противоепидемичните мерки въведени със Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-О1-197/ 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, поради което я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М.Д.И. ***, против В.Г.М., с горепосочената самоличност, граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3000 / три хиляда/ лева.

ПРИЗНАВА подсъдимата В.Г.М., родена на *** г., в гр. Червен бряг, живуща *** български гражданин, омъжена, със средно образование, работи във фирма „У.“, неосъждана, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВНА, в това, че на 25.04.2020 г., около 11.30 часа в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „Победа“, пред бл. № 1, с думите: „Благодари се, че не сме на друго място, само двете, за да видиш какво ще ти се случи“, се заканила с престъпление на М.Д.И. ***, свързано с физическата й неприкосновеност, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за престъпление чл. 144, ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М.Д.И. ***, против В.Г.М., с горепосочената самоличност, граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 / пет хиляда/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК М.Д.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.М., с горепосочената самоличност, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

 

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

М О Т И В И

 

към Присъда № 260010 от 10.08.2022 г. по НЧХД 205/ 2020 г.

по описа на Районен съд гр. Луковит

 

 

Наказателното производство е от частен характер и е образувано по тъжба на М.Д.И., против В.Г.М. с ЕГН **********. С частната тъжба, която бе оставена без движение, за да бъдат конкретизирани обстоятелствата на престъпленията, против подсъдимата са повдигнати следните обвинения:

- в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 25.04.2020 г., около 11.30 часа в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „П.“, пред бл. № 1, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Д.И. ***, а именно: „ти си много дебела“, като обидата е нанесено публично - в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „П.“, пред бл. № I, в качеството на длъжностно лице на М.Д.И. - полицейски служител, полицейски инспектор при ОД МВР гр. Плевен с местослужене РУ МВР гр. Червен бряг, при изпълнение на службата й но опазване на обществения ред и съблюдаване спазване на противоепидемичните мерки въведени със Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-О1-197/ 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

- в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 25.04.2020 г., около 11.30 часа в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „П.“, пред бл. № 1, е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Д.И. ***, а именно: „ти си много дебела“, като обидата е нанесено публично - в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „П.“, пред бл. № I, в качеството на длъжностно лице на М.Д.И. - полицейски служител, полицейски инспектор при ОД МВР гр. Плевен с местослужене РУ МВР гр. Червен бряг, при изпълнение на службата й но опазване на обществения ред и съблюдаване спазване на противоепидемичните мерки въведени със Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-О1-197/ 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

За претърпените от процесните престъпления неимуществени вреди тъжителката е предявила граждански искове, както следва: сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и сумата от 5000 лева, за претърпените вреди от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание тъжбата и предявените граждански искове, се поддържат изцяло от тъжителя и неговия повереник - адв. И.В. ***. Пледира се постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимата В.Г.М.. Излага доводи за доказаност на повдигнатите с тъжбата обвинения.

Подсъдимата В.Г.М., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник - адв. Р.М. ***. Защитникът в пледоарията си прави анализ на събраните гласни и писмени доказателства, по конкретно на поведението на полицейските служители, в т.ч. и на тъжителката, като пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимата.

При последната си дума подсъдимата заявява, че с нищо не е попречила на проверката, била е предоставила личната си карта, съвсем коректно се е държала, от което станала жертва на насилие и на унижение. Иска да бъде призната за невиновна.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата В.Г.М. е родена на *** г., в гр.Червен бряг, живее в гр. Червен бряг, ж.к. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, с българско гражданство, омъжена, със средно образование, работи във фирма „У.“, не е осъждана, с ЕГН **********. През периода 2015-2019 г. е била съдебен заседател в Районен съд гр. Червен бряг.

С Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. в Република България е обявено извънредно положение като мярка срещу ограничаване разпространението на инфекцията, предизвикана от коронавирус, като с друго Решение на НС от 04 април 2020 г. срокът на извънредното положение е удължен до 13 май 2020 г.

С т. 9 на Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. министърът на здравеопазването задължил всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

Частният тъжител М.Д.И. ***, работи в РУ МВР гр. Червен Бряг като полицейски служител на длъжността „полицейски инспектор“.

На дата 25.04.2020 г. около 11.30 часа, подсъдимата В.М. се прибирала от служебния си офис към дома си на горепосочения адрес в ж.к. „П." 1 на гр.Червен бряг. Приближавайки жилищния блок, в който живее, същата била без поставена предпазна маска на лицето, тъй като до скоро водила служебен разговор по телефона. Маската била в чантата, която носела, а телефонът все още бил в ръката й.

По това време /около 11.30 часа/ екип от четирима служители на РУ МВР Червен бряг били в района, изпълнявайки служебните си задължения по контрол за спазване на противоепидемични мерки. Униформените служители - тъжителят М.И. /полицейски инспектор/ и свидетелят П.П. /младши полицейски инспектор/, и цивилните свидетели А.Г. /младши криминален разузнавач/ и Н.К. /началник група „Криминална полиция"/ били пристигнали със служебен автомобил без обозначителни знаци, който бил останал паркиран пред вход „Г", в който живеела и подсъдимата М., и на около 4-5 метра срещу гаража на свидетеля М. А. И. . В същия момент пред съседния вход се намирала свидетелката З.Й.. Тъжителката М.И. я попитала защо е без предпазна маска, обяснявайки, че това е нарушение и ще й състави акт. Свидетелката Й. обяснила, че не е знаела, че правилото се отнася и за откритите места, поднесла извинения и помолила братовчед си, когото чакала, да й донесе маска. Тъжителката М.И. приела обясненията за извинителни и не съставила акт срещу нея.

След това тъжителката М.И. забелязала, че към вход „Г" се приближава подсъдимата В.М., която била без поставена маска и била спряна за проверка от свидетеля А.Г., който я помолил за личната карта, която тя му дала. Към подсъдимата се приближила и тъжителката, която се легитимирала като полицейски служител и я попитала, защо е без предпазна маска, при което М. заявила, че маската е в чантата й, говорила е по телефона и вече е на тротоара пред дома си, където според нея не следвало да носи маска.

Тъжителката М.И. не уважила възраженията и я информирала, че ще й състави акт за извършено административно нарушение на мерките за противодействие на пандемията, за което поискала документът й за самоличност. Подсъдимата представила личната си карта, която И. взела, след което разпоредила на подсъдимата да се приближи до служебния автомобил. М. се отзовала на разпореждането на И., но продължила да отрича вината си, изтъквайки на висок глас възмутено, че се намира на метри от дома си, че това, което правят, е несериозно и само притесняват хората. Когато тъжителката М.И. започнала да попълва данните в акта, подсъдимата М. отново се възмутила, че ще я санкционират за това. В този момент позвънил телефона й и тя започнала да води служебен разговор, като се обърнала с гръб и тръгнала да върви в посока вход на жилищния блок.

Тъжителката И. веднага я последвала, хванала я за лявата ръка, извила я назад към кръста с намерение да я заведе до служебния автомобил, да й постави белезници и да я отведе в Районното управление. Подсъдимата започнала да се съпротивлява, дърпала се и викала възмутено, че я унизяват пред всички съседи, че не заслужава това, че ще се оплаче на началника на полицията. Другият униформен служител - свидетелят П.П., хванал дясната ръка на М. и двамата с И. я издърпали принудително със сила до служебния автомобил. Когато я отвели до задната част на автомобила, тъжителката И. притиснала тялото на М. към капака на багажника, а главата й към задното стъкло, подготвяйки се да й постави белезници. В този момент М. казала: „Престанете! Ще съдействам!" и тогава тъжителката И. освободила хватката, оставяйки я да се изправи, след което продължила със съставянето на първия Акт за установяване на административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за това, че е била без предпазна маска.

В това време подсъдимата М. започнала словесно да агресира срещу тъжителката И., продължавайки с възмущението си, че я третират като престъпник и я унижават. Позвънил телефонът й, като в разговора тя споделила недоумението си, че искат да я задържат, защото е без маска. След приключване на разговора, подсъдимата продължила да негодува срещу служителите, че заради тях не е могла да свърши срочна работа във връзка с транспортна дейност, от което търпи загуби.

Тъжителката И. приключила със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр./ и започнала да съставя втори АУАН с Бл.№ 599587 за неизпълнение на полицейско разпореждане, за това, че на 25.04.2020 г., около 11.30 часа, в гр. Червен бряг, ж.к. „П.", бл. 1, при извършване на проверка М. не изпълнява устно полицейско разпореждане, да остане на мястото на проверката, за да й бъде съставен АУАН по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр., като няколкократно предприема действия, за да влезе във входа на блока, в който живее. Като свидетел - очевидец, в акта бил вписан свидетелят П.П.. Първият акт бил подписан от подсъдимата без да има вписани обяснения или възражения.

Първоначално подсъдимата М. отказала да подпише втория акт, поради което тъжителката И., като актосъставител, започнала да и обяснява, че поведението й съставлява хулиганска проява, заради която ще й сложат белезници и ще бъде отведена в Районното управление, ако не подпише. Всички служители убеждавали М. да подпише и втория акт, при което накрая тя подписала, въпреки несъгласието си, за да може да се освободи. След като подписала, служителите напуснали мястото с автомобила.

Очевидци на горното станали свидетелят М.  И., който е съсед на жалбоподателката и през цялото време е бил в отворения си гараж намиращ се в непосредствена близост до мястото на събитията, свидетелката З.Й., която стояла пред съседния вход, както и свидетелката М. Й. Б. , която в този момент се намира на третия етаж на жилищния блок, в който живее и подсъдимата и наблюдавала случващото се от отворен прозорец на стълбището.

След тръгването на полицейските служители, подсъдимата М. веднага набрала телефона за спешни повиквания 112, като съобщила следното: „Искам да Ви подам един сигнал. Прибирам се и маската ми беше в чантата, в ръката по-точно. Полицейска кола без никакви обозначения ме спира. Казаха ми какъв е проблемът. Дадох си личната карта, за което тя започна да пише акта и аз тръгнах към блока, тя се обърна, изви ми ръката, каза, че ще ме задържи и ще ме вкара в полицията, беше готова да ми сложи белезници. Аз прецених и се върнах. Кажете ми сега, какъв е реда и какво трябва да направя за това грубо държание, което ми беше приложено, за което бях унижена пред целия блок с такова насилие?". След получената информация от оператора, че трябва да подаде жалба, М. допълнила: „А на друго място, на друга инстанция, къде да се оплача? Аз съм човек с авторитет, не може така в присъствието на цял блок тя да ми извива ръцете и да ми натиска главата, която аз не съм сигурна, че е полицейска кола. Да, действително тази, която се занимаваше с мен беше облечена с униформа. Мисля, че това е грубо държание“. Операторката дала допълнително разяснения, че жалбата може да се подаде директно в МВР.

Веднага след това подсъдимата М. депозирала жалба регистрирана с вх. № ******от 25.04.2020 г. в РУ МВР гр. Червен Бряг. В жалбата М. описала случая и оплакването си от грубото държание на М.И. и употребата на „физическо насилие с извиване на лявата ръка и натиск в тила“, което възприела като „голяма обида и злепоставяне пред съседите от блока“.

На 27.04.2020 г. Началникът на РУ МВР гр. Червен бряг издал Заповед № 374з-72, с която разпоредил на Началник група „Охранителна полиция“ от същото управление - старши инспектор Д. Д. да извърши проверка по жалбата, да установи фактическата обстановка и действията на служителите, като при данни за нарушения на служебната дисциплина, да се докладва писмено с цел издаване на заповеди по чл. 205 или чл. 207 ЗМВР.

На 14.05.2020 г. инспектор Д.  представил на Началника на управлението справка за извършената проверка, в хода на която са снети писмени обяснения от подсъдимата, полицейските служители М. И., А.Г. и П.П. и очевидката З.Й.. В справката са описани действията по установяване на нарушението от страна на М., извършените действия от актосъставителя /тъжителката И./, като е добавено изрично, че последната предупреждавала М., че ако не се подчини на разпореждането да остане на място, спрямо нея ще бъде използвана физическа сила, помощни средства, както и да я задържат. Добавено и това, че според докладните на полицейските служители И., Г. и П. било видно, че М. „ … през цялата проверка се държала невъзпитано, заплашвала е И., че ще се оплаче на началника на РУ Червен бряг - В. В. , че ще си извади медицинско свидетелство и ще пише против нея ... казала на И., че не трябва да ходи с автомобил, а пеша, пък може да не е толкова дебела и е отправила заплаха с думите да се благодари, че не са на друго място само двете, че да види какво ще се случи“.

Направено е заключение, че действията на инспектор М.И. са правилни и законосъобразни, тъй като М. не е изпълнила полицейско разпореждане да остане на място до приключване на проверката, а самоволно напуснала мястото и се отправила към апартамента, в който живее, което на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР давало право на полицейските органи да я задържат. Правомерно била използвана и физическа сила до постигане на целта по чл. 85, ал. 1 от ЗМВР. Направен е решаващ извод, че М. след надлежно предупреждение е пречила на полицейски инспектор М. И. да изпълни задълженията си по служба, което е престъпление по чл. 270 от НК и затова е предложено преписката да бъде изпратена на Районна прокуратура гр. Плевен.

Към материалите на вътрешната проверка са приложени Докладни записки от служителите М. И., А.Г. и П.П., както и сведения от М., служителката М. И. и свидетелката З.Й.. В сведението на З.Й. се съдържа и следното обяснение: „ ... след като разбра, че ще й бъде съставен акт за това, че е без маска, си тръгна. Каза, че не е виновна и си тръгна. След това полицайката тръгна след нея, подпря я на колата и каза, че трябва да я закара в районното, след като не иска да се подпише на акта. Дойдоха още двама полицаи, които бяха на място - един униформен и един цивилен, и започнаха да вразумяват жената. Казаха, че не го правят нарочно, а трябва само да се подпише, тъй като е нарушила закона. През цялото време полицаите говореха човешки, но жената им се дърпаше. Накрая тя се съгласи и се подписа на акта, като каза - „Дайте да подпиша и да си ходя!“, „Искам да кажа, че въпросната жена се държеше през цялото време неуважително към полицаите, но и униформената полицайка говореше заплашително. Тя и към мен така говореше. Не съм чула обиди нито от страна на полицаите, нито от страна на жената“.

С изготвянето на Отчетна карта по сигнал срещу служител на МВР Началникът на РУ МВР гр. Червен бряг е възприел извода, че сигналът на М. е неоснователен и преписката била изпратена на Районна прокуратура гр. Плевен.

С писмо от 14.05.2020 г. Началникът на РУ МВР гр. Червен бряг съобщил на М., че по нейната жалба е извършена проверка и материалите са изпратени на прокуратурата, без обаче да я уведоми, че приема сигнала за неоснователен и намира данни за извършено от М. срещу служителя престъпление.

По повод Справката от РУ МВР гр. Червен бряг била образувана преписка № 3212/ 2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. Плевен. С Постановление от 28.05.2020 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката, приемайки, че полицейският служител И. е действала правилно и законосъобразно, тъй като М. не изпълнила полицейско разпореждане да остане на място до приключване на проверката, а самоволно се оправила към апартамента си. Прокурорът приел, че няма нарушение на правомощията от страна на И., която е изпълнявала стриктно задълженията си, произтичащи от ЗМВР. Относно поведението на М. прокурорът приел, че Началникът на РУ следва да вземе отношение по съставения АУАН.

Постановлението на прокурора е получено в РУ МВР Червен бряг на 02.06.2020 г. и на 05.06.2020 г. е издадено НП № 33/ 05.06.2020 г. от Началника на управлението.

На 02.07.2020 г. тъжителката М. И. подала тъжба в Районен съд гр. Червен бряг, с която повдигнала обвинения срещу подсъдимата В.М. за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК, за това, че на 25.04.2020 г. на местонарушението, описано горе, й казала нещо унизително за честта и достойнството „ти си дебела", като обидата била нанесена публично и в качеството й на длъжностно лице - полицейски служител, при изпълнение на службата й; и за престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че при същите обстоятелства с думите „Благодари се, че не сме на друго място само двете, за да видиш какво ще ти се случи!", й се заканила с престъпление, свързано с физическата й неприкосновеност, което възбудило в нея основателен страх за осъществяването му. Образуваното НЧХД № 206/ 2020 г. е било прекратено поради отводи на съдиите от Районен съд гр. Червен бряг и с Определение № 69 от 06.08.2020 г. по НЧД № 569/ 2020 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане и решаване в Районен съд гр. Луковит, където е образувано настоящето производство.

Горната фактическа обстановка се установи и въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите А.П.Г., П.И.П., Н.И.К., М.  А.  И., М. Й. Б.  и З.К.Й., и не на последно място на обясненията на подсъдимата М., които са дадени непосредствено пред съдебният състав, събрани са и проверени по надлежен процесуален ред, и са достатъчни по своят характер, в едно с останалите доказателства по делото за разкриване на обективната истина. Същите могат да бъдат определени, като допустими, необходими и относими, като те се анализират не само в своята цялост, но и в конкретика след съпоставянето им едно с друго, с цел да се отделят спорните от безспорните обстоятелства, както и тези които действително са били настъпили.

Подсъдимата В.М. дава обяснения, в които твърди, че е била пресрещната от свид. А.Г., който я спрял за проверка и я помолил за личната карта, която тя му дала. В този момент се появила тъжителката и я попитала, защо е без предпазна маска, при което тя и обяснила, че е ползвала телефона, който и още бил в ръката й. Тъжителката и взела личната карта, минала отзад на автомобила и на задния капак започнала да й съставя акт. Тогава подсъдимата я питала съвсем спокойно, защо й съставя акт, тъй като маските в този момент били задължителни само на затворени места и в обществения транспорт, но тъжителката я помолила да замълчи до приключване на проверката.

Според подсъдимата, в този момент отново й звъннал телефона и тя отдръпнала на няколко крачки от колата в посоча входа на блока, при което в края на разговора по телефона усетила в гръб, че тъжителката започнала да я дърпа, извила и жестоко ръката и извикала униформения полицай, с който я завели към колата. При колата тъжителката я натиснала отзад в тила и й сложила главата на капака на колата. В този момент подсъдимата се почувствала много унизена, защото тогава била време, когато съседите от блока излизат – кой до магазин, кой до кош. Обърнала се към тъжителката и я попитала - защо е тази сила, защо е нужно, с какво е заслужила това нещо и защо си изразходва енергията върху нейния гръб. Тогава тъжителката се обърнала към колегите си и ги помолила да й сложат белезници, и да я закарат в ареста.

Според подсъдимата, при задържането й силно я заболяла ръката и тя помолила тъжителката да я пусне, тъй като ще съдейства, само и само да свърши проверката, защото трябвало отново да се върна в офиса, за да изпрати едни документи за автомобил. В този момент тъжителката и казала да замълча, тъй като няма какво да й съдейства повече, както и че ще й направят втори акт за дребно хулиганство. Отново се подчинила, изчакала да направи и втория акт и когато вече трябвала да го подпише, тя не се съгласила, защото не знаела, какво вече е вписано вътре в самия акт.

Според подсъдимата, тъжителката отново се обърнала към колегите си да й сложат белезници и да я вкарат в ареста, но в този момент от автомобила слязъл свид. Н.К., който се опитал да успокои създалата се обстановка, като се обърнал към полицейския инспектор /тъжителката/ и я помолил да се държи по-спокойно и сложи край на агресията. Според подсъдимата, след като приключила проверката, тя се обърнала към полицейския инспектор М. И., казвайки й, че това, което го извършва е незаконно и ще отида в полицията, ще си подаде жалба и ще потърси правата, след което се обадила на тел. 112, на личния си лекар и се върнала в офиса си за да подаде /изготви/ жалба.

Давайки обяснения във връзка с повдигнатото обвинение от тъжителя, на въпроси на тъжителката, подсъдимата категорично заяви, че не я е заплашвала по някакъв начин, че двете не се познават и не е имало някаква лични взаимоотношения по-между им.

На поставени въпроси на заяви, че не е обиждала тъжителката, тъй като: „най-малко това ми е направило впечатление как изглежда тя в този момент. Аз бях много обидена и се чувствах много злепоставена пред съседите, така че в този момент не ми е направило впечатление дали полицейският инспектор е пълна, или слаба“. Заяви категорично, че не е отправяла заплахи към тъжителката или към другите полицейски служители, тъй като е нямала възможност изобщо да заплашва някой, дори и да говори.

На въпроси на съда подсъдимата отговори, че двата акта са и били съставени и връчени, като е била принудена да ги подпише на място.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, приемайки, че същата коректно описва действията на полицейските служители по време на проверката, в частност действията на тъжителката спрямо нея и по повод съставянето на двата акта срещу нея. Намира за логични нейните обяснения, в които отрича да е отправяла обидни и заплашителни думи и изрази спрямо тъжителката.

От показанията на свидетеля А.П.Г.,*** на длъжността „младши криминален разузнавач“, се установява, че на 25.04.2020 г. преди обяд, заедно с колегите си били в гр. Червен бряг, пред блок 1 в ж. к. „П.“, тъй като там имало лице, което било поставено под карантина.

Същият описва действията на полицейските служители при установяване на нарушенията извършени от подсъдимата, твърдения, че когато подсъдимата разбрала, че ще й бъде съставен акт, започнала да се държи доста грубо с колежката му М.И. казвайки й: „Каква си ти, че ще ми пишеш акт, защо ще ми пишеш акт, аз съм си пред нас“. Също така подсъдимата я обидила относно нейното физическо състояние, като подтекстът бил, че е пълна, тъй като подсъдимата й заявила: „погледни се на какво представляваш, ако не си самичка, ще видиш какво ще се случи“. Този свидетел заяви, че това нещо /вероятно поведението на подсъдимата/ „продължи доста дълго време, но не е имало разправия, защото колежката му си мълчала и не отговаряла на това, което казвала подсъдимата срещу нея“.

На поставени въпроси от страните свидетелят отговори: „Спомням си, че пред последния вход имаше две лица – младежи, момиче и момче ...“, „Направи ми впечатление, че след като се съставиха актовете, колежката беше разстроена и ни помоли да я закараме в управлението. Беше видимо притеснена. След това беше унила, притеснена“, „Ние сме си говорили с нея. Като мина проверката, тя каза, че се притеснява да не би нещо да се случи на нея, на децата, на семейството й, да не пострада. Притесняваше се да не би г-жа М. да извърши някакви действия спрямо нея. Дори обмисляше да слага видеонаблюдение на дома си“. Според този свидетел, тъжителката му споделила, че думите казани от М. към нея „не знаеш какво ще ти се случи“, ги приела като за физическа саморазправа, и „ …ако ние не сме били там, могло е да се сбият, не знам“. Този свидетел определи поведението на подсъдимата по време на проверката: „като нападащо към колежката М.И.“.

Съдът не дава вяра на твърденията на този свидетел, че подсъдимата започнала да се държи „доста грубо“ с колежката му М.И., след като разбрала, че ще и бъде съставен акт, че подсъдимата обидила тъжителката относно нейното физическо състояние, че подсъдимата е заявила към тъжителката: „погледни се на какво представляваш, ако не си самичка, ще видиш какво ще се случи“. Съдът не дава вяра и заявеното от свидетеля в с.з., че тъжителката била видимо притеснена, че след проверката била унила, притеснена да не би нещо да се случи на нея, на децата, на семейството й, да не пострада, и най-вече не дава вяра на твърденията на този свидетел, приемайки ги за пресилени и угоднически, че тъжителката се притеснявала да не би „г-жа М. да извърши някакви действия спрямо нея. Дори обмисляше да слага видеонаблюдение на дома си“.

В с.з. заседание свидетелят Н.И.К., също работещ в РУ МВР Червен бряг заяви, че през цялото време е бил в автомобила и не е слизал по време на проверката. Не е възприел разговорите, които били проведени между неговата колежката М.И. /тъжителката/ и подсъдимата М., но от действията видял, че М. била поканена да й бъде обяснено защо колежката иска да й извърши проверка, при което тя тръгнала към входа си и тъжителката тръгнала след нея. Изминала някъде 3-4 метра от автомобила и тъжителката поискала съдействия от колегата си П.П., за да може да състави на подсъдимата акт за административно нарушение по Закона за здравето, за това, че е без маска.

Свидетелят К. заяви, че в последствие от колежката разбрал как е протекъл разговорът, че подсъдимата е оспорила полицейската проверка, оспорила акта, не е искала първоначално, не е била съгласна, но въпреки това й е бил съставен такъв по Закона за здравето и за неизпълнение на полицейско разпореждане по ЗМВР. Актът й бил съставен от колежката му на задния капак на автомобила. Когато си тръгнали в автомобила видял, че тъжителката била възмутена и притеснена от действията на подсъдимата М., но той не е бил свидетел на разговорите между тях.

В с.з. свидетелят К. заяви, че не си спомням много от разказа на тъжителката след като се качили в служебния автомобил, но видимо била възмутена и притеснена. Същата не се изказала с добро за подсъдимата М., като споделила, че имало някакъв разговор между двете и подсъдимата е казала на тъжителката, че е пълна, дебела, и тя едва ли не го възприела като обида спрямо нея от страна на М..

На въпроси на страните свидетелят К. заяви, че актовете се съставили отзад на колата, като тъжителката пишела върху задния капак на автомобила, че тъжителката и подсъдимата били една до друга и тъжителката се държала съвсем нормално; че познава подсъдимата, защото са съседи, няма впечатления да е конфликта, не знае да е имало оплаквания срещу нея, и с нейния съпруг имат транспортна фирма, в която извършват международни превози.

Пак на въпроси на страните свидетелят заяви, че когато са възприели подсъдимата М. да идва отдолу, колежката му М.И. излязла от автомобила, а в последствие и колегите му А.Г. и П.П., че по време на проверката М. е тръгнала към входа си, говорейки по телефона, при което възприел, че колежката му /тъжителката/ поискала съдействие и двамата с колегата П.П. тръгнали към подсъдимата, застанали от едната страна единият, другият от другата страна, и хванали подсъдимата за ръцете. Същият заяви, че не е възприел колегите му да са извивали ръцете на подсъдимата назад и да са й слагали белезници, а я хванали и завели до автомобила. В този момент той не чул подсъдимата да се оплаква от действията на полицейските служители, нито че ще се оплаче на телефон 112, нито е възприел някой да чука по колата, да удря. В последствие обаче разбрал, че М. е казала: „пишете каквото искате, оставете ме, че бързам“.

В съдебно заседание свидетелят К. заяви категорично, че не е слизал от автомобила. Съдът постави в очна ставка свидетелите А.П.Г. и Н.И.К., поради съществени противоречия в показанията им относно това - имало ли е свален прозорец на вратите на автомобила, в каква степен, кой къде се е намирал по време на проверката и какви действия е извършил.

По време на очната ставка, свидетелят А.Г. заяви „Мисля че колежката го покани и него да излезе от колата, за да присъства на отказа на М.. Като цяло мисля че той стоеше до последно в служебния автомобил. Мога да кажа, че през цялото време той е стоял в служебния автомобил. Моят прозорец на предната лява врата беше леко открехнат, някъде към 5-6 см. Аз съм бил водач на автомобила“.

От своя страна свидетелят К., който е седял на задната седалка на автомобила категорично заяви, че стъклата на задните врати са били затворени.

Съдът не дава вяра на твърденията на този свидетел, че по време на проверката не е имало други лица, освен полицейския екип, тъй като по безспорен начин по делото се установи, че в близост до автомобила на полицаите са били свидетелите М.  А.  И. и З.К.Й., които са свидетели очевидци на случилото се. В този ред на мисли следва да се посочи, че на свидетеля З.К.Й. също е била извършвана проверка пред жилищния блок, при което този свидетел няма как да не е възприел нейното присъствие. Съдът не дава вяра и на твърденията на този свидетел, че не е възприел колегите му да са извивали ръцете на подсъдимата назад, а само я хванали и завели до автомобила.

От разпита на свидетеля П.И.П. работещ в РУ МВР гр. Червен бряг на длъжността младши полицейски инспектор се установява, че в хода на специализирана полицейска операция във връзка с извършване на проверки на лица, които са поставени под карантина, своевременно с колегите си извършвали и проверки на лица, които не са поставили обезопасителни маски, предвид пандемия Ковид. Проверката извършвали на територията на гр. Червен бряг, като техният екип бил с цивилен автомобил „Фолксваген Пасат“, сив на цвят, и включвал него, заместник-началникът на районното управление Н.К., полицейски инспектор М.И. и младши разузнавач А.Г.. Проверката на подсъдимата М. ***, пред жилищния блок, в който тя живее, а поводът бил, че я възприели без поставена защитна маска на лицето. Неговата колежка /тъжителката: се представила на подсъдимата и я помоли да даде документ за самоличност, като на въпрос - защо не е поставила защитна маска, шал или каквото и да е, подсъдимата отговорила, че маската е в чантата и сега ще я сложи. След като неговата колежка изслушала подсъдимата, започнала да оформя бланката отпред на капака на служебния автомобил. В един момент подсъдимата заявила: „правете каквото искате, пишете ми какъвто акт искате, аз си тръгвам“. Същата хванала по алеята към входовете, като тъжителката й разпоредила да не напуска мястото на проверката до приключване на съставяне на акта. Подсъдимата казала, че не я интересува, че си има работа и продължи към входа, при което тъжителката я последвала, с цел задържане.

Според свидетеля, той също тръгнал тъжителката и двамата хванали подсъдимата, подмишкосали я, като целта им била подсъдимата да бъде задържана. Тръгнали към автомобила им и стигайки до него, подсъдимата заявила, че ще им съдейства, след което основанието за задържане отпаднало. От този момент започнало едно страхотно, ненормално отношения от страна на подсъдимата към колежката /тъжителката/, като подсъдимата била вече видимо изнервена. Подсъдимата започнала да обижда тъжителката, но без да може да цитира точно нейните думи, свидетелят заяви, че подсъдимата казала на тъжителката „че е дебела, трябва й движение“. Този свидетел заяви, че по време на устните нападки към тъжителката, възприел като вербална закана казано от подсъдимата към тъжителката: „…да се радва, че не извършва сама проверката, да се радва, че ние сме там, защото ако де факто ние не сме били там, не знаела какво щяло да се случи“.

В с.з. свидетелят даде сведения за поведението на подсъдимата, свързано с проведен от нея разговор по телефона, който й звъннал, както и че тя се оплакала от техните действия, заради което са я „обременили с пари“, загубили са й времето и трябва да й оправят някаква разлика в пари. Свидетелят даде и сведения относно отправени към тях от подсъдимата закани, по конкретно и към колежката, че ще се оплаче от поведението им.

Според този свидетел, държанието на М. било грубо и изцяло целенасочено срещу тъжителката. Същата я нападала и обиждала, а самият свидетел многократно се опитвал да „смекчи обстоятелствата“. Същият заяви: „Аз нямам спомен, но видимо това нещо накърни достойнството и самочувствието на колежката И., тъй като в крайна сметка телосложението си е телосложение“.

На въпроси на страните свидетелят П. поясни, че не е възприел физическо насилие спрямо подсъдимата, изразяващо се в извиване на лява ръка, не е възприел думи от тъжителката относно отправено предупреждение към М., че ще и бъдат поставени белезници и ще бъде отведена в районното управление.

На други поставени въпроси свидетелят отговори: „Да, М. е поставяна облегната с лице към лекия автомобил Фолксваген Пасат. Не съм възприел М. да се е оплаквала от тези наши действия. Не си спомням да е предупреждавала г-жа М., че ще се обади на телефон 112, но каза, че ще отиде при началника на районното управление да се оплаче“. Също така свидетелят заяви, че е разговарял през цялото време с г-жа М., че тя към него, нито се е отнесла вербално, нито по някакъв начин го е обидила и т.н.

Съдът не дава вяра на твърденията на този свидетел, че след като хванали подсъдимата /подмишкосали я/ заедно с тъжителката, с цел да я върнат при автомобила и да не напуска мястото на проверката, същата започнало „едно страхотно, ненормално“ отношения от нейна страна към тъжителката, че държането на подсъдимата било грубо и изцяло целенасочено към тъжителката, че започнала да напада и обижда тъжителката, казвайки й „че е дебела, трябва й движение“, че по време на устните нападки към тъжителката, възприел като вербална закана казаното нея: „…да се радва, че не извършва сама проверката, да се радва, че ние сме там, защото ако де факто ние не сме били там, не знаела какво щяло да се случи“, както и че тъжителката била видимо с накърнено достойнството и самочувствието.

Съдът не възприема като достоверни твърденията на този свидетел, че не е възприел физическо насилие спрямо подсъдимата, изразяващо се в извиване на лява ръка, не е възприел изречени думи от тъжителката към М., че ще й бъдат поставени белезници и ще бъде отведена в районното управление.

По делото са приобщени и показанията на свидетелите М. Й. Б. , М.  А.  И. и З.К.Й.. Същите съдът определя, като допустими и относими. При съпоставката им с останалата част от доказателствения материал настоящият съдебен състав смята, че същите са непротиворечиви по-между си и възпроизвеждат реално случили се факти от обективната действителност, като поради тази причина следва напълно да се кредитират.

От показанията на свидетелката М. Й. Б.  се установява, че същата познава подсъдимата от дълги години, тъй като са съседи и живеят в един вход. В деня на инцидента, около 11.00-11.30 часа, свидетелката чистила входа, търкала стъклата на стълбищното пространство. Когато била стигнала до третия етаж, от отворен прозорец забелязала, че М. се прибира и я спира някакъв човек, който бил цивилен. Това бил полицаят П., който познавала визуално. Когато видяла, че подсъдимата е извадила документи, на нея и станало интересно, при което възприела, че има и полицаи – жена и друг полицай Н., който им е съсед. Според свидетелката, полицаите били с кола, а полицайката пишела нещо на задния капак на колата, при което телефонът на М. звъннал и тя се отдалечила на 4-5 метра от колата, за да говори. Тогава видяла, че полицайката я настига, извива й ръката, както и че я подпира на колата. По време на проверката чула, че полицайката казала на М., че ще и напише акт, след което казала „дайте белезниците“. В с.з. свидетелката категорично заяви, че не е чула, нито възприела М. да отправя обиди или заплахи към полицейските служители. Чула само, че М. казала на полицаите, че я заболяло ръката, както „аз ще се обадя на 112, ще си потърся правата“. Според свидетелката, колата на полицаите била спряна под едно дърво, срещу гаража на съседа М. , който гараж е на разстояние десет метра от жилищния блок.

От показания на свидетеля М.  А.  И. се установява, че живее в един вход и на един етаж с подс. М., като срещу входа на блока се намира и неговият гараж. Самият той не намирал в гаража, който бил с отворена врата и по този начин възприел как полицаите, които били спрели колата си на около 4-5 метра от гаража, правели проверки на лица поставени под карантина. Възприел и че същите говорили с едно момиче пред входа. След това възприел, че подсъдимата се прибирала от центъра и говори по телефона, а в другата ръка държи чантата си. Един от полицаите, който не познава я спрял за проверка, след което полицаите я привикали, поискали й документи и започнали да и пишат акт, тъй като не носи маска. Жената полицайка /тъжителката/ започнала да пише акта на задния капак на техния автомобил, като в един момент подсъдимата се обърнала, извадила телефона си и тръгнала към входа за да говори. Тогава тъжителката я последвала, хванала я за ръката, издърпала я, извила й ръката отзад, подпряла я на колата, даже искали белезници да и сложат. Според този свидетел, подсъдимата не искала да подписва акта, тъй като не била съгласна, но после го е подписала. Свидетелят категорично заяви, че подсъдимата не била доволна от действията на полицаите, като им казала, че упражняват насилие към нея.

На зададени въпроси относно държането на подсъдимата към проверяващите, свидетелят категорично заяви, че не е чул подсъдимата да обижда по някакъв начин или да заплашва полицейските служители.

От показанията на свидетелката З.К.Й. се установява, че на 25.04.2020 г. е отивала при свой братовчед живущ ***, била сама и без маска, когато забелязала, че пред жилищния блок идва цивилна кола заедно с полицайката /тъжителката/ и още трима човека, че пред входа на блока тъжителката минала покрай нея и я попитала защо е без маска, след което и поискала документ за самоличност. После тъжителката я завела при колата, за да й напише акт, за това, че е маска, но благодарение на един от полицаите, който я познава, и се разминала, като била само предупредена.

Според свидетелката автомобилът на полицейските служители бил на около десетина метра от входа на жилищния блок. След проверката се върнала пред входа и докато чакала забелязала, че от улицата отдолу в посока входа на жилищния блок идва подсъдимата, която била без маска. Възприела действията на тъжителката, която извършвала проверка подсъдимата, както и че подсъдимата започнала да обяснява, че идва с такси и е без маска, защото слиза от таксито и е говорила с таксиметровия шофьор, а маската й е в чантата.

Свидетелката чула, че полицайката /тъжителката/ се обърнала към подсъдимата, казвайки й, че маската не трябва да е в чантата, трябва да й е на лицето. Възприела, че между двете започнал спор, при което полицайката искала да й пише акт, за това, че е без маска, но подсъдимата смятала, че не трябва да й се пише акт. Започнали да се карат и полицайката поискала документ за самоличност от подсъдимата и започнала да пише акта.

Според свидетелката, полицайката искала подсъдимата да се подпише на акта, но тя отказала да подпише акта, при което последвали разправии между двете, намесили се и останалите полицаи – единият бил с цивилни дрехи, а другият с униформа.

Според свидетелката, първо единият цивилен полицай - А.Г. и другият с униформата, се опитали с думи, нормално да говорят с подсъдимата и да я накарат да се подпише на акта, но подсъдимата тръгнала да си ходи към входа, да се прибира вкъщи, към входа. Подсъдимата направила няколко крачки и полицаите тръгнали по нея като полицаят с униформа я хванал и задържал, и тогава настъпил момента, в който полицайката /тъжителката/ тръгнала да слага подсъдимата на капака на колата, извила й ръцете отзад зад кръста, и й подпряла лицето на капака на колата.

В с.з. свидетелката Й. заяви, че като цяло не е чула обиди от страната на подсъдимата към полицайката /тъжителката/, но самото държание на полицайката и останалите полицаи, според нея, било грубо и унищожаващо, особено това с подпирането на капака. Също така заяви, че не е чула реплики, като заплахи от страна на подсъдимата към полицейския служител, но и че не е слушала кой знае колко /отправените думи/, а просто е видяла действията, които й направили впечатление.

На въпроси на страните свидетелката Й. категорично заяви, че като цяло не е чула някакви обиди от страните, не си спомня някакви думи и реплики, тонът между тях бил висок, но не може да конкретизира точни думи. Същата заяви, че не е чула подсъдимата В.М. да отправя към полицейския служител репликата „ти си много дебела“.

Също така свидетелката поясни, че разправиите станали в момента, в който подсъдимата е трябвало да се подпише на акта, но тя не искала да се подпише, както и че подсъдимата е казала, че ще има разговор по телефона и ще се оплаче за случилото се.

Съдът кредитира частично показанията на свидетелите А.Г., П.П. и Н.К., в частта, в която дават сведения за причината за извършената проверка на подсъдимата, мястото на извършване, както и за поведението на подсъдимата, в частта, в която описват нейните действия по време на съставянето на актовете – възмущението на подсъдимата, че ще и съставят актове, нейният отказ да ги подпише, отдалечаването на подсъдимата от мястото, където й се съставят актовете /задният капак на цивилния полицейски автомобил/ в цел да проведе спешен разговор по телефона, както и за създалата се конфликта ситуация между тъжителката и подсъдимата.

По отношение на показанията на свидетелите А.Г., П.П. и Н.К., в частта, в която съдът не ги кредитира, следва да се направи по-обстоен анализ, защо съдът направи тези изводи:

На първо място показанията на полицаите противоречат на незаинтересованите свидетели-очевидци М. Й. Б. , М.  А.  И. и З.К.Й., които не са възприели поведение на подсъдимата спрямо тъжителката, по начинът, по който описват свидетелите А.Г., П.П. и Н.К..

Тримата свидетели-очевидци са надеждни, защото са наблюдавали събитията отблизо и подробно описват впечатленията си поведението на полицейските служители и подсъдимата, от началото на проверката до самия й край, използваната спрямо М. полицейска сила, както и точно възпроизвеждат чутото от тях.

Както се отбеляза по-горе, по повод жалба на подс. М. *** е извършена вътрешна проверка, в хода на която свид. З.Й. писмено е обяснила /л.85/, че „… след като разбра, че ще й бъде съставен акт за това, че е без маска, си тръгна. Каза, че не е виновна и си тръгна. След това полицайката тръгна след нея, подпря я на колата и й каза, че трябва да я закара в районното, след като не иска да подпише акта“.

Съдът приема, че относно събитията на които е била очевидец, свидетелката З.Й. ясно и точно е възпроизвела видяното и чуто от нея, за което даде показания и непосредствено пред състава на съда. В показанията на този свидетел няма дори индиция за поведение на подсъдимата свързано с отправяне на закани, заплаши към тъжителката, нито поведението на същата да е било придружено с отправяне на думи или изрази с обиден характер към тъжителката. По скоро свидетелката възпроизвежда поведение на тъжителката изразяващо се в използване на сила и опити за поставяне на белезници и задържане на подсъдимата, с цел да я заведе при автомобила и да подпише актовете. В този смисъл показания дадоха и разпитаните пред съда очевидци - свидетелите М.  И. и М. Б. .

След като внимателно анализира показанията на полицейските служители А.Г., П.П. и Н.К., съдът прие, че същите разкриват признаци на услужливост и тенденциозност, поради това, че по повод оплакването на М. е започнала вътрешна проверка за действията на тримата служители – най-вече на тъжителката И.. Тази субективна заинтересованост да не се разкрие цялата истина, прави впечатление, че още в хода на „вътрешната проверка“, тъй като свидетелите А.Г. и П.П. са депозирали докладни записки, които са дословно идентични по отношение на спорните обстоятелства, до положение, че са възпроизведени по еднакъв начин граматичните и пунктуационни грешки. Например, в докладната на свид. П.П. /л.87-88/ е записано: „Тогава И. й разпореди да не напуска мястото на проверката, докато не и бъде съставен АУАН, но тя отговори, че си е пред дома и нищо не е направила, като продължи да върви към вх. Г. Двамата с колежката я последвахме и И. я предупреди на висок глас , че ако не изпълни разпореждането , ще бъдем принудени да използваме физическа сила , белезници и да я задържим , за неизпълнението на разпореждането . М. за кратко се спря и каза , че нищо не можем да и направим при което аз също я предупредих , че е излишно нейното поведение и противопоставяне , като поясних , че трябва да си свършим работата и ако трябва ще бъде задържана . Тогава тя се обърна към колежката с думите, „Я се махай ма .Аз съм си оставила личната карта .Видела си ма коя съм .Прави каквото искаш. Аз съм изморена и се прибирам вкъщи" „и продължи да върви към входа на блока при което , И. я последва хвана я за лявата ръка и предприе действия да я заведе до служебни я автомобил, но М. се дърпаше, което наложи и аз да се намеся“.

Свидетелят А.Г. е представил също докладна записка /л.89-90/, в която е повторил докладната на свид. П., вкл. с пунктуационните и граматични грешки, а на някои места и без да промени спрежението на глагола в правилната форма, например, описвайки поведението на другия полицай П., свид. Г. писмено използвал глаголна форма, сочеща като той самият да е извършвал действия: „... но М. се дърпаше, което наложи и П. да се намеся ...“, „Колегите П. и И. я пуснахме...“.

Горното обоснова извода на съда, че докладните записки са изготвени върху една и съща бланка, която изцяло подкрепя тезата на тъжителката И., срещу която е било насочено и оплакването на подсъдимата.

В хода на вътрешната проверка, както и при разпита пред съда, прави впечатление, че фокусът е изместен от значимото обстоятелство - дали спрямо М. е била използвана сила и задържане извън законово допустимото, като основно място е било отделено на полицейското оплакване за обиди и заплахи от страна на подсъдимата срещу полицейския служител – тъжителката И..

При разпита на свидетеля П.П. се установява пълна лоялност към твърденията на тъжителката И., която преди това е била изразена в докладната записка. Това намира своето допълнително обяснение в обстоятелството, че свид. П. също е употребявал сила спрямо подсъдимата, подкрепяйки първоначално започнатото от тъжителката задържане и принудително отвеждане на подс. М. до служебния автомобил. Тази колегиална „лоялност“ изкривява обективността на показанията на свид. П. и същите са услужливи към твърденията изложени в тъжбата на М.И..

При разпитите на свидетелите А.Г. и П.П. се установяват признаци на тенденциозност в отношението на тъжителката към подсъдимата. Същите прикриват факта, че в района на проверката е имало очевидци на случилото се, като при  непосредствения им разпит пред съда, същите не дадоха убедителни, непротиворечиви и безпристрастни сведения за отправени конкретни обиди и заплахи от подсъдимата към тъжителката.

Показанията на свидетелите А.Г., П.П. и Н.К. съдът оцени като недостоверни относно спорните обстоятелства – какво е било поведението на подсъдимата, създало ли се е напрежение между нея и тъжителката, каква е била причината за това, както и отправяни ли са били конкретни обиди и заплахи от подсъдимата към тъжителката. В тази връзка следва да се отбележи, че тези свидетели не дават и коректни сведения относно действията на тъжителката по време на проверката.

Освен заинтересованост поради това, че впоследствие официално е имало оплакване от подсъдимата за превишаване на правомощия от страна на тъжителката, още в хода на проверката пред жилищния блок е възникнала субективна предубеденост на тъжителката към подсъдимата. Това е установява от показанията на свид. З.Й., която свидетелства, че самото държание на полицайката /тъжителката/ и останалите полицаи спрямо подсъдимата, било грубо и унищожаващо, особено това с подпирането на капака, както и че не е чула реплики, като заплахи от страна на подсъдимата към полицейския служител, независимо „че не е слушала кой знае колко“, а просто е видяла действията, които й направили впечатление.

По отношение на обясненията на подсъдимата, съдът се довери на нейните твърдения за грубо отношение на тъжителката И. спрямо нея. Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, че не е казвала нищо обидно или заплашително на тъжителя, тъй като в тези им части обясненията не се оборват от горепосочените доказателствени източници, за чието ценене съдът изложи съждения по-горе.

Налице са й субективни качества, които също мотивират извод, за това, че подсъдимата добросъвестно в обясненията си пресъздава обективната истина. Самата подсъдима се е ползвала с добро име и нравствени качества в обществото, за което свидетелства не само обстоятелството, че е била избрана за съдебен заседател, но така също полицейският служител и свидетел по делото Н.К. заявява: „Познавам подсъдимата, защото сме съседи. Нямам впечатления да е конфликта. Знам, че със съпруга си имат транспортна фирма. Него от много отдавна го познавам, първо него познавам, в последствие и нея. Международен превоз извършват“.

Предвид гореизложената фактическа обстановка и анализът на доказателствата се налагат следните правни изводи:

Относно престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Въз основа на така установена фактическа обстановка и направеният анализ на събраните доказателства по делото, съдът прима, че подсъдимата В.М. не е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК – квалифицирана обида.

В тъжбата се излагат твърдения, че тъжителката се е почувствала обидена от следните думи и изрази, употребени от подсъдимата по време на полицейска проверка извършена на 25.04.2020 г., около 11.30 часа в гр. Червен бряг, област Плевен, в ж.к. „П.“, пред бл. № 1, а именно: „че не трябва да ходя с кола, а пеша, защото съм много дебела“, „ти си много дебела“. Не се установи обаче такива изрази и думи да са употребени от подсъдимата по време на извършената й полицейска проверка. Употребата на тези изрази и думи от страна на подсъдимата не се установява по категоричен начин от страна на събраните по делото гласни доказателства. Подсъдимата в обясненията си по делото също не излага твърдения в тази насока.

По отношение на инкриминираните с тъжбата изрази и думи, от разпитани по делото свидетели, само А.Г. и П.П. дадоха сведения относно отправени обидни изрази и думи от подсъдимата към тъжителката, но от страна на останалите свидетели М. Й. Б. , М.  А.  И. и З.К.Й. се заяви категорично, че такива не са казани от подсъдимата.

Съдът отказа да приеме като достоверни показанията на свидетелите А.Г., П.П. и Н.К., в частта, в която излагат сведения относно отправени обидни изрази и думи от подсъдимата към тъжителката, както за емоционалното състояние на тъжителката, по време и след извършената проверка – като дадени от заинтересовани лица, колеги, респ. близки с тъжителката, а и съдът непосредствено в с.з. възприе тяхната предубеденост, неубедителност и най-вече престараване - от една страна, за да се оправдае тяхното неправомерно поведение спрямо подсъдимата по време на проверката, а от друга, тя да бъде злепоставена.

По отношение на престъплението „обида“ следва да се отбележи, че инкриминираните изрази представляват негативна оценка за личността на тъжителя, от която той се е почувствал засегнат. Това обаче не е достатъчно, за да е налице престъпление. Само по себе си мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата, а представлява упражняване на гарантирано от Конституцията на РБ право. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово. Това право не е абсолютно. Като в ал. 2 на чл. 39 са посочени границите на неговото упражняване – то не може да се използва за накърняване доброто име на другиго. Обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението, макар и негативно, представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личност или събитие.

С тъжбата е повдигнато обвинение, че обидата е отправена към полицейски служител. Съгласно чл. 93, т. 2 от НК „орган на власт” са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Безспорно тъжителя М.И. е полицай – служител на МВР, което е част от изпълнителната власт, притежава качеството на длъжностно лице с властнически правомощия, които са уредени от законодателя в ЗМВР.

Предвид създалата се напрегната обстановка, най-вече между тъжителката и подсъдимата, вероятно последната е отправила някакви изрази и думи насочени към тъжителката, но по делото няма свидетел, който конкретно и най-вече убедително да заяви, че от подсъдимата са изречени изразите и думите описани в тъжбата. Тук е мястото да се отбележи, че дори и подсъдимата да е била насочила изрази или думи към тъжителката, които в тъжбата са определени като обидни, то това е станало по време когато тъжителката е била на работа и по повод изпълнение на полицейските си функции.

Както вече се посочи в направения подробен анализ на писмените и гласни доказателства по делото, от една страна подсъдимата е извършила действия по отказ да присъства при съставянето на акта или да подпише акта, като и в двата случая това е нейно право, тъй като според правилата на ЗАНН акт за установяване на адм. нарушение /АУАН/ може да се съставят в отсъствие на нарушителя или той да откаже да ги подпише. С напускане на мястото на проверката подс. М. не е пречила и не е могла да попречи на съставянето на АУАН /вж. Решение № 254/ 12.03.2018 г. по н.д. № 923/ 2017 г. ВКС, II н.о.), след като вече самоличността й е била установена чрез документа за самоличност. Напускайки мястото, подс. М. сама се е отказала от процесуалните си права - да научи в какво е обвинена и да получи препис от акта и доколкото това са права, а не задължения, органът на власт не би могъл чрез принуда да я застави да ги упражни. А от друга страна, тъжителката и неин колега са упражнили физическа сила спрямо подсъдимата, задържали я за кратко и предупредили, че ще й бъдат поставени белезници и ще бъде отведена в Районното управление.

Относно тези факти доказателствата са еднопосочни - полицейските служители признават употребата на сила и намерението да отведат подсъдимата в управлението, излагайки разбирането си, че това е част от полицейските им правомощия в подобна ситуация. Самата тъжителка описва в тъжбата, че е щяла да използва белезници, но се отказала от намерението си, след като М. се съгласила да съдейства. Същите обстоятелства се потвърждават и от показанията на случайните очевидци, както и от съдържанието на подадените веднага след случая устен сигнал чрез телефона за спешни повиквания 112 и депозираната писмена жалба в РУ МВР гр. Червен Бряг.

 

От обективна страна престъплението „обида“ се извършва най-често чрез използването на епитети и дори сравнения /мнения/ за някого, които придават на израза фигуративност и емоционалност, подчертавайки една от характеристиките на обекта или едно от впечатленията за обекта към когото са насочени. Според теорията на психологията, за потискане и унижаване на личността се използват обиди, с които се цели да се упражни психическо влияние над дадена личност.

Ако хипотетично се приеме, че подсъдимата е използвала думи и изрази насочени към физическите характеристики на тъжителката - то следва да посочи, че те не съдържат неприлични думи и не са непристойно отнасяне към тъжителката. Чрез тях е изразена лична отрицателна оценка и публична критика в допустима от закона форма към начина на провеждане на проверката срещу нея, и по-конкретно на действията срещу нея от страна на тъжителката М.И..

Следва да се отбележи, че нашите съдилища се отнасят изключително сериозно към проблема с обидите, но не трябва да се стига до комични случаи, като например: дебелите хора, да не могат да бъдат наричани дебели, или да не може да се изказват други подобни мнения, с които се изразява оценка на дадена личност. В тази връзка следва да се отбележи, че за да е налице обида, трябва в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които думи, според съвременните обществени стандарти, да са неприлични, вулгарни или цинични. В този смисъл обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението, макар и негативно, представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личност или събитие.

В контекста на горните разсъждения, съдът намира за много важно да посочи и обстоятелството, че по време на проведените съдебни заседания по делото, непосредствено възприе тъжителката като жена с нормално телосложение.

Очевидно, подсъдимата е възприела физическите характеристики на тъжителката по време на проверката, като в този случай следва да се отговори на въпроса: Кои са факторите, които влияят на възприятието? – а те най-често са: характеристиките на лицето, което се възприема, конкретната ситуация и възприемащия. Взети заедно, тези влияния са измеренията на средата, в която виждаме другите хора.

По делото се установи, че подсъдимата е била под емоционално въздействие от начинът на провеждане на проверката срещу нея от полицейските служители, и най-вече от действията на тъжителката, което очевидно е повлияло на възприятията й. Преживяното вероятно е изкривило у подсъдимата възприятието относно физическите характеристики на тъжителката, но едва ли до такава степен, че да възприема външността на тъжителката като дебела, дори много дебела. Затова и съдът не приема, че подсъдимата е казала на тъжителката „ти си много дебела“, приемайки това твърдение в частната тъжба като „пресилено“ и целящо да злепостави подсъдимата.

Ето защо, дори подсъдимата е казала дума или израз свързани с физическите характеристики на тъжителката, съдът не приема, че тъжителката е преживяла нещо свързано с външността й, което да е подействало чувствително и е засегнало самочувствието й, както и преценката за собствените й ценности.

Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът не може да направи такъв извод. Напротив не се установи по несъмнен начин, че на посочената в тъжбата дата 25.04.2020 г. подсъдимата е казала обидни думи по отношение на частния тъжител, поради което и на основание чл. 304 от НПК я призна за невиновна и оправдава по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл.146, ал. 1 от НК предявено с тъжбата от М.И..

Предвид липсата на обективна страна на престъплението „обида“, за което подсъдимата е обвинена, е безпредметно да се обсъжда субективната му страна.

Относно престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК:

Съобразявайки разпоредбата на чл. 301 от НПК, съдът намира, че в хода на производството не бяха събрани категорични и преки доказателства, че подсъдимата В.М., чрез агресията, която се съдържала в погледа, движенията и жестовете, които извършвала с ръце, както и тонът, с който изрекла думите „Благодари се, че не сме на друго място, само двете, за да видиш какво ще ти се случи“, възбудила у тъжителката страх, че ще я нарани физически – то ест, се е заканила с престъпление на тъжителката М.Д.И., свързано с физическата й неприкосновеност, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

От разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие, по категоричен начин и без да е налице съмнение, не се установи в действителност подсъдимата да е отправила такава закана към тъжителката, че да възбуди основателен страх у нея за осъществяване на престъпление.

В обясненията си подсъдимата М. категорично твърди, че не е отправяла закани към тъжителката, като съдът приема, че това не е нейна защитна теза, обясненията и отговаря на обективната действителност, а и не са в противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира.

Съдът преценява, че в случая доказателствената тежест следва да бъде носена единствено и само от тъжителката. От посочените от нея свидетели – А.Г., П.П. и Н.К. не се доказаха изложените твърдения в жалбата, за поведение и изречени думи и изрази от подсъдимата, които са били насочени към тъжителката. Съдът подробно анализира показанията на тези свидетели в съвкупността от събрани гласни доказателства и приема, че тези показания са неубедителни и пристрастни, и дори са в противоречие с останалите събрани гласни доказателства.

При кредитиране на показанията, съдът съобрази, че е налице колегиална връзка между свидетелите А.Г., П.П. и Н.К. и тъжителката, а и всички те са били обект /най-вече тъжителката/ на вътрешна проверка извършена в структурата на МВР в която работят, по повод оплакването на подсъдимата за извършени неправомерни действия срещу нея. Съдът определя показанията на свидетелите А.Г., П.П. и Н.К., в частта, в която описват поведение и изречени думи и изрази от подсъдимата насочени към тъжителката - и като силно пристрастни и угоднически. От същите лъха недостоверност, най-вече заради твърденията им, че не са възприели неправомерното поведение на тъжителката спрямо подсъдимата, изразяващо се в извиване на лява ръка и използване на полицейски похвати при задържане /напр. притискането към капака на автомобила/. Същите обаче са и угоднически, едностранчиви, след като от една страна твърдят, че не са възприели неправомерните действия на своята колежка, а от друга описват как поведението на М. било грубо и изцяло целенасочено срещу тъжителката, като я нападала и обиждала.

Съдът не приема и твърденията на тези свидетели, че когато си тръгнали от мястото на проверката, след заканите от подсъдимата в автомобила тъжителката била притеснена, а като „пресилени“ определя твърденията на свид. Г., че след проверката тъжителката била унила, притеснена да не би нещо да се случи на нея, на децата, на семейството й, да не пострада от някакво действие спрямо нея от страна на М.. Самата тъжителка е полицейски служител, с определени властнически правомощия. Анализирайки поведенческите реакции на всички участници по време на проверката, съдът не установи в действията на тъжителката да е имало реакции от остър стрес, страх или паника, в следствие поведението на подсъдимата.

Точно обратното, съдът приема, че по време на извършената проверка на подсъдимата, от страна най-вече на тъжителката е имало превишаване на власт, изразяващо се в незаконно предприето задържане и използване спрямо подсъдимата на физическа сила - принудителното й спиране чрез хващане за едната ръка от тъжителката, извиването й на кръста, издърпването й до полицейския автомобил и притискането на тялото и главата й към задната му част, докато не даде съгласие да съдейства като подпише под принуда актовете.

В разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да използват физическа сила при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане и при задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган, като е поставена границата, че това е допустимо само когато е абсолютно необходимо. В друга разпоредба - чл. 86, ал. 2 ЗМВР е въведено задължение към полицейските органи в горните случаи да се съобразяват с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, то ест изведени са конкретни проявление на общия принцип за пропорционалност.

Тук следва да се отбележи, че обстоятелствата, при които е било извършено самото нарушение от подсъдимата /неносене на маска/, разкриват очевидна маловажност на случая - непосредствено пред нейния дома, с маска в чантата, която е била свалена заради спешен служебен телефонен разговор, какъвто извод самата тъжителка е направила минути по-рано относно друго подобно нарушение извършено от свидетелката-очевидец З.Й.. Освен тези признаци на маловажност, личността на подсъдимата - жена на средна възраст, с висше образование, работеща, заемаща и обществена длъжност - съдебен заседател, с безупречна репутация, също прави очевидно непропорционално използването спрямо нея на физическа сила.

Това е очевиден пример за превишаване на власт и използване на правомощия за незаконни цели - принудително участие в административно-наказателно производство и засягане на свободната воля за подписване или не на актовете. С действията на полицейските органи, най-вече тези на тъжителката, извършени в разрез с изискванията на ЗМВР, е било засегнато конституционно признатото право на свобода и лична неприкосновеност на подсъдимата, извън допустимите изключения по чл. 30, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Освен неоснователно ограничаване свободата на подсъдимата, нейното задържане и използваната полицейска сила представляват унизително отношение - публично, пред дома й, и съседите й, подсъдимата е била третирана като опасен престъпник. Това е смутило не само нея, но също и разпитаните свидетели очевидци М. Й. Б. , М.  А.  И. и З.К.Й., които описват задържането й. Този резултат е в разрез със забраненото от Конституцията - чл. 29, унизително отношение към гражданите.

Освен на конституционно ниво, правото на свобода и неприкосновеност на личността и забраната за унизително отношение са признати от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана от Република България. В редица дела Европейският съд по правата на човека е извел стандартите, на които трябва да отговаря всяко полицейско задържане и всяка употреба на сила.

Необективността в изясняване на обстоятелствата свързани с нарушението и действията на тъжителката /като актосъставител/ е очевидна както в хода на вътрешната проверка, така и на прокурорската такава.

Началникът на полицията в гр. Червен бряг е бил сезиран с оплакване за злоупотреба с власт от негов подчинен служител - инспектор И.. Въпреки малкото звено, което представлява Районното управление на града, проверката е била възложена на служител от същата структура. От съдържанието на докладната записка на инспектор Д.  става очевидно абсолютното фаворизиране на версията на полицаите, участвали при задържането на М., и безмотивното отхвърляне на оплакванията на М., чиято версия за събитията е потвърдена от обясненията на незаинтересования случаен очевидец З.Й.. И не само това, но от заключението на докладната записка е видно, че действията на инспектор И. по задържане и употреба на сила са били правилни и законосъобразни, а М. е тази, която е извършила престъпление по чл. 270 НПК, пречейки й да изпълнява задълженията си по служба.

Преписката е изпратена на прокуратурата с данни за престъпление, извършено от М., а не за разследване дали упражненото спрямо нея полицейско насилие и задържане е било законно. Прокурорът без каквито и да било доказателства, различни от тези по преписката, или собствена мотивирана интерпретация на същите, е заключил, че полицейската сила и задържане са били предприети стриктно съобразно ЗМВР. Поведението на М. е оценено като неправомерно, но такова, което следва да се санкционира от началника на РУ /вероятно по аргументи за по-ниска степен на обществена опасност, предполагаща ангажиране на административно-наказателна отговорност, вместо на наказателна/.

За да направи горните изводи, съдът съобрази практиката на Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/, където са дадени отговори на въпроси от съществено значение, за да се определи дали полицията е действала в рамките на ограниченията на ЗМВР. Ето защо съдът квалифицира отношението на полицейските органи, в частност на тъжителката спрямо подс. М. като унизително, изхождайки от формулировката на Съда по делото Pretty срещу Обединеното кралство, според която такова е налице, когато „дадено лице се унижава или принизява, като се демонстрира липса на зачитане или омаловажаване на човешкото му достойнство, или ако предизвиква чувства на страх, страдание и малоценност, които могат да пречупят психичната и физическа устойчивост на дадено лице".

Използването на белезници, с чието поставяне е била заплашвана подсъдимата и което е ставало достояние на наблюдаващите случващото се (вкл. тримата очевидци - граждани), също е недопустимо помощно полицейско средство, освен при абсолютна необходимост, каквото не е била налице с оглед характера на производството по установяване на административно нарушение. Подобно третиране е недопустимо дори за нуждите на наказателно производство, ако то не е предопределено от съображения за сигурност. В подкрепа на този категоричен извод може да бъде посочено решението по делото Erdogan Yagiz с/у Турция, в което е прието, че поставянето на белезници на обществено място и отвеждане по този до дома му на обвиняем лекар, пред погледите на колегите, семейството и съседите, представлява унизително третиране.

Предмет на посегателството по чл. 144 от НК е пострадалия, лицето срещу което деецът отправя заканата си, и то само когато деецът се заканва на пострадалия с престъпление спрямо неговата личност. Изпълнителното деяние на заканата по чл. 144 от НК е отправянето на закана с престъпление против личността или имота на другиго, или против личността или имота на негови близки. За да е налице закана по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК е необходимо заканването на деецът да може да възбуди основателен страх за осъществяването му у този, към когото е отправено. И то не се касае само до опасение, че заканата може да бъде осъществена. Закана по смисъла на чл. 144 от НК ще бъде налице, не само когато заканването представлява израз на оформено решение на деецът, но и когато неговото психическо състояние е такова, при което се явява вероятно бързо оформяне на такова решение. По делото обаче не се установява по никакъв начин подсъдимата да се е заканвала на тъжителката с извършване на престъпление спрямо нея. 

С оглед изложеното, съдът преценява, че съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния казус това не е налице, то ест не е доказано твърдяното обвинение по несъмнен начин. Ето защо съдът приема, че подсъдимата В.М. не е извършител на твърдяното престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК я призна за невиновна и оправдава по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК предявено с тъжбата от М.И..

Както се посочи и по-горе, не се събраха категорични и безспорни доказателства относно авторството на подсъдимата М. в извършване на деянията, за които е обвинена от тъжителя М.И.. За установяването им са ангажирани показания на свидетели, които са пряко заинтересовани от изхода на делото и които не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. С оглед признаването на невиновността на подсъдимата по двете повдигнати с тъжбата обвинения, с присъдата си, съдът отхвърли като неоснователен и недоказан гражданския иск за заплащане от подсъдимата в полза на тъжителя на обезщетение на сумата в размер на 8000 лева, от които 3000 лева за нанесена обида и 5000 лева за отправена закана за саморазправа.

            С присъдата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът постанови частният тъжител М.И. да заплати на подсъдимата В.М. направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                    

РАЙОНЕН СЪДИ