Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 21.04.2020г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на единадесети февруави две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 1226 по описа за 2019г.
и като обсъди:
Предявен
иск с правно основание чл. 2 ал.1
т.3 ЗОДОВ.
М.Ш.Р. от гр Асновград кв Долни
Воден, ул „Прохлада“ № 21, О.С.С.,***, М.Р.Х. *** и Ш.Н.Т. ***
молят да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на Репулика
България да им заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 5000лв за всеки един, както и обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 600лв за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от
30.08.2018г до окончатеното изплащане. Твърдят, че на 05.12.2015г е образувано ДП 1102/2015г по
описа на РУП Асеновград за извършено предстъпление по чл. 237 ал.1 НК. Ищецът М.Р.
е привлечен като обвиняем по посоченото ДП
с постановление от 06.12.2015г за престъпление по чл. 237 ал.1 НК.
Ищците О.С., М.Х. и Ш.Т. са привлечени като обвиняеми по посоченото ДП с
постановления от 04.10.2016г за извършено престъпление по чл. 338 ал.1 НК.
Първият ищец отново е бил привлечен като обвиняем на същата дата за
престъпление по чл. 237 ал.1 чл 338 ал.1 НК. На 04.01.2017г разследващият полицай е
приключил разследването, съставил е заключитено мнение за предаване на
съд на четиримата обвиняеми и е изпратил делото в РП Асеновград. На 23.01.2017г
РП Асеновград е предала четиримата обвиняеми на съд с обвинения за извършените
престъпления. По повод на така внесения
за разглеждане обвинителен акт е образувано НОХД 64/2017г на АРС. Делото е било
отлагано, поради наличие на различни процесуални пречки за даване ход на
същото. В с з на 08.06.2017г АРС е прекратил съдебното производство поради
допуснати на досъдебното производство
съществени неотстраними процесуални нарушения, определението на АРС е
потвърдено с Определение от 11.07.2017г на ПОС. След връщане на делото от ПОС наказателното производство е продължило
от фазата на досъдебното производство, на ищците са повдигнати отново обвинения
на 12.09.2017г, а след указания на наблюдаващия прокурор – отново са привлечени
като обвиняеми на 10.10.2017г. На 08.11.2017г повторно е внесен обвинителен акт
от РП Асеновград в АРС, с който ищците са предадени на съд за извършени от тях
престъпления, както следва – ищецът М.Ш.Р. – за престъпление по чр. 237 ал.1, чл. 338 ал.1 НК , ищецът О.С.С. за извършено престъпление по чл. 338
ал.1 НК, ищецът М.Х. за извършено престъпление по чл. 338 ал.1 НК, ищецът Ш.Т.
– за извършено престъпление по чл. 338 ал.1 НК. Въз основа на повторно внесения
за разглеждане обвинителен акт е образувано НОХД 881/2917г на АРС, в хода на
съдебното производство са проведени множество съдебни заседания в периода
08.01.2018г-14.08.2018г,. Съдебното произвосто е приключило на 14.08.2018г с
присъда, с която М.Ш.Р., О.С.С., М.Р.Х. и Ш.Н.Т. за признати за невинни и
оправдани по обвиненията за извършени от тях престъпления по чл. 338 ал.1 НК, поради недоказаност на обвинениеето, а М.Р. е
признат за невинен за престъпление по чл. 237 ал.1 НК и е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000лв. Присъдата е влязла в законна сила на 30.08.2018г, или 2 г и 8
месеца след привличане на М.Р. в качеството му на обвиняем. Продължителността на наказателното
производство по отношение на останалите трима ищци е в рамките на 1 г и 10
месеца, считано от датата на привличането им като обвиняеми до влизане в сила
на присъдата, с която са признати за невинни. Спрямо четиримата обвиняеми от
момента на привличането им в това процесуално качество е била взета мярка за
неотклонение „Подписка“, чието времетраене за
О.С., М.Х. и Ш.Т. е до момента на
приключване на наказателното производство, а по отношение на М.Р. е отменена от
прокурора още в хода на досъдебното производство. На практика с тази мярка за
неотклонение се е ограничила възможността на ищците свободно да се придвижват,
което е гарантирано в конституцията на РБ, и е регламентирано и защитено и от
множество международни актове. Четиримата ищци са правоспособни ловци, с факта
на привличането им като обвиняеми са им иззети разрешителните за носене на
огнестрелно оръжие, както и огнестрелните оръжия, а въпреки направените
многократни искания да им бъдат върнати
разрешителните за лов, РП Асеновград е отказала да стори това. Този
отказ е незаконосъобразен и е довел до допълнителни ограничения на личните права на ищците, доколкото
фактически са били лишени от правото да ловуват, въпреки че за престъпленията
по чл. 338 ал.1 НК не се предвижда
кумулативно налагане на наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за един относително дълъг срок – около две години за О.С.,
М.Х. и Ш.Т. и повече от 2 години за М.Р..
С поведението си ищците не са станали причина за забавянето на
наказателното производство, нито престъпленията за които са предадени на съд се отличават с фактическа
или правна сложност, което да налага извършване на множество процесуално
следствени действия или събиране на многобройни доказателства. Ищците нямат
вина за претърпените вследствие незаконното обвинение имуществени и неимуществени
вреди, нито са допринесли за това.
Ищецът М.Р. е търпял в резултат продължителността на наказателното
производство постоянен стрес, притеснения, страх че ще бъде несправедливо
осъден за престъпление, което не е извършил, както и притеснения за изхода на
производството, както и по време на съдебните заседания, стрес и притесниния са
му причинили и многократното привличане и разпити като обвиняем, и имуществени вреди в размер на 600лв от
платеното адвокатско възнаграждение. О.С., в резултат на незаконното обвинение е претърпял имуществени вреди от
600лв заплатено адвокатско възнаграждение и неимущестевни вреди, изразяващи се
в страх, притеснение, стрес от многократното привличане като обвиняем, както и
от това че на два пъти е предаван са съд за престъпление за което е оправдан,
които са продължили около две години, освен това явяването пред разследващ
полицай е съпътствано със стрес и
притеснения. М.Х. е претърпял имуществени вреди
от 600лв в резултат на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, и неимуществени, изразяващи се изпитаното
неудобство по време на наказателното производство, чувствал се е унизен,
притеснен и несигурен от изхода на производството, били са накърнени неговите
морални и нравствени ценности, почти ежемесечно се е явявал на разпити пред
разследващ полицай, както и в съдебни заседания, а тези явявания са свързани с
притеснияния, стрес и страх. Ш.Т. е претърпял имуществени вреди в размер на
600лв от заплатеното адвокатско възнаграждеине, както и неимуществени вреди
изразяващи се в стрес, емоционална нестабилност, продължили около две години. В
рамките на този период многократно е посещавал РУ Асеновград, а впоследствие и
АРС, като преди всяко извършване на съответното процесуално следствено действие,
на което е присъствал е изпитвал силни притеснения, смущение и уплаха, чувствал
се е унизен. Ангажират доказателства, претендират разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като липсва адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ. Оспорва претендираното обезщетение и по
размер. Твърди, че първият ищец е оправдан за една от убитите сърни, но е бил признат
за виновен за извършено от него престъпление по чл. 237 ал.1 НК. По отношение
на М.Х. твърди, че спрямо същия, при същия инцидент има издадено НП от
17.12.2015г на Директора на РДГ гр. Пловдив, с което на Х. е наложено
административно наказание „глоба“ и „лишаване от право на ловуване“ за срок от
3 години, поради което искът предявен от него е неоснователен. Твърди, че
следва да бъде взето предвид, че ищците са били привлечени като обвиняеми по ДП 1102/2015г на РУ Асеновград за престъпление по чл. 338 ал.1 НК , това
престъпление не е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 НК, по това дело техният
защитник е правил различни искания до органите на досъдебното производство,
наблюдавания прокурор и по този начин е бил продължен срока на разследване. В
съдебната фаза са извършени различни следствени действия и такива по
разследването, които също са довели до това наказателното производство да
приключи през 2018г. Спрямо ищците освен това е взета възможно най-леката мярка за процесуална принуда,
която не е пречила на същите да се придвиждат свободно, а мярката спрямо М.Р. е
била отменена от наблюдаващия прокурор и тя не е продължила повече от
максимално предвидения срок, визиран в чл. 238 ал.8 НК. Оспорва и размера на
претенцията за заплатен адвокатски хонорар, като твърди, че липсват договори за
правна помощ, които да докажат платен хонорар.
Ангажира доказателства.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: С
постановление от 06.12.2015г на РУП Асеновград по ДП 1102/2015г М.Ш.Р. *** е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъплеине
по чл. 237 ал.1 НК- за това че на 05.12.2015г в землището на с Лясково, обл
Пловдивска без надлежно разрешение е убил едър дивеч – сърна женски екземпляр
на стойност около 200лв, собственост на ЛРД „Сокол“ и му е взета мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА“. С постановлене от 04.10.2016г е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 237 ал.1 НК - за
това че на 05.12.2015г в землището на с Лясково, обл Пловдивска без надлежно
разрешение е убил едър дивеч – два броя
сърни женски екземпляри с тегло на месото 27 кг с цена за кг 3 евро на стойност около 81 евро, собственост на ЛРД
„Сокол“ и по чл. 338 ал.1 НК – за това ,
че на 05.12.2015г в землището на с Лясково обл Пловдивска като е е държал с
надлежно издадено от Началника на РУ МВР Асеновград разрешение за носене на ловно оръжие образец 2 № 165514
и разрешение за съхранение на ООБ № 115, валидни до 30.03.2018г дългоцевно
огнестрелно оръжие с гладкостенна цев марка МР – 153, кал 12 № ********** и
дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна
цев марка „Браунинг“ кал 30-06 с № 311МР 21440 не е взел необходимите мерки
за сигурност и особено мерките, предвидени в ЗОБВВПИ
и му е взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“. С Постановление от
04.10.2016г по ДП 1102/2015г на РУ Асеновград О.С.С. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 338 ал.1 НК – за това, че на
05.12.2015г в землището на с Лясково, обл Пловдивска, като е държал с надлежно
издадено от Началника на РУ МВР Асеновград разрешение за носене на ловно оръжие
образец 2 с № 265905 и разрешение за съхранение на ООБ № 159, валидни до
30.03.2017г – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев марка „Бюхак“
кал 12 с № 3092, не е взел необходимите мерки за сигурност и особен мерките,
предвидени в ЗОБВВПИ и му е взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“. С
постановлеине от 04.10.2016г по ДП 1102/2015г на РУ Асеновград Ш.Н.Т. *** е
привлечен в качеството на обивнйим за престъпление по чл. 338 ал.1 НК – за
това, че на 05.12.2015г в землището на с Лясково, обл Пловдивска, като е държал
с надлежно издадено от Началника на РУ МВР Асеновград разрешение за носене на ловно оржие образец 2 с № 265876
и разрешение за съхранение на ООБ № 149, валидни до 30.03.2017г – дългоцевно
огнестрелно оръжие с гладкостенна цев марка ИЖ -27 ЕМ кал 12 с № *********, не
е взел необходимите мерки зе сигурност, и особено мерките, предвидени в ЗОБВВПИ
и му е взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“. С постановление от 04.10.2016г
по ДП 1102/2015г на РУ Асеновград М.Р.Х. е привлечен в качеството на обиняем за
престъпление по чл. 338 ал.1 НК – за това, че на 05.12.2015г в землището на с
Лясково, обл Пловдивска, като е държал с надлежно издадено от Началника на РУ МВР Асеновград разрешение
за носене на ловно оръжие образец 2 с № 116352 и разрешение за съхранение на
ООБ № 483, валидни до 30.03.2016г – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев марка Байкал МР – 27 кал.1 № *********, не е взел необходимите мерки за
сигурност и особено мерките, предвидени в ЗОБВВПИ и му е взета мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА“. С постановление
от 02.11.2016г по ДП 1102/2015г
на РУ Асеновград М.Ш.Р. е привлечен в качеството на обвиняем за пресъпление по
237 ал.1, чл. 338 ал.1 НК. Взетите МНО „ПОДПИСКА“по отношение на
обвиняемите Р., Х., С. и Т. ***. МНО
„ПОДПИСКА“, взета по отношение на М.Ш.Р.
е била отменена с Постановление от
08.12.2016г на РП Асеновград. В хода на ДП 1102/2015г на РУ Асеновград М.Р.Х. е предал девет броя ловни патрони 12 кал, 1 бр калъф
за патрони от текстил, Разрешение за носене на ловно оръжие № 60842 рег № 113,
серия АЛ 116352, членска карта на НЛРС с № 0410224, билет за лов № 146161,
серия А № 039218, М.Р. е предал дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев
марка „Броунинг“ кал 30-06 № 311НР 21440, гладкоцевно, дългоцевно оръжие с
гладкостенна цев(едноцевка) марка МР- 153, кал 12 с № **********, разрешение за
носене на ловно оръжие № В0024 рег № 54, членска карта на НЛРС с №
А032976, О.С.С. е предал дългоцевно
огнестрелно оръжие с гладкоцевна цев марка „Бюхак“ кал 12 с № 3092, Разрешение
за носене на ловно оръжие № В0045 рег № 45, членска карта на НЛРС с № А 020951,
билет за лов № 172125 и 6 бр ловни патрони, Ш.Н.Т. е предал дългоцевно
огнестрелно оржие с гладкоцевна цев марка ИЖ – 27, кал 12 с № *********,
разрешение за носене на ловно оръжие № 21766 рег № 62, серия 265876, членска
карта на НЛРС с № А 020925, билет за лов № 232976. Искането да им бъдат върнати
предадените вещи е било отказано с Постановление от 25.03.2016г на РП Асеновград.
РП Асеновград е внесла Обвинителен акт в
АРС по обвинението на М. Шахир Р. за
престъпление по чл. 237 ал.1 чл. 338 ал.1 НК, по обвинението на О.С.С. за
престъпление по чл. 338 ал.1 НК, по обвинението на М.Р.Х. за престъпление по
чл. 338 ал.1 НК и по обвинението на Ш.Н.Т. за престъпление по чл. 338 ал.1 НК. Образуваното НОХД 64/2017г на АРС е
прекратено с определение от
08.06.2017г(в сила от 11.07.2017г) и делото
е върнато на РП Асеновград за отстраняване констатирани съществени процесуални
нарушения. След връщане на делото с постановления от 12.09.2017г О.С.С. е бил
привлечен в качеството на обвиняем по чл. 338 ал.1 НК и му е взета МНО
„ПОДПИСКА“, Ш.Н.Т. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 338 ал.1 НК и му е взета МНО
„ПОДПИСКА“, М.Ш.Р. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 338 ал.1 НК и му е взета МНО „ПОДПИСКА“. С постановление
от 10.10.2017г М.Р.Х. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 338 ал.1 НК и му е взета МНО „ПОДПИСКА“,
М.Ш.Р. е привлечен като обвиняем за престъплени епо чл. 237 ал.1 НК и по
чл. 338 ал.1 НК, О.С.С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 338 ал.1 НК, Ш.Н.Т. – за
престъпление по чл. 338 ал.1 НК. РП
Асеновград е внесла за разглеждане в АРС
обвинителен акт по ДП 1102/2015г на РУ МВР Асеновград по обвинението на М. Ш. Р. за престъпление по
чл. 237ал.1, за това че на 05.12.2015г в землището на с Лясково без надлежно
разрешително е убил едър дивеч - два броя сърни женски екземпляри с тегло на
месото 27 кг с цена на килограм 3 евро на стойност 81 евро, собственост на ЛРД „Сокол“
Асеновград и за престъпление по чл 338 ал.1
НК - за това, че на 05.12.2015г в землището на с Лясково обл Пловдивска като е
държал с надлежно издадено от Началника на РУ МВР Асеновград разрешение за
носене на ловно оръжие образец 2 с №
165514 и разрешение за съхранение на ООБ
№ 115 валидно до 30.03.2018тг дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев марка МР – 153 кал 12 № ********** и
дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев марка „Браунинг“ кал 30-06 с №
311МР 21440 не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките,
предвидени в ЗОБВВПИ, по обвинението на О.С.С. за престъпление по чл. 338 ал.1 НК - за това, че на 05.12.2015г в замлището на с Лясково обл Пловдивска, като е
държал с надлежно издадено от Началника на РУ на МВР Асеновград разрешение за
носене на ловно оръжие образец 2 с №
265905 и разрешение за сърханение на ООБ № 159, валидни до 30.03.2017г
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „Бюхак“ кал 12 № 3092
не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в ЗОБВВПИ,
по обвинението на М.Р.Х. за престъпление по чл. 338 ал.1 НК- за това, че на
05.12.2015г в землището на с Лясково обл Пловдивска, като е държал с надлежно
издадено от Началника на РУ тна МВР Асеноград разрешение за носене на ловно
оръжие образец 2 с №116352 и Разрешение за съхранение ООБ № 483, валидни до 30.03.2016г дългоцевно
отнестрелно оръжие с гладкостенна цев марка „Байкал“ МР 27 кал 12 с №*********
не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в ЗОБВВПИ и по обвинението на Ш.Н.Т. за
пресътпление по чл. 338 ал.1 НК - за
това че на 05.12.2015г в землището на с
Лясково обл Пловдивска, като е държал с надлежно издадено от Началника на РУ на
МР Асенвоград разрешение за носене на ловно оръжие образец 2 с №265876 и
Разрешение за съхранение на ООБ № 149 валидни до 30.03.2017г дългоцедвно
огнестрелно оръжие с гладкостенна цев марка ИЖ 27 ЕМ кал 12 № ********* не е
взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени ЗОБВВПИ, ведно с ДП1102/2015г на РУ на МВР Асеновград.
По образуваното по внесения ОА НОХД
881/2017г на АРС са проведени о.з. на
08.01.2018г, 08.02.2017г, 26.03.2018г, 23.04.2018г, 04.06.2018г. С присъда № 25
от 14.08.2018г по НОХД 881/2017г на АРС(в сила от 30.08.2018г) М.Ш.Р. *** е
признат за виновен за престъпление по чл. 237 ал.1 НК - за това, че е убил един
брой сърна женски екземпляр с неустановено тегло, собственост на ЛРД „Сокол“ и
на основание чл. 78 А ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено администравтивно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000лв , признат е за
невинен за това че на същата дата и
място е убил още един брой сърна женски екземляр и е оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение, признат е за невинен за престъпление по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан по това обвинение, О.С.С. *** е признат за невинен за
престъпление по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан по повдигнатото обвинение, М.Р.Х.
е признат за невинен по повдигнатото
обвинение по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан, Ш.Н.Т. *** е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан. С решение №
1395/11.07.2016г на Администратиевн съд Пловдив по КНАХД 1237/2016г е
потвърдено НП № 351/17.12.2015г на Директора на РДГ Пловдив, с което на М.Р.Х. ***
на основание чл. 96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча вр.чл. 53 ал.1
и 2 от ЗАНН е наложено административно наказние ГЛОБА в размер на 600лв за
извършено нарушение на чл. 85 от ЗЛОД - лишаване от право на ловуване за срок
от три години на основание чл. 94 ла.1 ЗЛОД
и е определено обезщетение в размер на 2000лв в полза на ЮЦДП Смолян,
пост. въз основа АУАН №
005704/06.12.2015г - съставен за това че на 05.12.2015г е установено в
землището на с Лясково общ Асеновград че
М.Х. превозва с МПС марка „Тойота“ с ДКН РВ 0864 ВМ без разрешително за
ловуване разпознаваеми части от убит дивеч – сърна с общо тегло 24,50 кг, с
което е нарушен чл. 85 ЗЛОД. М.Р.Х. е бил лишен от правото на лов от
11.07.2016г до 11.07.2019г в изпълнение на наложеното наказание с НП №
351/17.12.2015г(л.141-157 вкл), а по отношение на М.Ш.Р., О.С.С. и Ш.Н.Т. за
периода 05.12.2015г-14.08.2018г не са налагани наказания по ЗЛОД(писмо изх.№
127/26.09.2019г от ЛРД „Сокол“ гр Асеновград). След взимането на мярка за
неотклонени „ПОДПИСКА“ спрямо М.Ш.Р., О.С.С.,
Ш.Н.Т. и М.Р.Х. по ДП 1102/2015г, не са постъпвали искания до разследващия орган и наблюдаващия
прокурор да напуснат местоживеенето си(л.159,162). Видно от представената и
приета по делото справка пътувания за
лицата М.Ш.Р., О.С.С., М.Р.Х. и Ш.Н.Т. изх № 104600-6719/06.08.2019г, е
регистрирано влизане в РБ през ГКПП Кап Андреево на 01.08.2016г от М.Р.Х..
Представените личностни характеристики(л.179-186вкл) съдът не коментира като
неотносими. М.Ш.Р. е работил в „Асенова крепост“ АД гр. Асеновград в периода
05.12.2015г-31.07.2017г, от 01.08.2017г е преназначен на длъжност „секционен
масйтор“, Ш.Н.Т. за периода 05.12.2015г-10.2018г е работил на длъжнст „настройчик“
, за този период лицата не са били командировани по служебен път на друго
място. М.Р.Х. работи на длъжност водач
на МПС при „МАХ ТРАНС“ ЕООД гр Асеновград, за времето 12.2015г-10.2018г
естеството на изпълняваната длъжност и трудовите му задължения в тази връзка не
са налагали същият да бъде комантирован извън обичайното място на месторабота (л.200-204
вкл).
В хода на производството бяха събрани гласни
доказателства. Св. М. Х.(познава ищците)
твърди, че М. не е бил добре психически
и свидетелят го е освобождавал от работа. На четиримата сложили прякор, че са
браконери, и всеки ги поздравява така вече. Според свидетеля О. миналата година
си взел пушката, но все още няма кураж да отиде на лов, не излиза сред хората,
не контактува с ловците. Твърди, че четиримата се криели от хората и от
ловците, защото се разчуло че са направили нещо, притеснени били, М. не можел
да шофира, а Ш. и М. го приели по-леко.
Твърди, че О. и М. се криели от
ловците. Според свидетеля О. още не може да се оправи от това, свидетелят го е
водил на доктор в Пловдив, придружавал го е до полицията и съда. Твърди, че О.
от една-две години не работи, безработен е, а М. е шофьор в „МАХ ТРАНС“ ЕООД,
кара вътрешен транспорт от Белащица до Асеновград. Св. М. Б.(познава ищците)
знае, че преди три години щели да правят банкет заедно и имало една сърна, след
това обвинили ищците, че са ударили сърната.
Твърди, че след това те много са страдали , делото продължило три години, а два
месеца след като почнали делата от дружеството ги наказали да не ловуват,
обявили ги за бракониери и сега всички ги знаят като бракониери, подиграват се
с тях, наричат ги групата на бракониерите.
И четиримата много тежко изживели
това, някой казал на жената на О. че го чака година и половина затвор, тя се
притеснила и се разболяла, а като видял
това О. също се разболял. И до момента според свидетеля О. не е добре, тъй като
той по природа е притеснителен и това го съсипало. Твърди, че ищците вече не
излизат между хора, защото всеки се подиграва с тях, дружинката не конкаткува с
тях, само 5-6 души контактували с тях, не ги допускат и на банкети. На лов не
идват, макар че вече имат право да ловуват, но другите им се подиграват, че са
бракониери. Ищците не излизат между хората,
не идват на събиранията на ловците, били
отчаяни. Въпреки че вече са признати за невинни хората не спират да говорят.
Според свидетеля ищците са били много притеснени, че може да влязат в затвора.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявеният иск като такъв с правно основание
чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – за репариране на причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнато
обвинение, по което са оправдани. С оглед твърденията за причинени вреди в резултат на повдигнатите
обвинения, по които са били оправдани, исковете са допустими при наличие на интерес.
Разгледани
по същество. От представените и приети по делото и неоспорени по реда на чл.
193 ГПК писмени доказателства се установи по безспорен начин, че спрямо М.Ш.Р. е било повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 237 ал.1 НК на 06.12.2015г и по чл. 338 ал.1 НК на 04.10.2016г, а
спрямо О.С.С., М.Р.Х. и Ш.Н.Т. са били повдигнати обвинения на за
престъпление по чл. 338 ал.1 НК на 04.10.2016г по ДП 1102/2015г на РУ
Асеновград. Установи се освен това, че
на 05.12.2015г по ДП 1102/2015г М.Р.Х., М.Р., О.С.С. и Ш.Н.Т. са предали притежаваните от тях ловно оръжие, резрешение
за носене на ловно оръжие и членска карта в НЛРС и ловен билет, а наказателното производство е
приключило в влязла в сила на 30.08.2018г
оправдателна присъда. Приложената спрямо
ищците мярка за неотклонение е „Подписка".
Наказателното производство продължава две
години и половина, през който период ищците са притеснени, че могат да бъдат осъдени, стресът е довел до медицински проблеми в семейството
на О.С., както и до невъзможност за адекватно полагане на труд от страна на М.Х..
Освен това ищците са изпитвали притеснение и неудобство от другите ловци, с
които са ходели на лов - в тази насока са показанията на св. Хасан и Бозов , които
съдът кредитира като базирани на лични впечатления и безпротиворечиви, кореспондиращи
помежду си. М.Р.Х. е бил лишен от правото на лов от
11.07.2016г до 11.07.2019г, но по отношение на М.Ш.Р., О.С.С. и Ш.Н.Т. за
периода 05.12.2015г-14.08.2018г не са налагани наказания по ЗЛОД и въпреки това
те не са могли да упражняват правата си, поради отнемането на притежаваните
билети за лов, членска карта към НЛРС. При така установените факти, съдът
приема за осъществени елементите от
фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.1 от ЗОДОВ по отношение на приетите за
установени неимуществени вреди –причинен стрес и тревожност, притеснение, душевен
дискомфорт, неудобство и невъзможност да посещават ловни излети(последното
единствено по отношение на М.Ш.Р., О.С.С. и Ш.н.Т.). С оглед представените
писмени доказателства за налагане на административно наказание по ЗЛОД по
отношение на Мустаа Р.Х., съдът намира за неоснователни твърденията му
причинените неимуществени вреди от
невъзможността му да посещава ловни излети да са
резултат на проведеното наказателно производство. Неотносими към настоящия случай са
възраженията на ответника, че от ищците няма постъпили искания до разследващия
орган и наблюдаващия прокурор за промяна местоживеенето, тъй като само по себе
си налагане на МНО, която ограничава възможността на лицето да променя
местоживеенето си свободно води до дискомфорт. Обезщетението за процесните
неимуществени вреди съдът определя по справедливост съгласно общото правило на
чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване с обстоятелствата, че наказателното
производство е продължило две години и половина, спрямо ищците не е вземана мярка за
неотклонение „задържане под стража", а най - леката - „подписка", и
отражението на тези обстоятелства върху психиката, социалния и професионален
живот на ищците. Поради това съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 3 000 лв за М.Ш.Р., О.С.С. и Ш.Н.Т. и 2000лв
за М.Р.Х.. Ето защо следва да бъде
осъден ответникът да заплати на М.Ш.Р., О.С.С. и Ш.Н.Т. 3 000 лв.обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, а на М.Р.Х. – 2000лв, като за разликата до целия
предявен размер от 5 000 лв., искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. По отношение на претендираните имуществени вреди – от представеното
НОХД 881/2017г на АРС се установи, че в хода на наказателното производство за
осъществяваната защита ищците са заплатили всеки един сумата от 600лв. Ето защо
следва да бъде присъдена сумата от 600лв за всеки един, представляваща
претърпените имуществени вреди в резултат на наказателното преследване. Следва
да бъде присъдена и законната лихва от 30.08.2018г
- влизане
в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
При този изход на делото и на
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците разноски по производството съобразно уважената
част на иска. Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възраграждение е основателно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл. 7 ал.1 т.3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 610лв, а претендираното е
в размер на 800лв. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на всеки един от: М.Ш.Р., О.С.С.
и Ш.Н.Т. - разноски по производството в размер на 366лв. заплатено адвокатско възнаграждение и
10лв заплатена ДТ, а на М.Р.Х.- 244лв заплатено адвокатско възнаграждение и 10лв заплатена ДТ
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Репулика България с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 да
заплати на М.Ш.Р. ЕГН********** от гр Асновград кв Долни Воден, ул „Прохлада“ №
21 обезщетение в размер на 3 000(три
хиляди)лв за причинените му
неимуществени вреди, както и сумата от 600(шестотин)лв обезщетение за
причинените му имуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 237 ал.1 НК,
чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и
разноски по производството в размер на 366(триста шестдесет и шест)лв заплатено
адвокатско възнаграждение и 10(десет)лв
заплатена ДТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния му предявен размер от 5 000(пет хиляди) лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Репулика България с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 да
заплати на О.С.С. ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 3000(три хиляди)лв
за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600(шестотин)лв обезщетение
за причинените му имуществени вреди от
обвинение в престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена
влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер
на 366(триста шестдесет и шест)лв заплатено адвокатско възнаграждение и 10(десет)лв заплатена ДТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 5 000(пет хиляди) лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Репулика България с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 да
заплати на М.Р.Х. ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 2 000(две хиляди)лв
за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600(шестотин)лв обезщетение
за причинените му имуществени вреди от
обвинение в престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена
влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер
на 244(двеста четиридесет и четири)лв заплатено адвокатско възнаграждение и 10(десет)лв заплатена ДТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 5 000(пет хиляди) лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА на Репулика България с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 да
заплати на Ш.Н.Т. ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 3 000(три хиляди)лв за
причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600(шестотин)лв обезщетение
за причинените му имуществени вреди от
обвинение в престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена
влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер на
366(триста шестдесет и шест)лв заплатено адвокатско възнаграждение и 10(десет)лв заплатена ДТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 5 000(пет хиляди) лв.
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: