Номер 43025.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоII състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
Секретар:ВАНЯ И. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201113 по описа за 2020 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. К. от гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № 2020-1739-25-019 на Директора на ОДВМР гр. Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендира се негова отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по
нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С Наказателно постановление № 2020-1739-25-019 на Директора на ОДВМР гр.
Велико Търново на жалбоподателя К. К. К. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева,
затова, че на 07.04.2020 г., около 16:45 часа, в гр. Велико Търново, посетил парк „Акация" в
същия град, с което виновно бил нарушил противоепидемична мярка но чл. 209 а от Закона
1
за здравето, въведена с т. 1, подточка 1 от Заповед № РД - 01-143/20.03.2()20г. на Министъра
на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето.
Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на
постановление на ВТРП от 03.06.2020 г., с което е отказано образуването на досъдебно
производство и е прекратена преписка вх. № 1323/2020 г. на ВТРП, образувана срещу
Койчев за престъпление по чл. 355 от НК.
За да прекрати наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че
деянието, макар формално да съдържа признаците от обективната и субективната страна на
престъплението по чл. 355 от НК, поради своята малозначителност разкрива явно
незначителна обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което има за последица отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Атакуваното наказателно постановление няма предвиденото в чл. 57 ЗАНН
съдържание. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН наказателното постановление следва да
съдържа датата на издаване и номера на постановлението. В случая липсва дата на издаване
на обжалваното наказателно постановление. Това е императивно предвиден реквизит и има
значение с оглед преценка за компетентността на наказващия орган към датата на издаване
на наказателното постановление, както и с оглед преценката на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Същевременно дори и да се приеме, че се касае за технически пропуск, е недопустимо
императивно изискуем реквизит на наказателното постановление, какъвто е датата на
съставянето му, да се извлича чрез тълкуване на приобщените в хода на
административнонаказателното производство доказателства и въз основа на предположения
и допускания на решаващия орган. Липсата на дата на издаване на наказателното
постановление е съществен порок, който има за последица както ограничаване правото на
2
защита на жалбоподателя, така и невъзможност в съдебното производство да се осъществи
контрол за законосъобразност на санкциониращ акт с неизвестна дата на издаването му.
Констатираното нарушение е неотстранимо, доколкото разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
предвижда възможност да се издаде наказателно постановление и в случаите, когато в акта
за установяване на нарушение е допусната нередовност, като същата бъде изправена в
наказателното постановление, но подобна възможност не е предвидена при нередовност в
наказателното постановление. Предвид горното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде отменено само на това основание, като при този извод не се
налага обсъждане на останалите доводите на жалбоподателя.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да бъде
уважена.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-25-019 на Директора на ОДВМР
гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя К. К. К. , с ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Велико Търново да заплати на К. К. К. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3