Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3320/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Д.А.С., с която е предявен срещу УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, иск с
правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 70000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено на
15.11.2013 г. в следствие на допусната лекарска грешка при извършена операция
на жлъчния мехур.
Ищецът твърди, че при извършена от
служители на ответника операция на жлъчния му мехур на 15.11.2013 г. в тялото
му е забравен метален клипс, което чуждо тяло му причинява болки в областта на
десния бъбрек и смущения в съня. Претендира обезщетение за неимуществени вреди
от понасяните болки и друг дискомфорт в в размер на 70000 лв., заедно със законна
лихва от 15.11.2015 г. до окончателно изплащане на сумата и
разноските по делото.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
при лечението на ищеца са спазени добрите медицински практики, че не е
допуснато противоправно поведение при осъщественото лечението, че поставеният
по време на операцията метален клипс не би могъл да бъде в причинна връзка с
описаните болки и дискомфорт.
Третото лице помагач З.А.Б. АД
оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от писмените
доказателства (епикриза от 20.11.2013 г., издадена от ответника) и двете
медицински експертизи, приети по делото (СМЕ, изготвена от вещо лице – специалист
по вътрешни болести и нефрология д-р Р.В.Х. - л.53-54 и СМЕ, изготвена от вещо
лице - хирург д-р Ю.Й. - л.66-76), че на 13.11.2013 г. ищецът е постъпил за
лечение в болница „П.“ по повод болки в дясното подребрие, като му е поставена
диагноза „холецистис акута калкулоса генероза. Перитонитис локалис
фибринопурулента“ (остро гангренозно възпаление на жлъчния мехур с наличие на
камъни в мехура и придружено с локален фибринозно-гноен перитонит) и на
15.11.2013 г. му е извършена операция – лапароскопска холецистектомия, при
която на ищеца е отстранен жлъчния мехур. Двете медицински експертизи, приети
по делото, са категорични, че оперативното лечение е било неизбежно, като е
използвана щадяща оперативна техника – ендоскопска холецистектомия –
отстраняването на жлъчния мехур се извършва чрез малки разрези в кожата, през
които се въвеждат в коремната кухина видео преводач и специални инструменти. Независимо
от начина на операцията (отворена или лапароскопска), един от важните моменти е
лигирането (привързването - при отворена операция) или клипсирането (при
лапароскопска операция) на шийката на жлъчния мехур, за да не изтича жлъчка в
коремната кухина. При това лапароскопското оперативно лечение се поставя
метална скоба (клипс), която не позволява постоперативно изтичане на жлъчен сок
от черния дроб към коремната кухина след премахване на жлъчния мехур. Според
вещото лице – нефролог този клипс остава вечно на това място – той не е за забравен
от оперативния екип, а е нарочно поставен там. При рентгенови и други
изследвания този метален клипс обичайно се визуализира в областта на 12-тото
ребро. Металния клипс не подлежи на отстраняване, намира се на мястото на
свързване на жлъчния канал с черния дроб, не засяга други органи, далеч е от
ребрата и не би могъл да срастне с ребрата. Според вещото лице д-р Х. клипса не
може да причини бъбречно страдание, нито описваните от ищеца болки. Съгласно
заключението, изготвено от д-р Й., при всички извършени на ищеца последващи
инструментални изследвания металният клипс е описан на точното анатомично
място, на което трябва да се намира, няма отношение към съседно разположените
органи и системи, анатомично десният бъбрек няма допир с клипса, нито ребрата
на ищеца. Вещото лице Й. потвърждава становището на вещото лице Х., че
описаните от ищеца болки в десния бъбрек и безсъние не могат да имат връзка с
проведената през 2013 г. лапароскопска холецистектомия и поставеният метален
клипс, както и че клипсът не подлежи на отстраняване. В съдебно заседание
вещото лице д-р Й. разяснява, че към настоящият момент има и пластмасови
клипсове, които могат да бъдат използвани при подобни операции, но металните и
по-специално танталовите, какъвто е поставен при ищеца, продължават да се
използват и се предпочитат от хирурзите.
Медицинският деликт, известен още като лекарска небрежност или несъзнателно противоправно
поведение на лекаря – „лекарска грешка“, представлява неизпълнение от страна на
лекар или друго медицинско лице на задължението да изпълнява дейностите в кръга
на службата си в съответствие с утвърдените медицински стандарти, от което са
възникнали вреди за пациента. Фактическият състав, от които произтича
вземането за обезщетение, включва деяние (под формата на действие или
бездействие), противоправност, вреда, причинна връзка и вина.
Съгласно чл.79 ЗЗ медицинската помощ в Република
България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Това поставя рамката, съгласно която ще се
преценява наличието на противоправност на действията или бездействията на
лекаря, от които се твърди да са произтекли вредите, а именно: дължимата грижа
на лекаря изисква при извършване на диагностика и лечение да се съобрази с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска
практика (чл.79 и чл.80 ЗЗ).
В конкретния случай се установява, че на пациента е извършена
операция, която е била неизбежна – при наличие на абсолютни показания за
оперативно лечение, с оглед диагнозата на ищеца - остро гангренозно възпаление
на жлъчния мехур с наличие на камъни в мехура и придружено с локален
фибринозно-гноен перитонит. Използвана е щадяща оперативна техника –
ендоскопска холецистектомия, при която няма данни да са настъпили усложнения и
при която на ищеца е поставена метална скоба (клипс), която не позволява
изтичане на жлъчен сок от черния дроб към коремната кухина след премахване на
жлъчния мехур. Поставянето на този клипс е закономерно и изискуемо съгласно
правилата на медицинската наука и практика за съответния използван метод на
оперативна намеса. Ето защо съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за
допуснато противоправно поведение от страна на служителите на ответника
(оперативния екип), изразяващо се в забравено чуждо тяло в корема му при
извършване на операцията. По делото се установи, че металния клипс не е
забравен по случайност, а е нарочно поставен там като част от проведената
лапароскопска оперативна интервенция, че клипсът има конкретна функция да
предотвратява изтичане на жлъчен сок от черния дроб към коремната кухина след
премахване на жлъчния мехур и че същият следва да остане на мястото, на което е
поставен и не подлежи на последващо премахване.
Не се установява и причинна връзка между наличието на
металния клипс и твърдените от ищеца вреди – болки в областта на десния бъбрек
и безсъние. Двете приети по делото експертизи с категоричност потвърждават, че
металният клипс се визуализира на точното анатомично място, на което следва да
бъде, същият няма отношение към съседно разположените органи и системи, не
засяга други органи, десният бъбрек не може да има допир с клипса, далеч е от
ребрата и не би могъл да срастне с тях. Ето защо съдът приема, че не се
установява и причинна връзка между твърдяните вредоносно последици (описаните
билки и дискомфорт в областта на десния бъбрек и безсъние) с поставения при
оперативната интервенция метален клипс.
По изложените съображения съдът
приема, че в полза на ищеца не е възникнало твърдяното вземане за деликтно
обезщетение за
неимуществени вреди. По делото не се установява противоправно поведение -
проявена небрежност или грешка при осъществено лечение, проведено от служители
на ответника, нито причинна връзка между правомерно проведеното оперативно
лечение и правилно поставения метален клипс по време на извършена ендоскопска
холецистектомия и описаните от ищеца вреденосни последици, изразяващи се в
конкретни болки и дискомфорт. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят
на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение
и експертизи – в размер на 4410 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.А.С., ЕГН:**********, срещу УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК:********, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 70000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от действия и бездействия на
служители на ответника, представляващи допусната лекарска грешка при извършена
операция на жлъчния мехур на 15.11.2013 г.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН:**********, да заплати на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 4410 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника – З.А.Б. АД, ЕИК:*********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: