Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3
гр. Пловдив, 02.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6265/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Вито Строй“ ООД, ЕИК ********* против
Наказателно постановление № 1080 от 02.08.2019г., издадено от И.Б. Т., **** в
Община Пловдив, с което на „Вито Строй“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване
състава на чл. 40, ал. 2, т. 2, вр. чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив / приложение към
Решение № 225, взето с Протокол № 1 от 11.06.2009г., изм. и доп. с Решение №
196, Протокол № 11 от 04.06.2015г. /, наричана за краткост Наредбата, на
основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата, е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 /пет хиляди / лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че при съставянето на
АУАН и НП са допуснати редица нарушения на процедурните правила, опорочаващи
административнонаказателното производство и ограничаващи правото на защита на
дружеството- жалбоподател. Изтъква се, че описаната в АУАН и НП растителност
изобщо не съществува в УПИ I- 506.182, по плана на гр. Пловдив. Сочи се, че във връзка намиращата се в имота
растителност, още през 2014г. е изготвена фитосанитарна оценка, в която не
фигурира нито един от посочените в АУАН и НП дървесни видове. Акцентира се
върху факта, че както в АУАН, така и в НП не е посочено съответното на чл. 40,
ал. 2, т. 2 от Наредбата изпълнително деяние. В АУАН и НП е отразено, че
дружеството- жалбоподател е извършило „премахване“ на описаната в тях дървесна
растителност. Същевременно обаче, чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата не предвижда
изпълнително деяние „премахва“, а съвсем други форми на деятелност- „отсече,
изкорени или унищожи“. Изтъква се, че административният орган не е посочил и
коя е датата, на която счита, че е извършено нарушението. По същество се
оспорва авторството на деянието, доколкото се твърди строителните дейности в
имота да са възложени на дружество „Еладот“ ООД. Отделно от това, акцентира се
и върху факта, че актосъставителят и наказващият орган не са сторили каквито и
да било усилия да установят налице ли е нарушение и кой е неговия автор, и без
да държат сметка за това, директно са съставили акт и са издали НП срещу дружество
„Вито Строй“ ООД, което е собственик на УПИ. Предвид изложеното, се моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, изпраща упълномощен процесуален представител
в лицето на адв. Т.. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по
същество на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител в лицето на юрк. П.. Оспорва така подадената жалба.
Излага становище по същество на спора. Акцентира върху обстоятелството, че
процесните АУАН и НП отговарят на законовите изисквания досежно съдържанието
им. Ясно и недвусмислено са описани, както елементите на нарушението, така и
разпоредбите, които са нарушени. Поддържа се, че дружеството- жалбоподател е
субектът, който следва да понесе отговорността за премахнатата дървесна
растителност, доколкото той е възложител на строежа и следва да упражни контрол
при работата на строителния обект. Моли се, атакуваното НП да бъде потвърдено в
своята цялост.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от обжалваното НП е получен на
25.09.2019г., а жалбата е входирана на 02.10.2019г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че при съставянето им са допуснати редица съществени нарушения на
процесуалните правила, които драстично ограничават правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Съображенията за това са следните: на първо място, както
актосъставителят, така и наказващият орган, при посочване на конкретната форма
на изпълнително деяние, с което считат, че е реализирано процесното нарушение,
изобщо не са боравили с разписаните проявни форми в чл. 40, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Цитираният текст възвежда като съставомерно поведението на лице,
което „разпореди или отсече, изкорени
или унищожи дълготрайна декоративна растителност, зелена площ, паркова
територия и др., без писмено разрешение от компетентния орган“. В случая, както
в АУАН, така и в НП, е посочено, че дружеството- жалбоподател е „премахнало“ общо осем броя дървесна
растителност ( 5 броя в УПИ I- 506.182 и 3 броя извън него, намиращи се на обществен терен). Съвсем явно е, че
изпълнително деяние „премахва“, не фигурира сред изчерпателно изброените в
нормата на чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата. На следващо място, както
актосъставителят, така и наказващият орган са пропуснали да упоменат и дали
премахнатата растителност е „дълготрайна“. Последното също се явява съществен
съставомерен белег от обективна страна, доколкото нормата на чл. 40, ал. 2, т.
2 от Наредбата разписва, че нарушение е отсичането, изкореняването или
унищожаването на дълготрайна
декоративна растителност. В АУАН и НП е посочено единствено, че премахнатата
растителност е декоративна. Това допълнително ограничава правото на защита на
дружеството- жалбоподател, доколкото на същото не са му предявени всички
съставомерни елементи на нарушението от обективна страна. Същевременно,
недопустимо в процесуалноправен аспект би било, за пръв път в съдебното
производство, съдът да обследва въпроса дали описаната в АУАН и НП растителност
е дълготрайна такава. Това на практика би означавало, за пръв път в съдебната фаза
на процеса, на дружеството- жалбоподател да му бъдат предявени съставомерни
факти, срещу които да е необходимо да организира защитата си. Предвид
изложеното, то съдът счита, че при
съставянето на АУАН и НП са нарушени нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поставящи изискване за пълно, ясно и точно описание
на нарушението и всички присъщи му белези.
На следващо място, то напълно основателно
е възражението в жалбата, че на нито една позиция в АУАН и НП не е посочено кога
административният орган приема да е извършено нарушението. В атакуваното
наказателно постановление единствено е посочено, че нарушението е констатирано
при извършена проверка на 02.07.2019г. Датата на констатиране на нарушението
обаче, в процесния случай не е равнозначна на датата на неговото извършване. В
АУАН и в обжалваното наказателно постановление не се твърди, че проверяващите
органи са присъствали на място и непосредствено са възприели премахването на
дървесната растителност. Напротив- посочено е, че към момента на проверката,
единственото което те са констатирали е, че в УПИ били разположени два броя
моторни резачки и следи от паднала растителност. При това положение, за да се
изпълнят изискванията на чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, то е
следвало първо актосъставителят, а след това и наказващият орган да обследват
кога е извършено твърдяното от тях нарушение и впоследствие ясно да посочат
датата, на която приемат, че е извършено. След като такава не е посочена, то е
накърнено, както правото на защита на жалбоподателя, така и възможността на
съда да извърши преценка за спазването на давностния срок, разписан в чл. 34,
ал. 1 ЗАНН, отброяван от датата на извършване на нарушението.
Отделно от допуснатите нарушения
от процесуално естество, то недоказано остава, както наличието на самото
нарушение, така и неговото авторство, ако все пак се приеме, че е извършено
такова. Съвсем резонно е възражението на дружеството- жалбоподател, че три броя
дървета „Айлант“, два броя дървета
„Ясенолистен явор“ в УПИ I- 506.182 и 3 броя дървета „Айлант“ извън него, изобщо не съществуват. По делото е
приета като писмено доказателство, фитосанитарна оценка на УПИ I- 506.182, кв. 629 по плана на гр. Пловдив,
изготвена от ланд. арх. К. (л. 17 от съд. пр.). В самата фитосанитарна оценка е
допусната техническа грешка, като неправилно е посочено, че УПИ се намира в гр.
Перущица. Този въпрос бе коментиран в ОСЗ, проведено на 08.11.2019г. ( л. 27
гръб), страните се съгласиха и бе изяснено, че се касае за техническа грешка,
допусната от лицето, което е изготвило оценката. Както УПИ, така и кварталът са
по плана на гр. Пловдив, предвид което е ясно, че отразената в оценката
растителност касае процесното УПИ. От така цитираната фитосанитарна оценка се
изяснява, че в самото УПИ съществува едно дърво- „сребролистна липа“, което е
отредено за премахване. Останала растителност отразена в оценката, се намира
извън имота, като от нея определена за премахване е само един брой „софора“. В
тази насока са и показанията на св. П.(л. 27- гръб). Ярко впечатление прави
обстоятелството, че в АУАН и НП са описани съвсем различни дървесни видове от
това, което действително се е намирало, както в процесното УПИ, така и извън
него. Дори и самият актосъставител, в рамките на проведения разпит ( л. 19-
20), потвърждава факта, че растителността, отразена в АУАН не съответства на
тази, посочена във фитосанитарната оценка. Нещо повече- актосъставителят не
предоставя и обяснение защо е налице подобно драстично разминаване. При така
установеното, настоящият съдебен състав счита, че е налице обосновано съмнение
дали описаната в АУАН и НП дървесна растителност изобщо съществува в УПИ и
извън него.
Отново във връзка с доказаността
на твърдяното в АУАН и НП нарушение, то изцяло неизяснено остава и неговото
авторство. Всъщност, административният орган не ангажира нито едно пряко
доказателство, което да подкрепи тезата, че именно дружеството- жалбоподател е
премахнало описаната в АУАН и НП растителност. В рамките на проведения разпит,
актосъставителят изтъква, че АУАН е съставен срещу дружеството- жалбоподател,
тъй като неговите управители са присъствали на проверката и не са отрекли
констатираното от проверяващите. Нещо повече- актосъставителят изрично посочва,
че други доказателства за авторството изобщо не са събирани ( л. 19 гръб, абз.
„последен“). Настоящият съдебен състав счита подобен подход за изцяло
недопустим. Не следва да бъде споделено разбирането на административния орган,
че неотричането на нарушението е достатъчно доказателство за неговото
извършване. Това се явява в пълен противовес с установените стандарти за
доказване в административнонаказателното производство. Следва да бъде изтъкнато
и принципното положение, че след като чл. 116, ал. 1 НПК поставя забрана
присъдата ( в случая правораздавателният акт) да почива единствено на
самопризнания, то на още по- силно основание е налице пълна забрана да бъде
базиран единствено на „неотричане“ на нарушението. Встрани от изложеното, от
представените и приети по делото документи се изяснява, че „Вито Строй“ ООД е
възложител на строежа в процесното УПИ. Негов изпълнител е дружество „Еладот“
ООД, по силата на Договор за строителство от 01.07.2019г. ( приложен към адм.
пр.). Предвид това, то на последното е възложено да извърши всички фактически действия, свързани
със строителните дейности в УПИ, включително и при нужда да бъде разчистена
строителната площадка ( за това свидетелстват и думите на св. П.). Тези
обстоятелства обаче, изобщо не са взети предвид от актосъставителя и наказващия
орган, като те съвсем необосновано са преценили, че следва да бъде ангажирана
отговорността на „Вито Строй“ ООД. Действително, последното е собственик на
УПИ, но съобразно договора за строителство, възложителят единствено следва да
осигури книжата, необходими за започването на строителните дейности, но не и да
извършва фактически действия по разчистване на строителната площадка. Доколкото
дружеството- жалбоподател е възложител на строежа, то би могло да се разсъждава
в насока дали не е осъществило изпълнителното деяние „разпореди“, разписано в
текста на чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата, но този факт изобщо не му е предявяван
с АУАН и НП, предвид което и отговорността му не може да бъде ангажирана за
пръв път на това основание с настоящото решение. Тежестта на доказване на
нарушението отвъд всякакво съмнение пада именно върху наказващия орган. В
случая, той не е изпълнил това си процесуално задължение, което води до
необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление и на база
неговата недоказаност.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1080 от 02.08.2019г.,
издадено от И. Б. Т., *** в Община Пловдив, с което на „Вито Строй“ ООД, ЕИК
*********, за нарушаване състава на чл. 40, ал. 2, т. 2, вр. чл. 32, ал. 1, т.
1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община
Пловдив / приложение към Решение № 225, взето с Протокол № 1 от 11.06.2009г.,
изм. и доп. с Решение № 196, Протокол № 11 от 04.06.2015г./, на основание чл.
40, ал. 3 от Наредбата, му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди / лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала.
Т.К.