№ 608
гр. Варна, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500619 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.,
чрез адв. Н.Н., против решение № 262846/22.11.2021г. по гр.д. № 16786/2020г. на 16-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на дружеството, насочен срещу В. М. АЛ., с ЕГН
**********, с адрес: с. К., ул. „Б." (***) № 7, обл.Варна, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът има неизплатени задължения към ищеца,
възлизащи в размер на 1105,06 лв. главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/09.03.2018г., на стойност от 1105.06 лева, начислена в съответствие със справка
за корекция №47119_F83F/06.03.2018г. за периода от 06.12.2017г. до 05.03.2018г., за обект
на потребление с адрес: с. К., ул. „Б." (***) № 7, обл.Варна, обл.Варна, с клиентски № *** и
абонатен № ***, както и в размер на 215,18 лева, представляваща мораторната лихва за
забава, за периода от падежа на горепосочената фактура до 28.02.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение
в производството по ч.гр.дело №8288/2020год. на ВРС,на основание чл. 415, ал.4 от ГПК
във вр. чл.422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в
разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и
постановено друго решение, с което исковата претенция бъде уважена, а искането да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана, съдът приема, че представлява грешка,
предвид искането на страната по първоинстанционното дело и наведените оплаквания
срещу обжалваното решение. Моли и за присъждане на сторените разноски пред двете
инстанции.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от В. М. АЛ., с ЕГН **********,
1
с адрес: с. К., ул. „Б." (***) № 7, обл.Варна, чрез особения й представител адв. П.П.,
въззиваемата оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и за задължаване на въззивника да внесе дължимо адвокатско
възнаграждение.
С исковата си молба “Енерго Про Продажби» АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс-Г“, чрез адв.
В.М. е предявило срещу В. М. АЛ., с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Б." (***) № 7, иск с
правно основание чл. 422, вр. Чл. 415 от ГПК, вр. Чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. Чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде прието за установено, че ответницата дължи
сумата от 1105,06 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/09.03.2018г., начислена в съответствие със справка за корекция
№47119_F83F/06.03.2018г. за периода от 06.12.2017г. до 05.03.2018г., за обект на
потребление с адрес: с. К., ул. „Б." (***) № 7, обл.Варна, обл.Варна, с клиентски № *** и
абонатен № ***, както и в размер на 215,18 лева, представляваща мораторната лихва за
забава, за периода от падежа на горепосочената фактура до 28.02.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в
съда до окончателно изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение
в производството по ч.гр.дело №8288/2020год. на ВРС. Ответницата подала възражение по
реда на чл. 414 от ГПК и се е наложило «Енерго-Про Продажби» АД да води иск за
установяване на вземането си. На 05.03.2018г. «ЕРП Север» АД е извършило техническа
проверка на СТИ в обекта на ответницата, находящ се в с. К., ул. „Б.“ /***/, № 7 с фабричен
номер 1125011000955918, което обслужва обекта на посочения по-горе адрес, в
присъствието на двама свидетели. Съставен е КП № 1400738/05.03.2018г. , като е установено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Демонтиран е
неправомерно присъединения проведник и възстановена правилната схема на свързване.
Подаден е сигнал до органите на полицията, като е получен отказ да бъде изпратена
оперативна група. Издадена е справка за корекция от 06.03.20018г., за периода от
06.12.2017г. до 05.03.2018г., поради невъзможността неотчетената част от потребената
ел.енергия да бъде точно измерена с приложена корекционна процедура за изчисляване на
доставеното количество енергия за 90 дни, по методиката на чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ.
На 06.03.2018г. е издадена фактура № **********/09.03.2018 на стойност 1105.06лв.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата В. М. АЛ.,
ЕГН ********** от с. К., ул. „Б.“ /***/, № 7, чрез назначения й от съда особен представител
адв. П.П., в който оспорва предявения иск като неоснователен. Нямало е база за сравнение в
предходни периоди преди корекционната процедура, т.к. още от 2016г. ищецът е начислявал
потребена ел.енергия също по корекционни процедури. На справката за потребление на
първа страница електромерът в проверявания обект е посочен като такъв с №
1125011000955918, а на втора страница с № 1125071110217978, а по делото няма данни този
електромер да е сменян. В КП № 1400738/05.03.2018г. фигурират записани показания за
дневна и нощна тарифа, а във фактура № **********/09.03.2018г. са посочени нулеви
показания. Възразява срещу начина на изчисляване на мораторната лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 8288/2020г. на 16-ти състав на ВРС е видно издаването на
заповед за изпълнение № 3611/20.07.2020г. в полза на «Енерго-Про Продажби» АД срещу В.
М. АЛ. за сумата от по 1105.06лв., представляваща задължение за ел.енергия по фактура от
09.03.2018г., мораторна лихва от 215.18лв. за периода от падежа на фактурата до
28.02.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.422 ГПК.
От представения по делото констативен протокол № 1400738/05.03.2018г. се
установява, че на 05.03.2018г. служители на „ЕРП Север” АД са извършили проверка на
електромер № 1125011000955918, монтиран в ТЕПО на стълб, за обект на адрес с. К., ул.
2
„Б.“ /***/, № 7, с титуляр на партидата В.М. Г.. По време на проверката е установено
присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез УИП със сечение
16мм. Към една от фазите на захранващите ЕМТ и от там въздушно влиза в имота, където
захранва ел.инсталацията. По този начин консумираната ел.енергия не преминава през СТИ,
не се измерва и не се заплаща. Демонтиран е неправомерно присъединения проводник и
възстановена правилната схема на свързване. Протоколът е изготвен в отсъствието на
абоната и подписан от съставителите и двама свидетели-съседи. Отбелязано е, че в 14.04ч. е
подаден сигнал на тел. 112 да бъде изпратен екип на адреса, но е получен отказ.
Видно от справка № 47119/06.03.2018г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП
Север“АД, въз основа на констативен протокол № 1400738/05.03.2018г. е начислена като
корекция, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕ енергия за корекция от 5940кВтч за
периода от 06.12.2017г. до 05.03.2018г. Ответното дружество е остойностило допълнително
начисленото количество ел. енергия, като е издало фактура № **********/09.03.2018г. за
сумата от 1105.06лева.
С писмо с изх. № 47119–КП1400738–1/09.03.2018г. е изпратен на В. М. АЛ. КП №
1400738/05.0.20198г., но видно от известие за доставяне пратката не е доставена.
Според данните в справка за потребление през последните 12/24/36м., в периода от
02.03.2016г. показанията за електромер № 1125011000955918 за нощна, дневна и върхова
тарифи са нулеви от началото на периода и до момента. С фактура № **********, №
********** и процесната № ********** са начислени за плащане суми по извършени
корекции.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че по начина по който е свързан СТИ е невъзможно да бъде
измерена цялата потребена от ответника ел.енергия и на дисплея не е отчетено нищо. Няма
техническа възможност да се установи какво е точното количество неотчетена ел.енергия,
освен с изчислителен метод. С монтирания допълнително проводник се заобикаля
електромера. Количеството ел.енергия за доплащане от 5940кВтч, посочено в справката за
корекция на сметки № 47119/06.03.2018г. е изчислена математически точно с използваните
параметри. При предвидената допустима мощност от 12кВ потребеното от абоната
колечество ел.енергия може да достигне 18144кВтч за 90 дни. Определеното за доплащане
количество от 5940кВтч. е доставимо. В о.с.з. на 20.10.2021г. вещото лице сочи, че
проверяваният електромер е монтиран през 2011г. Предполага, че е демонтиран , защото в
справката се води друг електромер, понеже е с друг номер.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго про
Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и главно доказване на
валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на стойността
на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт.
За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “б” от ПИКЕЕ.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
3
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат
регламентирани както процедурата по установяване на неточното измерване, така и
последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките и тяхното
документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за коригиране на сметките
съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на потребяваната
ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при реализиране на
отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да
се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 –
56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 05.03.2018г., тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда,
че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и
ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/. Дори и да се приложи нормата на чл. 48, ал. 2 от
ПИКЕЕ /отм./, според която когато при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване и корекцията по ал. 1 може да се извършва само въз основа
на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, то отново е
въведено изискването протоколът да отговаря на изискванията по чл. 47, като е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Видно от КП № 1400738/05.03.2018г., същият е изготвен в отсъствието на титуляра
на партидата В. М. АЛ. и е подписан от съставителите и двама свидетели. Операторът на
съответната мрежа е изпратил констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с
обратна разписка. Доколкото е установено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа или е налице промяна в схемата на свързване, то
протоколът е следвало да бъде подписан от полицейските органи, за да е възможно съдът да
се произнесе само въз основа на констатациите в КП. Подпис липсва. Вярно, че е отбелязано
в протокола ,че е подаден сигнал на тел. 112 в 14.04ч., но е получен отказ да бъде изпратена
оперативна група, но липсва приложен по делото запис на обаждането. Дори и да е
извършено обаждане в полицията, това не е достатъчно, за да бъде компенсирана липсата на
положен в КП подпис. Не може следователно да се извърши корекция само въз основа на
КП. Други доказателства за наведените в исковата молба твърдения обаче няма.
Нито е представен протокол за монтаж на проверявания електромер, а вещото лице
по допуснатата СТЕ сочи ,че е монтиран през 2011г., нито има доказателства, нито е
възможно съдът да направи извод, че същият е бил в метрологична годност към датата на
проверката-05.03.2018г. Няма данни за извършвани междувременни проверки. Няма данни и
кога е сменен с електромер № 1125071110217978. Събраните по делото доказателства не
дават обяснение защо в КП от 05.03.2018г. има отразени от проверяващите данни за
показанията на електромера за дневна и нощна тарифи, съответно от 7783кВтч и 2374кВтч.,
а в справка потреблението през последните 12/24/36 месеца от 04.12.2020г. са нулеви. Това,
че електромерът е бил монтиран през 2011г. в обекта с посочените по-горе показания и след
това не е отчитал потребление е само предположение на вещото лице.
При отчитане на гореизложените обстоятелства и при липсата на процедурни правила
в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за
4
служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите
не би могло да бъде осъществено. Дори и да се приеме, че са приложими общите правила за
доказване, както беше посочено вече, успешно доказване не беше проведено. Следователно,
не се установи фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия.
Въззивната инстанция приема, че не са налице изискуемите от закона кумулативни
предпоставки, за да бъде уважен предявения иск.
Правилно исковата претенция е отхвърлена от ВРС, като недоказана.
Поради съвпадане на изводите на ВОС, с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително за главницата, мораторната лихва за
периода от падежа на фактурата до 28.02.2020г., ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението – 17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата и в частта
за разноските.
С оглед изхода на спора не се следват разноски в полза на въззивното дружество, а
такова искане от въззиваемата няма.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262846/22.11.2021г. по гр.д. № 16786/2020г. на 16-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., насочен срещу В. М. АЛ., с ЕГН
**********, с адрес: с. К., ул. „Б." (***) № 7, обл.Варна, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът има неизплатени задължения към ищеца,
възлизащи в размер на 1105,06 лв. главница за незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/09.03.2018г., на стойност от 1105.06 лева, начислена в съответствие със справка
за корекция № 47119_F83F/06.03.2018г. за периода от 06.12.2017г. до 05.03.2018г., за обект
на потребление с адрес: с. К., ул. „Б." (***) № 7, с клиентски № *** и абонатен № ***, както
и в размер на 215,18 лева, представляваща мораторната лихва за забава, за периода от
падежа на горепосочената фактура до 28.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в съда до окончателно
изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.дело №8288/2020год. на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5