МОТИВИ към ПРИСЪДА №78/2018г. по НОХД № 224/2018г.
по описа на РС-ПЛЕВЕН
Районна прокуратура – Плевен е внесла
обвинителен акт срещу С.И. Г. - роден на *** ***
/настоящ адрес ***/, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, работи, осъждан, ЕГН ********** за това, че:
1. През периода от месец Април 2017 година до
месец Декември 2017 година в с.***, като осъден със съдебно Решение №
699/2017г. по Гражданско дело №
9813/2016г. по описа на РС гр.Плевен,
влязло в сила на 26.04.2017г., да издържа свой низходящ - малолетното си
дете *** Г., ЕГН **********, роден на ***г., съзнателно не изпълнил
задълженията си в размер на две и повече месечни вноски, а именно девет месечни
вноски от по сто и четиридесет лева на месец, общо в размер на 1 260 лв.
/хиляда двеста и шестдесет лева/ -
престъпление по чл.183, ал.І от НК.
2. През периода от месец Април 2017 година до
месец Декември 2017 година в с.***, като осъден със съдебно Решение №
699/2017г. по Гражданско дело №
9813/2016г. по описа на РС гр.Плевен,
влязло в сила на 26.04.2017г., да издържа свой низходящ - малолетното си
дете ***ЕГН **********, родена на ***г., съзнателно не изпълнил задълженията си
в размер на две и повече месечни вноски, а именно девет месечни вноски от по
сто и тридесет лева на месец, общо в
размер на 1 170лв. /хиляда сто и седемдесет лева/ - престъпление по чл.183,
ал.І от НК.
Преди
началото на съдебното следствие подсъдимия заявява, че ще се възползва от
диференцираната процедура по НПК и на
основание чл.371 т.2 от НПК, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства с определение
обяви, че при постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Пледира да бъде признат за виновен в извършване на престъплението
по чл. 183 ал.1 от НК. Пледира спрямо
същият да бъде наложено наказание лишаване от свобода, като на основание чл. 66
ал.1 от НК се отложи с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият С.И.Г., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен защитник в лицето на адв.М.М.. Защитникът
пледира спрямо подзащитният й да бъде
наложено наказание „пробация“, предвидено като алтернативно на наказанието
лишаване от свобода и което би могло да бъде изпълнено и постигне целите на
закона.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Подсъдимият С.И.Г. и
свидетелката П.М.К. живеели съпружески. От съвместното им съжителство се родили
малолетните им деца *** Г. роден на ***
г. и ***, родена на *** г. На 18.02.2015 г. П.К. и С.Г. сключили граждански
брак.
С Решение № 699/2017
г. по гр.д.№ 9813/2016 г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на
26.04.2017 г., бракът между К. и Г. бил прекратен с развод на основание чл.50
от СК. Упражняването на родителските права по отношение на децата *** Г. и ***били
предоставени на майката П.М. ***при съответния режим на лични контакти. Подсъдимият
С.И.Г. бил задължен да заплаща, чрез тяхната майка и законен представител – П.М.К.,
както следва – на детето *** Г. ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., ведно
със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини за
изменяване или прекратяване на издръжката, считано от 26.04.2017г., а на детето
***ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на причини за изменяване или прекратяване на
издръжката, считано от 26.04.2017г.
Настоящия адрес на П.М.
***(К., след влизане в сила на съдебното решение) бил в с.*** ул.“***, т.е.
месечната издръжка била дължима по местоживеене на П.М.К..
През периода от влизане в сила на съдебното
решение – от месец Април 2017г. до месец Декември 2017г. в с.*** подсъдимият С.И.Г. не изпълнил задължението си, като не изплатил дължимите девет месечни
издръжки, определени с горепосоченото съдебно решение на децата си *** Г. и ***,
съответно в размер на 1260 лв. и 1170 лв.
През посочения период
е установено, че подсъдимият С.Г. е в трудоспособна възраст, липсвали обективни
причини, същият да не плаща дължимата издръжка на своите низходящи.
По случая бил образувано
и проведено досъдебно производство № 2101/2017г. по описа на РП-Плевен, чиито
писмени материали са приобщени по надлежният ред.
С оглед установяване обективната истина, в качеството на свидетели били
разпитани ***К. и П.М.К.. Приложени справка за съдимост и характеристична
справка за подс.С.И.Г., както и справки от НАП, НОИ, ПП-КАТ, Бюро по труда,
Агенция по вписванията и Местни данъци и такси.
П.М.К. била запозната
с правата й в качеството на пострадала по чл.75, ал.ІІ вр. ал.І от НПК.
При така установената
фактическа обстановка и с оглед събраните
безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимият С.Г. е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна съставите на
престъпления по чл.183, ал.1 от НК, т.к.
1. През периода от месец Април 2017 година до
месец Декември 2017 година в с.***, като осъден със съдебно Решение №
699/2017г. по Гражданско дело №
9813/2016г. по описа на РС гр.Плевен,
влязло в сила на 26.04.2017г., да издържа свой низходящ - малолетното си
дете *** Г., ЕГН **********, роден на ***г., съзнателно не изпълнил
задълженията си в размер на две и повече месечни вноски, а именно девет месечни
вноски от по сто и четиридесет лева на месец, общо в размер на 1 260 лв.
/хиляда двеста и шестдесет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
2. През периода от месец Април 2017 година до
месец Декември 2017 година в с.***, като осъден със съдебно Решение №
699/2017г. по Гражданско дело №
9813/2016г. по описа на РС гр.Плевен,
влязло в сила на 26.04.2017г., да издържа свой низходящ - малолетното си
дете ***ЕГН **********, родена на ***г., съзнателно не изпълнил задълженията си
в размер на две и повече месечни вноски, а именно девет месечни вноски от по
сто и тридесет лева на месец, общо в
размер на 1 170лв. /хиляда сто и седемдесет лева/ - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
От субективна
страна деянията са осъществени при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият С.И.Г. е съзнавал общественоопасния характер на
деянията, предвиждал е общественоопасни последици и е искал настъпването на
тези последици.
Обвинението се доказва от показанията на
свидетелите П.М.К. и ***К., заверен препис от Решение № 699/2017г. по
Гражданско дело № 9813/2016г. по описа
на РС гр.Плевен /стр. 51-52/; Удостоверения за раждане на двете малолетни деца;
Свидетелството за съдимост на обвиняемия, както и от останалите приложени към
делото писмени материали доказателства по делото, събрани и приобщени по законовия ред като доказателствен материал.
Събраните гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и
пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
С оглед установената фактическа обстановка и
гореизложените съображения, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.183,ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез
бездействие - неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка за посочения
период спрямо децата си – ***.
Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на
конкретен кръг от лица, изрично посочени в чл.183,ал.1 от НК. В настоящият
казус това е низходящо лице – дъщерята и
синът на подсъдимия - ***. Задължение е
на подсъдимият да я заплаща периодично, след
като е бил осъден с Решение да съда за това, с цел да се избегнат
неблагоприятните последици от нейното забавяне за тези, които следва да я
получават. Поради това, че издръжката цели да задоволява ежедневни нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества, тя е изискуема през течение
на целият месец, за който се отнася. Именно неплащането на присъдената издръжка
в продължение на повече от две месечни вноски представлява престъплението по
чл.183,ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно и категорично установена въз основа на приложените по делото писмени
и гласни доказателства събрани в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие приобщени по реда на чл.283 от НПК.
От субективна страна е налице пряк умисъл,като форма
на вината по смисъла на чл.11,ал.2 от НК . Със самото неплащане на издръжката в
посоченият период подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
От субективна
страна това задължение не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице.
Престъплението по
чл.183 ал.1 от НК е на просто извършване. Налице е безспорно установеният факт
на неплащане на издръжката за процесния период, за който е била дължима по
силата на влязъл в сила съдебен акт; това задължение е ежемесечно и не може да
бъде прекъсвано, налице е безспорно установеният факт, че съзнателно подсъдимият не е заплащал
определената му със съдебното решение издръжка за посочения в обвинителния акт
период. От наказателно-правна гледна точка са от значение следните
обстоятелства: че
в тежест на подсъдимия има парично задължение, което се дължи на равни месечни
вноски по силата на влязъл ви сила
съдебен акт и че същото не е изпълнявано съзнателно за повече от два месечни
периода.
Съгласно
разпоредбите на СК родителите са длъжни да дават издръжка на децата си в изброените
случаи, дори тази издръжка да съставлява особено затруднение за тях. В указания
по-горе период подсъдимият не е заплащал дължимата ежемесечна издръжка на детето
си. Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се
прилага повторно. Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно
деяние като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на
престъплението. В случая по делото няма данни да са настъпили други вредни
последици за низходящите на подсъдимия. Не е налице изискването на чл.183, ал.3
изр.2 от НК, тъй като подсъдимият няма това право да се ползва от привилегията
на закона, предвид невъзстановяване
на дължимите суми от негова страна. Разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК
предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия. Указано
е, че тази разпоредба не се прилага повторно. В
случая, не са налице условията на чл.183, ал.3 от НК. Кумулативните условия за приложение
разпоредбите на ал.3 са четири: деецът да не е изпълнил цялото си задължение, т.е. да е заплатил
всички месечни вноски, които дължи; заплащането да е преди постановяване на
присъдата от първата инстанция; за нуждаещият се да не са настъпили други
вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя
пострадалия в особено затруднено материално положение; деецът да не се е
ползвал от привилегията на този законов институт.
От събраните по делото доказателства е видно, че тези
предпоставки в конкретния случай не са налице, т.е. не е изпълнена целта на закона - да се стимулира дееца да
заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, поради което съдът немери, че не
са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на подсъдимия С.И.Г. е обстоятелството, че същият е
осъждан за престъпления от общ характер .
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на обвиняемия са доброто му процесуално поведение,
ориентирано към разкриване на обективната истина,признаването на вината и
проявеното съжаление.
Причина за извършване на деянието е
липсата на родителски дълг и неглижирането на родителските задължения.
С оглед гореизложеното, съдът, след като
призна подсъдимия С.И.Г. за виновен в извършване на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, като на основание чл. 54
ал.1 от НК,за всяко от деянията го осъди на “ПРОБАЦИЯ
На
основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия С.И.Г., определи
едно общо, най-тежко наказание
измежду наложените, а именно
„ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки:
Чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок от ОСЕМ месеца , с явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено
от него длъжностно лице, с периодичност
ДВА пъти седмично.
Чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ месеца.
Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъденият. Освен това, Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а също така ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По делото не бяха направени разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по чл.189 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: